петък, 1 февруари 2019 г.

Вино и романтика през февруари: Италиански брускети и шоколадов мус / Wine Tasting and Antipasto Platter


Ето,че посрещаме и февруари! Първият месец от годината ми се стори толкова дълъг като  песен на Веселин Маринов. Знам, че човек трябва да се наслаждава на всеки момент, но първо, аз едва ли ще мога да го направя на определен тип музика и второ, няма как да не се радвам, че макар и бавно се приближаваме към все по-топлото време. 

Днес например пак е празник - Трифоновден и сметнах, че е чудесен повод да пусна една малко по-различна публикация, защото така и така ви затрупвам с рецепти напоследък. Реших да я посветя на няколко неща, първото от което е самия месец февруари - месец за вино и любов или само  за любовта към виното - вие си знаете :) Който и от празниците да празнувате, почти сигурно е, че ще има от вкусната напитка, а пък няма как да не я гарнираме и с хубаво мезе. Тази тенденция отдавна е позната на българина, но стана все по-полярна и в гурме средите като се откриха за целта доста тапас бараове, в които освен напитките, може да се подкрепиш и с малки порции вкусна храна. 



Италианската дума за същото е антипасти и реших да ви предложа една публикация с идея как да оформим и какво може да предложим за такъв вид угощение - антипасти меню : с какво да го сервираме, как да го гарнираме и още няколко свежи идеи. 
Знаете, италианската тема застъпвам от няколко месеца насам, след като открих едно любимо магазинче за истински италиански продукти в България - Вера Италия, от които си поръчвам почти всеки месец.  Не мога да се мъча да обикалям кварталните магазини за арборио ориз, а ако в някой ресторант ми сервират ризото без подходящия ориз направо се просълзявам - това безумие трябва да спре. 
Има неща, които обичам безумно и това често са да пия вино, да се излежавам, да играя World of warcraft и да ям италианска храна. От сега си казвам, че това си е чисто рекламна публикация, защото като блогър имам правото да избирам кои марки продукти да промотирам и смятам, че ако давам гаранцията си и името си за де нещо, искам да е качествено. 
Във Вера Италия може да намерите само такива неща и както много от вас е убедиха това е точно така, след като направиха предложените от мен рецепти за италианско пенетоне или пък безглутеновата торта с кремове.


Всъщност едни от любимите ми влогъри правят точно такава дисекция на пазара като показват добрите и лошите продукти, на които са попаднали, или пък само добрите. Реших, че бих искала да споделя тази тенденция, тъй като често от мен се очаква да споделям с точност коя сметана, кое масло, кой шоколад, уред, миксер и какво ли не ползвам без да е реклама, но ако го направя явно като такава - не се приема винаги. 
Е, заставам с две ръце зад рекламата на всеки един от продуктите, които лично аз като блогър и обикновен човек със скромна кухня, още по-скромни финанси, но пък с голям апетит към живота и вкусната храна си позволява и ползва редовно. 


От тези продукти сега си позволявам веднъж месечно, но дай Боже по-често за в бъдеще ;) 

Но стига съм се оправдавала ( и без това няма за какво), а да премина към цялата ми идея.
 Искам да ви представя как може да понесете нещо много вкусно и супер бързо ( по-бързо от това здраве му кажи) на вашите гост за имен ден, личен или романтичен празник. 



В моята кошница този път се озоваха четири бурканчета готови брускети, кое от кое по-вкусно. Само режеш фразнелата и мажеш - със сушени домати, гриловани зеленчуци, с чушки и орехи ( на това си захапах пръста чак) и домати и риба тон ( Ох, мамо!).
 Може да видите , че всичко, което съм взела е на промоция, защото аз само така пазарувам кажи речи, а пък точно тези брускети са най-изгодни в този пакет Тук , но като цяло може да си ги купите и по отделно. 


Нямаше как да не се поглезя с някое ново вино, като този път се спрях на Anima umbra 2016-та ТУК, на Арналдо Капрай. ( И то на промоция разбира се).

След като се поразрових в нета, реших, че обезателно искам да опитам това вино, тъй като имаше доста добри оценки за качество и цена. Повече за него ще ви разкажа по-надолу, но сега набързо да ви спомена како още си взех :) Бюджетът беше определен и реших, че няма да стигне и за месо и сирене, затова разбира се първо си подсигурих месото. Купих си изгодна разфасовка от тази изумителна мортадела, тъй като отдавна не бях яла наистина вкусна от магазина. 


Честно казано предлаганите за такава в магазините са минали през "мортдалата " със затворени очи. 
За създаването на мортаделата специфично се разрязват различни мускулни части от прасенцето и се смесват с различни видове меса, така че да се полич този чудесен вкус. Реших, че месото ще е идеално да се гарнира с някои от брускетите, ако постното не е за всеки :) 

                       
                       
Както казах, сиренето изпадна от плана, въпреки че в магазина има добър избор от хубави сирена, но аз реших да го заместя с един  пармезанов чипс тук, който ме грабна веднага. Реших, че ще седи идеално на платото, ще може също да се топи в сосовете, а пък уханието на пармезан така и така доста натрапчиво, така че определено не може да го сбъркате . Като казвам чипс, не си мислете за някакви картофи с аромат на сирене, а супер вкусни пшеничени листенца с истински отлежал 24 месеца пармезан, цели 22 процента.



Какво още? Знаех, че след такава вечеря няма да искам да се намушкам с някоя тежка торта и се стремях към някакъв лек десерт - крем или мус. Мислех да го приготвя сама, но после си дадох сметка, че след като всичко е почти готово за поднасяне, не ми се бърка в кухнята един час мусове и се доверих на шоколадовия мус без глутен, който вече ви представях в безглутеновата тора тук. Решението бързо ми дойде след като се влюбих в този комплект за кафе във формата на сърце - две чашки, захарничка, лъжикча и сто процента сладурчевост.


Веднага ми хрумна как ще поднеса муса в една част от комплекта ( виж тук) , а в другата кафето, с което, за да сме честни завършва почти всяка италианска вечеря ;) 
Получи се идеално и точно така както си го представях!


И накрая да се върна към виното :) 



Разбира се, в магазинчето на Вера Италия може да намерите голям избор от всякакви вина - бели, червени, пенливи,но аз както вече споменах се спрях на това.                                                      Описанието му за вкус от сливи и касис ми се стори като вкусът, който търся, а и основният сорт на виното е санджовезе, което също ми е любимо. Само погледнете тази чаша! 


Това се замърда в италианската ми пазарска кошница през февруари, ще видя с какво ще се поглезя за март, макар за април вече да имам идеи - Великден наближава ;)
Забелязвам, че са пуснали и нови подаръци като пакет за Трифон Зарезан и някакъв за Свети Валентин, с паста сърчица и подарък чаша, която може да се надписва персонално. Аз лично харесвам подаръци, които могат да се ядат, тъй като заемат най-малко място :) А преживяванията и спомените са единственото, което ще отнеса със себе си някой ден :)

Пожелавам на вас един прекрасен месец, неизпълнен с любов и щастливи мигове, като се надявам да съм ви донесла малко романтично настроение и вкусни идеи!



Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



сряда, 30 януари 2019 г.

Баница с праз / Banitsa with leeks


Как избутахте първия месец от годината, приятели? Продуктивен ли беше? Щастлив ли беше? Или много бързо еуфорията от новата година отмина и беше премазана като валяк със сметките за тока от декември?! Не искам да съм негативна при толкова положителни числа във фактурата  :) И защото не ми беше достатъчно "страданието" се бях подложила на една лека диетка през последния месец, ей така, колкото да смъкна стоте килограма натрупани през празниците. 

Уви, и това ми излезе през носа. Не знам дали може да си представите, но така се натрових от една маруля, че се убедих, че не бива да се пази диета на студено време ;) Честно казано досега нито една баница или пица, еле пък месо не ми е причинявало това, което пустата маруля успя да направи за един ден.

 След като изострения ми гастрит не ми даваше сили да дишам, реших, че е време да спра с тези измислени храни и да си хапна нещо стабилно. 


То и на кисело мляко с чия не се живее всяка сутрин, затова спретнах една от мамините банички, този път с праз. 

Помните, вече ви споделях нейната чудесна рецепта за супер пухкава баница с яйца и сирене тук.
Празът е приятел и на човека, и на прасето, защото страшно много си отива със свинско. 


Баничката с праз си е нещо много българско и много зимно, затова и реших, че ще е идеално да ви подшушна една такава рецепта, ей така да си имате. 

Може пък да решите да метнете една тава във фурната за вечеря, а ако е по-голяма ще ви остане и за закуска. Не е ли страхотно, че домашната баница, за разлика от купчеката е вкусна и на сутринта. или само тази на мама ( и моята) е такава ? :) 


Но стига съм ви навивала - това снимките ще направят сами. Ето и рецептата:

Необходими продукти:
1 пак. кори за баница ( 400 г)
200 г сирене
100 г кисело мляко 
1 ч.л. сода
2 стръка праз
2 яйца
олио

За заливката:
2 яйца
100 мл олио 
2-3 с.л. кисело мляко

Започваме като нарязваме праз на средно-ситно. Това малко или много е въпрос на вкус. Аз обичам да е по на дребно :) 

                             

В купа смесваме натрошеното сирене, яйцата  и киселото мляко, в което предварително сме разтворили содата и сме оставили да шупне. Разбъркваме всичко добре :) 

                             

В тиган с малко олио запържваме праза, така че да омекне. Внимавайте да не прегори, тъй като променя вкуса. За целта гответе на умерена температура. Може да овкусите със с щипка сол, но внимавате, тъй като сиренето още свърши същата работа :) 

                     

Разтваряме корите и слагаме по малко от задушения праз и от плънката. Гледам да не прекалявам :) Тъй като ще имаме заливка, не си правя труда да слагам мазнина и по корите, тъй като ще стане голяма каша и ще ми е по-трудно да ги редя, пък и си има мазнина от праза ;) 


Прегъваме на две кората, а след това навиваме на руло.


А след това и на охлювче и поставяме в леко намаслена с олио тава. Започваме да навиваме баницата от центъра - навън!


Процедираме така с всички кори докрай.


Заливаме баницата със заливката от изброените продукти, разбити за кратко с телена бъркалка или вилица.


Така вкусната баничка пъхаме да се пече във фурната на 180 градуса (предварително загряна) за около 40 минути.



Ако се запече бързо отгоре, но отдолу и трябва още малко, сложете лист фолио, за да не прегори. А, и да не забравя - размерът на моята тава на дъното е 30 см, тъй като много често хората не споменават тази информация и е доста неприятно да прехвърляш готова баница :) (макар повечето от нас да си имат вече специална тавичка за баница у дома )



Аз обаче гледам да пиша този блог за всеки - начинаещи и напреднали, а точно тази рецепта пък може да я направи абсолютно всеки. Много лесна и супер вкусна. 
Толкова пухкава, че парчето се къса с най-леко подръпване!


Само като я гледам и си давам сметка, че ще денят ще бъде по-хубав с тази баница до мен, срещу предизвикателствата на живота ;) 
Усмихната и вкусна седмица, приятели! 
И не забравяйте - споделяйте рецептите, които ви харесват - с това ми помагате много :) 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



понеделник, 28 януари 2019 г.

Кавърма със свинско и манатарки / Pork korma with porcini in mini clay pots


Наскоро една от моите читателки ме помоли за традиционни български гювечета, но дори и не подозираше, че такава рецепта вече отлежаваше в чернови. Все си търсех повод да стигна до нея, докато е още студено и винено време навън, и макар да сме далеч от слънчевата пролет, вече има мартеници по магазините и започвам да се притеснявам, че няма да успея да ви покажа всички изкушения, които наготвих за студените зимни вечери. Какво да прави човек в този сезон осен да похапва добре и да си ляга по-рано..по възможност, с някой да  го топли :) 

Студът ни изпива голяма част от силите, а навън грипът дебне като представител за кредите в магазин за техника. 

Затова  е важно да похапваме не само редовно, но и добре. Аз под "добре" разбирам месце и често използвам постното ястие като гарнитура към някоя пържола. Определено посягам на гювечатата повече през зимата, а лятото ги вадя най-вече за сирене по шопски или някоя по-леко ястие. Сега обаче съм ги наредила на една ръка разстояние и има няма ден-два, нахвърлям набързо някоя вкусна вариация на българските ни манджички.


Последният път беше свинска кавърма с чушки, лук и сушени манатарки. Тези от вас, които ме четата редовно знаят, че съм в експериментален срок и заменям солта ( поне донякъде) със соев сос, тъй като смятам, че не само може да ми се отрази добре както препоръчват, но и може да има много по-голямо приложение освен позната ни азиатска кухня. Така се опитвам да си овкусявам традиционни български ястия с него и да не седи наказан на рафта и да се ползва, само когато готвя ястия по китайски ( например).

Яденето стана божествено и се убедих в това, след като установих, че четири броя гювечета не са толкова много, колкото си мислех и могат да бъдат изядени за една вечер. Мислих си също, че гарнитурата от горещи картофки, ще засити гостите ми достатъчно, че де не се посяга на второ гювече, но както се казва, не бива да си правим сметки без кръчмаря. :)  А и това ястие колко вино изпива всъщност ?!



Предлагам ви го за начало на работата седмица, защото едва ли ще има по-голяма вкусотия, която да ви чака индивидуално порционизирана всяка вечер след работа, а колкото повече седи, ароматите все повече пропиват и става все по-вкусно. 

Няма да лъжа, едно от малкото ястия, които обичам да ям дори студено, но за да не лъжа въобще, аз месо всякак ям :)

Да не се бавим повече, а да преминаваме към рецептата, че обяд стана и сега е моментът да решим какво ще готвим довечера :) 


Необходим продукти:

700 г свинско месо ( бут)
2 червени чушки
3 глави лук
20 г сухи манатарки
2 с.л. доматено пюре
сол/ черен пипер
2 с.л. червен пипер
чесън на прах
чубрица
олио
1/2 ч.ч.вино* по желание

Започваме като си нарязваме месото на средни кубчета. Ползвах месо от бут, тъй като е най-чисто и след като се готви дълго, става крехко и идеално за кавърма :) 


Лука и чушките режем също на парчета ( големина по избор), в зависимост как обичате да ги консумирате. Добре е да са по-големи според мен, тъй като продължителното готвене ще ги направи на каша :) 

 Накисваме и манатарките в малко топла вода. Аз ползвах сушени манатарки, но вие може да ги замените и с пресни печурки. 



В подходящ тиган слагаме олио и запържваме месото, докато получи хубав загар. Подправяме с малко сол и черен пипер. 
Изваждаме от тигана месото и оставяме на страна, а в същия тиган и мазнина приготвяме зеленчуците.


Ако е необходимо добавете още малко олио и запържете лука и чушките докато поомекнат. 


Подправяме  с чесън на прах ( може и наситнен пресен чесън), червен пипер и соев сос. Подправките разбира се може и е най-добре да направите на вкус :)  


Прибавете месото и гъбите и разбъркайте отново. Тук е моментът, където може да сложите половин чаша вино, по ваш избор, в зависимост от това дали искате ястието да има това традиционно ухание на ястие с вино. 
Много хора слагат, много хора и пропускат, затова аз ще оставя на вас да прецените. Ако сложите, оставете виното да изври напълно и след това продължете с останалите съставки на ястието. Така ще остане само ароматът от него в месото и зеленчуците.

А те са - доматеното пюре и топла вода, колкото да облеят добре ястието. Оставете яденето да заври веднъж, 


а след това прехвърлете в гювечетата. Допълнете още вода, ако е необходимо, тъй като при продължителното печене, течността извира и може да ви загори. Поръсвам с чубрица :) 


Пъхаме гювечетата да се пекат на силна фурна, докато заврат, а след това намаляваме на 150 градуса да къкрят, докато месото стане крехко


Поднесете с гарнитура от сварени картофи или пък защо не просто домашна туршия и кана хубаво вино :) 


Като много вкусни, български ястия и това може да няма вид, но пък вкусът му е неописуем!!!
Надявам се да съм изпълнила желанието на моята читателка, защото за мен вашите желания са приоритет, а на вас ви пожелавам една щастлива и усмихната седмица, приятели :)  


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...