Пиле с бяло вино Шардоне / Chicken in white wine chardonnay

Ах, понеделници! Понякога самото им име звучи по-пагубно от зъбобол със заушка.! Дори със самото ставане от леглото имаме задачи (обличане, миене и т.н) преди да тръгнем по задачи! 

За капак на всичко винаги виждаме някой "очарователно" енергичен тип, който сякаш е излязъл от сутрините на американски филм. Сещате се, там хората стават и отиват на фитнес преди работа или тичат в парка, правят си богата домашна закуска от бъркани яйца и други холестероли, четат вестници и спокойно си пият кафето, чак след което тепърва пътуват до работното си място, където пристигат в осем например. Аз смятам, че на това трябва да му викат американската мечта!

Та срещата с такива morning persons за мен винаги е като среща с липсващото звено. Толкова са приказливи и дори се шегуват още рано сутрин, че умът ми не го побира! 

И след като сме приключили със служебните си задачи за деня, най-сетне се отправяме към вкъщи за ...още задачи. Ами, да...в повечето случаи вечерята не се прави сама, макар и да съм и давала множество шансове да ме убеди в  противното.

Често прибягвам до разни аламинути или каквото има в хладилника, но съм забелязала, че понякога това още повече може да увеличи изтощението на Понеделника. Затова имам ново правило - в понеделник събирам сили и се глезим, че сме избутали новото начало с нещо наистина вкусно, като награда за положените усилия!

Забелязала съм, че този ден е най-голямата блъсканица пред готвените ястия в супер маркетите, защото хората все пак искат да хапнат нещо вкусно, но денят направо ги е изцедил. Аз ви предлагам една зареждаща рецепта, която ще направи днешния понеделник много по-ароматен, вкусен  и топъл - Чудесното пилешко с бяло вино "Шардоне".

Една страхотна рецепта, подходяща за сезона, за цялото семейство и подходяща да си поркате от виното, докато си готвите! 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

3-4 пилешки бутчета

120 г бекон

250 г гъби печурки

500 мл бяло вино шардоне

250 мл течна сметана 

1 глава лук

4 скилидки чесън

сол/ черен пипер / магданоз

зехтин

Нарязваме бекона на филийки ето така.

В съвсем малко зехтин го запържваме до получаването на хубав загар и го изваждаме

В ароматизираната от бекона мазнина запържваме бутчетата, които предварително сме измили, подсушили и овкусили със сол и черен пипер.

След като и те получат хубав загар от всички страни, ги изваждаме при бекона. В същия съд доливаме малко зехтин (или предпочитаната от вас мазнина) и запържваме нарязаната на ситно глава лук, а след като лукът стане прозрачен, добавяме и чесъна.

Прибавяме гъбите и разбъркваме няколко пъти, докато и те се запържат леко. (По този начин скъсяваме значително времето за готвене на цялото ястие, което е в наш плюс по понеделнишки )

В подходяща тавичка разпределяме бекона, гъбите и бутчетата. Доливаме  виното.

Покриваме ястието с алуминиево фолио и пъхаме във фурната да се пече на максимална температура, докато заври.

След като заври, намалете температурата на около 160 градуса и оставете да къкри съвсем леко за около половин час (Проверете месото да видите дали е готово, трябва да се отделя лесно от кокала). Когато е готово, прибавете една чаша сметана и пъхнете във фурната за още десетина минути.

Сервирайте ястието поръсено с нарязан магданоз за свежест и чаша вино за настроение.

Сигурно си представяте какъв невероятен аромат се носи, 

но аз ви предизвиквам да се убедите сами, като го направите! 

Успешна и усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Баклава "Източна приказка" / Baklava "Eastern Tale"

Кажи-речи тия дни баба ми ни извика на село да оберем орехите за да не се "скапуват" (цитати на баба). Аз разбира се нямаше как да не се навия веднага, все пак съм най-големият им консуматор, ако трябваше да я и купувам тая "пустиния", съвсем щях да фалирам. И така аз, Митко, бабето и мама, облечени по последна селска мода (това са дрехите, които са стари и занесени на село за работни), която често включва комбинация от рода на старо розово манто, плетена блуза, с камуфлажни панталони, шапка с козирка и гумени ръкавици. Всеки път с майка ми се смеем какви модни тенденции сме наложили след преобличане.  

И така сговорната дружина отиде да събира орехите. Беше много забавно, тъй като баба ми и Митко, стояха настрани и почти с Е-нжинерна мисъл обмисляха как точно да удрят орехите по високите части, докато ние с мама бивахме бомбардирани от падащите топчета и се "шугавехме" в търсенето им. За да е още по-забавно, баба ми се изтресе на няколко пъти по наклона, от зор заман да не изпусне някой орех :) 

След цялата работа не успяхме да напълним и една кофа с орехи, но пък се посмяхме много. Седнахме да обядваме (в 11 ч. за баба е време за обяд!!!), а аз използвах момента да я разпитам за някоя друга позабравена или любима за нея рецепта от детството. 

Оказа се, че с най-голямо умиление си спомня за тиквеник, който майка й "ненгаш" е правила в "подница", захлупена с "връшник". Заклевам се, трябваше да я питам за почти всяка  дума, но пък след разказа й у мен имаше едно голямо желание да пресъздадем тази рецепта, само и само да може баба ми да опита отново от този приятен за нея спомен.  

Докато намеря начин това да стане обаче, реших да зарадвам сладката си бабичка с десерт, в който съм включила от забавните орехи (не, че баба ми е от ония баби, дето гледат забавни неща) и да я изкуша с нещо също толкова скромно, познато, но и вълшебно. А именно, баклава "Източна приказка". 

Не знам от къде идва името на рецептата, но сигурно наистина е от някоя приказка, защото няма по-вкусно нещо. Отдавна исках да намеря някоя по-интересна рецепта за баклава и сега, когато се влюбих в тази рецепта, сигурно ще се кротна за малко.

Този десерт ще ви изкуши с познатия вкус на нежните кори на баклавата, но вместо да е напоена, тук имаме пълнеж от богат на орехи, пухкав белтъчен крем. 

Желанието да си хапвате парче след парче ще бъде така неустоимо, че ще ви накара да бутнете кантара във фризера и да му кажете да си гледа работата.

А сега, преминавам към рецептите, като първо:

 Необходимите продукти:

1 пакет кори за баница* (450 г)

180 г краве масло

6 бр. белтъци

400 г захар

2 ч.ч* сурови, почистени орехи

2 ч.л. канела

Още:

2 бр. жълтъци

2 с.л. мед

орехи/ шам фъстък за украса

*ч.ч.=200 мл

*- аз използвах специални кори за баклава, които бяха с по-малък грамаж- 350 г

Започвам като отделям белтъците от жълтъците. (В тази вкусотия ще ползваме само два жълтъка, но останалите ще натамъним за един много вкусен карамелен крем, който ще ви споделя скоро )

Разбивам белтъците със захарта "на сняг".

Орехите, които съм дала като мерки са за почистени, но цели. Пускам ги в блендера и ги смилам.

Към смлените орехи прибавям канелата, разбърквам хубаво

и изсипвам всичко при белтъците.

Разбивам отново, за да се интегрира всичко в крема ето така:

Сглобяваме баклавата по следния начин. Разтопяваме маслото. Слагаме една кора в тавичката, намазваме с масло.

Слагаме още един лист, масло, още един лист, пак масло. Тоест три листа, с между тях масло до тук. Слагаме една част от крема. (Подсказка: Разпределете броя на корите предварително, като мисловно разделите крема на 3 или 4 части, не повече.)

Продължаваме пак с кора, масло, кора, масло, кора, масло и отново крем.

Така до края, като последната кора не се маже с масло.

Подвиваме краищата на корите навътре, а последната кора намазваме с леко разбитите жълтъци.

След това с остър нож, много внимание и пуфтене от моя страна почваме да режем баклавата с форми по желание, ето така:

Слагам баклавата да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 минути.

После намаляваме фурната на 150 градуса и печем още 20 минути, баклавата ни вече трябва да е придобила този прекрасен кехлибарен цвят.

Затова, за да не прегори, й слагаме един лист алуминиево фолио, докато се допича.

Готовата баклава "глазираме" с мед....

и украсяваме с шам фъстък или орехи. Вие знаете вече защо избрах орехите :) 

Една хапка от тази баклава и ......забравих за какво ви говоря....

Толкова нежна, мекичка и пълна с орехов крем, че просто си проси кафето! 

Опитайте я и вие! А пък после ми пишете, за да ми благодарите!
Сладки и баклавени почивни дни, приятели!

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Сладко-кисели мини зеленчуци във фолио / Sweet & sour mini veggies recipe

По принцип у дома сме хора на мръвката. Аз, например, мога да изкарам без сладко и тестено по-дълго, отколкото ми се иска, но месце трябва да име поне през един-два дена. Не бих казала обаче, че не консумирам и завидно количество зеленчуци под формата на салата, топла гарнитура или просто леко забърсани с тениската след като са току-що набрани от градината на баба. 

Моята хищна мъжка половинка обаче е способна да хапва само и единствено месо, а зеленчуците трябва да бъдат майсторски камуфлажирани, за да може сакън и той да хапне нещо витаминозно! 

Сега обаче, когато в моите лакоми ръце попаднаха тези бейби зеленчуци - част от най-новия асортимент в Метро, бях твърде решена да намеря рецепта, която да му хареса и да се наслади на предястие изцяло от зеленчуци. (Знам, и на мен ми звучеше невъзможно)

Преди да се захвана с експериментиране, реших да се поразровя за малко информация.

Научих, че в тези демо-версии на зеленчуците всъщност се съдържат между четири и шест пъти повече хранителни вещества (включително витамини C, E и бета-каротин), в сравнение с техните пълни версии :) Я, виж ти каква била работата! 

Освен това са идеални за гарниране на ястия, тъй като представляват истинска наслада за окото в тези малки, симпатични размери, а пък се и обработват значително лесно.

И така, реших, че ще е добре да ги направя с възможно най-малка обработка, така че да запазят полезните си качества и ето, че се роди тази идея - сладко-киселки мини зеленчуци на фурна. Вижте само колко е лесно за приготвяне:

Необходими продукти:

Набор мини зеленчуци (Аз разполагах с тиквички, патладжан, моркови, царевички, червено зеле и романеско) 

5-6 скилидки чесън

1 пълна с.л. мед

1 ч.л. тъмен соев сос

светъл балсамиков оцет

сол на вкус

(може да добавите и щипка лют пипер на люспи) 

Нарязвам зеленчуците по дължина така, че да запазим формата им. Нареждам ги върху фолио и отгоре овкусявам с нарязания на ситно чесън, мед, соев сос и сол.

Завивам във фолиото и пъхам във фурната да се запекат на 180 градуса. Тъй като зеленчуците са дребни, а аз исках да останат леко хрупкави, не ги пекох дълго.

Зеленчуците са вкусни и топли, но дори да изстинат, овкусявайки ги след това с оцета (още подправки по желание), се консумират като салата и са идеално предястие или гарнитура.

 Учудена наблюдавах как домашната ми пираня (нали е зодия риби)  набива зеленчуци без да поиска нещо местно. Явно наистина са добри - тази рецепта ще се запише!
 Опитайте я вие, а вече знаете и къде да ги намерите!

 Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!