Когато човек обича сладолед колкото мен, рано или късно започва да обмисля закупуването на складови количества, фабрика за сладолед или поне направата му у дома. Обичам лятото по ред причини, като една от тях е, че поне тогава не изненадва голямата ми любов към този десерт и мога спокойно да си го консумирам сутрин, обед и вечер с такова постоянство, все едно ми е предписано от лекар.
Хората, които зимата ми чудят, че все още плюскам от студения крем са същите, които ми се учудват, че ако седна в заведение на вечеря, първо си поръчвам мелбата, а после и основното ястие. Логиката ми е следната : след като се наям с храна, не ми остава място за десерт, затова почвам първо с него и каквото остане в коремчето ще запълня с някоя и друга "боцка" от чинията с основно. Знам, че тези мои мурафети може да изненадват някои от вас, но истината е, че НАИСТИНА МНОГО ОБИЧАМ СЛАДОЛЕД.
Чак е странно, че досега не съм се сдобила с машина за него, но след последното ми гостуване при сестра ми, тя ми зае нейната машинка, за да мога да експериментирам и да създам нови изкушаващи сладоледени творения.
Преди това разбира се, ми показа и любимата й рецепта за вкусен домашен сладолед, който ние с Ноа ( моя бузест племенник) трябваше старателно да изпълним стъпка по стъпка, като дегустирахме с пръстчетата от време на време, за да подсилим качествения контрол на продукта. Такова ядене на сладолед падна после, че може би картинката ви е позната?
Засядате с кутия в скута и малка лъжичка да гребете малко по малко, изгубвайки постепенно контрол над събитията, като виждате първо дъното на кутията в единия край, после изравнявате от другата страна и накрая просто се напъвате да доядете всичко, осъзнавайки, че станалото е станало и по-добре да унищожите всички доказателства.
С тази разлика, че ние даже си купихме и вафлени фунийки, за да продължим да ядем и навън. Всичко това може само да ви говори за това колко точно вкусен сладолед става и честно казано, има едно специфично удоволствие от създаването на този домашен десерт.
Самата аз досега съм се възползвала предимно от друг вид, по-елементарни рецепти, но мога да кажа, че леко се пристрастявам и към самия процес по приготвянето на сладоледа, както и към хапването му.
Винаги ме се е виждало много хамалогия с това бъркане на котлона, яйца, млека и какво ли не, но ако трябва да съм честна, не отнема повече време от това да приготвиш един крем пудинг или домашен яйчен крем. Но ще се убедите в това сами, като ви покажа рецептата стъпка по стъпка, за да видите колко е лесно.
И защото съм лакома, създадох и един чудесен супер шоколадов топинг към сладоледа, който не замръзва и може да го ползвате както към него, така и за други десерти и напитки. Много е траен и една мощна доза от него ще ви стигне за доста време напред, съхранявайки го в хладилника. Ще ви го представя в отделна публикация тези дни, а сега първо сладоледа:
2 ч.ч. сметана
1 ч.ч. прясно мляко
3/4 ч.ч. хубаво тъмно какао
3/4 ч.ч. захар
100 г тъмен шоколад
4 бр. големи жълтъка
1 ч.л. ванилия екстракт
*ч.ч= 200 мл
Приготвяме си всички продукти на масата. В касерола смесваме сметаната и млякото.
В отделен съд разбиваме жълтъците със захарта докато побелеят.
Прибавяме в касеролата и какаото и слагаме на огъня да се загрее и да стане еднородна смес. Работим на ниска до средна степен на котлона. След това прибавяме ванилията и шоколада и разбъркваме докато се разтвори напълно.
Готовата смес изглежда ето така, като започваме да прибавяме черпак по черпак към яйчената,
разбивайки енергично на ръка, за да не се пресекат яйцата. След като сме смесили всичко, прехвърляме пак в касеролата и връщаме на котлона да покъкри на тих огън, като разбъркваме бавно и методично, още 5-7 минути.
Кремът се сгъстява и е готов, когато правейки черта по ръба на лъжицата остава ясна и не се събира или разтича.
Прецеждаме сместа за да отстраним всякакви дребни неравности и прехвърляме в кутия, като оставяме сместа първо да се охлади напълно на стайната температура, а после и за една нощ в хладилника.
След като кремът стегне има ето такава консистенция :
Сложете го за половин час във фризера преди да го прехвърлите в машината за сладолед, която при мен постоянно си седи във фризера, за да е готова да се използва всеки един момент.
Пуснете я да разбива сладоледа, така че да го направи кремообразен и гладък.
Сигурна съм, че някой от вас ще попитат дали могат да направят това и на ръка, без машина и от сега ви казвам, че няма проблем. Просто гледайте да разбърквате сместа по на често. Така и така тази машинка не прави сладоледа наистина твърд, а по-скоро успява да го направи пухкав. Вие може да опитате същата процедура на блендер, с миксер или на ръка.
След като сте го разбили на няколко пъти, ще бъде наистина въздушен и ще може да го замразите отново.
Сладоледът след това е като всеки друг, твърд и идеален за оформянето на перфектни топки, а остане ли малко на стайна температура се отпуска и става наистина супер кремообразен.
Но няма какво да ви убеждавам, просто трябва да го направите и да се убедите сами. Не забравяйте да ми пишете с отзиви след това - аз ще чакам ...с фунийка в ръка! :)
Вкусни почивни дни, приятели!
п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
