Торта "Колибри" / Hummingbird Cake

Нали не си мислехте, че цял месец ще минем без торта?! Вярно, че около Коледа ви затрупах с такива, но все пак време е да продължим с новата година. Не случайно сте ми дали името "царицата на тортите", а  пък аз нямам намерение да слизам от трона така бързо. 
Тази година обаче правя заявки и за други владения - като месното, тестеното и какво ли не, защото съм ви подготвила толкова многобройни и разнообразни рецепти, че ще попаднете в блога като в лабиринт от вкусотии, от които няма да може да излезете. И всичко с най-добри намерения, разбира се! 

За да се убедите в това, ще ви кажа, че днешната торта е по желание на моя читателка, която преди време си пожела торта "Колибри".  Аз я записах веднага в списъка с рецепти, които трябва да приготвя и ето, че го направих. Беше истинско удоволствие за мен да изпълня поредното ви желание и да запозная тези от вас, които не са чували за торта "Колибри" с нея. 

Тя е американска класика в южняшката кухня  и се предполага, че носи името си от Ямайка, където колибрито е символ на острова. От там е донесена и в щатите и стой та гледай. Невероятната й комбинация от подправки, орехи, банани и ананас я прави чудесна както за зимните месеци, така и за лятото. 

В оригинал рецептата се прави с пекани и ако сте от читателите ми в чужбина, съм сигурна, че ще може да си я направите точно с тях. Ние в България обаче, може да си ги заменим с орехи и пак ще се насладите на нещо изключително вкусно. Хубавото на тези торти, с плодова или зеленчукова основа ( като морковената например) е, че са изключително влажни и сочни, но в същото време може да се радвате на стабилни и красиви парчета. Тук може да се радвате и на красива украса, която е изцяло ядлива, защото я правим от ананас, който за щастие след празниците често пускат на промоция ;) 

В интернет има много вариации на тази торта, затова аз реших да се доверя отново на Мария и адаптирах нейната рецепта. Понякога изчерпателното описание може да ви накара да мислите, че рецептата е сложна, затова аз ще се опитам да ви синтезирам някои неща, за да не ви притесняват, макар тя да е описала всичко чудесно. И аз използвах мерки за тортата 24 см и мерки на чашата 250 мл, но ето и самата рецепта.

Необходуими продкти:

За блата : 

3 ч.ч. брашно

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. орехи / пекани

2 ч.ч. намачакни банани

3/4 ч.ч. олио

240 г. ананас от консерва

4 бр. яйца

2 бр. ванилия

1 ч.л. канела

1 ч.л. сода

щипка сол

За крема:

2 опак. крема сирене ( 400г общо)

300-350 мл сметана за биене ( сладкарска)

150 г масло

1 1/2 ч.ч. пудра захар

1 ванилия

Още: 

1 плод ананас

крокан за украса

орехи

Започвам първо с направата на украсата, ако решите да правите такава. За целта си вземете един ананас Почистете го от кората и врасналите шипчета и нарежете на еднакви шайби, не твърде дебели.

Ако добре сте почистили ананаса, и така ще заприличат на цветчета, тъй като ще са с леко къдрави краища. Наредете ги в тави с хартия за печене или тефлонови съдове за мъфини и изсушете във фурната на 100 градуса за три-четири часа, в зависимост колко дебели сте ги направили. А ги обръщах и предпочитах формата за мъфини, тъй като върху хартията влагата оставаше по-лесно по тях. Както и да е, изсуших ги, но ми отне повече време отколкото на Мария, затова е добре да си ги направите от предния ден.

За самата торта, в купа смесваме пресятото брашно, захар, канела, ванилия, содата и солта.

Намалих захарта, тъй като две чаши ми се видяха дота, като направих микс от кафява и бяла за моята чаша. Счуквам си орехите на средно големи паречета и тях добавям към сухата смес.

В купа намачквам бананите и прибавям нарязания на малки кубчета ананас от консерва с малко от сока. Мерките са около 180 г плод и 60 мл сок. Прибавяме и леко разбитите с вилица яйца. 

                            

Накрая прибавяме и олиото и смесваме последователно сухите и мокрите съставки на тортата, като ги разбиваме на ръка с дървена лъжица или миксер.

Готовата смес изсипваме с тава с размери 24 см и застлана с хартия за печене на дъното. Печем в предварително загрята фурна на 160 градуса, за около 40-60 минути. Намалих температурата тъй като на 170 с вентилатор, както бе според на Мария рецептата малко ми прегоря блата, затова ви казвам да си печете на по-слаба фурна. Покрийте с фолио след 20 минути, ако е необходимо, тъй като е възможно да се изпече повече отгоре. Явно е типично за този блат да получи малък купол, затова не се притеснявайте да го изрежете и за по-равна торта обърнете блата с дъното нагоре при сглобяването. (За да премахна изгорелите местенца по блата използвах белачка - много е удобна ;) )

                              

Оставяме блата да се охлади напълно и се заемаме с крема. И тук количествата ми се видяха твърде големи за моите финанси, като правя торти през ден. Реших да заложа на повече сметана и по-малко масло.

Все пак, разбих кремата сирене ( ползвах това от кутийките на Кауфланд ) и маслото, както са на стайна температура и добавих постепенно пудрата захар и ванилията. 

Към тях прибавих постепенно и предварително разбитата на сняг сметана, като ползвах растителна, неподсладена. Сложете още пудра захар, ако обичате сладко, но според мен десертът е достатъчно сладък и така.

Сглобяване на тортата: Разрязваме блата на три равни части, като между всеки един от тях мажем от крема.

С него измазваме и цялата торта отвън, като украсявам с сушените "цветя" от ананаса и крокана, като втория може да замените също с още млени орехи.

Кремовете на маслена основа за традиционни за американската кухня, но според мен тортата става двойно по-тежка така. Затова и предпочитам по-лекия сметанов вкус, пък и по-изгодно.

Сигурна съм, че някои от вас ще се поинтересуват дали тортата се сиропира и отговорът е - не. Заради бананите, ананаса и олиото е доста влажна, но ако все пак обичате сок да капе от нея, останалия сок от консервата ще ви бъде под ръка ;) 

Не е ли фантазия, кажете?

Ако си падате по ухайните, сочни, влажни торти с ядки - тази е за вас!

Ако търсите ефекта "WOW" в гостите и близките си, когато я поднасяте - тази торта е за вас!

Ако си мислите, че ще я раздам и нея, грешите - тази торта е за мен, но пък вие може да си направите такава още утре! :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Сладки "Балеринки" / Ballerina cookies

Не знам защо, но когато съм в магазина и пазарувам за продукти, много често окото ми хващат някакви съвсем обикновени вкусотийки като курабийки, соленки, ореховки и други дребни сладки. Поглеждам ги и си казвам - защо никога не си приготвям такива неща, а все някакви пищни, големи сладкиши?!

Сигурна съм, че една от причината  е, че в по-големите проекти има повече поле за изява, но все пак, понякога просто ми се иска да си хапна от така познатите,макар и  скромни вкусове на детството. 

Осъзнавайки това, често грабвам пакет от недотам качествените бисквити и вафли и засрамено ги пъхам в количката, молейки се някой да не забележи, че точно Аз си купувам готови сладкиши. Ето защо, част от новогодишните ми обещания е, да се науча да правя повече от тези вкусни малки удоволствия, като си написах списък с рецепти от детството, които макар и доста семпли на вид, носят онова незабравимо ухание на домашно приготвени благинки, които надушваш още в коридора, преди да си стоварил ученическата раница на земята.

Помните ли ги? Мекички, тиганички, курабийки, маселнки, локумки, сухи пасти и тригунки.

Каквото и да беше, от кухнята се носеше аромата на топла захар, горещо олио,  разтопено масло, лимонова кора или ванилия. 

Една от тези вкусотии е днешната рецепта за сладки "Балеринки".

Тези обикновени сладки са толкова вкусни, че неусетно ще посегнете за втора, веднъж почувствали разтопяващите се кристалчета на езика си и нежната текстура на тестото.

Най-хубавото е, че са много лесни за правене. Толкова лесни, че като нищо може да включите и малките помощници у дома. После си направете един чай и седнете да се насладите на приказката, която сте създали заедно. А ето кака става:

Необходими продукти:

250 г брашно София мел класик

250 г фина извара ( аз ползвах рикота)

100 г краве масло

10 г бакпулвер

1 ванилия

захар за овалване

                   

От всички продукти ( без захарта) омесвам тесто, като аз го правя на миксера. Трябва да получим меко, леко лепнещо тесто.

Опаковам го в стреч фолио и прибирам за около половин-един час в хладилника да стегне.

                     

След това разточвам на тънка кора ( не прекалено, няма нужда да четем през нея) и изрязваме кръгове с чаша.

Овалваме кръгчетата в кристална захар, като 

превивам веднъж по средата, а след това още веднъж.

Така получените мидички ( или балеринки както още им казват) редим върху хартия за печене.

Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване за 20 минути.

Е, една рецепта отпадна от списъка, остават още 20 :) 

А кой е вкусът на вашето детство?

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Свинско с праз, ориз и картофи на фурна / Pork with Leeks, Rice and Potatoes

То винаги така прави..тъкмо минат празниците и зимата тогава се сети да дойде. Тези дни вали, вие, духа, фучи и тресе ламарините на навесите по кооперацията, но аз съм се зазидала здраво у дома и само от време на време дърпам завесите да видя как е навън! А то същото - мрачно, дъждовно, вали сняг, пада вода, киша, кал, локви, мъгла, хора бягат под дъжда, хора се крият под навеси, навесите отлитат, хората отлитат с навесите, други се придвижват с кану по булеварда и все такива интересни неща. 

Днес обаче слънцето се показа и аз ще ви покажа какви вкусотии се родиха у дома благодарение на лошото време през уикенда. 

За мен няма по-голямо удоволствие от това да творя в такива дни, освен може би да се излежавам с филми, но то и това трябва да има край все някога. Работната седмица е пред нас  е добре да си наготвим някакви вкусотийки, които да ни чакат у дома след работа.

За първото такова ястие се спрях на свинско с праз, ориз и картофи.

Някои хора обичат повече ориз, друг повече картофи, а трети - просто повече ( демек и от двете).

Стана много вкусно, като няма да ви отнеме много време, а ако сте умни като мен, ще си сготвите и по-голяма тава, че това ястие няма писване. Мога да го ям всеки ден и доста трябва да се запролети, че да ми омръзне.

Ето как го направих:

Необхоими продукти:

Окоо 500 г свинско месо

2-3 големи стръка праз

2-3 средни картофа

1/2 ч.ч. ориз

сол/ черен пипер

олио

Както виждате, и продуктите даже са малко. Нарязвам месото на средни парченца, като аз гледам да не е много жилесто. Харесва ми от плешка или бут. Сварявам го в малко подсолена вода, за около половин час да покъкри и да се отпени. ( Запазвам бульона)

През това време си измивам и нарязвам големия праз :) 

                         

В по-дълбок тиган, слагам малко олио и запържвам праза, докато поомекне.

Прибавям след това нарязаните на кубчета картофи и почистен и измит до бистра вода ориз.

                           

Запържвам всичко за две-три минути и прибавям месото. Запържвам за още толкова разбърквайки. Овкусявам с подправките на вкус.

Изсипвам ястието в тавичка, като слагам от бульона на месото около две чаши и малко водичка, ако е необходимо, да се облее съвсем леко ястието. 

Пека първоначално на максимална фурна, докато ястието заври, а след това намалявам на 180 градуса. 

Ястието става много бързо, защото почти всичко е готово и не ми отнеме повече от 30-40 минути.

 Е, ако търсихте интерсна идея за вечеря, не търсете повече.

Днес ще вечеряме всички нещо вкусно :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Питка за прощъпулник / "First steps" bread

Днес съм намислила голяно готвене, но макар и да станах в осем, мрачното време навън ме затисна в леглото за още час. Сега трябва да си създам настроение за готвене и затова реших да ви споделя един топъл и щастлив спомен, който да разсее облаците поне в нас. :) Разбира се, ще ви споделя и рецептата, като поводът този път са първите стъпки на моето най-ново и любимо хоби - племенникът ми Ноа. ( Носещ прякора още "палачинка", защото е много нежно и вкусно бебе :) ) 

Когато преди месец бяхме за празниците при сестра ми, решихме да комбинираме гостуването с този весел български ритуал - прощъпулник ( или както му казваме в нашия край - прощъпулка). Все пак лелята дето меси е на линия, а от къде иначе питка. В малко зор се видяхме докато намерим дълбока, кръгла тава в Холандия, защото там не правят пити, но накрая натаманихме една от торта.

За първи път ми беше да правя такава питка, затова реших да се подготвя с една проба у дома седмица преди да замина. След първото прочуване в нета установих, че трябва да е сладка, а след второто, че трябва да питам Любчето как да я направя. Тя бе толкова добра, че ми даде не само рецепта и съвети, но ми се обади да ми обясня всичко подробно. (Благодаря ти, Любче още веднъж! Как да не си обичаш блогърите - приятели <3) 

Завъртях една у дома пробна, като за първи път си играх и бялото тесто за украса, така че не ме съдете твърде строго. За истинската погача вече, знаех на какво да наблегна, но пък нямахме резци за украса и набързо скалъпихме едни цветя изрязани от капачка на пюренце :) 

Питката не знам дали стана по-хубава от пробната, но вкусът и беше още по-добър, а семейството на сестричката ми се влюбиха в това тесто и вкус, което не са хапвали от години. На тортата никой не обърна внимание, докато питката не се изяде на половина със сирене или халва :)

Но преди да премина към рецептата, ще ви разкажа малко за ритуала, тъй като знам, че някои от вас ще се интересуват как го направихме. Първо, седмица преди това обмисляхме професиите си какво да ги представим, като сестра ми ме прати да издирвам стоматологично огледалце като специален куест. Разбира се намерих го, съмнявате ли се в мен. Тя пък лети много често служебно и бе купила значка на пилот, докато Цветелин ( мъжът й ) държеше да има футболна топка..тук няма да коментираме ( всеки луд с номера си :))) 

Сложихме още перце от китара хванато от концерт на Металика, четка за рисуване, елка, химикал, пари, компютърна мишка, концертен пас, шивашки метър, мерителни лъжички, книга и една отвертка накрая, но тя както и други елементи не бяха сложени с голямо желание от сестра ми.  Все пак трябваше да има непознати за детето неща и по-голям избор, защото трябва да избере поне три неща, а ако питаш сестра ми ще сложи само три професии :) 

 По традиция е добре детето да върви по бял чаршаф, като преди това крачетата му са завързани с червен конец, който да скъса/ развърже или да се среже. След това да достигне до предметите и да си избере три, като родителите трябва предварително да са нарекли кое за коя професия е, а не да се гадае после.

При нас, работещите мама и тате нямаха много възможности да спазят всичко, но се справихме някак, като накрая любимото ми бебонче избра първо химикал ( с който драска по белия диван), четка за рисуване ( с която драска в яслата) и накрая низвергната от мама отвертка, с която тате така често работи :)

Абсолютно пренебрегнатите от него футболна топка, пари и съвсем нови и интересни предмети накараха родители бързо да си хапнат от питката и да успокоят душата.

Разбира се първо си хапна Ноата, който веднага бе впечатлен от нея и едва дочака цялата суматоха да свърши да насочи пръсти към нея. ( Много обича тестено това дете, ще стане малък дебеланко :)  )

( Сега забелязвате, че Цветелин е добавил и шалче на Левски за да засили шансовете си, но ядец :)) 

Броени секунди по-късно, докато леля щрапа с фотоапарата, нашия сладурко хвана мерителните лъжички и почна да ми ги размахва под носа, сякаш знае, че са за мен. Той обаче много обича да ми помага в кухнята когато съм там и явно ще ми открадне занаята :) 

Докато беше по-малък, го слагах на столчето до мен и му подавах всеки един зеленчук да го опознае добре, като изпитваше голяма любов към зелето, което гушкаше с охота.

Сега, когато поотрасна и самия той е доста по-забавен и интересен, може да го видите да си придърпва столче и да се присъедини към готварски процес, като прилежно ти подава зеленчуци, които предварително е селектирал щателно. ( Отдел по качеството си требва!)

И така, време е да премина към рецептата за топла, пухава и чудесна питка за поводи като прощълпука, която взех от Любчето:

Необходими продукти:
Около 1 кг брашно
500 мл прясно мляко
3 яйца
10 гр сол
15 гр захар
2-3 с л кисело мляко
20 гр мая
и мазнина: масло/ олио

Шупваме маята в малко леко затопленото мляко със захарта, а през това време си пресяваме брашното.

Слагам го половината в купата на миксера ( или в подходящ съда, ако ще месим на ръка) и добавям солта. След това добавям шупнатата мая, яйцата и киселото мляко, като пускам да се меси първоначално бавно, а в последствие увеличавам оборотите. През това време започва да прибавям редувайки мазнина ( масло/ олио) и още брашно. Постарайте се да оставите тестото по-мекичко и сочно, за да може и питката да е пухкава.

Възможно е от различните брашна, да поеме различно количество Оставяме да втаса, като не го чакаме да се надуе прекалено и да стане на шупли.

От тестото отделяме едно парче с размерите на ябълка ( или по-голямо, ако искаме по-голям надпис) и го слагаме в средата на тавата. Останалата част от тестото, разделяме на две части.

В единия случай, от едната част направих плетеница като за козунак, която усуках около топката в средата, а от втората част, разточих кръгла кора, която нарязаха на триъгълници и направих на кифлички, които редих около топчето.

Във втория случай, направих и двете части на кифлички, като може да слагате вътре и плънка по желание :) 

Слагам всичко в тава с хартия за печене, размери около 26-28 см на дъното. Оставям да втаса за още малко, докато бухне.

Преди печене намазвам с размит с прясно мляко жълтък и пека на 180 градуса.

Тесто за украса:

Докато пека, на око си замесвам малко брашно, царевично нишесте и водичка, като да стане тесто като пластелин. От него оформям буквички или изрязвам цветчета, които лепя малко преди да се извади питката, отново с размития жълтък. Не ги мажем с жълтък отгоре, за да останат бели и да се открояват от питката.

Задушете питката с кърпа и найлонов плик, за да омекне още преди поднасяне. :)

Весел празник!

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Салата за наяждане: Зелена салата с кажунско пилешко и яйца / Green salad with cajun chicken and eggs

Как иначе да я кръстя тази салата, като е точно такава. Хем ястие, хем салата в едно. Идеална е за диета, защото ти дава необходимите протеини, в комбинация със свежи и леки зеленчуци. 

Мога още много начини да я нарека - Перфектната салата ( со месо`), любимата салата на мама, режимна салата и още салата "Чушка".
За последното сигурно ще се зачудите, защото в нея няма чушки, но бързо бързо ще ви вкарам в час.
Името на салата чушка идва от това, че е кръстена на най-новото и вкусно заведение за сандвичи и салати в Благоевград "Чушка"  (вижте тук). 

Откри го преди броени дни моят скъп приятел Георги, с който ни свързват толкова кретении от тинейджърството, че сега сме длъжни да останем приятели, защото сме си алиби един на друг :)

След като няколко години обръщаше бургери в Ирландия, реши, че вятъра го е обрулил достатъчно там и се върна у дома, което и за двама ни е Благоевград.

Седнахме на по бира лятото ( и ей сега станахме), и ми сподели идеята си, че иска да отвори малко местенце за сандвичи и салати, които да бъдат винаги пресни и затова да се приготвят всеки ден. 

Любимия ми сандвич с дърпано пилешко

Любимата ми салата с козе сирене и направен от него малинов дресинг
( най-вкусното нещо, което съм яла през изминалата година досега)

Да, знам. Звучи ви като невъзможна мисия за България, но той го постигна. Всяка сутрин в седем вече е на линия и пъха първата порция месо за печене, изцяло в домашна марината. Правилно чухте - от сандвичи до салата няма да намерите салам или шунка - всичко е с бавно печено свинско или пилешко, което се къса на парченца. Слага го в салати или сандвичи, като и дресингите за тях приготвя свежи и съвсем сам.

Кажете как човек да не се вдъхнови и да не похвали свой приятел, щом го заслужава?! Та той ми прибра дървата преди няколко месеца, а сега е мой ред да му върна услугата, като ви запозная с неговата вкусна кухня.

Ако наминавате през Благоевград, отбийте се през #Чушка. Голям шанс има да ме засечете и мен там, защото гледам да му помагам през деня, а през другото време си говорим глупости и си разказваме вицове...както се прави на всяка работа :) 

Хубаво нещо са приятелите и се радвам, че имам такива от дълги години. Още повече, като видиш такъв да завършва средното си с геодезия, да кара такси, да завърши висше химия, да работи в басейнова дирекция, а накрая да стане и готвач. Странно нещо е животът!

Сигурна съм, че ще ми довери още тайни от неговата кухня, но днес ми даде рецептата за салатата, която впечатлява всички, затова реших да я споделя и с вас. 

Необхдими продукти:

Зелена салата - маруля

60-80 г краве сирене

2-4 резена червен лук

1 яйце

1/ 4 краставица

пилешко дърпано месо в кажунска марината *

босилеков дресинг*

За месото: пилешко месо се почиства от кожата и се обтрива с микс от следите подправки: 1 ч.л. сол, 1 ч.л. прясно смлян черен пипер, 2 ч.л. червен пипер ( може лют кажунски), 1 ч.л. мащерка, 1 дафинов лист ( счукан в хаванче) 2 ч.л. чесън на прах

Маринова се за през нощта или минимум 30 минути преди печене. Пече се под фолио за около час на 180 градуса с малко водичка в тавата.

За босилековия дресинг: на око смила в блендер зехтин, листа от пресен босилек, пармезан и сол.

Листата от салата се слагат в купа с малко от дресинга и се разбъркват, за да се овкуси. Нарежда отгоре парченца краставица, кубчета сирене, резенчета червен лук и яйце, а отгоре "спокойно" полегнало ароматното, нарязано пилешко месо.

Наистина си заслужава да опитате тази салата, а ако ви харесва идеята все повече млади хора да се връщат в родината, ударете по едно рамо, като харесате страничката на #Чушка тук или направо елата да ги опитате. :)

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!