петък, 29 юни 2018 г.

Рецепти от филми: Пай с праскови за "Деня на труда" / Peach Pie recipe from "Labor day" movie


Измина време откакто ви изкушавах с храна от някой филм и тъй като времето е само за излежаване и филми, ще ви дам две предложения в едно - какво да гледате и какво да похапвате. Днес ще ви потопя в един свят от новелата на Джойс Мейнард "Дълъг уикенд", който екранизираха под заглавието "Денят на труда" с участието на Кейт Уинслет и Джош Бролин. 

По принцип съм съгласна да гледам и двайсетминутна реклама за кредити, ако участва прекрасната Уинслет, но това е заради невероятната й магнетичност и човечност, която те кара да се усещаш в компанията на добър приятел. Такава аура има и тя в този филм, който е смесица от тъга и радост, съдържащи се именно в дребните моменти в ежедневието на човека. 


Не е нужно да сте сами, оставени от любим човек или да изпитвате панически страх да се доверите на някого отново, за да може да усетите тази емоция, тъй като играта на Кейт ще ви бъде достатъчна да ви предаде тази емоция. 

Тя се превъплъщава в Адел, все още млада майка на тийнеджър, която е изоставена от съпруга си, но не неговата липса е това, което я превръща в беззащитно дете, а липсата на любов, която за много хора е движещата сила. 



Синът й се опитва да запълва тази празнота с нежност и внимание, но нищо не може да излекува дълбоката душевна рана на майка му, която сякаш се носи във филма в полусъзнание. 

Така, докато един ден, необичайни събития водят в дома им избягал престъпник, който търси убежище. Макар в началото Адел и сина й да са принудени да го направят, не след дълго сюжетът ни разкрива черти от характера и на героят на Бролин, който се оказва внимателен и почтен човек. Връзката между новите познати се задълбочава, като всеки от тях открива нещо, за което дори и не е подозирал, че може да се случи. 

Във филма има много противопоставящи се емоции - от радост, тъка, депресия, меланхолия, жизненост и безвремие, но една конкретна сцена запали въображението и апетита ми. 


Тя е и виновникът за днешната статия. В нея тримата герои, прекарвайки дните си затворени у дома, избягвайки контакт с местната полиция издирваща престъпника, решават да направят вкусен пай от праскови.

Ръцете на Адел често треперят в резултат от травмата, а и настъпилата в последствие агорафобия често я принуждава да ядат предимно консервирана храна. Бролин обаче вдъхва живот във всеки елемент от ежедневието им след появата си, като наличието на хубави праскови е чудесен повод да запретнат ръкави и да си сготвят вкусен, ароматен и сочен пай с праскови. 

Обещавам ви, и да не сте фен на този вид десерти, праскови и дори готвене, тази сцена ще ви повлияе така, че да искате да опитате това удоволствие, от създаването на тази вкусотия.

Аз се радвам, че го напрaвих и ако и вие като мен търсите сладкото и любовта в живота, макар и не винаги по лесния начин, може да споделите с мен този десерт в предстоящия уикнед. 

Лятото ще се завърне скоро, а с това и надеждите за по-хубави дни, ако депресивните мисли вече са ви налегнали заради дъждовете. 

Нека да направим един пай от праскови, пък да стават каквото ще. Ето и рецептата: 
необходими продукти:
За тестото:
1/ 2 ч.ч. пудра захар
120 г  растителна мазнина (твърда)
113 г масло
щипка сол

За плънката:
6 бр. големи праскови
3/ 4 ч.ч. захар
2 ч.л. лимонов сок
щипка канела
2 с.л. грис София мел

Още: 
1  бр. яйце за намазване
захар за поръсване 


За мерна единица използвах чаша от 200 мл, а рецептата адаптирах от тук, като по принцип в тестото няма захар, но аз добавих, тъй като така става по-вкусно. Може да добавите и ванилия, както в тестото, така и плънката, но е въпрос на вкус.
В купа си отмервам три чаши брашно.


Прибавяме растителната мазнина, като аз имах маргарин, смесен със скир, което най-много се доближава до американския продукт Crisco, който използват за този пай и за повечето пайове като цяло. 


Предполагам, че ако не ме четете от Щатите, ще ви е по-трудно да го намерите в България, макар и не невъзможно, пък и повечето от нас са против тези продукти, но аз така и така имах подарен подобен, който отлежаваше в хладилника и реших да го използвам. Вие просто може да сумирате двата продукта като грамаж и да използвате само масло.


Прибавяме всички продукти за тестото в купата при брашното, и на ръка, или с миксер месим меко, нелепнещо тесто. 
Аз използвах ръцете си, тъй като от топлината им маслото се отпуска по-бързо. Прибавяме малко ледена вода, 1-2 с.л. първоначално, за да ни помогне да хомогенизираме сместа.


Разделяме тестото на две части - по-голяма и по-малка.
Във форма за пай, разточваме кора, не твърде тънка. Поръсваме с малко грис.


В купа смесваме обелените и нарязани праскови ( може и нектарини), поръсваме със захар, овкусяваме с лимонов сок и канела и разбъркваме добре. 
Прехвърляме във формата за пай. 


Намазваме с вода леко отворените краища а тестото и захлупваме с втората част от тестото, която също сме разточили на кора. Притискаме краищата, за да залепнат и изрязваме излишното тесто.


Правим четири прореза в кората отгоре, за да излиза парата от десерта. 
Украсих пая с формички на птици, изрязани от останалото тесто и намазах с леко размито с вода или прясно мляко яйце.
Отгоре поръсваме с кристална захар.


Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути. След като добие желания цвят, покривам с фолио, за да не прегори.


След като го извадим от фурната го оставяме да се охлади напълно. По принцип, паят се консумира още горещ, затова и истински пресният пай, няма идеални парчета, но ако го оставите да се охлади за една нощ, ще може да сервирате и такива.



 Тогава обаче е добре да затопляте парчетата на микровълнова, за да получите желаната комбинация от горещо и студено, когато ги поднасяте със сладолед.



Аз не мога да се наситя на тази комбинация и честно казано, дойде ли сезонът на плодовете, паят е това, което почти всеки ден се пече у дома.

Ухае на домашен уют, хляб, масло и вариация на различни плодове. А гарнираш ли го със сладолед, може да забравиш за каквито и да е други десерти.







Аз се запътвам към кухнята, към следващото кулинарно приключение, а защо не и филмово такова.
Ако този вид публикации ви харесват, споделете го в коментарите и ще се постарая да ви изненадвам все по-често с такива, а сега ви пожелавам  прекрасни почивни дни и до скоро :)



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

понеделник, 25 юни 2018 г.

XXL Бургер - "Торта" за мъже / XXL Burger - "Cake" for men


Дали защото е футболен сезон,  сезонът на барбекюто, по-хладно от обичайното за сезона и ли защото съм вдъхновена от предизвикателството на Борние, но най-сетне успях да осъществя една отдавна запланувана идея за XXL бургер.
 Винаги съм си мислила, че това е перфектната торта за мъже или поне за нечии рожден ден, тъй като не всички са големи фенове на сладкото. 
Разбира се, ако сред жените има също толкова месоядни и готови да заровят лицето си в най-изкусителния и сочен домашен бургер, тогава рецептата е и за вас. Напълно в размерите на торта, този бургер може да нахрани до осем човека и то ако си похапват добре.
 В същото време може да изкуши хиляди, както надявам се ще направи и с вас.


Бургерът е чудесен за вечеря, но за и за парти храна, а може да се приготви както на фурна, така и на скара. Аз го направих на фурна и стана супер сочен, а в комбинация с пресните и сочни, летни розови домати, просто няма да може да спрете да ядете.

За още повече вкус, приготвих и домашен барбекю сос с дижонската горчица на Борние, която ще ви накара да забравите за всичките купечки сосове.



Тъй като бугерът е телешки, го обогатих с плънка от разтапящ се кашкавал, а отгоре гарнирах и с леко рохко яйце на очи, което се сля със соса в невероятна вкусова симфония. 

С риск да вляза в лирическото отклонение на Маршал от " Как се запознах с майка ви"( виж тук) , мога да ви кажа, че напълно го разбирам какво е да си направиш храна..и да си направиш и храна за душата.

Няма да останете равнодушни пред тази вкусотия ;) 
За да не се бавя повече обаче, ще премина към рецептата, а по-надолу ще ви опиша всички елементи за нея, като започнем с необходимите продукти:


Необходими продукти:
400 г телешка кайма
100 г кашкавал
2-3 с.л. галета
1 яйце
1 глава лук
сол/ черен пипер на вкус


Трябват ви още:
домашен бургер сос от горчица 
питка за бургер XXL
зеленчуци : маруля, домати, лук, зелен чушка
1 бр. яйце


Домашен бургер сос от горчица:
1/2 ч.ч. мед
1/2 ч.ч. кафява захар ( светла)
1/2 ч.л. ябълков оцет
1 люта чушка ( ситно нарязана)
1 с.л. кетчуп
2 ч.л. Уорчестър сос
1 ч.л. чесън на прах 
млян черен пипер на вкус

Започваме с направата на месото. За целта смилам на ситно в чопъра една глава лук.


Прибавям горчицата, яйцето и галетата, като прибавяме малко сол и черен пипер на вкус. Добере е каймата да престои малко време в хладилника, за да се овкуси, като това може да бъде от половин час до една вечер - в зависимост с колко време разполагате.

                         

След това, в тавичка с хартия за печене оформяме кръг от половината кайма с размери около 20 см в диаметър. Нареждаме отгоре резенчета от кашкавала и захлупваме с останалата част от каймата, като се стремим да имаме равномерна форма. Имайте предвид, че кюфтето ще се свие малко или много при печене и е добре да го направим една идея по-голямо от хлебчето :) 
След като го оформим, го пъхаме във фурната на 200 градуса за 15-20 минути.

През това време разрязваме хлебчето - може да сме купили питка хляб или да направите от любимото си тесто, но аз ще ви споделя и рецептата за тези, които съм ползвала съвсем скоро - обещавам.
Върху долната половина нареждам свежа маруля или айсберг салата и поставяме месото. 

                            

Отгоре нареждаме още : кръгчета лук, домати и зелена чушка, като никои може да заменят последната с кисели краставичка, За мен е по-вкусно и свежо с пресни зеленчуци.


Отгоре поставям и яйцето на очи, което също изпекох върху същата хартия за печене от месото във фурната, докато сглобявах бургера. Оставяме го леко рохко, за да може жълтъкът да се разтече при разрязване.


 И двете половинки на хлебчето, както и малко върху самото месо поливам от домашно приготвения сос, който се приготвя като всички съставки просто се смесват и разбиват на ръка добре.


За барбекю привкус предлагам да му добавите една с.л. течен пушек, но тъй като все още трудно се намира в България, реших да не ви затормозявам излишно да търсите. Тези от вас обаче, които искат да станат спец в приготвянето на такива ястия, сигурно ще искат да си го набавят, тъй като ще ви помогне да се развихрите ида създадете голяма разновидност от домашни барбекю сосове.


Сигурна съм, че много от вас ще сътворят различни варианти на тази "торта", както и аз сторих  с оригиналната рецепта.
За това пък е добре да се вдъхновяваме от околните и да се изненадваме с нещо вкусно всеки ден. Ако отпуската ви още не е дошла, не значи, че ежедневието трябва да е скучно. Поканете приятели у дома и докато се хващате за главата от поредните футболни резултати, похапнете от този вкусен бургер :) 


Аз знам, че така ще направя :) 


А утре, останете не линия, за да научите кои от вас ще получат наградите от играта :) 
Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


четвъртък, 21 юни 2018 г.

Безглутенови сухи пасти без захар / Gluten free, no sugar chocolate mini cakes


Хубаво нещо е да излизаш навън. Може да ви се стори толкова безсмислен извод като наново откриването на топлата вода, но както и първото, така и второто установявам, че има хора които все още не го знаят. (Тези , които се возят лятото в градски транспорт например ) Just saying!
 Затънала в работа и личните си тревоги напоследък все по-трудно намирам желание да изляза навън, пък каму ли да се виждам с хора, защото мислено си представям целия процес от насилствено социализиране, усмивки и прикриване на изтощение и разочарование. Радвам се обаче, че здравият ми разум все още не ме е напуснал, защото няма по-голям проблем от този, който може да надуем в собствената си глава, а дори неочаквани срещи и разговори могат да ни донесат, ако не положителни емоции, то поне различни гледни точки. 
Така преди няколко дни успях да си поговоря с една приятелка, която познавам едва от около година, но предимно в парти среда. Случи се така, че това доста по-малко на години от мен момиче, познато с винаги усмихнатото си настроение и непрестанна енергия има също не малко препятствия зад гърба си, за което едва ли човек би могъл да подозира. Излизали сме доста пъти, но ето че точно в този дъждовен ден, пиейки биричка в нашето си заведение успяхме да се опознаем малко повече.

 Сходните ни преживявания се увеличаваха, а с това и моята гледна точка как може и би трябвало да гледаме на нещата около нас. Не, не е задължително да се виждате с хора, които обезателно да имат по-лош проблем от вас, за да оцените ситуацията си. Но определено е добре да насочите същата сила на познание, което ви кара да премисляте всичко по-скоро навън, към някого другиго, да го изслушате, да почерпите от него и да се вдъхновите. 


Радвам се, че излязох в този дъждовен ден. Радвам се, че все още успявам да задържа някои нови черти от характера си, които придобих през последните години и се радвам, че въпреки всичко, което се случва, последния вкус в устата ми от деня е сладък. 


Алекс, както се казва моята приятелка не яде месо и макар за хората в България да е малко странно, не като да каже, че не пие. На това наистина се гледа с лошо око в тази държава, :) 


Опитва се да се храни по-здравословно и все повече хора около мен искат същото за себе си. Аз пък искам да помагам където с каквото мога, затова и търся рецепти, които да са в ползва на колкото може повече хора. Ето така например, не отдавна се влюбих в тези пастички на Кристина Колева, която сподели в една своя публикация. Хареса ми, че са безглутенови, рецепти, които ви обещах да вмъквам по-честно, но също така и без кристална захар. Според мен спирането на захарта е понякога по-трудно от спирането на месо или глутен, затова и бях впечатлена от изкусителния вкус на тези пастички. 
Дадох си сметка, че е чудесен десерт, който може да да се сервира и на деца, точно поради липсата на захар, а пък наличието на протеини, така че да стане и веган също може да се измисли, ако това се цели.
В този случай обаче, реших да изпълня рецептата дословно, тъй като бях впечатлена точно от крайния продукт.
Получиха се чудесни пастички, които впечатляваха и с ухание, и с вкус.


Както и повечето рецепти, решавам да ги правя вечер преди лягане, за да не ги мисля кога ще станат и да им дам време да престоят като хората. Но ето първо какво ви трябва: 
За блата:
2 яйца
1 1/2 намачкан банан
2 с.л. кисело мляко ( пълни)
2 с.л. тъмно какао ( пълни) 
1 ч.л. хлебна сода
1-2 с.л. ром ( ликьор или есенция по желание) 
1-2 с.л. сироп от агаве ( или кленов) 
6 с.л оризово брашно ( или кокосово)
6 с.л. овесено брашно без глутен ( или трици, но може и друго) 


За крема:
4-5 с.л. цедено кисело мляко
3 с.л. кокосов брашно
2-4 с.л. кокосови стърготини
1 с.л. сироп  от агаве
1 ванилия

За глазуарата:
1/2 авокадо зряло
1 малък банан
1 с.л. кокосо масло
4 с.л. какао
агаве / мед на вкус

В купа слагаме първо баните и ги намачкваме. Прибавяме яйцата  и киселото мляко, в което разбъркваме содата. Аз ползвах това оризово брашно, което се продава в Кауфланд (... и на други места, но това е по-достъпния магазин за повечето от вас, затова го споменавам.)

                            

Прибавяме и останалите съставки, като аз ползвах овесени трици, но съм сигурна, че може да ползвате различни видове безглутенови брашна, както и да прибавите ядки, ако желаете.
Готовата смес изсипваме в правоъгълна / квадратна тава, като сместа  е хубаво да е edin пръст височинна
Моята тава бе малко по-голяма,  затова и не разрязах блатa в  последствие на дължина, а по средата и прехлупих двете му половинки.

                      

Печем блата за около 20 минути във предварително загрята фурна на 180 градуса. Готовия блат е добре да се охлади напълно, преди да се слепят пастичките, защото топлината ще отпусне крема.
За него пък сместваме всички съставки в отделна купа, като може да ползвате и някакъв вид сметана - растителна, животинска, веган и др, ако решите, вместо цеденото мляко. 
Слепваме двата блата и оставяме да престоят в хладилника да стегнат.

                     

В последствие го режем на пастички по предпочитана форма. 

 

Отгоре украсяваме с глазура, направена от изброените съставки, които сме пасирали или минали на блендера до еднородна смес. 


Станаха прекрасни!
Чудесно е чувството да опиташ нещо ново, да видиш всички нюанси както в кулинарията, така и и извън нея.

Красиво и усмихнато лято, приятели :) 



 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...