сряда, 18 септември 2019 г.

Ньоки от твърда пшеница ( семола) с бешамел и бяло и вино / White Wine Semolina Gnocchi with Creamy Sauce


Голямо предизвикателство се оказва този септември месец.  Отдавна не съм била толкова заета и започвам да се чувствам гузна като си представям в моментите, когато съм се оплаквала, че  съм била заета, колко време съм имала на ръцете си. Затова пък многото работа и задачи те държат в един такъв активен, почти адренализиран mood,  в който имам чувството, че можеш да постигнеш всичко.Че някога малко и отгоре.  Хубави неща се случват, когато излезем от комфортната си зона и си позволим да опитаме нещо ново, и да направим повече отколкото си мислим, че сме способни. 
Като днешната ми рецепта, продуктите за която са набавени вече моите приятели от Вера Италия. Знаете, че колкото и заета да съм, винаги ще намеря време за готвене ( и ядене, разбира се.) Понякога може да се наложи да отметна този ангажимент по нощите, но винаги ще ям, за да не си лягам, с усещането, че не съм свършила и тази работа :) )  

И тъй като сме в сезона на зимнините, напоследък по-често залагам на еднообразни ястия, и все с продукти, които трябва да употребя. Ето защо така се зарадвах, че се сдобих с това прекрасно пакетче, което не само ме стимулира да развия въображението си, но и да похапнем нещо ново и различно. 


Може би сте забелязали, че през последната година -две все по-често споделям различни рецепти от чуждестранната кухня, с все по-голямо разнообразие на продукти, които доскоро пренебрегвах или въобще не обичах като дете. Така последния път в супермаректа например приятелят ми е ме попита "Това какво е и защо го купуваш? ", когато ме видя да пъхам броколи в количката.

       

Как да обясните на човек, който все още смята дюнера за най-универсалната вечеря, че наистина, ама наистина обичаш броколи. Вярно е, че и аз му се мръщих преди години, но през последните съвсем честно и почтено си го хапвам като заек-зеле. Наред с всякакви крем супи, все по-голям диапазон морска храна и дарове, кореноплодни и огромен избор от ядки, твърдата пшеница също стана част от продуктите към които посягам вече. 

Тя е подходяща за диета, богата е на фибри и желязо и оказва добро влияние на сърцето и подобрява контрола на кръвната захар. Още едно прекрасно качество е, че може да бъдеш креативен с нея и да я сервираш под най-различни начини - като предястие, основно и десерт.


 Твърдата пшеница или семолината, както се казва още бе и основната ми покупка този път от Вера Италия, заедно с една бутилка вино Пино Грижио, защото "трябва да си пия и добавките" :) 

Едно от най-любимите ми вина, още когато си сръбнах от него за първи път в Италия и до днешен винаги гледам да си имам една бутилка за ей такива седмица и месеци като този. Изборът ми е на Casa Paladin, който препоръчвам на всеки, който обича виното, но обича и нормалните му цени, а пък държи и да е качествено. Към поръчката заших и два нови соса, тъй като бях впечатлена от тази марка предния път, когато опитах соса им със сирена ( от тази рецепта за ризото) 


Този път исках да опитам карбонара и сос от гъби и трюфел. Реших, че ще се върже чудесно със семолината, а пък от Вера Италия ми направих подарък към поръчката ( явно го правя всеки път ) и ми дадоха пакетче от вкусния чипс с пармезан, който накрая също успях да вмъкна в рецептата. Самата рецепта е нещо, което може да приготвите много бързо и лесно, в най-различни варианти, като добавяте или махате компоненти, но аз ще ви разкажа повече за нея в самите стъпки за приготвянето й, защото и без това се разпрострях много. Определено е нещо, което не съм яла досега, но това не попречи ястието да се изяде, като този път приятелят ми не попита " Това за какво е", а си изяде всичко :) Но ето и цялата рецепта: 

Необходими продукти:

За полентата:
670 мл прясно мляко
60 гр масло
1бр. яйце
сол / черен пипер

За соса:
2-3 с.л. брашно
2-3 с.л. масло 
800 мл прясно мляко

Още: 
2-3  с.л. малко зехтин
по желание още мляко и вино
шепа гъби
пармезан или парзмезнов чипс

Започваме като приготвяме семолината. Реших да оформя от нея ньоки, като ето как става то: Тя става супер бързо, като за целта трябва само да кипнем прясното мляко. Прибавяме семолината и разбъркваме за кратко, докато абсорбира течността добре, като ако има възможност може да я ставим да се поготви една-две минути още. Дърпаме я от огъня и прибавяме маслото, сол, черен пипер и яйцето.

                             

Разбъркваме добре и прибавяме пармезана или друг стар кашкавал, ако нямате точно пармезан пък :)  Разбъркваме отново, докато получим хубава еднородна смес.


След като се поохлади, прехвърляме върху хартия за печене, израняваме леко с дървената лъжица и слагаме втори лист хартия. С точилка ( или бутилка), 


разточваме семолината с дебелина около 2 см. Стараем се да я  направим равномерна навсякъде, като може да си помагате с ръка. Най-лесно е да я оформите на правоъгълник или кръг.


От готовата семолина изрязваме ньоки, които може да са кръгли ( с резец или чаша ) или пък нещо по-очарователно като тези звездички. Спях се на тях, защото вярвам, че ще се харесат и на децата, а също така е чудесна идея за оформяне на празнично ястие за Нова Година например. 

                             

След като звездичките са готови ги запържваме от двете страни в горещ тиган, в който сме сложили малко зехтин екстра върджин, който също имам от Вера Италия и може да го погледнете тук.

                             

След като звездичките ньоки са готови, си ги нареждаме в подходяща тавичка, за да видя как ще изглежда ястието и се захващаме със соса. 


Слагаме в същия тиган маслото да се разтопи и прибавяме брашното. Запържвам го докато стане съвсем леко златисто 

                             

и прибавяме бялото вино. След като поизвири след около минута, добавяме млякото и оставяме сосът да заври отново. Не се притеснявайте, ако ви се пресече към този момент. Разбърквайте енергично, докато сосът започне да се сгъстява и малките парченца ще изчезнат. 

                             

Разбира се, че ползвах същото вино за овкусяване, тъй като не само е много меко и приятно като "гарнитура" към ястието, но е и чудесно като елемент към соса. Реших да обогатя соса с малко от готовите от бурканчетата, като се спрях на карбонатара, защото досега не бях хапвала готов карбонара сос. Този имаше и парченца месо в него и то никак малки. 

                             

Реших да снимам етикета, за да знаете точно какво съдържа :) 


Добавих малко от карбонарата към вече готовия бешамел, като сложих цялото бурканче. Стана супер вкусно!

                             

Изсипах го под и около звездичките, а между тях поръсих още малко гъбки.
Долях  по малко от виното и млякото, за да има още течност към соса, преди да го пъхна във фурната, а там ястието се пече на 180 градуса за около половин час. 


Малко преди да го извадя натроших отгоре от пармезановия чипс, за допълнителен хрупкав елемент, и тъй като чипса наистина има достатъчен процент съдържание на пармезан ( а не само някакъв аромат) и се получи страхотно. 

                                     
Сигурна съм, че някои от вас ще се зачудят какъв точно е вкусът на това ястие, но с е боя, че ще трябва да го опитате сами. Ако трябва да потърся определящо прилагателно тогава, то било само " Божествен".

Не е само мое мнение, раздадох част от ястието сред колеги на майка ми за да съм сигурна, че ще получа комплексна оценка, и те го потвърдиха. Поискаха още подобни идеи със семолина и явно списъкът с "желания" се увеличили с още малко :) 


Надявам се и на вас ястието да ви хареса,  както и изчерпателната информация за продуктите, които вярвам, че ще вдъхновят и много от вас. 

Усмихната седмица, приятели! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!











вторник, 17 септември 2019 г.

Питки за хот-дог / Homemade hot dog buns


Новата учебна година започна и сигурно във фейсбук новините ви още има десетки снимки на неловко усмихнати деца и родители пред училищни сгради, на стълби или в учебни стаи. Вълнуващо си е и макар и това нещо, като сезоните да се повтаря всяка година, винаги имаме някой нов познат, чието дете ще преживее това за първи път. Също като абитуриентите на пролет. Чудим се защо се вдига толкова шум, когато не сме част от него, вместо да се опитаме да се насладим на всеки момент, защото ние сме част от света около нас, от хората и обществото около нас, следователно всяка една радост и еуфория може да бъде и наша, ако я прегърнем и се научим да се зареждаме от нея. 

Аз и моите най-добри приятелки от училище - Цвети и Деси,
 втората от която вече я боли главата от знания :)
( Отзад Генади иска да бъде запомнен със своята отдаденост към книгите) 
Аз намирам за очарователно всяко ново начало, пък било то и да се повтаря всяка година. ( Малко като диетата, която почвам всеки месец, но пък затова, всеки път съм супер накъсана и сериозна ) Харесва ми, че мога да отброявам сезоните с тези малки наши човешки привички - започването или приключването на училището. 

Градът се оживява, децата и родителите са поизтупани, и дори големите разходи за учебници и дрехи не могат да скрият вълнението и гордостта им да видят детето си прекрачващо за първи път училищния праг. 

Виждам как мои приятели изпращат децата си в същото училище, когато някога  с тях играехме народна топка, а сега и мънците ще си шушукат и подсказват в същите класни стаи.  Не е кой знае какво, но това е нашият живот. На хората. 


И така, тръгнала на работа в първия учебен ден, срещах на улицата ученици в униформи запътили се към гимназията, в която самата аз завърших преди години. Те отиваха в тази посока, а аз - в другата. Колко пъти съм минавала по тази улица, влачеща се като сопол след поредното контролно, което никак не съм очаквала. Колко пъти съм се измъквала по същата уличка, защото рядко учителите минаваха от там. Но такива сме си ние и тава е нашият свят. На хората. 

И ето, че усещането за есен за загнезди още повече в съзнанието ми, с хладните сутрини, с все по-забързаните улици, със същите тези деца, които отиваха за първия ден, в който всички знаем, че няма да се учи, а ще наквасваме с приятелите кой какви ги е свършил лятото.
Обичам тези дни, в които усещам новия етап, новия сезон, сякаш се е сменил посред нощ докато спя и на следващия ден се носи вече и във въздуха. Есен е! 

Спомените възродиха и друг шорткът в мозъка ми, и като кучето на Павлов веднага изпитах глад за училищни закуски. Реших, че тези дни ще си направя едно носталгично пиршество, което пък ще бъде от полза на тези от вас, които приготвят закуски у дома - било то за училище, работа или просто почивните дни. Първото ми предложение е за домашни хот-дози ( или както пишеше на една лавка край училище Хоци-доци), като в случая ще споделя рецептата за питките. 

Хубавото на тези закуски е, че не са мазни и могат лесно да се пренасят в кутия за храна, а пък са еднакво вкусни и топли и студени. Аз ги направих ето така: 


Необходим продукти: 
250 мл хладка вода ( или прясно мляко) 
30 мл мазнина  ( олио, масло, зехтин) 
1 пак. суха мая ( 7 г)
1  1/2 ч.л. сол
1 бр. яйце 
1 ч.л. захар


Започваме като се пресяваме около половин килограм брашно и си изваждаме останалите продукти да са на стайна температура. Аз обикновено замесвам на око и бих казала, че тестото може да се обогати или да се направи семпло, но пак си е много вкусно. 


В купа слагаме малко повече от половината от брашното и правим кладенче. Прибавяме захарта, маята и леко хладката водичка. Може да замените с прясно мляко и да добавите и едно яйца. Аз понякога правя тестото и без яйце :) 

Разбъркваме на ръка ( аз с миксера), като постепенно почвам да добавям по ръба на купата още брашно, мазнината и солта. Редувам ги така, че тестото да си става лепкаво, после сухо, за да обира всичко от страните на съда. Спрете да добавяте брашното щом поеме достатъчно. Може и 80 грама брашно да останат, но не го добавяйте. Нека тестото не лепне,но все пак да е меко. така ще имате и меки хлебчета накрая. 

                             

Оставате тестото да втаса на топло за час или два, но аз нямам време и обикновено го покривам със стреч фолио и го пъхам във фурната на около 50 градуса. За  половин час се е надигнало. 


След това изваждаме на масата и разделям на осем- десет парчета, в зависимост колко големи искате да са хлебчетата.


Всяко парче оформям първо на топче, което после разточвам на малък правоъгълник.  Завивам на руло, а след това подпъхвам лекичко двата края, така че да се формат багетки ето така: 


Редим ги в тавата с хартия за печене , която сме надиплили като акордеон, ако искаме да не си се залепнат по време на печене и ги оставяме да втасат на топло още 15-20 минути или докато си почистим масата и съдовете, те ще са готови. 


Печем ги в предварително загрята фурна на 190-200  градуса с обдухване, докато хванат приятен, златен загар. След като ги извадим, ги задушваме с кърпа и в плик, за да омекнат от топлината. 


Стават като душички, мекички и изключително пухкави. 
За хот-доците ги разрязвам на половина, като попарвам в гореща вода кренвиршите. Аз купувам веднъж на три години такова нещо, но за щастие може да намерите хубави кренвирши, на чуждестранни марки, които са с качествени продукти, някои от тях разработени специално за деца. 



Другото е по желание, а у дома това е домашна майонеза, горчица, малко пресен домат и два вида лук - салатен и пържен.
Не е кой знае какво, но пък е всичко, което някога ми се хапва. Надявам се и на вас да ви харесат и съм сигурна, че всеки един от на може да измисли своя собствена оригинална комбинация от вкусове и авторски хот-дог.

Е, аз ви оставям и се отправям към кухнята, защото и утре ще ви изкуша с нещо ново и много интересно.
До вкусни срещи, приятели ! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!






четвъртък, 12 септември 2019 г.

Тиквички ветрило / Zucchini-Tomato Fans


Все повече обичам тиквичките, а си мислих, че от това няма накъде повече. И не спирам да се учудвам, защото не беше много отдавна когато реагирах с "бляк", когато чуех, че има такова за вечеря. Явно човек има определен капацитет за пържени картофи и кюфтета, след което му се отваря нова чакра и най-сетне може да изпитва удоволствие и от друга храна. Като да вдигнеш левъл на героя си. Аз се радвам, че го направих, защото менюто ни у дома никога не е скучно и смятам, че ключът към здравословното хранене е именно разнообразието. Няма проблем да хапнеш парче торта, а пък преди това си обядвал ( или вечерял) нормално количество добре приготвена, питателна, домашна храна. 

Тиквичките са чудесен избор за тази цел, защото дори когато уж преям с тях, никога не ми става тежко, но все пак, аз ям почти без хляб :) 

Казвам го, защото въпреки това, не можах да устоя на изкушението до потопя малки пухкави залъчета хляб в днешния сос. Толкава вкусен, че може би бих изяла и едни цял хляб, ако нямах самоконтрол. За щастие такъв нямам само по отношение на луканката, за която не нося отговорност, ако ме оставите насаме с нея. 


Но да се върнем на темата, а тя днес е предимно зеленчукова, с малко участие на сирене и кашкавал, което е напълно достатъчно да извиси ястието така, че да допълни вкуса му, без да го прави тежко. Много хора биха добавили и някакъв колбас, но аз го избягвам, защото променя изцяло аромата на храната. Ако все пак у дома няма "да ви го ядат" без месо, подберете го според вкуса си. 
Аз си знам, че така и така цялата тава тиквички ще си я хапана сама и си я направих по-най-специалния, вкусен и лесен начин, за който мога да се сетя.
 След работа не ми остава много време за готвене, затова и тази рецепта е чудесна за делничните дни. Ако не сте ги познали досега, представям ви рецептата ми за ухайни Тиквички-ветрило в доматен сос. 


Ако и вие искате да си ги направите, следвайте рецептата и сърцето си и ви обещавам, че няма да съжалявате. А ето и какво ви трябва: 

Необходими продукти: 
4 бр. тиквички
1 кг домати
200 гр кашкавал
100 г сирене
3-4 скилидки чесън
1/2 връзка магданоз
1-2 зелени чушки
1 глава лук
1 ч.л. захар*
сол/ олио

Тъй като имах няколко вече поомекнали домати у дома, както и такива за изрязване, реших да приготвя ястието в богат доматен сос. Вие може да използвате домати от консерва или пюре/ шише, но аз имам пресни и реших да ги употребя.

Започваме като измиваме и нарязваме тиквичките с няколко прореза по дължина, като оставяме 2-3 см до дръжката ето така: 


Притискаме ги леко, така че да се разтворят като на ветрило и ги подреждаме във подходяща тавичка, в която сме сложили малко олио на дъното. Втриваме добре отвътре и отвън с олио, сол и ситно накълцани две глави чесън. 


Във всеки прорез слагаме по малко кашкавал, сирене и резен домат, като ги редуваме, завършвайки с малко накълцан на ситно магданоз. 


Останалия ни магданоз, чесън, лук и чушки, смиламе на ситно в чопър. Към тях прибавяме малко по малко от останалите домати, като получаваме богат доматен сос. 

Запържваме го за кратко в 1/ 4 ч.ч олио, така че да поизври леко водата и подправяме на сол и захар*, като захар прибавям само, когато доматите ми са прясно смлени, тъй като са една идея по-кисели. 


След като сосчето се сгъсти леко, го изсипваме при тиквичките и пъхаме ястието да се пече на 180 градуса за около час. 


Когато тиквичките се запекат, ви съветвам да покриете тавичката с фолио, за да не прегарят и да оставите ястието да покъкри още малко, за да може сосът да се сгъсти, а самите зеленчуци да омекнат добре. 
Готовото ястие поднасяме отново с украса от свеж магданоз ( много го обичам, още една чакра отворена ;)) 



Не знам дали имате нужда от убеждаване, но може би ще предположите и от снимките, че яденето е твърде вкусно, за да го пренебрегнете. Хем лятно, хем есенно, хем бързо, хем лесно, хем никак тежко и определено бих го препоръчала и за хора на диета. :)




Ще се радвам да ви хареса и на вас, защото аз успях собственоръчно да омета почти половин тава...но имах дълъг,  тежък ден! :)


До нови срещи и усмивки, приятели! И не забравяйте да ми пишете вашите отзиви за рецептата в коментарите под публикацията :)


 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 




 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...