Подмладих се с още една година! Точно така...не остарях. Никога не съм се чувствала по-жизнена, по-сигурна в себе си, в изборите си, в амбициите и мечтите ми и в желанието си да накарам всеки един момент, било той добър или лош, да бъде само част от пъстрата мозайка, наречена живот, която някой ден ще погледна и всяко парче ще има своето важно място, защото само всички заедно могат да оформят цялата картина.
Най-сетне се освободих от младежката несигурност и вечното жeлание да планирам бъдещето, така че да не допускам място за изненади. А такива винаги има. Най-сетне се научих да улавям мига...но макар да се подмладих, пак предпочитам Carpe diem пред YOLO :)
„Не питай (ний не можем да узнаем) какъв ли край предвидили са боговете за теб и мен, Левкония, нито изпитвай Вавилонските пресмятания. Колко по-добре е да приемаме каквото дойде, дали е отредил за нас още зими Юпитер или последната е таз, която се разбива днес в скалите на Тиренското море. Мъдрец бъди и виното налей. Животът кратък е, ти остави в страни далечните надежди. Дори докато тъй говорим с теб отлита времето неумолимо. Цени мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден.“
Хораций
Подмладих се на рождения си ден, тъй като се чувствам окрилена. И то не защото всичко в живота ми магически се е наредило - точно обратното. Чешмата в банята продължава да капе въпреки безбройните ремонти, но за сметка на това и душът се развали и в момента го регулирам със стърчащ гаечен ключ (дълга история, чакам водопровoдчика днес).
Моята опора в живота е доста време зад граница и ми се наложи да правя хиляди неща отново сама, а някои за първи път. Но се справих, въпреки че годината не бе никак лека. Но научих много за себе си и за това, че понякога животът може да не се стече, както си го искал и планирал, но отново да ти поднесе прекрасни преживявания и изненади, стига да не си затваряш очите и да казваш "не", само защото не е по твоя начин.
През последните месеци пътувах с автобус повече от всякога, поради липсата на кола, срещах се с всякакви хора по всякакви поводи и всеки един от тях ме накара да се усмихна по един или друг начин (някои с чувството си за хумор, други с глупостта си), но всеки криеше интересна история за разказване, която само ме убеждаваше все повече и повече в това, което знаех: Какво интересно нещо е животът?!
И преди да си помислите, че съм прекалила с билковите чайове, дзен философията или пък съм намерила някоя здрава трева, ще ви кажа, че няма нищо такова. (На тревата не съм фен дори само заради сенната хрема, а пък повече философия може да се открие сред пияни метъли в градинката, отколкото в някоя хипстърска чайна)
Истината е, че ако с остаряването идва помъдряването, то определено с помъдряването идва освобождаването, а с него отново.. подмладяването! Така, че няма нищо страшно... Честит Рожден Ден на мен! :)
Моят голям подарък пристигна преди четири дни, когато за първи път станах леля на второто по рода си лъвче във фамилията ни. (Най-сетне някой да ме замести в тежкото носене на короната :))
Малкият Ноа е най-сладкото бебе на света, а вие знаете, че аз от сладко разбирам!
И така, след толкова много емоции, празници, концерти, фестивали, срещи и изненади (приятни и неприятни), които очертаха моето лято, реших, че отново трябва да врътна ключето у дома за малко, да пусна моята луда музика и да сътворя една достойна за рожден ден торта.
И тъй като тортичката е от мен за мен, се спрях на един от любимите си вкусове - лек и плодов, свеж и летен, с усещане за чийзкейк и сладолед, но без цялата работа по тях (все пак съм джаста-праста), но с ефектна, нестандартна и грабваща украса, която говори за женственост и нежност. Представям ви торта "Шарлота" с ягоди!
И тъй като тортичката е от мен за мен, се спрях на един от любимите си вкусове - лек и плодов, свеж и летен, с усещане за чийзкейк и сладолед, но без цялата работа по тях (все пак съм джаста-праста), но с ефектна, нестандартна и грабваща украса, която говори за женственост и нежност. Представям ви торта "Шарлота" с ягоди!
Необходими продукти:
За блата φ 20-22 см:
3 яйца
3 с.л. брашно
3 с.л. захар
За крема:
300 г ягоди (плюс захар на вкус)
700 г заквасена сметана
125 г масло
1 ч.ч. пудра захар
2 пак. желатин
За украса:
бишкоти
ядливи цветя / ягоди
макаронс
В днешната рецепта няма нищо необикновено, освен това, че дори и най-семплите десерти могат да изглеждат невероятно, а вкусът им да ни кара да се размечтаем. Неведнъж съм казвала, че колкото и да обичам негово величество шоколада, що се касае до торти, винаги предпочитам някоя лека и нежна на вкус.
"Шарлота" е точно такава.
За нея първо си пригответе един пандишпанов блат, използвайки тази рецепта, като можете да видите целия процес стъпка по стъпка. (и без това публикацията е дълга, няма да губим излишно време)
Аз използвах по-малка форма, затова намалих леко продуктите, но съотношението винаги им е еднакво.
За крема:
В купа разбивам мекото масло с пудрата захарта, като прибавям и заквасената сметана (тя също трябва да е на стайна температура), разделям сместа на две (неравни) части и оставям настрана.
Пасирам ягодите и слагам в касерола на котлона. Добавям захар на вкус, тъй като много зависи от това колко са сладки плодовете (ако е необходимо, добавете малко вода).
През това време накисвам в малко вода желатина, както е според инструкциите.
Разтопявам желатина на водна баня или микровълнова фурна, като внимавам да не го "преваря".
Вие можете да изберете да направите тортата по много различни начини, като игра с крема, но ето кой избрах аз:
Първо разрязах пандишпана на две и сложих едната част на дъното на формата. След това към по-голямата част от крема прибавих, разбивайки с миксер, разтопения желатин. Другия желатин добавих към затоплените на котлона ягоди, като почти всички изсипах към по-малката част от крема и разбърках хубаво, така че се получи и розов крем. Оставих съвсем малко в касеролата от ягодите.
Започнах да редувам, изсипвайки върху блата от белия крем, розовия крем, малко от пасираните ягоди и така, докато се свършат всичките. Накрая разбърках всичко с дървен шиш, така че да се се получат интересни шарки в сместа.
След това сложих втората част от блата и пъхнах в хладилника да стегне. Отнема няколко часа.
Готовата торта украсих със сухи цветя и макаронс, тъй като исках да има този винтидж, романтичен вид, който ми е толкова присърце. Вие обаче може да направите класическа украса от ягоди и отново няма да сбъркате. Тортата може да се направи и с друг вид сезонен плод, така че съм сигурна, че "богатството" на лятото ще ви даде много възможности за експериментиране.
На вас пожелавам едни прекрасни почивни дни, а на мен...Честит Рожден Ден :) !
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
