сряда, 19 юли 2017 г.

Пълнени макаронени черупки със сирена и тиквички / Zucchini and Cheese Stuffed Shells ( Conchiglie )



Колко много искам да ви разкажа за днешната рецепта, а колко трудно ми само ако знаете! Вчера не знам и аз за кой дявол седнах да пия фрапе към края на работния ден и като се ококорих, и така до четири посред нощ.
Е, поне успях да свърша доста къщна работа у дома, която откакто спрях кафето напоследък се понатрупваше.
Така или иначе, дългия ден ми даде възможност да приготвя и едно ново и интересно ястие, включващо любими за мен елементи - тиквички и сирена :) 



Навярно помните, че преди време ви предложих една рецепта ( тук)  за подобни пълнени макаронени черупки, но този път с рикота и спанак. Сега ще наблегнем на друг вкус, като за разлика от тогава, реших да включа и малко месо, пък било то и пилешко. 



Сигурна съм, че може да приготвите ястието и с други видов е паста, но напоследък забелязвам, че в Кауфланд присъстват почти постоянно тези големи макаронени черупки за пълнене, затова и едва ли ще ви е проблем да ги намерите.
И тъй като днес естествено едвам си държа клепките отворени ( ама ще го избутам тоя ден), бързам да ви споделя как да си приготвите тази невероятна наслада.



Необходими продукти:
250-300 г макаронени черупки 
300 г тиквички ( 1 бр)
1 бр.  пилешки гърди - пеперуда
150 г кашкавал
100 г скаморца
100 г крема сирене
2 ч.ч. течна сметана
3 скилидки чесън
черен пиепр, чеснов пипер, сол
олио
магданоз по желание*

В подходящ съд първо нареждам макароните, за да видя колко ще се поберат. След това ги бланширам за кратко в подсолена вода, но не трябва да са сварени напълно, тъй като ще се пекат. 
През това време нарязвам тиквичките на кубчета ето така.

                       

Готовите макарони отцеждам от водата и редя отново в тавичка, на дъното на която слагаме съвсем малко олио.


За по-бързо сварявам пилешкото филе в микровълновата за 10 минути.Аз използвах по-малки пилешки гърди, като микровълновата ми спестява време, макар и да не я използвам често за готвене. Нарязвам месото също на кубчета. В тиган загрявам малко мазнина и ги запържвам до златисто. Изваждам и подправям със сол, черен пипер и чеснов пипер. 

                              
В същия тиган, отново в олио запържвам тиквичките, докато поомекнат. Прибавям накълцания чесън. 



Рендосвам кашкавала, като използвах и обикновен кашкавал, така и и малко от любимата ми, пушена скаморца, която наистина успява да обогати вкуса на ястието.


Прибавям сметаната към тиквичките, кремата сирене и половината кашкавал. След като всичко се разтвори в сметаната, добавяме месото и подправяме с още сол, ако е необходимо. Ако течността ви се сгъсти прекалено, добавете и малко водичка.


С тази смес пълним черупките и редим отново в тавичката. Аз доливам още половин чаша вода в тавата, тъй като не обичам макароните да са препечени и сухи на дъното.


Пъхам да се пекат за около 30 минути на 200 градуса като малко преди изваждаме, поръсвам и останали кашкавал и запичам за още 5 минути. 



Поднасяме с малко пармезан или накълцан магданоз и чаша бяло вино.



Обичам комбинацията на сирена, сметана и пилешко, но свежия елемент на тиквичката прави ястието наистина по-лятно и леко. 
Опитайте!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



понеделник, 17 юли 2017 г.

Шоколадова торта "Марчело" / Chocolate Cake Marcello


Днес искам да ви представя един възхитителен десерт, който създадох за една възхитителна жена - моята майка. Този петък бе нейният рожден ден и както обикновено тортата бе от мен. (То оставаше и друго да е :)) 
Всяка година питам майка ми каква би искала да бъде тортaта и тя винаги отговаря с "много шоколадова". Така е, майка ми много  обича шоколад и почти сигурна съм, че съм го споменавала тук-таме в блога. Но като цяло не говоря много за нея. 
Но така е понякога с нещата, които обичаме твърде много - сякаш ни оставят безмълвни пред усилията да  ги опишем заради безбройните прекрасни качества, които притежават, чувствата, които само те могат да породят в нас и усещането, че говорейки за тях сякаш споделяме дълго пазена тайна за голямо съкровище. Не зная как да говоря за майка си без сърцето ми да затупти превъзбудено и да се появи усещането, че каквото и да кажа за тази необикновена жена ще бъде малко, за да добиете и бегла представа за нейната сила, интелигентност, нежност, доброта и не на последно място красота. Да, може да се каже, че тя не само е най-добрият ми приятел, но и определено човекът, който винаги е бил до мен. Като такъв приятел, често се случва да се поспречкаме, да въртим очи една на друга - тя заради моята постоянна нервност, аз заради нейното невероятно умение да каже най-неправилните неща. ( Не, че е така, но нали знаете от гледна точна на децата, само майка ти и може да те издразни с начина по който ти говори) 


И да не си помислите сега, че наблягам на негативното - просто се опитвам да ви кажа, че и аз като други деца обичам майка си до полуда, но това не ми пречи не винаги да се държа към нея със страхопочитание. И съм сигурна, че е нещо, което възпита във нас съзнателно -  не искаше да се страхуваме от нея, да не изразяваме мнението си и позицията си за неща, за които можем да се обосновем и да докажем правотата си било то пред авторитети, не спираше творческите ни нагласи и ни оставяше сами да търсим щастието в живота, като през цялото време намираше перфектният баланс между родител и приятел, без да прекрачва границата на безотговорно родителско поведение. 

С майка ми винаги сме си приличали по много неща, но с годините стават все повече и повече - от вечния ни стремеж към мир и разбирателство, нуждата от лично пространство и уединение, любов към смеха, храната и нежните прегръдки, до невероятното ни умение да правим бели от нищото - последния път аз си одрасках лицето без да искам след като си изрязах ноктите ( все още не знам как стана това) , а майка ми веднъж се спъна от въздуха, не спим на пълнолуние, чувствителни сме AF и след толкова много години все още можем да останем до сутринта да си приказваме за глупости.




Да, майка ми е наистина прекрасна жена, която заслужава цялото щастие на земята, неспирна любов и всички шоколадови торти на света. Ето защо съм решила да й ги подаря:

Тази година, след известно прочуване, попаднах на тази безобразно шоколадова торта, която пленява не само с уникална визия и божествен вкус, но едни от най-успешните и лесни комбинации на продукти за създаване на компонентите. Препоръчвам ви да си я запишете, защото съм сигурна, че ще използвате я блатовете, я крема, я цялата торта в следващите години доста занапред.

Ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
За блатовете:
9 яйца
1 1/2 ч.ч. брашно
1 1/2 ч.ч. захар
100 г тъмно какао
1 пак бакпулвер
есенция ром

Крем:
5 яйца
1 1/4 ч.. захар
500 г масло
100 г тъмно какао

За сиропиране:
1 1/2 ч.ч. вода
1 ч.ч. водка ( или по-малко)
есенция ром
захар на вкус

Тортата е ефектна, тъй като е наистина голяма и въпреки това продуктите са лесно достъпни, макар и в по-голямо количество. Аз използвах форма за торта с диаметър 24 см.


Блатовете приготвяме като разбиваме яйцата със захарта на гъст крем а после прибавяме сухите съставки - брашно, бакпулвер и какао, както и малко ромова есенция на вкус. Готовата смес е гъста, лъскава и шоколадова. 

                             

Взимаме дъното на формата и покриваме с кръг хартия за печене, който сме намаслили. Изсипваме около 5 с.л. от сместа и приравняваме. Пъхаме във фурната да се запече блата за около 10 минути на 180 градуса, предварително затоплени.


Процедираме така докрай с останалата смес, като на мен ми се получиха девет блата.Оставяме ги да се охладят напълно.
Крема приготвяме като разбиваме яйцата със захарта на водна баня, до сгъстяването на крема. 

                               

По този начина яйцата ще минат термична обработка и няма какво да ви притеснява. 


Оставяме кремът да се охлади, а след това разбийте маслото на пухкав крем и добавете малко по малко от сместа и какаото. 


Ако този крем ви притеснява, ви предлагам да го замените с ганаш от 500 г сметана и пет шоколада.
Преди да сглобим тортата правя сироп, като кипвам водата с около 2/3 ч.ч. захар, след завиране сипвам водката и ромова есенция.


Във формата на тортата, слагам един блат, минавам леко с четката ( тъй като има доста алкохол :)), а отгоре разпределям от крема. Така процедираме докрай. Пъхаме в хладилника, докато стегне напълно.

                           

Защото поводът беше специален, реших да завърша тортата с още един специален елемент, а именно огледална шоколадов глазура. Вие може да я пропуснете и да украсите тортата по друг начин, но аз ще ви споделя как я напрвих все пак.

Затоплих на котлона в касерола една консерва подсладено, гъсто кондензирано мляко (397 г с 300 мл прясно мляко. През това време накиснах един желатин с малко студена вода и оставих да набъбне.
Когато сместа тръгна да завира, дръпнах от огъня и изсипвах върху предварително начупения в купа черен шоколад ( 1 брой) като разбърквам енергично с телена докато се получи хубав, еднороден сос. Казвам сос, тъй като сместа е по-скоро течна. Докато е още топла, сипваме и желатина и бъркам докато се разтвори и той.


Изваждаме тортата, която е хубаво да е наистина студена, аз даже я слагам за кратко във фризера и поставяме върху някоя чаша, в по-голяма тава, за да не се цапа много.
След като сосът се охлади, започвам да заливаме тортата.


Пъхаме отново в хладилника, до пълното стягане на глазурата. Украсяваме по желание, като при мен се получи ето това:


Както винаги и тук ще напомня, че кремът е на маслена основа, което ще означава да изваждате тортата на стайна температура, преди да  се консумира за да се отпусне, но пък докато е стегнал може да отрежете наистина перфектни парчета.


Няма нещо, което да не харесвам в тази торта. До сега обикновено тънките блатове винаги са стояли някак по-твърди или като бисквити след омекване, но тук имат вкус на брауни и са толкова наситено шоколадови и пухкави. Кремът е толкова нежен, а сиропирането с този сироп, може да и накара да се разтопите от наслада.



Радвам се, че всички, но най-вече майка ми се влюби в тази торта и преди да се разделим, искам да й пожелая  да бъде жива и здрава, да се радва на все по-лесен и изпълнен с приятни мигове пътешествия и емоции живот и да бъде винаги заобиколена от хора, които я обичат и ценят такава, каквато е! 
Обичам те, мамче-бамче!

А на вас, читателите пожелавам една много усмихната седмица и ако обичате някого много - направете му тази торта :)


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


четвъртък, 13 юли 2017 г.

Пухкава питка с нектарини / Sweet pogacha bread with peaches


Знам, че ви обещах да ви помогна да се вталите за лятото ( не е вярно) и наистина се опитах ( отново тотална лъжа:)), но ето че осъзнах, че колкото и зелена салата да изпаса и да се опитам да наблегна на здравословни храни, нищо няма да ми донесе толкова радост колкото от готвенето на всякакви вкусотии, включая торти, пити, хлябове,  бут от бронтозавър  и т.н. 
Не казвам, че здравословното не може да бъде вкусно, but come on!  Мислите ли, че нещо безглутеново, безахарно, безсолно, диетично и полезно може да изглежда ето така. Толкова пухкаво и ароматно, че ми иде да си завра лицето в тази невероятна питка с нектaрини.  


Лятото винаги използвам възможността да правя повече плодови десерти, но ако трябва да сме честни, сладките пити с плодове са също толкова примамливи. Тази особено много ми хареса, защото ароматът на тестото е точно като на козунак, а начина за приготвяне е в пъти по-лесен. Вие може да направите питата и с други плодове, като вярвам, че ще се получи също толкова вкусно, а ето как става:
Необходими продукти:
100 мл прясно мляко
1/3 ч.ч. захар
30 г прясна мая
150 мл айран
2 яйца
30 мл олио
ванилена захар с вкус на лимон
щипка сол

Още: 
ванилена захар 
1 яйце за намазване
5-6 нектарини


Затопляме млякото леко, разтваряме лъжица захар и прибавяме маята. Разбъркваме и оставям да шупне. През това време в купа пресяваме брашното.
Прибавяме солта и правим кладенче. Изсипваме в него маята, а след това и останалите съставки. Забъркваме меко, нелепнещо тесто, като добавяме още малко мазнина или брашно при необходимост. Поставяме в намаслена с олио купа и оставяме да втаса, докато удвои обема си.


                     

Подготвяме плодовете като измиваме и нарязваме на резенчета.


Овкусяваме с ванилената захар и разбъркваме добре.
Готовото тесто разточваме на лист и изрязваме кръгове с помощта на чаша. Кръгчетата са около 9-10 см в диаметър.

                   

Поставяме резенче от нектарината във всяко и затваряме като мида. Редим ги в кръг в тавичка с диаметър 22 см.
 С останалото тесто украсяваме по желание и оставяме да втаса за около 25-30 минути. Преди печене намазваме с разбито яйце. 


Печем в предварително загрята фурна на 170 градуса, като след като се  позапече отгоре, покриваме с фолио, за да не прегори - все пак се надига доста ;)
Уханието е точно на козунак, примесено с невероятния, летен аромат на нектарини, а отгоре поръсваме с нежен пласт пудра захар.



Опитайте и няма да съжалявате! 




А ако вътрешния глас започне да тормози за калории, набутайте му едно парче в устата да мълчи и му кажете:




До сладки срещи, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...