вторник, 25 септември 2018 г.

Салата от печени чушки и царевица / Roasted peppers and corn salad


Не знам за вас, но колкото повече почивни дни имам, толкова повече не ми се работи. Не, че моите бяха много почивни де! Вчера цял ден правих лютеница и торта, а след това чистена на жилището за разнообразие и "релакс", последващо от всички останали процедури за спретване и на собственото ми тяло, като все още не мога да преценя кое от двете имаше по-голяма нужда от поддръжка и ремонт. Може би защото ръцете ми бяха боядисани от неспирната работа със зарзавати напоследък, като в събота пък се цаних да пека чушки на село. Както се казва, истинската жена в Българя, на есен мирише на печени чушки! Така че къде да бягам от тия титли?! 
Но всичко си има своя чар. Не само, че баба ни изюрка да идем още в чест и половина сутринта, защото нали тя става по-рано и от ранните петли, но пък и всички роднини щяха да се изредят същия ден да си вършат работа, та да не се пречкаме на огнището. 

Получи се доста забавно накрая, защото докато си пекох чушките на горящата ламарина успявах да наблюдавам интересната динамика между баба Дара и баба Марга, които все така приятелски се "клъвват" от време на време, помагайки си. Вуйчо и вуйна ми също бяха дошли да прекарат уикенда консервирайки емоциите си в бурканчета за зимата, и точно тогава вуйна ми даде рецептата за мързеливата лютеница, която ще ви споделя тези дни. Дали защото огнището ме напече много, но реших да си я правя у дома, което опредено превърна почивния ми понеделник в нещо съвсем различно. 

Та така минаха моите почивни  дни, затова пък в хладилника си имах доволно количество вкусни, ароматни, месести, печени, червени чушки, които само чакаха да се превърнат в нещо изкусително. Тъй като бях достатъчно скапана от работа, не ми бе до готвене, та реших да се спра на тази апетитна салата с царевица, печени чушки и яйце, която прекрасната Анита Митева ни предложи не отдавана във фейсбук. Оттогава й се точа ( на салата, не на Анита :)) и най-сетне й се насладих. Ако и вие искате да го направите вижте рецептата:

Необходими продукти:
9 бр. червени печени чушки 
1/2 консерва царевица
4 стръкчета магданоз
2-3 скилидки чесън
70 г краве сирене
1 бр. варено яйце
сол/ олио

Обелваме и нарязваме чушките на средно големи парчета. 


Нарязваме чесъна и магданоза на ситно.


В подходящ съд слагаме всички съставки, като сложих сиренето на дребни купчета, но вие може да предпочетете да е мачкано. Разбъркваме добре и овкусяваме със сол и олио.


Прехвърляме в подходяща чиния и украсяваме с вареното яйце и още малко магданоз.

Да ви е сладко! :) 




Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 21 септември 2018 г.

Милинки като от закусвалня / Bakery Style Milinki


Доста пъти съм правила тези милинки, но или снимките няма да ми харесат, или рецептата не е точно тази, която искам, или пък са ми ги изяли преди да се докопам до тях. 
Ще кажете - милинки кат` милинки, какво пък толкова? И ще сбъркате като да си направите кола маска на мустаците преди снимка за паспорт. Тези милинки са знакови за моя Благоевград, защото едва ли има безпаметна запивка в клуб Underground без някой да отскочи за милинки до съседната закусвалня. На опашката за милинки можеш да наблюдаваш три етапа на връзка между пияни хора. От свалка ( Ами аз ще си хапна от твоята), до сериозна дългогодишна връзка ( Вземи една за мене, за Иван и Нели, ама милоо... на моята на слагай шарана сол), до последен статии - скандаУ (Защо взе последната милинка. Винаги така правиш. Ей, затова няма да остана с тебе! )


Милинките са си класика за българина, като повечето тестени изделия. И аз съм израснала с тях и като гледам ще си остарея с тях. Затова и реших, че добре да си ги усъвършенствам и да създам онзи така любим вкус от детството, тийнейджърството и сегашното възръствуване, което е по-скоро етапът "И аз не знам какво правя, но се преструвам, че знам".



Любимите ми милинки от закусвалня са точно в тази форма, на цветенце, като може да си откъсваш по топченце едно по едно и е идеална за споделяне. Освен вкусна заливка, милинката завършва с поръска от едра морска сол - съвсем скромно, да не се стряскате.
Направих ги в алуминиеви формички за еднократна употреба, които се продават в почти всеки магазин за левче, като по-долу съм описала диаметъра на съдчето. Ако ползвате по-големия размер, намалете бройката.


И защото знам, че ни предстои по-дълъг уикенд, споделям рецептата с вас днес, пък да си я приготвите още утре или вдругиден. Насладете се на невероятен вкус с тази много лесна рецепта. Ето я и нея:

Необходими продукти:
500 г брашно София мел Класик ( плюс за доомесване)
300 мл вода/ прясно мляко ( леко хладки)
2-3 с.л. кисело мляко
1 пак. суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
40 мл олио

За заливката:
150 г кисело мляко
200 г краве сирене
1 яйце* по желание
60 г масло
1 с.л. брашно
морска сол

Започваме с приготвянето на тестото. Слагаме две-трети от брашното в купата на миксера и правя кладенче в средата. Изсипваме останалите съставки  и пускаме миксера с приставка за брашно. Започваме постепенно да прибавяме от останалото брашно, покрай ръба на купата, докато стане меко, нелепнещо тесто. 


Може да добавите повече олио или вода, ако е необходимо да получите тази консистенция.
Прехвърляме го в намаслена с олио купа и го покриваме с памучна кърпа/ стреч фолио. Пъхаме в предварително загрята на 50 градуса фурна, докато удвои обема си.



След като тестото втаса, го прехвърляме на леко намаслен плот и го разделяме на четири равни части ( режем на кръст) .


Всяка част правим на отделно топче, което леко сплескваме и разделяме на още осем равни части. всяка от тях също правим на топче. Разпределяме във алуминиеви формички , с диаметър  на дъното около 16 см, предварително намаслени с олио. Оставаме ги да втасат за още 20 минути на топло. Аз го правя на вратата на фурната, която съм оставила отворена, а вътре съм я пуснала да загрява на 180 градуса.


През това време приготвям компонентите за заливката. В купа смесвам киселото мляко и натрошеното сирене. Може да добавите и яйце. Оставяме на страна.

В тиган слагаме и брашното и маслото да се разтопят и запържваме за минута, докато заухаят приятно и добият златен цвят.


Когато милинките се надигнат ( ето така), 


разпределяме част от заливката със сирене, а отгоре разпределяме малко от маслената запръжка.


Завършвам с поръска от морска сол, която може да пропуснете, но аз имам под ръка, а бях твърдо решена да пресъздам този спомен :) 


Пъхаме във фурната да се пекат на 190-180 градуса с обдухване за около 15 -20 минути.


Не мога да ви опиша ароматът, който се разнесе след изваждането им!

 

Тестото е толкова пухкаво, че се отделя почти на конци!


Заслужава си да ги опитате, а ако го направите - обезателно ми пишете в коментарите вашите отзиви за рецептата!  
Прекрасен уикенд, приятели! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!


четвъртък, 20 септември 2018 г.

Свински гърди със сини сливи / Roasted pork belly with plums


Напоследък все ме изкушават едни такива рецепти за глазирани беконища, дърпани меса и хрупкави месни корички в златни цветове.
Дали защото захладня, дали защото не хапвах много месо това лято, но ето че започнах пак да се облизвам на всякакви месни гозби. Ако пък идват с някакъв ароматен сос, нищо чудно да ме видите да се присягам със залък за топене и към вашата чиния. Реших да си спестя този срам, и да си сготвя нещо вкусно у дома, с което да мога да се намацам до ушите ако трябва, но да си го хапна с охота. 

Комбинацията на свинско месо и сини сливи ми е много любима, и ако не сте я опитвали, поправете тази грешка. Сладко-киселия вкус на плодовете се съчетава чудесно със соленото месце, което предварително обработих с букет подправки. От зор-заман направих и един ориз за гарнитура, но да си призная си го ядох месото ей така, само със соса. А той ? Той се получи приказка! 


Като много други мои рецепти бе пълна импровизация, но когато знаеш какво точно ти се яде и вече си свикнал да готвиш със затворени очи е много по-лесно да комбинираш вкусовете сам, за да постигнеш желания резултат - без рецепта! Свинското обича лимон и веднага се сетих за Понзу соса, който се готвех да опитам. Някои от вас навярно си спомнят от предишната ми статия тук, че реших да заменя / намаля използването на сол със соев сос за около шест месеца, за да видя дали има този положителен ефект върху тялото както казват.  

Разбира се, спрях се на сосовете на Кикоман, защото на тях имам доверие честно казано, че са естествени и качествени, без ГМО и различни консерванти, оцветители и черни магии. 

Та както казах, за втората си рецепта се спрях на Понзу сос. Той представлява естествено ферментирал соев сос, смесен с лимонов сок и оцет. Много вкусен и  е с ниско съдържание на натрий и въглехидрати, което го прави идеален за диети. Не, че мога да говоря много за диети със свински гърди в устата, но да кажем, че почвам от някъде :) 


И тъй като на мен много ми хареса, ми се иска и някои от вас да го опитат също. Ако искате да спечелите няколко от вкусните сосове на Кикоман, както и една много полезна флашка във формата на малка бутилчица ( наистина е много сладка), ще ви помоля да следите страничката ми във фейсбук и след като задам въпроса кои са съставките на соса Понзу, да отговорите и да споделите публикацията. Така автоматично ще играете за тази награда, а пък аз после ще избера някой на случаен принцип. Ако не успеете сега, обещавам ви да правя такива игри и в следващите месеци и да имате много шансове да спечелите различни награди. Подготвим ви много интересни предизвикателства, така че така и така ще си готвим у дома, поне да се забавляваме и да печелим награди :) 

Аз няма да ви бавя повече с рецептата, а веднага преминавам към нея: 


Необходими продукти: 
400-500 г свински гърди 
10 бр. големи сини сливи
2-3 с.л. Понзу сос
1 с.л. мед
1 с.л. горчица
1 ч.л. кимион
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. чеснов пипер / чесън на прах
1 ч.л. пушен червен пипер
1/2 ч.л. лют пипер ( на люспи) 
сол* по желание

Аз имах 4 бр. готови филенца свински гърди, които първо намазах с Понзу соса и горчицата.


След това овкусих с останалите подправки и наредих в тавичка. 


Между тях наредих нарязаните на резенчета сливи, като за редена салата ;) 


Долях със съвсем малко водичка и още малко Понзу сос отгоре и пъхнах във фурната да се пекат на 180 градуса.


Сливите пускат вода, а сланината мазнина, така че тавичката бързо ще се напълни с течност. Медът кара месото бързо да се карамелизира, затова е добре да го покриете след време с парче фолио, за всеки случай и го печете до готовност. При мен отне около час.
Чудесна гарнитура за ястието е бял ориз или златни картофки - което и да изберете няма да съжалявате.
Добър апетит, приятели! 


  Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...