Постни зелеви сарми / Vegan Cabbage Rolls

Дойде и това време от годината, когато постната храна сякаш има своето магическо ухание и ни носи спокойствие, надежда и някакво вътрешно смирение. Дори като дете обичах Бъдни вечер, въпреки че мама цял ден ме следеше да не се облажа с нещо сладичко и да не си наруша постенето. Може да е за един ден, но държеше да можем да усетим значението му. Още по-трудно ставаше, когато цял ден от кухнята се носеше уханието на къкрещето бобче, малките сармички на мама, печените тиквеници, пълнени чушки с боб и какво ли още не, което само ме караше да си представя как вечерта ще се насладя на една от най-любимите си вечери в годината. И то без месо!!! Възможно е и още как. Лично аз си признавам, че обичам повече сармичките без месо, отколкото с. Напоследък, като че ли във всяко ястие преобладава месото и ако случайно го пропуснем, значи нещо сме или сбъркали жестоко или пък както моята половинка понякога се шашка и ме пита "Сърдиш ли ми се нещо, че ядем таковО?"

Аз обичам традициите обаче и си признавам, че  ритуалът прави и вечерята по-специална. Преди да седнем на масата, мама казва молитвата, като сме се наредили по възраст, прекръстваме се, а телевизорът е изгасен, както и всякакви разсейващи звуци. Масата е отрупана и сякаш усещаш най-сетне времето за миг да спира и да можеше да се потопиш в уханията на ястията и въобще в целия обред.

След като разчупим питката и потърсим паричката, започваме да си подаваме ястията, като знам, че моята чинийка пак ще се напълни със сармички. Мама прави най-хубавите сармички, с големина на бонбонки, като всяка е само една хапка. Обожавам това ястие и колкото и да се прехласвам върху кулинарните шедьоври на Гордън Разми и други известни готвачи, ако трябва да избера да ям едно ястие веднъж седмично до края на живота си, пак биха били сармичките на мама. Тази година, реших да ви споделя и нейната рецепта, защото и Крина ме снабди с подходящия ориз за целта - Ориз Екстра. Това е висококачествен бял ориз с едри бляскави зрънца, който се сварява равномерно и е много подходящ за ястията от българската национална кухня.

Какъв по добър избор за рецепта от тези апетитни самички за Бъдни вечер. Ето и рецептата: 

Необходими продукти:

1 бр. голяма кисела зелка

2 ч.ч.* ориз Крина Екстра 

1 голяма червена чушка ( или 2-3 прясна или суха)

1 голяма глава лук

2 глави чесън

1 ч.л. червен пипер

2 бр. дафинов лист

кимион на зърна и черен пипер на вкус

олио

не слагаме сол!

Започваме като си изчиства ориза, защото мама винаги държи, макар този да бе толкова чист, че направо нямаше нужда. Измиваме го, докато водата стане бистра.

Тъй като в този момент нямахме сухи чушки, ползвахме прясна, но със сухи е по-вкусно. Нарязваме чушките и кромида на средно ситно и около една глава чесън , обелена на скилидки.

В тиган слагаме олио ( достатъчно, че да покрие тигана, така че не е малко, както обикновено) и след като се загрее, запържваме лука докато омекне. 

                             

След това прибавяме чесъна, само дотолкова че да пусне уханието си и прибавяме чушката и кимион на зърна и млян черен пипер на вкус.

Разбъркваме един-два пъти и прибавяме измития ориз, който също запържваме съвсем за кратко - може би минута, а накрая прибавяме и червения пипер.

Разбъркваме всичко добре и дърпаме от огъня. 

Взимаме от листата на зелето, като изрязваме дебелата част от тях, която е като стъбло по средата. Заделяме го, защото  ще го сложим на дъното на съда, заедно с едно голямо листо, докато се варят и ще се сготви също. 

От останалата част на листото, режем, малки парченца ( около 4 или 6 ), в зависимост от големината му), в които слагаме по около половин или една чаена лъжичка от плънката с ориза. 

Завиваме първо от двете страни леко, а след това навиваме плътно нагоре , като ролце.

Важното е да е мъничко, стегнато и с размерите на хапка. 

Редим върху поставеното листо, като може да сложим около половин или една чаена чаша хладка вода преди това отдолу, за да не ни загори дъното. 

При нас за това количество ни излязоха около три реда сармички с около 40 бр на ред, като между всеки слагаме от останалите ни скилидки чесън, дафинов лист и още кимион на зърна

Прибавям по етапно и водичка, като всичко пое около 4-5 чаши вода, тъй като самия ориз не се нуждае от много вода  

Най-бързо сармичките се варят в тенджера под налягане - за около 20-30 минути,като независимо дали е в такова тенджера или обикновено, ще трябва да сложите подходяща чиния отгоре, която да пристиска сармичките докато къкрят.

В обикновена тенджера може да ги варите за около час, или поне ги проверявайте през това време,защото ги варим до сваряване. Това време ще варира от много фактори - какво е зелето, колко са големи сармите и колко са на брой. 

Щастлива съм, че успявах да ви представя тази рецепта, тъй като се каня от много време, но явно тя си знае сама кога й е дошъл мига. :) Ще се радвам да се доверите на мамината рецепта, защото както и тази за меденките - просто е най-добрата,която съм опитвала.

Оставам ви с тези вкусни кадри, а вие не пропускайте да ми пишете повод и без повод, да ми изпращате снимки от вашите рецепти, а пък аз ще съм повече от щастлива да ги споделям.

 От сърце ви желая весели и светли празници, приятели! 

п.п.Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Шоколадов щолен / Chocolate stollen

Забелязали ли сте, че понякога роднините ни са голям извор на бисери? Мине не мине и някой плесне нещо във въздуха, което може да те разсмее и в най-мрачния ден. Разбира се, много често те не целят да предизвикват у нас спонтанен изблик на смях, защото в тяхната главa си имат логика нещата, но отстрани си е забавно, не можем да отречем. Ето пример, за да може по-лесно да ми схванете мисълта. 

При последното ми гостуване, видях, че мама вече спи с два супер дебели юргана, от онези, които могат да се ползват за спасителни акции в Хималаите и вътре са с водна риза и парен ефект. Мислех, че при последния ни пазар е купила втория за гости, но не, тя ги е надиплила един върху друг. 

Прозореца и беше открехнат и разбира се, като много хора смятам, че е полезно да се спи на свеж въздух, макар да знам колко е зиморничава и я бъзнах защо си е отворила прозореца, а тя с цялата си сериозност на която е способна ми каза, че това е с цел да се калява.  

Сигурно, някъде там дълбоко под преспата от гъши пух където всяка вечер и прави компания гуменa грейка с вряла вода, майка ми си мисли, че ако открехне леко прозореца това граничи с каляване, но аз лично го намерих за супер сладко и забавно. 

Друг пример, при последното ми гостуване при вуйчо, той остана притеснен ,че изпусна една от десетте прогнози за времето, които смята да гледа тази вечер. Вуйна ми го попита какво толкова важно има, а той напълно потресен от случилото се отговори, че сега не знае дали утре ще е топло или студено. През декември! Разбира се, че няколко градуса биха променили дрес кода му за работа, в която има униформа и постоянна температура, защото все пак може да иска да разчупи нещата и да иде по бански. Вуйна ми погледна през прозореца, после него, после пак прозореца и после вуйчо ми и каза " не, утре ще е за море"

Аз лично не следя прогнозата за времето, защото костите на моя приятел Коцката ми дават по-точна информация, но затова пък не пропускам да отбележа колко малки неща от ежедневието може да ни донесат усмивка, ако им позволим. Някой ден ще ни липсва именно тази "желязна" логика от страна на близките, сладките им изказвания и мислите, които са ангажирали съзнанието им.

 Понякога сякаш спирам всичко на стоп кадър и седя в стаята оглеждайки всеки един от тях, са малките бръчки по челото, движенията на ръцете им и се опитвам да попия всеки спомен за смеха им и начина по който устните им се извиват в усмивка. 

Така е и начина по който искам да запомня всеки човек - усмихнат. За да им донеса повече усмивки и тази Коледа, реших да добавя в подаръчните кутии и малко щолен. За да може усмивката да е по-широка, напарвих щолена шоколадов, защото с шоколад всичко е по-добро.

Необходими продукти:

500 г брашно София мел Екстра

100 г черен шоколад

100 г млечен шоколад

200 г марципан

250 г извара

110 г захар

120 г масло

1 пак. бакпулвер ( 10 г) 

100 г сушени плодове (боровинки, стафиди, захаросани плодове) 

2-3 с.л. лимонови корички

20 г тъмно какао

1/2 с.л. канела

1/2 ч.л. кардамон

щипка млян карамфил

3 с.л. ром

2 бр. яйца

2 пак. ванилена захар

Още: 

80 г масло

80 г пудра захар

Започваме като пресяваме брашното в купа и прибавяме какаото и бакпулвера.

След това разтопяваме нарязваме на парченца млечния шоколад, а черния разтопяваме на водна баня или в микровълновата.

                             

Към сухата смес прибавяме лимоновите корички и подправките, които разбира се може да са на вкус и разбъркваме, 

а след това прибавяме захарта, изварата, яйцата, рома, мекото масло и разбъркваме. След като разбъркваме всичко добре, прибавяме и нарязания млечен шоколад. 

                     

Може да добавите сушените плодове и ли нарязаните захаросани в тестото или после като плънка - оставям на вашия вкус и преценка.

Оформяме тестото на правоъгълник около 30 х 20 см, а в него слагаме оформения на фитил марципан ( около 30 см)  и плънка по желание - аз сложих крокан и сушените боровинки, напити в ром.

Завиваме го като бебче първо прихлупваме от едната страна, малко по-дългата и после от другата.
Още от сега изглежда супер апетитен, а само ако знаете как ухае....



Печем го в предварително загрята фурна на 160 градуса с обдухване около един час, а щом стане готов, вадим от фурната и мажем с останалото масло и като попие , поръсваме с пудра захар.

Щоленът е чудо на чудесата сам по себе си,защото може да издържи дни, без да промени вкуса си, не се разваля и ако има сладък хляб, ухаещ на Коледа това е той. На пръв поглед сух, но отхапеш ли усещаш меката същност, която благодарение на изварата стои винаги свежа и сочна. Но какво ви убеждавам, направете го сами и се убедете и без това става за час :) 

Весели празници, приятели! 

 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Шоколадов крем с маскарпоне и Бейлис / Dark Chocolate Mousse With Baileys And Mascarpone

И вие ли сте от хората, които си записват? Говоря за всичко. Аз постоянно записвам неща на тефтери, списъци, хвърчащи листа, бележки по джобовете, от списък за пазаруване, до задачите за деня, на кой да се обадя, размери за дадена мебел или уред, който търся и много често си забравям списъците. Познато ли вие? Баба ми например си има едно тефтерче " да не забравя"  и постоянно забравя тефтерчето. Разбираемо за баба, която тази година ще стане на 80 навръх Коледа, но нейната внучка, която би трябвало да е в разцвета на силите си, не се връзват нещата.
Онзи ден попреглеждах трите тона документация и листа по бюрото, опитайки се да подредя, гледайки колко неща от списъците съм изпълнила и ми попадна един от миналата година по това време.



Моята приятелка Марето ( или Сърдечно както й казвам, защото е най-сърцатото същество, което знам) ми подари бутилка Бейлис за коледен подарък. Беше толкова мило и изразяваше нашето вътрешно желание да се видим с нея в един и същи град, да се натряскаме и да си говорим безкрай.  И така 365 дни вече, в които така и не се случи. Хвана ме една такава надъхана яд и реших, че ще отворя тази бутилка и ще ударя един шот, ей така, в името на идеята. И като тръгна по гърлото тази сладост, веднага в главата ми се зароди рецепта.


Да, ама аз вече кажи-речи съм планирала какво искам да пусна за декември, а  с този ремонт няма място много за готвене. И все пак, то ме човъркаше така силно, все едно се чудя къде съм си забравила тефтерчето "не забравяй".
Исках да създам един изкусителен шоколадов крем, с маскарпоне, бейлис и напоени амарети.
Знам, че по празниците се правят десерти, но истината е, че след всички тежки ястия, рядко ни остава място и за тежък десерт Един добре охладен крем от хладилника, с ухание на затоплящ гърлото алкохол и високо качествен шоколад обаче е друго нещо и за него ще се намери място дори  след най-обилната вечеря.


Да, обаче, нали като ми хрумне нещо, трябва да е като хората и исках да направя този десерт с истинско, вкусно италианско маскарпоне. Писах на любимците си от Вера Италия дали имат още налично, защото знам, че зареждат само по Коледа от това маскарпоне. Не мога да ви обясня каква е разликата, но че има разлика с това от магазина - има. Така и така амаретите и шоколада също са ми от Вера Италия и ги ползвах за Новогодишното меню тук, оставаше ми само истинското хубаво маскарпоне.

Galbani е една от наистина старите и уважавани марки в Италия, която съществува още от далечната 1882 г. Продуктите им са избор на 9 от 10 италиански семейства. Всеки техен артикул се създава с уважение към традицията и с гаранция от над 6000 проверки на ден. Аз пък нали съм си любопитна и се поразрових всъщност малко за историята на маскарпонето.

Оказва се, че данни за него има още в 12 век като е създадено за да може да се консервира млякото в излишък. Има малко разногласия относно името му, но най-популярната легенда разказва, че през 12 век  млад испански благородник, опитвайки го възкликва “Mas che bueno” (Più che buono) - Повече от вкусно и така става известно като Mascarpone, което пък на ломбардски диалект означава извара.

Аз мога да гарантирам, че днешният ми крем е повече от вкусен и направо ще си оближете лъжичките, чашките и устната кухина, веднага щом го опитате. Рядко мога да гарантирам, че един десерт ще се хареса на всички, но честно казано, ако това не ви хареса, не сте хора :)
От сега си знам, че същия ще направя и във формата на торта, само и само защото тази вкусотия трябва да се разпространи като политика в България :) Само вижте отблизо тези пластове!!!

А ето и рецептата:

Необходими продукти:
300 г маскарпоне Санта Лучия
3 бр яйца
120 г захар
150 г тъмен шоколад
150 мл Бейлис
мини амарети

 

Започваме като нарязваме шоколада. След повече от три рецепти, най-сетне му видях сметката на този шоколад - много добра инвестиция за такова качество, грамаж и цена. Отделно в купа отделяме жълтъците от белтъците, като кипваме малко вода на котлона, тъй като ще работим на водна баня. Оставяме и маскарпонето на стайна температура.

                            

Прибавяме 50 г захар към жълтъците и ги разбиваме на водната баня, докато поличим хубав крем, а захарта се разтопи. Така няма да ви притеснява, че ядете сурови яйца, защото на практика те вече са преминали нужната термична обработка, за да бъдат безопасни. 

 Прибавяме към тях шоколада и разбъркваме докато се разтопи, а

след това прибавяме и 100 мл от Бейлиса. Получаваме супер изкусителен и вкусен шоколадов крем. Докато се поохлади, се заемаме с белтъците.

В друг съд, отново на водна баня поставяме белтъци и останалата захар, и разбиваме на ръка с телена бъркалка, докато отново захарта се разтвори ето така:

                             

След това прехвърляме в купата на миксера и разбиваме на сняг.

Към вече малко поизстиналия шоколадов крем, прибавяме маскарпонето. Не мога да ви опиша за какво става въпрос..изядох поне няколко лъжици, докато е още в купата. 

На дъното на подходящи , десертни чаши или купичка, поставяме малко от мини амаретите. Нямат равни с бадемовия си вкус и просто са "родени" за този десерт. Сипваме малко Бейлис отгоре, като аз си слагам малко повече, защото искам да си има алкохолче на дъното на чашата - повярвайте ми, след тази година съм си заслужила ;) 

Разпределяме от шоколадовия крем, слагаме още някоя и друга амаретка отгоре, и разпределяме от разбитите белтъци. Аз имах още крем в купата, а чашките ми свършиха, затова украсих и отгоре с шоколадовия. 

                   

Пъхаме в хладилника да пренощуват и да стегнат. 

Определено охладени са още по-вкусни, а шоколадовия крем стяга и става нещо като мус, а отгоре 

пухкавите белтъци допринасят още повече към елегантността на десерта. Амаретите пък носят леко хрупкаво усещане и ухание на ядки,  което не може да се замени с друго. Хубаво е да има достатъчно алкохол, така че да не попие само в амаретите, а да може да загребвате и от соса.  

Още веднъж покупката ми от Вера Италия се оказа успешна, като сега съм хвърлила око на тази супер красива, метална мелничка за кафе в ретро стил, защото си умирам да си направя кафе у дома,  прясно смляно, а няма такава машина.  Още повече, че този месец процент от продажбите отиват за да спасят човешки живот, затова сега е чудесен момент да помогнем на някого! 

Аз ви оставям с още няколко изумителни кадъра и пожелание за много сладка и предпразнична седмица!!!

 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!