Торта "Медовик" / Medovik - Honey Cake

Знаеш, че уикендът е минал по план, когато си успял да свършиш всичките си задачки, които си бил набелязал : като готвене, пране, чистене, пазаруване, отпушване на някой канал, преподреждане на някой шкаф, излизане навън с приятели на "по едно" питие, оставане навън с подвеждащите приятелите до сабахлен, събуждане на другия ден, преобразуването на тялото и главата от течно в твърдо състояние отново, малко следобедно кафе, чист въздух, разходка в парка и заплануване спокойна неделна вечеря, последвана от романтична среща с добре ухаещата току-що изпрана възглавница. Да, ама не точно така се получи при мен...или поне не докрай. Понякога животът въобще не следва сценария, който съм написала, значи!

Запътила се към вкъщи, насреща ми двама приятели, които очевидно са решили, че неделя е денят, в който ще се купонясва, тъй като утре не са на работа ( това при тях наистина е рядкост и затова разбирам, че не са знаели какво да правят с тази концепция за свободно време, та от въодушевление, са запили от рано) 

Накратко...никога не казвай на изгладнели приятели, че има торта у дома, особено не го казвай на фиркани, изгладнели приятели, които ти дават този поглед!!!!! 

Не съм от хората, които канят хора у дома, казвала съм го много пъти, но тъй като напоследък не мога да намеря място да пласирам оставащите десерти, поради липсата на фамилията наоколо си рекох, защо не?! Признавам си, десерт не остана, мисията бе изпълнена с такава бързина, че все още не съм сигурна, че тази торта съществуваше наистина !

Работата е там, че пияните хора много приличат на бебета и докато се опитваш да вземеш палките за барабаните от ръцете на единия, който е решил, че съседите от горния етаж са си поръчали Pantera, то други вече хапнал, оригнал се и заспал на дивана.

Е, моята неделна идилия приключи, като накрая искаш-не искаш оставаш бебетата да спят на дивана в типичните за тях нестандартни пози, меткаш им по едно одеало с инструкциите, къде е банята и се надяваш съседите да не забележат "странните ти гости", когато се опитваш да ги съпроводиш на следващия ден, пръскай ги с ароматизатор след тях, за да притъпиш уханието на джибри.  

Аз, обаче съм си добра душа и реших, че въпреки изричното позволение на Митко, ще си кажа официaлно : Това, което излезе от апартамента ми този следобед не са някакви извънземни, няма нужда да викате пресата и да се залепвате за шпионките на вратите.
Вярно, не приличаха на хора, но за тяхно оправдание, те така си изглеждат и по принцип :) 

Е, това завинаги ще си остане историята за тази торта и нейните дегустатори, които я определят като "Т`ва е е**** якото нещо, човек". И "Глей, как си върви с бирата..супер!!!!!!" 

Аз пък я определям като торта Медовик и то не само защото тя така си се казва, но наистина всяка лъжичка ( да, толкова е крехка и се яде с лъжица ) от тази тортичка, се топи в устата, оставяйки мекото и леко лепнещо усещане по езика за вкусна и ароматна меденка. 

Но без да губим повече време, да преминем към рецептата, която адаптирах от тук:

Необходими продукти:

За блатовете: 

3 1/2 ч.ч. брашно

1 ч.ч. захар

1 ч.л. сода

1 с.л. оцет

113 г масло

2 яйца

2 с.л. мед

За крема:

500 мл сметана за разбиване

400 г заквасена сметана

100 г крема сирене

1 ч.ч. пудра захар

2 ванилии

По желание: сладко и ядки за украса

Тортата всъщност  е  доста лесна, за правене, особено ако сте от хората, които са свикнали да работят с тесто, вместо смеси за блатове. Тук те се разточват на тънко и пекат за по няколко минути, така че по -пъргавите ще могат да я направят за около 30 минути :) 

Но ето и как става стъпка по стъпка; разбиваме яйцата със захарта за кратко с миксер. Може и на ръка, но аз искам да улесня по-бързото разтваряне на захарта. 

                     

Прехвърлям в касерола, прибавяме меда, и маслото и слагам на средна степен на котлона, докато второто се разтопи напълно и получим хубава еднородна смес. 

      

Слагам половината от брашното в купата на миксера, прибавям яйчената смес и загасената с оцет сода. Пускам миксера с накрайник за тесто и започвам да прибавям постепенно от останалото брашно, докато стане гладко и леко лепкаво.

Прехвърлям върху леко набрашнен плот и замесвам с още малко брашно, докато тестото спре да лепне. От него трябва да направим общо около 7 блата и може да го разделите предварително на толкова части. За мен обаче е по-лесно да работя с около една трета или половината тесто, като разточвам на голям лист, върху хартия за печене. 

                       

След това с ринг за торти или с помощта на чиния изрязвам кръг за блатовете. По този начин успявам да направя повече блатове и винаги са равни и еднакво тънки навсякъде. Моите блатове бяха с диаметър около 25 см. Надупчвам с вилица, за да не се надуят при печене и пъхам да се запекат за около 7 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване.  

Така процедирам с останалите блатове, като става наистина бързо. Оставям да се охладят и се захващам с крема.
Разбивам сметаната със захарта на пухкав сняг,

Прибавям след това и заквасената сметана, както и крема сиренето, като може да използвате и друго съотношение в крема : 200 г заквасена сметана и 300 г крема сирене, за това количество бита сметана. Използвайте, който крем предпочитате.
Добавете аромати към него като ванилия, на прах или концентрат, като може да сложите и лъжичка ром. Разбъркайте всичко на пухкав крем на ръка.

Сглобяваме тортата като редим блат, крем, блат , крем и така докрай. 

Пъхаме в хладилника да стегне за няколко часа или най-добре за през нощта.

На следващия ден украсяваме с малко млени бискивити, ядки и бурканче вкусно, домашно сладко. 

Какво да ви кажа..тортата се реже плавно като по мед и масло :) 

Кремът в тортата е толкова нежен, а самата торта, ще се хареса на любителите на не най-прекалено сладките десерти...затова пък другите могат да се посладят допълнително с "глазурата" от вкусно сладко от  боровинки! 

И с тези вкусни кадри, ви пожелавам една усмихната, слънчева и по-топла седмица! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Октомврийска яхния / Oktoberfest Stew

Октомврийската яхния или по-точно, ястието, което често може да похапнете на Октоберфеста в Германия е новото ми най-любимо нещо, след спането на дъждовно време и дънките с висока талия този сезон!
Влюбена съм в тази яхния и мисля, че нещата започват да стават сериозни между нас.

Притеснявам се, че съвсем скоро ще излезат компромати за мен под формата на снимки: Люската, заспала на дивана, гушнала тенджера от ароматната супа под едната  мишница и буренце биричка в другото (Така де, сезонът на дините свърши!) 

И тази година пропуснах възможността да се потопя сред опияняващата, фантастиш атмосфера на октоберфеста, като в замяна, трябваше да давим мъката с приятели в близкия пъб. 

Колкото и да е приятно да се жулят бирички, особено във все още топлите, есенни следобеди, човек трябва да намери време да подложи нещо в стомаха и за препоръчване не любимите на всички подгонил ги пиянския глад - бързи закуски. 

Отделете си час да си спретнете една такава чудесна, ухайна яхния и ще си възкликвате "вундербар, вундербар", докато лакомо топите претцела в горещата чорбица! 

И така, без повече да разтягаме гумиберхен, преминавам към рецептата:

Необходими продукти:

1-2 парчета хубава пушена наденица

2-3 картофа

1/2 малка зелка

1 голяма глава лук

2-3 скилидки чесън

1 ч.ч. лагер бира 

500 мл пилешки бульон

шепа кълцан пресен магданоз

черен пипер

ким

сол

олио

Започваме като нарязваме наденицата. Аз взех само една наденица (170 г) , която ми грабна окото в магазина и я нарязах половината на колелца, а другата половинка на малки четвъртинки.

Подготвям си и останалите зеленчуци като нарязвам лука на не много ситно като парченца, зелето също, както и чесъна.

Загрявам на средна степен на котлона една-два лъжички олио в дълбока тенджера и слагам първо да се запържи наденичката. Оставям я хубаво да покафенее и да пусне аромата си в мазнината.

После прибавям лука и оставям още няколко минути, като разбърквам периодично.

Накрая прибавям зелето и чесъна и оставям всичко да се запържи, като задушавам и за няколко минути така, че зелето да омекне.

Овкусявам с малко сол, черен пипер и счукани в хаванче зрънца ким. Кимът е много традиционен като вкус в това ястие и ми харесва да го използвам възможно най-пресен. Разбъркваме всичко и добавям бирата.

Спрях се на тази биричка, като всеки път ми се налага да тествам качеството й преди да я сипя в ястието - както знаете, може да е развалена или отровна. (А после ми казват, че да си готвач не е опасна професия?!)

Не беше отровна, даже беше много добра и предвид факта, че бях умряла от жажда от цял ден потене край печката, месене и какво ли още не,  направо ми се стори най-вкусната бира на света!

Оставям бирата леко да се редуцира за около три-четири минути и след това добавям горещия пилешки бульон  и нарязаните на кубчета картофи. Разбърквам всичко и захлупвам с капака.

Оставям ястието да къкри за около 40 минути.

В готовата яхнийка хвърлете шепа пресен магданоз и разбъркайте. Опитайте се да не си потопите главата в тенджерата, веднъж щом ви повлече невероятното ухание на ястието, щом махнете капака. 

 Толкова е вкусно и ароматно, че едва се въздържах да снимам всичко. Една-две минути след това вече сърбах здраво с лъжицата, охках леко, че беше горещо, но продължавах да нагъвам и заподскачах от кеф колко добре се получило. 

Ако искате и вие - следвайте стъпките по-горе и ви гарантирам чудесен резултат. 

Ауфвидерзеен, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Шоколадови клавиши с ром / Chocolate Rum Bars

Не обичам да съм разконцентрирана и отвеяна, но това октомврийско време ще ме побърка...вчера слънцето печеше цял ден, докато предишните дни се изля неспирен потоп, обличам и събличам разнообразни по дебелина дрехи в по-голяма честота от жена в менопауза, а отгоре на всичко и пълнолунието наближава, та мозъкът ми започна да се върти на центрофуга. Как, кажете, как да готвя нещо сложно, като мога да се самозапаля, или още по-лошо..да го сготвя и да забравя къде съм го сложила..мислите хич не ме слушат напоследък, казвам ви!

Затова пък се спирам на ястия, толкова прости и лесни, че дори и кандидатите за президенти ще могат да го направят, ако някой кадърен им помогне поне с прочитането на рецептата.  

Днешната рецепта, освен наистина лесна и бърза за приготвяне, е и божествено вкусна и откакто съм я открила, доста честичко посягам към нея, ако трябва да правя десерт за парти, кетъринг или просто да си имам такъв в хладилника, при всеки повик за сладко от стомаха.

Най-любимата част от рецептата тук е неустоимия аромат на ром, който може да постигнете както с ромова есенция, ванилена захар на Др. Йоткер с ром или просто като си сложите от добрия стар алкохолец. 

Разбира се, че трябва да кажа, че може да го пропуснете, ако приготвяте десерта и за деца, но пък малко по-ранно лягане в леглото не е навредило на никого:) 

Чак нямам търпение да ви прочета списъка с продуктите, тъй като съм сигурна, че съставките ще ви ококорят : 

Необходими продукти:

300 г картофи (да, картофи!!!!!) 

300 г бисквити

200 г тъмен шоколад

200 г пудра захар

140 г масло

1-2 с.л. какао

2 с.л. ром/ ромова есенция

1 пак. ванилова захар с ром на Др. Йоткер

1 с.л. олио

Сваряваме картофите, като ползваме съвсем обикновени картофи. Предполагам може да направите десерт и със сладки картофи или варена тиква, като в този случай ще ви отнеме много по-малко захар за подслаждане. Аз обаче исках да опитам рецептата, както си е с обикновени картофи.

В купа слагаме картофите, намачкваме ги и добавяме 100 г масло и 100 г шоколад. От горещината на картофите, те ще се разтопят.

След това прибавяме пудрата захар, какаото (аз сложих повечко), рома и  едно пакетче ванилена захар с ром за подсилване на аромата.

Разбърквам всичко хубаво, като към този момент сместа ще изглежда ето така:

Прибавям и натрошените бисквити, като аз сложих каквито имах останали в шкафа - няколко обикновени и повечко шоколадови. Разбърквам всичко, докато се получи еднородна смес.

Изсипвам всичко в покрита с опаковъчно фолио правоъгълна тавичка и изравнявам добре. Пъхам в хладилника докато стегне напълно.

След това разрязвам всичко на правоъгълничета във формата на клавиши. 

Разтопявам шоколада и прибавям останалите 40 г масло, както и една с.л. олио за блясък. Може да наредите клавишите на решетка и да ги залеете, но аз предпочетох да ги потапям в шоколадовата заливка само от горния край.

След това ги оставяме да се охладят напълно в хладилника и шоколадът да стегне.

Първият път, в който ги опитах, не можех да си представя, че в сърцевината на десерта стоят картофи. Накрая се беше получил един невероятен десерт от плътна, леко лепкава шоколадова смес, с неустоимо ухание на ром и глазура от лъскав, тъмен шоколад.

 

Едва ли трябва да споменавам, че този десерт върви чудесно с хубава компания (..било то на хора или просто приятна книга) и чаша сгряващо гърлото и раздвижващо кръвта ромче :)

Наздраве...събота е все пак :)

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!