Содена обредна питка за Бъдни вечер / Bulgarian Christmas Bread Recipe

Навярно всяко семейство си има любима рецепта за обредната питка за Бъдни вечер и винаги съм се чудила колко популярна ще бъде една такава рецепта, ако я споделя в блога. Това е една от най-простичките и обикновени рецепти, които мога да представя, но си давам сметка, че всяка година това може да бъде и първата самостоятелна Коледа за много двойки и семейства, когато ще имат нужда от точно тази рецепта.

Отново се доварявам на рецептата на мама, защото не само аз, но и тя е израснала с нея и за разлика от много други, смятам, че е най-подходяща питка за празника.
Случвало ми се е да ме почерпят с питка от Бъдни вечер на следващия ден и го намирам за не не много подходящо, защото знаете, че трябва да се изяде само от семейството на вечеря. Също така, някои я приготвят с мая, което също не бива да се прави, защото питката трябва да е прясна, както се казва. 

Украсяват я  различни видове украси, което е прието, но за мен има най-голямо очарование да виждам този простичък хлебец в най-чистата му форма. Обредният хляб се прави със сода, и е трябва да се изяде още същата вечер, както казах, затова е хубаво да се направи в малък размер или поне размер спрямо членовете на семейството. Така и така те се наричат още на масата и не е много хубаво да се ядат след това от други хора. Трябва цялата да се нарече и раздаде, като може разбира се някой да получи повече от едно парче, но най-важно е да се спази реда на раздаване.

Първо се чупи по средата, като едно парче се отделя за Господ Бог ( обикновено главата на семейството търси там или иначе казано мама), после се дава за Богородица ( тук се включва сестра ми, нали е Мария) и после се дава на Къщата ( аз като най-малка взимам него) 

Късметът в къщата е много хубав, защото значи, че всички у дома ще са добре. После започва да се  раздава на хората на масата, като се започва от най-възрастния. Докато питката още пари, и ухае неустоимо, всеки трепетно търси парата, която не забравяйте преди да сложите в питката, да изварите за няколко минути във вряла вода на котлона.
Не забравяйте, че трябва да е сребърна  на цвят!

Приготвяме питката с обикновено брашно или за мен това е София мел Класик, което винаги имам у дома. Ето и рецептата: 

Необходими продукти:

Около 500 г брашно София мел Класик

Около 300 мл хладка вода

1 ч.л. сода загасена с оцет

олио 3-4 с.л. олио

1 с.л. захар

1 ч.л. сол

Пресяваме брашното в купата, като както знаете, аз никога не замествам първоначално с цялото брашно, а само с две трети от него. 

Правим в него кладенче и прибавяме захарта, а солта е по страните на съда. Прибавяме и олио, като аз го слагам на око.

                            

Слагаме още содата, която сме "загасили" с малко ябълков оцет, така че да шупне ето така:

Прибавяме малко по малко от водичката, докато замесваме, меко, нелепнещо тесто, като редувам водичка и брашънце. Не забравяйте да сложите и паричката. 

Готовата питка няма нужда от втасване, а веднага може да се пече. Може да си поигарете с украсата й или като мен да направите нещо скромничко, като тази с долната страна на вилицата.

Направете четири дупчици с вилицата на кръст, за да излиза парата от тестото и пъхнете да се пече на 170 градуса с обухване за около 40 минути.

Още топла я намазваме с малко вода и я запаряваме под фолио, за да омекне. 

Сервира се на масата и се разчупва от най-възрастния член на семейството.

Понякога се случва в забързаното ежедневие да хапваме и да си гледаме  телефона служебния мейл, друг да зяпа новините по телевизора, и нито храната, нито компанията на масата остават забелязани. На този ден обаче сякаш всичко има смисъл и в сърцето си усещаме смирение и любов. 

Затова са хубави празниците и е добре, че ги има - да ни накарат да поспрем и да се огледаме, да уважим традициите и да се постараем да ги съхраним за идните поколения. 

Аз ви пожелавам да  имате щастието да празнувате с любимите си хора дълги години и нека парата  е у вас, заедно с целия късмет на следващата година!

До нови срещи, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Постни зелеви сарми / Vegan Cabbage Rolls

Дойде и това време от годината, когато постната храна сякаш има своето магическо ухание и ни носи спокойствие, надежда и някакво вътрешно смирение. Дори като дете обичах Бъдни вечер, въпреки че мама цял ден ме следеше да не се облажа с нещо сладичко и да не си наруша постенето. Може да е за един ден, но държеше да можем да усетим значението му. Още по-трудно ставаше, когато цял ден от кухнята се носеше уханието на къкрещето бобче, малките сармички на мама, печените тиквеници, пълнени чушки с боб и какво ли още не, което само ме караше да си представя как вечерта ще се насладя на една от най-любимите си вечери в годината. И то без месо!!! Възможно е и още как. Лично аз си признавам, че обичам повече сармичките без месо, отколкото с. Напоследък, като че ли във всяко ястие преобладава месото и ако случайно го пропуснем, значи нещо сме или сбъркали жестоко или пък както моята половинка понякога се шашка и ме пита "Сърдиш ли ми се нещо, че ядем таковО?"

Аз обичам традициите обаче и си признавам, че  ритуалът прави и вечерята по-специална. Преди да седнем на масата, мама казва молитвата, като сме се наредили по възраст, прекръстваме се, а телевизорът е изгасен, както и всякакви разсейващи звуци. Масата е отрупана и сякаш усещаш най-сетне времето за миг да спира и да можеше да се потопиш в уханията на ястията и въобще в целия обред.

След като разчупим питката и потърсим паричката, започваме да си подаваме ястията, като знам, че моята чинийка пак ще се напълни със сармички. Мама прави най-хубавите сармички, с големина на бонбонки, като всяка е само една хапка. Обожавам това ястие и колкото и да се прехласвам върху кулинарните шедьоври на Гордън Разми и други известни готвачи, ако трябва да избера да ям едно ястие веднъж седмично до края на живота си, пак биха били сармичките на мама. Тази година, реших да ви споделя и нейната рецепта, защото и Крина ме снабди с подходящия ориз за целта - Ориз Екстра. Това е висококачествен бял ориз с едри бляскави зрънца, който се сварява равномерно и е много подходящ за ястията от българската национална кухня.

Какъв по добър избор за рецепта от тези апетитни самички за Бъдни вечер. Ето и рецептата: 

Необходими продукти:

1 бр. голяма кисела зелка

2 ч.ч.* ориз Крина Екстра 

1 голяма червена чушка ( или 2-3 прясна или суха)

1 голяма глава лук

2 глави чесън

1 ч.л. червен пипер

2 бр. дафинов лист

кимион на зърна и черен пипер на вкус

олио

не слагаме сол!

Започваме като си изчиства ориза, защото мама винаги държи, макар този да бе толкова чист, че направо нямаше нужда. Измиваме го, докато водата стане бистра.

Тъй като в този момент нямахме сухи чушки, ползвахме прясна, но със сухи е по-вкусно. Нарязваме чушките и кромида на средно ситно и около една глава чесън , обелена на скилидки.

В тиган слагаме олио ( достатъчно, че да покрие тигана, така че не е малко, както обикновено) и след като се загрее, запържваме лука докато омекне. 

                             

След това прибавяме чесъна, само дотолкова че да пусне уханието си и прибавяме чушката и кимион на зърна и млян черен пипер на вкус.

Разбъркваме един-два пъти и прибавяме измития ориз, който също запържваме съвсем за кратко - може би минута, а накрая прибавяме и червения пипер.

Разбъркваме всичко добре и дърпаме от огъня. 

Взимаме от листата на зелето, като изрязваме дебелата част от тях, която е като стъбло по средата. Заделяме го, защото  ще го сложим на дъното на съда, заедно с едно голямо листо, докато се варят и ще се сготви също. 

От останалата част на листото, режем, малки парченца ( около 4 или 6 ), в зависимост от големината му), в които слагаме по около половин или една чаена лъжичка от плънката с ориза. 

Завиваме първо от двете страни леко, а след това навиваме плътно нагоре , като ролце.

Важното е да е мъничко, стегнато и с размерите на хапка. 

Редим върху поставеното листо, като може да сложим около половин или една чаена чаша хладка вода преди това отдолу, за да не ни загори дъното. 

При нас за това количество ни излязоха около три реда сармички с около 40 бр на ред, като между всеки слагаме от останалите ни скилидки чесън, дафинов лист и още кимион на зърна

Прибавям по етапно и водичка, като всичко пое около 4-5 чаши вода, тъй като самия ориз не се нуждае от много вода  

Най-бързо сармичките се варят в тенджера под налягане - за около 20-30 минути,като независимо дали е в такова тенджера или обикновено, ще трябва да сложите подходяща чиния отгоре, която да пристиска сармичките докато къкрят.

В обикновена тенджера може да ги варите за около час, или поне ги проверявайте през това време,защото ги варим до сваряване. Това време ще варира от много фактори - какво е зелето, колко са големи сармите и колко са на брой. 

Щастлива съм, че успявах да ви представя тази рецепта, тъй като се каня от много време, но явно тя си знае сама кога й е дошъл мига. :) Ще се радвам да се доверите на мамината рецепта, защото както и тази за меденките - просто е най-добрата,която съм опитвала.

Оставам ви с тези вкусни кадри, а вие не пропускайте да ми пишете повод и без повод, да ми изпращате снимки от вашите рецепти, а пък аз ще съм повече от щастлива да ги споделям.

 От сърце ви желая весели и светли празници, приятели! 

п.п.Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Шоколадов щолен / Chocolate stollen

Забелязали ли сте, че понякога роднините ни са голям извор на бисери? Мине не мине и някой плесне нещо във въздуха, което може да те разсмее и в най-мрачния ден. Разбира се, много често те не целят да предизвикват у нас спонтанен изблик на смях, защото в тяхната главa си имат логика нещата, но отстрани си е забавно, не можем да отречем. Ето пример, за да може по-лесно да ми схванете мисълта. 

При последното ми гостуване, видях, че мама вече спи с два супер дебели юргана, от онези, които могат да се ползват за спасителни акции в Хималаите и вътре са с водна риза и парен ефект. Мислех, че при последния ни пазар е купила втория за гости, но не, тя ги е надиплила един върху друг. 

Прозореца и беше открехнат и разбира се, като много хора смятам, че е полезно да се спи на свеж въздух, макар да знам колко е зиморничава и я бъзнах защо си е отворила прозореца, а тя с цялата си сериозност на която е способна ми каза, че това е с цел да се калява.  

Сигурно, някъде там дълбоко под преспата от гъши пух където всяка вечер и прави компания гуменa грейка с вряла вода, майка ми си мисли, че ако открехне леко прозореца това граничи с каляване, но аз лично го намерих за супер сладко и забавно. 

Друг пример, при последното ми гостуване при вуйчо, той остана притеснен ,че изпусна една от десетте прогнози за времето, които смята да гледа тази вечер. Вуйна ми го попита какво толкова важно има, а той напълно потресен от случилото се отговори, че сега не знае дали утре ще е топло или студено. През декември! Разбира се, че няколко градуса биха променили дрес кода му за работа, в която има униформа и постоянна температура, защото все пак може да иска да разчупи нещата и да иде по бански. Вуйна ми погледна през прозореца, после него, после пак прозореца и после вуйчо ми и каза " не, утре ще е за море"

Аз лично не следя прогнозата за времето, защото костите на моя приятел Коцката ми дават по-точна информация, но затова пък не пропускам да отбележа колко малки неща от ежедневието може да ни донесат усмивка, ако им позволим. Някой ден ще ни липсва именно тази "желязна" логика от страна на близките, сладките им изказвания и мислите, които са ангажирали съзнанието им.

 Понякога сякаш спирам всичко на стоп кадър и седя в стаята оглеждайки всеки един от тях, са малките бръчки по челото, движенията на ръцете им и се опитвам да попия всеки спомен за смеха им и начина по който устните им се извиват в усмивка. 

Така е и начина по който искам да запомня всеки човек - усмихнат. За да им донеса повече усмивки и тази Коледа, реших да добавя в подаръчните кутии и малко щолен. За да може усмивката да е по-широка, напарвих щолена шоколадов, защото с шоколад всичко е по-добро.

Необходими продукти:

500 г брашно София мел Екстра

100 г черен шоколад

100 г млечен шоколад

200 г марципан

250 г извара

110 г захар

120 г масло

1 пак. бакпулвер ( 10 г) 

100 г сушени плодове (боровинки, стафиди, захаросани плодове) 

2-3 с.л. лимонови корички

20 г тъмно какао

1/2 с.л. канела

1/2 ч.л. кардамон

щипка млян карамфил

3 с.л. ром

2 бр. яйца

2 пак. ванилена захар

Още: 

80 г масло

80 г пудра захар

Започваме като пресяваме брашното в купа и прибавяме какаото и бакпулвера.

След това разтопяваме нарязваме на парченца млечния шоколад, а черния разтопяваме на водна баня или в микровълновата.

                             

Към сухата смес прибавяме лимоновите корички и подправките, които разбира се може да са на вкус и разбъркваме, 

а след това прибавяме захарта, изварата, яйцата, рома, мекото масло и разбъркваме. След като разбъркваме всичко добре, прибавяме и нарязания млечен шоколад. 

                     

Може да добавите сушените плодове и ли нарязаните захаросани в тестото или после като плънка - оставям на вашия вкус и преценка.

Оформяме тестото на правоъгълник около 30 х 20 см, а в него слагаме оформения на фитил марципан ( около 30 см)  и плънка по желание - аз сложих крокан и сушените боровинки, напити в ром.

Завиваме го като бебче първо прихлупваме от едната страна, малко по-дългата и после от другата.
Още от сега изглежда супер апетитен, а само ако знаете как ухае....



Печем го в предварително загрята фурна на 160 градуса с обдухване около един час, а щом стане готов, вадим от фурната и мажем с останалото масло и като попие , поръсваме с пудра захар.

Щоленът е чудо на чудесата сам по себе си,защото може да издържи дни, без да промени вкуса си, не се разваля и ако има сладък хляб, ухаещ на Коледа това е той. На пръв поглед сух, но отхапеш ли усещаш меката същност, която благодарение на изварата стои винаги свежа и сочна. Но какво ви убеждавам, направете го сами и се убедете и без това става за час :) 

Весели празници, приятели! 

 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!