Пикантни патладжани по азиатски / Asian Style Spicy Eggplant Recipe

Днешната рецепта ми е много важна. Не само, че отново ще ви представя рецепта за любимите ми патладжани ( или баджанки, както им казвах като малка), но и началото на една серия от рецепти, за които много се вълнувам. И аз, жена от народа дълги години гледах скептично на всичко що ми се пробутва непрекъснато ей така като реклама, пък ако не е българско, още повече. След като обаче започнеш да се занимаваш с кулинария от хоби до професия, очите ти се отварят за много нови светове на вкусове, стилове на готвене и продукти разбира се. Ето защо за мен е голямо удоволствие сама да си избера и покоря следващото предизвикателство, а именно представянето на соевия сос, не само чрез азиатската кухня но и в балкански и чисто традиционни български ястия. Преди да се намръщите скептично, ще ви изпреваря като ви кажа, че да проуча ползите от истински качествения соев сос не беше никак трудно.

 Оказва се, че той е полезен не само за диабетици ( рецепти, за които често ме питате, както сладки, така и солени), но и в борбата с много други заболявания като хипертония, атеросклероза, затлъстяване, хроничен запек,  предотвратява развитието на рак и забавя стареенето.
Разбира се за полезен соев сос можем само да говорим ако е продукт на естествена ферментация, без ГМО и изкуствени оцветители и аромати.
Знаете ли, че истинския, естествено ферментирал соев сос съдържа десет пъти повече антиоксиданти от червеното вино, с което българина цари почти всяка физически психическа рана. Защо да не опитам тогава да потърся точно такъв сос?! 

За мое щастие, и тази задача не беше трудна, защото Кикоман е на пазара и след като успях да се свържа с тях, реших да си поставя за цел да ви запозная с употребата на така полезния ИСТИНСКИ соев сос, защото и аз имам нужда от намаляването на солта, намаляването на теглото ( оф, не ми се говори) и въобще вдигането на имунитета, след като сега ще тръгне и да захлажда.

Ще ви представям по някоя и друга интересна, чуждестранна или българска рецепта, с участието на соевия сос, а може би и някои от другите им вкусни сосове, които се надявам и самата аз да тествам, дали ще ми се отразят добре.
 Ако и вие се включите и одобрите идеята, мисля, че ще мога да включвам по някоя и друга игра от време на време, за да има и награди и да го направя още по-интересно. Ако пък тази част не е за вас, обещавам, ще има изобилие и от много други рецепти в блога. Аз обаче смятам да си направя този експеримент лично за мен, за да тествам вярно ли е това, което казват за соевия сос. Ако е така, ще ви запознавам с още повече и различна информация в следващите ми публикации, но нека да ви представя първата рецепта, която реших да си спретна с класическия соев сос  на Кикоман. Той се прави само от четири съставки - пшеница, соя, вода и сол, ферментирали шест месеца.

Необходими продукти:

2-3 бр. малки патладжана

2-3 бр. различни цветове чушки

1 ч.л. джинджифил (пресен)

1 1/2 с.л. соев сос Кикоман

1 с.л. балсамов оцет

1 стрък пресен кромид

2-3 скилидки чесън

1 бр. люта чушка 

щипка захар

олио

Имах чудесни домашни, дундави, малки патладжанчета, които нарязах на не много малки парчета и прибавих чаена лъжичка соев сос и разбърках. След това залях със студена вода и оставих да се отдели от тях , ако има някаква горчивина във водата.

Използвах времето да си нарежа зеленчуците на дъската, като рендосах пресния джинджифил, накълцах чесъна, лютата чушка ( при мен червена - може суха или свежа), зеления лук и чушките в отделна купа, отново, на средно големи шайби.

Загрях олио в тигана и сложих да се запържат първо лютата чушка, джинджифила, половината зелен лук и чесъна, докато пуснат ароматите си.

След това прибавих отцедения патладжан и чушките и пържих, докато омекнат.

Накрая прибавих останалия соев сос, балсамикото и щипка захар, за да балансират вкуса.

Някои ще предпочетат вкуса по-кисел, други по-солен, а трети по-сладък. Опитайте по този начин първо и оставете сосът хубаво да попие в патладжаните,  а едва след това подправете с още от продуктите, ако е необходимо.

За мен се получи идеална комбинация от солено и киселко, без да е натрапчиво, тъй като лютивината на чушката и щипещата топлина на джинджифила допълнително балансираха вкусовете.

 Отгоре поръсвам с останалия ни пресен зелен лук, а за почитателите на още по-лютото, може и лют пипер на люспи ( аз съм там). :) 

Макар рецептата да е с тези съставки, не очаквайте типичното азиатско ястие с натрапчив вкус. Определено бих го сервирала на масата и в механа, ако не казвам какво има и ще се омете веднага - както направи майка ми. Тя не е много голям фен на азиатската кухня, но при все че имаше избор от ястия за вечеря ми изяде точно патладжаните :( Аз пък си ги сготвих пак! :) 

Опитайте и вие! :)

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Ракетки - пурички с белтъчен крем от едно време / Meringue cream filled wafers tubes

Голямо пътуване му ударих напоследък! Вчера се завърнах от първия по рода си фестивал за вкусна улична храна и филмово изкуство във Варна "Кино и храна". Там всеки ден се готвеше, пиеше, гледаше, танцуваше и айде пак на ново всичко на другия ден :) ( ще ви разкажа повече със снимки съвсем скоро :))

И така пет  дни, яла-дебеляла се изтърколих към моя край..само 600 км разстояние в едната посока. Хубаво си е морето, ама защо вярно на са го докарали до София? Като се замисли човек за тези соц-идеи няма как да не нарече много от тях безумни, ама пък ако можеше наистина да станат, нямаше да е зле. Като например всички да имаме море до София и да сме равни, ама не по бедност, а  по богатство. Но няма да подхващам политически теми в моя блог, защото не знам кой чете, пък и как чете ( това второ е по-важно! ) 

Миналото си е минало и каквото и да го правиш, не може да го промениш. Добре е обаче да се помни, затова и с голямо удоволствие се насладих на Ретро музея във Варна, в който можеше да се види огромна колекция от предмети от не толкова далечното минало. 

Аз може да не съм отраснала с всички тях, тъй като съм от така наречените деца на прехода, но не мога да не кажа, че не помня вкуса на вкусните жокейчета, любимите ми бонбони "Кармен", силния аромат на стъклените мини-парфючмчета, мрежичките за пазар, самосвалите и колоритните табели.

Няколко неща ми навяха толкова много носталгия, като например този "музикален "инструмент, който измъчваше родителите в почти всеки дом, а в нашия имахме и два, защото сме две :) 

       

 

От спомен на спомен, залепила се пред изложените опаковки на захарни изделия се сетих и за днешната рецепта, която представляваше вкусен белтъчен крем, който продаваха по цирковете и в една малка каравана пред Зоологическата градина в Пловдив. Беше във фунийки от сладолед или под формата на такива цилиндърчета, които наричаха "Ракетки". По-късно влязоха в хранителните магазини, но както и с други подобни десерти, вкусът им не беше същия. 

Може би защото от съображения за сигурност не се ползва суров белтък, но така или иначе, ако искаш да опиташ този вкус отново, най-добре е да си го приготвиш сам. Аз си купих моите вафлени тръбички от обикновен хранителен магазин край Амстердам, но ги има главно около празниците, тъй като и те ги продават по панаирите. :) 

Вие може да потърсите в интерент, защото има фирми, които предлагат вафлени пурички, но и може съвсем лесно да ги замените с фунийки.

Рецептата за крема, вече съм ви представяла веднъж като крем "Шаум" за тези мини тортички, но тук си го разбих по най-лесния за мен начин, като за моите целувки, а ето как точно:

Необходими продукти:

2 бр. белтък ( по-големи)

1 ч.ч. захар

1 ванилия

1-2 капки лимонов сок

Още: вафлени фунийки/ пурички

шоколадов ганаш

какао

Ако имате познати или път през Холандия, ето как изглежда кутията, която си купих, като в тях има 6 броя.

                             

Крема приготвям като слагам на водна баня на котлона белтъците и захарта и ги разбърквам от време на време с лъжица, докато захарта се разтвори в още течния белтък ( Точно така, не разбъркваме с миксер).

След като захарта се разтвори и сместа стане по-течна, дърпам от огъня и тогава разбивам с миксера до твърд сняг, като овкусявам с малко лимонов сок и ванилия. ( Може да добавите хранителна боя, но според мен не е нужно.)

Оставям крема леко да изстине и после шприцовам в тръбичките.

                             

По желание запечатваме двата края на пуричките с малко шоколадов ганаш ( рецепта тук), като може след това да ги потопите в кокосови стърготини или ядки. Аз пък направих една украса от какао отгоре им с помощта на дантела  :) 

Обожавам този сладък вкус и си ги хапнах има-няма за един ден. То пък какво са шест броя?!

Ако искате и вие да си припомните този вкус или да го представите на децата си, заедно с някоя хубава история от детството, или пък просто да употребите някой и друг останал белтък, това е рецептата за вас. 

Аз се завръщам с още много вкусни рецепти тази седмица, затова не бързайте към фитнеса :) 

Усмихната седмица, приятели! 

П.п. Ако искате да видите още снимки на предмети от музея, пишете ми в коментарите и ще направя албумче в страничката на блога. А защо не и вие да ми споделите дали разпознавате някои ваши предмети ? :) 

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Чурос / Churro

Знам, че прекалявам с вкусните предложения, но извънредните ситуации, изискват специални мерки. Ето например, края на седмицата е и изключително много имам нужда от презареждане с нещо вкусно и забавно. Дори не мога да реша, кое от двете е по-важно, затова намерих рецепта, която олицетворява и двете : чурос. Като каквото и да ги и оприличите и ви напомнят, пак няма да е същото, затова си струва да ги опитате. За някои може да са като тулумбите, защото е отново пържено парено тесто, но истината е, че според мен са си доста различен десерт, и то испански. А защо испански ли? Ами тъй като както ви се похвалих, тази неделя ще участвам във фестивала Кино и Храна във Варна и тъй като на моят ден темата ще е испанска кухня, аз ще ви поднеса точно този десерт. Освен това, ако дойдете, там ще може да гледате, да опитате, а пък може и да ви хвана да помагате. Според мен чурос се правят доста лесно като умение и време, но си трябва сила. 

Аз за малко да си разпоря панталоните от напъване при опит да изстискам правилното количество тесто за пържене, защото тук работим със сравнително твърдо тесто. Ето защо мой съвет е да ползват пошове за еднократна употреба, тъй като най-вероятно ще замина един-два по време на работа. Те пък струват стотинки и със сигурност ще ви излезе по-изгодно отколкото да ходите до Испания за чурос, макар да разбирам защо второто е за предпочитане. Смятам, че умението за този десерт е много подходящо да усвоите сега, защото става хем за лято, хем и за по-студено време. Обикновено чуроса се овалва в канелена захар и ако знаете колко приятно ухаят улиците на пържотийка в студеното време, а ароматът на канела се носи във въздуха. Хрупкавите захаринки се консумират най-често в комбинация със сосове като разтопен шоколад или карамел, което може да ви накара да изядете цяло пакетче без да се усетите.

Сега обаче ще си ги хапнем по лятно му, в компанията на всякакви различни сладки и солени гозби, а вечерта отново ще се насладим на хубав филм. Все пак е фестивал - кино и храна. С такава носталгия си спомням за лятното кино в града, което отдавна не съществува, така че с голямо удоволствие се отправям към фестивала още тази вечер.

Ако искате  и вие да се запознаем, да поготвим и да погледаме, елате  на "Кино и храна" и да го направим. 

А сега, ето и рецептата ;) 

1 ч.ч брашно

1 ч.ч. вода

1-2 с.л. масло

2 с.л. олио

1 яйце

щипка сол

( плюс още олио за пържене спрямо обема на съда)

Както ви казах, рецептата е много лесна.  в подходящ съд слагаме водата, маслото, солта и олиото да заврат.  През това време , в друг, по-малък съд слагаме олио до половината ( затова  е по-малък, за да ни е по-лесно) и започвам да го загрявам постепенно, тъй като е по-голямо количество. 

Когато водата заври, изсипвам брашното и бъркам енергично, докато тестото се отдели от стените на съда и стане на топка.

Махаме от огъня и оставяме леко да се охлади ( само няколко минутки) и прибавяме яйцето, като разбъркваме с дървена лъжица, така че да се усвои добре.

Готовата смес прехвърляме в пош ( най-добре за еднократна употреба), с накрайник звезда, като е добре да по-малък размер, тъй като чурос са хрупкави пръчици :) 

Мазнината трябва да ни е загрята на 180 градуса, но ако нямате термометър, може би просто ползвайте котлона на 2/3 от мощността му. Макар аз да загрявам мазнината напълно, а след това да я намалявам до това ниво.

Тъй като тестото е доста твърдо се изискват сили да се изстискват пръчиците, затова и някои го правят предварително върху поднос, а после само ги избутвате в съда за пържене.

Аз работих директно в мазнината, като гледайте да не правите много наведнъж ( въпреки, че има място), тъй като пада температурата на мазнината.

Пържете ги до златисто от всички страни, а след това извадете и ги отцедете върху кухненска хартия.

Още топли ги овалваме в кристална захар, в която сме сложили канела. Количествата има са въпрос на вкус, тъй като все пак има хора, които не са такъв фен на канелата.

Аз гарнирах чуроса с домашен карамелен сос, който може да видите кака се приготвя тук и шоколадов ганаш, който също съм споделяла безброй пъти, например тук.

Ако искате и у вас да заухае на тези вкусни, испански десертчета, сгответе си ги още този уикенд или елате да ги приготвим заедно. :) 

Аз ще си похапна, че ме очаква път...

 Усмихнати почивни дни, приятели! 

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!