четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Викингски хляб / Viking Tavern bread






В последния ден на месец ноември ще посветя публикацията на тези от вас с приключенски дух, които споделят любовта ми към северните земи и викингите. (и на човека, на който обещах, че ще пусна такава рецепта скоро ;) ) Моят викинг официално е у дома и нямаше как да не го посрещна както подобава, с един скромен домашен пир, запалена камина и пълни рогове с вино. Пък нека навън е студено, у дома е топло и уютно. Още един повод е и започналият вчера пети сезон на любимия ни сериал Викинги, който следим с настървен интерес и от време на време боен вик. Понякога толкова влизаме във филма, че дори едно отиване до тоалетната е придружено с "May the gods be with you"/ "Нека боговете бъдат с теб" и всичко щеше да е нормално, ако другия не отвръщаше с "The Gods have already written my story" / "Боговете вече са предрешили съдбата ми".




И така, ако и сред вас има такива фенове на скандинавската митология, вкусната медовина и силните мъже и жени, тук е мястото да ви почерпя с един специален викингски, кръчмарски хляб. Харесах си го от нета ей така и реших да го опитам, като разбира се импровизирах някои неща. като цяло може да го направите със сода за хляб, но ако искате да има по-хубава текстура, препоръчвам да си се спрете на мая. 

В рецептата се ползва сирене чедър, но тъй като съм сигурна, че викингите не са хапвали пък точно чедър, реших да ползвам къде-къде по-евтин вариант, а именно с обикновен кашкавал. "Лятната наденица" пък е просто вид шпек, който ще трябва да си харесате, защото ви трябва просто добре изсушен колбас. И тук ще оставя избора на вас. Виждате ли колко лесно и добре почваме ? :)
За повече автентичност обаче реших да се спра на брашно, мляно в каменна мелница, смес от пълнозърнесто и ръжено брашно. Този микс най се доближава до консумирания от тях ръжен хляб, а това с камъните вече съвсем ни пренася едно ниво по близо до Валхала.





Това определно няма да бъде типичният ви хляб, но пък бъдете сигурни, че е много вкусен, а вариантите да го оформите са много. Най-лесно би било да направите две тънки платки, като за пица, и да посипете пълнежа по средата. Аз обаче реших да оформя две малки хлебчета, в които да издълбая руни, а съставките бяха равномерно разпространени в цялото тесто.




Но ето и самата рецепта:

3 ч.ч. брашно пълнозърнесто и ръжено (може и друг микс, като може да сложите и бяло, ако обичате по-традиционен хляб)
1/2 ч.л. сол
1/2 кубче мая (или  1 пак. суха / 2 ч.л. сода)
2 ч.ч. бътърмилк* (при мен чаша вода за маята и щипка захар и една ч.ч. бътърмилк)
1 ч.ч. кашкавал
1 ч.ч. сух колбас

Аз ползвах това брашно, което намерих в магазина до нас. Ако искате хляба да бъде по-пухкав, използвайте повече бяло / пълнозърнесто и по-малко ръжено. Отмервам си необходимото количество в купа.


Бътърмилка може да си приготвите като към чаша прясно мляко добавите няколко капки лимонов сок и оставите за малко да се пресече.. Ако сте в чужбина, по-лесно ще си намерите в магазините, а понякога хората заместват и с айран.
Шипнах си маята в купичка с малко вода и захар.


Прибавих течните съставки към сухите и си забърках тесто. Като цяло лепнеше, затова прехвърлих на плота и доомесвах с брашно.



През това време си нарязаха на ситно салама и рендосах кашкавал. След това прибавих към тестото. 

(Да, бе, знам, бая са се глезили тия викинги ... богато хлбче! )


                     

Оформих добре на две хлебчета, издълбах руните OTHALAZ и INGUZ и оставих за малко на топло да се надигнат. След това пекох в сгорещена на 200 градуса фурна до готовност.


Наистина стана много вкусно и ароматно хлебче. Аз по принцип избягвам тестените неща преди празниците като Роло  Християнството, но пък то не се издържа в този студ.


Предполагам, че на някои от вас няма да има се понрави изполването и на колбас, но пък то си придаде наистина много аромат на хлебчето, така че на мен си ми хареса :) 

                         

Надявам се и на вас да ви хареса и да изпратим ноември подобаващо с малко, семейно угощение.  Skål               


"I do not believe in the god's existence. Man is master of his own faith, not gods. The gods are man's creation, to give answers that they are too afraid to give themselves. "

Ragnar Lodbrok


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 27 ноември 2017 г.

Павирано гърне / Оven-baked meat and vegetable stew with bread cover


С какво да ви разсея по понеделнишки по напред. Вие сигурно едвам намирате сили да се настроите за работа в този студ и дъжд и точно по обяд, когато изгладнели в офисите се чудите къде да отскочите по наблизо, но да се забавите колкото може повече, за да хапнете нещо сгряващо, аз тук пак ще ви бомбандирам с вкусотии, които за съжаление няма как да ви чакат у дома, ако не си ги приготвите. За да не ви е криво само на вас, ще ви разкажа за последния ми пирипет от вчера вечерта, който мира на ми даде цяла вечер.

Една от големите картини - снимки за стената от сума време висеше подпряна, защото предния път падна и се счупи на хиляди парчета. От тогава купих нова, но трябваше да подновя пироните с някои по-надеждни. Вчера, явно си нямах друга работа в неделя вечерта, ( ох, защо приличам толкова на майка си) и реших, че е таман време за ковене на пирони. 

Забих ги, закачих картината, но единия не беше влязъл наравно с другия и да го оправя...абе накратко парче от стъклото се отчупи...AGAIN. Седях пред нея като пълен идиот, с ококорени очи и се питах защо си го причиних. Познавам се достатъчно да знам, че това отчупено парче ще ме дразни повече отколкото липсващата картина на стената, но запазих самообладание и реших да прикрия белята с чифт, хубави коледни камбанки за украса. 

Добре, че онзи ден реших да си кача коледната украса по-рано :)  Е, не съм решила проблема, тъй като това ще работи само до края на празниците, но пък имам време до тогава да взема ново стъкло. Понякога трябва да прикриваме несполуките си и да продължаваме напред, вместо да се тръшкаме и ревем и повярвайте ми, тази максима е изключително важна в кулинарията.
Последния ми случай, който го доказа е, че не съобразих времето за направата на днешната рецепта и накрая пак стана след като слънцето се скри. Не, че съм като Гремляните и не трябва да ям след определено време, но обичам да снимам на естествена светлина, а не на лампи. Истината е такава, че майка ми се обади да ме пита дали може да сготвя нещо за вечеря, тъй като и се налага да остане до късно на работа. Трябваше да импровизирам и започнах малко по-късно. За сметка на това пък самото ястие не отне много време, защото се изхитрих, като се спрях на пилешко месо, вместо свинско и обработих зеленчуците първо в тигана.


Това, което виждате пред вас не е гърне с жълтици, а така нареченото "павирано гърне". Рецептата адаптирах от книгата на Ивелина Иванова "Съвременна празнична кухня" от 2008 година.

Под тази вкусна покривка от меки и вкусни бухтички, се крие сърцевина от ароматен гювеч от картофи, месо, моркови, гъби, чушки и какво ли още не. Но ето, вижте и рецептата:

 

Необходими продукти:
Около 700 г месо - свинско, пилешко
2 бр. чушки ( зелена и червена)
2 бр. морков
2-3 бр. домати
100 г гъби
1 голяма глава лук
2-3 слилидки чесън
1 шепа зелен боб ( не е задължително)
3-4 картофа
1/2 ч.ч. бяло вино
1 ч.ч. сметана
1 -2 кубчета гъбен бульон
1- 2 с.л. доматено пюре
сол/ черен пипер
олио

Тъй като майка ми ме изненада, както ви казах, разрових фризера и намерих няколко замразени пилешки пържоли от бут. Реших, че ще ми отнеме къде къде по-малко време от свинското да го приготвя и го нарязах на късчета.
Разрових хладилника и намерих следните зеленчуци, които пъхнах в гювеча - чушки, моркови, малко замразен боб от фризера ( няма за къде да го пазя, айде и него, но може да го пропуснете), няколко гъбки, лук и чесън, всичко нарязано на не много ситно, като доматите оставих на по-големи парчета.


Загрях малко олио в дълбок тиган и първо запържих лука, докато омекне.


След това прибавих месото и пържих, докато остане на мазнина и хване лек загар. Овкусявам с щипка сол и пипер,  и добавям виното. Оставям  на тих огън, докато виното се изпари и остане само аромат.

                                         
След това прибавям останалите зеленчуци ( без картофите) и запържвам всичко за кратко.


Пържим около пет минути, като може да добавите някои подправки по желание. Аз не прекалявам с тях, тъй като слагаме и бульон. Прибавяме го към ястието и доливаме вода, около 3 чаени чаши.


След това прибавям и сметаната и доматеното пюре и оставям ястието да поври 7-8 минути ( добавете повечко вода, ако искате да е по-течно). 


През това време нарязвам картофите и ги слагам в глинения съд или друг огнеупорен съд с малко олио на дъното. 


Изсипвам ястието отгоре и пъхам във фурната да се печена  200 градуса под капак.


Малко преди това забърках и тесто от 2 ч.ч. брашно, 1/2 пак. суха мая, 1 ч,ч, прясно мляко и 2 с.л. краве масло. Оставих го покрито на вратата на фурната докато загрява за ястието.


Не го оставям много да втаса, около 20 минути. След това го разточвам на лист и с помощта на чаша изрязвам кръгове. 
Изваждам ястието от фурната и подреждам отгоре "паветата". Поръсвам отгоре с малко царевично брашно/ грис :) 


Пъхам във фурната, този път без капак да се запекат до златисто.
Паветата изглеждат наистина като жълтици и наистина са много нежни и крехки.

 

Хубавото на тази рецепта е, че имате и ястие и хляб в едно, а ароматът е просто неописуем.
Когато майка ми дойде очакваше някаква вечеря набързо, а не тази прелест.
Да си призная, успях да направ я още десерт и супа от кореноплодни, а тя да се зареди с храна за работа :) 


Определено това  ястие ми е влязло под кожата, макар да не съм го правила много пъти, ми е много любимо. Хубавото е, че може да го правите в най-различни варианти и е идеално за зимата. Ще се радвам да видя и вашите комбинации и да ми пишете с вашите впечатления.


Пожелавам ви усмихната и спорна седмица приятели и поменете, ако нещо не ви се получи..импровизирайте и продължете напред!
Празниците идват :) 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 24 ноември 2017 г.

Торта "Бананели" и 5 години БЛОГинки / Bananeli cake - delicious banana cake and 5 years of blogging


Станаха пет! Вече пет години водя това вкусно местенце. Първо започнах да пиша за себе си, а сега за над 30 000 души. Не е зле за като човек на пет, нали?!  Заслужаваме "дай пет " и една вкусна торта за почерпка.
С голямата аудитория идва и голяма отговорност, затова и летвата се вдига все по-нависоко, да отговарям бързо, да пиша често, да предлагам нови и интересни рецепти, и не само, ами и полезни и интригуващи статии. Да бъда от полза и на разположение за запитвания почти по всяко време на денонощието ( часова разлика, какво да се прави) и какво ли още не. И тъй като всяка година ви споделям по някой аспект от целия процес за поддържането на блог, и тази ще ви споделя нещо "от кухнята" :) 


Вече съм ви писала за емоциите около първите стъпки в блоговоденето - когато чакаш дали ще се появи някое число в брояча за прочитанията, когато получиш първия си коментар, когато получиш първия си ИСТИНСКИ коментар, а не спам или реклама и всичко, което се стремиш да кажеш, а в главата си мислиш, че звучи глупаво и започваш да триеш написаното. А, вие си мислехте, че домашната работа като в училище е свършила!

И сигурно си мислите, че с времето ставаш такъв професионалист, че всичко става по-лесно. Почти сте прави, но не толкова. Вярно, вече мога да направя пандишпан за 10 минути със завързани очи, но все още се притеснявам дали рецептата ще се хареса, дали ще успея да ви зарадвам, да ви усмихна поне малко, да напиша нещо, в което да се припознаете. Дали няма да съм твърде песимистична или твърде пък безгрижна в изказа си. Дали няма да направя банална рецепта, твърде скъпа, твърде сложна, вече правена, дали няма да има спорове за нея и какво ли още не. 
Истината е, че всички искаме да бъдем харесани, одобрени, оценени и да намерим нови приятели и съмишленици. Едва ли има много блогъри, на които грам не им пука какво мислят читателите и ако е така, едва ли поддържат стабилна аудитория. Въпросът е да не забравяме да слушаме вътрешния си глас.


Колкото и хора, толкова и мнения както се казва и е трудно да угодиш на всеки, затова е важно да бъдеш себе си и истински. Предпочитам да не ме харесат за това, което съм, отколкото да ме харесват за това, което не съм, защото в живота има твърде много ситуации, в които ни се налага да се държим като някой друг.  
Затова и моето местенце е шарено - понякога нежно, понякога страшно, ту весело, ту мрънкащо, вдъхновено и уморено, но винаги пречупвайки всякак типична човешка емоция, която е нормално да изпитва всеки един от нас в нещо по-вкусно и забавно.
Иска ми се заедно да готвим миди, а на другия ден пръжки, ту гурме, ту селска манджа, да не пренебрегваме нито един цвят в палитрата на живота - от храната до душата.


Искам да ви благодаря, че сте част от моето пътешествие в кулинарията, в живота, в свободното ми време. понякога в грижите и тревогите, затова, че ме подкрепяте всичките тези години. За това, че ми пишете отзиви, а понякога и вие ми разказвате истории. За това, че ми пращате снимки, търсим рецепти заедно или ми изпращате такива. Благодаря ви, че ме приемате такава каквато съм, че четете моите статии и се смеете с тях. Благодаря, че отделяте време от вашето ежедневие да направите обратна връзка с мен и да ми дадете още повече стимул и увереност, от която всички се нуждаем понякога. Посвещавам тази годишнина на вас, моите читатели, които ме правите много, много щастлива. Искам да ви върна жеста с една торта, която направи всички опитали я много, много щастливи - пухкава и сочна торта с банани. 
На пръв поглед много обикновена рецепта, но истината е, че тази торта ще ви поднесе един облак от нежност и топлина, която няма да срещнете другаде. А ето как да си я направите:


Необходими продукти:

За един блат:
3 яйца
2/3 ч.ч. брашно София мел Екстра
1/3 ч.ч. захар
2-3 ч.л. тъмно какао

За крема:
500 мл сладкарска сметана
1 пудинг банан
5 банана
захар на вкус

Още:
захарен сироп
шоколадов ганаш
банани и бисквити
бита сметана
ядки

Никак скъпи и сложни продукти, нито пък много на брой. Започваме като разбиваме яйцата и захарта на крем, а след това прибавяме постепенно брашното и какаото.


Изсипвам сместа в тавичка, застлана с хартия за печене на дъното и леко намаслена, с размери 24 см в диаметър. пека на умерена фурна, около 160 градуса за 20 минути, като през това време забърквам още един блат от същите продукти. Изпичам и него и оставям блатовете да се охладят напълно.

                    

През това време, а може и предварително приготвям пудинга според указанието на опаковката. Аз използвах такъв с варене и прясно мляко, макар да може да се направи и с вода. Според мен с мляко е по-вкусно. Готовия пудинг също оставям да изстине напълно.
След това разбивам сметаната ( с 1/3 ч.ч чаша захар или по-малко, зависи от вкуса ви, дали е подсладена и т.н)  на сняг и прибавям малко по-малко от изстиналия пудинг банан. Оставям ароматния крем на страна и се захващам със сглобяването на тортата.

                         
                 
Разделям всеки един от двата блата на две, получавайки четири тънки блата. Сиропирам ги със захарен сироп, който винаги имам в хладилника.  Правя го от равни съотношения вода и захар, кипвам ги на котлона и готово. :)
Отгоре разпределям парченца банани. както виждате, бананите са повечко, защото както се изрази вуйна ми " не си ги жалила", което направи тортата по-специална. Самите те са усещаха свежи, а не потъмнили и "лигави" както стават, когато са тънички.

              
Отгоре слагам от крема и продължавам със следващия блат. Процедираме докарай така, като гледам да напоявам добре всеки блат, за да стане наистина сочна торта.      
     
                                                                          
Измазвам тортата добре, като отдолу полепвам трохи, които са от горната коричка на блатовете. Винаги я обелвам, защото е много вкусна и остава леко хрупкава.


Оставям в хладилника да стегне, а след това украсявам по желание. Аз използвах малко шоколадов ганаш ( рецепта тук), бита сметана ( около една чаена чаша течна, която разбих с 2-3 с.л. кристална захар) , няколко бисквитки, орехови ядки и парченца банани. 


Тортичката стана толкова пухкава, бананово ароматна и прекрасна, че просто нямам думи. Думи нямаха и всички, които я опитаха, освен, че дни наред ме карат да я направя пак.


Торта"Бананели" е може би най-вкусната торта с банани, която ще опитате, затова не пропускайте да го направите, а после и да ми пишете с отзиви.


А ако ви харесва тази, чакайте да видите какви съм ви ги приготвила за празниците - няма да можете да си изберете коя от коя по-хубава! Но така е, започва вкусния, коледен сезон, а с него, започвам и още една нова година блогуване :) 
Вкусни, усмихнати и щастливи почивни дни, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...