Постен боб с печени чушки на сач / Beans with roasted peppers sach

Хич не обичам да си купя нещо и да ми се залежава у дома. Или го ползвам, или подарявам, или хвърлям! Не съм от складиращите хора и ако имам нещо у дома, значи се ползва! Така и стана със сача! Откакто го купих, използвах го за разни рецепти, предимно с месо, но после цяла зима не съм го извадила! Не може така! Аз на кулинар ли се правя или на лукова глава! Трябваше бързо да спретна нещо, за да не ме загризе съвестта, че така си прашлясва. И не търсих дълго!

Разрових се из стари рецепти от вестници и списания, които съм натрупала в една папка и все си повтарям, че трябва да ги опитам. Там попаднах и на тази рецепта от вестник 24 часа за боб на сач на Жана Стоянова от София!

В нея не бе посочен източник като сайт или блог, така че пиша имената, пък дано дамата не ми се разсърди :) Много ми допадна, защото имах именно малко сварен боб в хладилника, който се залежаваше и му се искаше да се прероди в нещо по-вкусно.

Оказа се наистина много приятна, лесна и невероятна на вкус рецепта, която ми напомни на салата тип ропотамо (без рибата), но пък като я направиш на сача придобива един такъв специфичен аромат.

Пък ако се гарнира с няколко ароматни печени чушлета, просто става приказка.
Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
Около 400 г сварен боб
3-4 бр печени чушки
1 глава лук
1-2 по-големи кисели краставички
3-4 скилидки чесън
3-4 с.л. домашна лютеница
чубрица, магданоз, сол
олио

Започваме като подготвяме сача. За целта го намазняваме хубаво с олио и го оставяме  на студен котлон, който първоначално пускаме да се загрява на 2/3 от мощността на котлона, а после и до най-високо. Постепенното загряване на сача е важно, за да се предотврати напукването му.

             

След като мазнината загрее, слагаме да се запържат леко нарязаната глава лук и скилидките чесън.

След това прибавяме нарязаните печени чушки:

Накрая прибавяме и останалите продукти - нарязаните кисели краставички, лютеницата и боба.

Разбъркваме и оставяме ястието да покъкри за 15-20 минути.

Накрая поръсваме с чубрица и / или пресен магданоз.

Можете да гарнирате и с няколко сухи люти червени чушки, както е направила Жана, аз изпекох една на котлона :)

У дома се разнесе неописуем аромат на топло и апетитно зимно ястие!



Препоръчвам го с две ръце!

Благодаря и на Жана за споделената рецепта!

Ако ви е писнало от месата по празниците и ви се хапва нещо постно, опитайте това невероятно апетитно бобче!

Добър апетит!

 

Панирани кисели краставички с пълнеж от кашкавал / Fried Pickles filled with cheese

Преди няколко дена, слизайки в мазето, забелязах, че голяма част от зимнината ми е непокътната. То това туршийки, сладка, лютеници! Зацъках с език и си казах, това ще да е. Следващата седмица ще запретна ръкави и ще ви представя няколко рецепти, включващи именно такива продукти. Започвайки от днес с едно малко шантаво, но уверявам ви много вкусно ястие - панирани кисели краставички с пълнеж от кашкавал.

Попаднах на тази рецепта преди време някъде из нета и ми беше останала в главата като идея, но все си казвах, че ще я направя зимата, когато готвенето с кисели краставички звучи много по-приемливо. Оказа се наистина много оригинално съчетание, което малко ме озадачи "Защо не се предлагат такива неща по ресторантите и в България" 

Това е идеалното мезе за бира - топла сърцевина от кашкавал и лек резливо-кисел вкус на маринованите краставички, обвити в хрупкава коричка!

Защото съм алчна откъм сирене, набутах в краставичките и малко крема сирене, за да може да има още по-богат и кремообразен вкус :)

Ако вече съм ви спечелила да се присъедините към тъмната страна на недиетичните вкусотии, сигурно ще ви трябва и рецептата за да може да се поглезите с тази вкусотия !

Ето и самата нея:

необходими продукти:

Около 6-9 кисели краставички

около 100 г кашкавал

около 100 г крема сирене

кори за баница

олио за намазване и пържене

За соса:

3/4 ч.ч. майонеза ( рецепта за домашна майонеза тук) 

1 с.л. лимонов / лайм сок

1 малка люта чушка

1 скилидка чесън

малко от сока на киселите краставички

сол

Започваме приготвянето с подготовката на киселите краставички. Според мен по-големите са по-лесни за обработка, но по-малките са по-вкусни, тъй като по-бързо се пържат и успяват да разтопят сърцевината от сирена.

Изтърбушвам краставичките с помощта на картофобелка.

След това слагам в тях малко крема сирене, и малко от кашкавала, завършвайки отново с крема сирене:

                      

Взимаме една кора от корите за баница и я сгъваме по средата. Разполовяваме с нож на две части. Във всяка част слагаме по една краставичка и завиваме по показания на снимката начин. Краищата може да намажем леко с олио, за да може да залепнат по-добре.

Така оформените пурички пържим в олио, като обръщаме хубаво от всички страни, за да сме сигурни, че топлината ще проникне до сърцевината им и ще разтопи кашкавала. За тези от вас, които все пак искат да опитат ястието печено на фурна, не се съмнявам, че ще се получи с почти същия вкус. Може би ще е добре в такъв случай да сложите малко олио в тавата, в която ще печете.

Соса приготвих като използвах домашната майонеза, за която публикувах рецепта преди броени дни, а останалите продукти смлях заедно в чопър и смесих с майонезата. Количеството им може да бъде коригирано според вкуса.

Опитайте! Няма да съжалявате! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Лемингтън / Lamington

Бяла зима тази година много не усетих! При нас нямаше много сняг и някакси ми липсваше нежното усещане от белия пух, затрупващ бездушевните предмети навън, отдавна очукани и захабени от времето. Снегът обаче винаги успява да донесе някаква магия със себе си, особено когато започва да вали вечер и падащите снежинки са толкова красиви под светлината на уличните лампи. Тогава се залепвам за прозореца и наблюдавам безмълвно това иначе толкова нормално природно явление, но озъртайки се, виждам тук и там, по други прозорчета, отново надничат хората и пълнят сърцата си с красотата на зимната гледка.

Затоплящият се климат през последните години, особено тук в по-южните части на страната, все по-често ме лишава от удоволствието да се възхищавам на красотата на зимата.

Затова пък по свой начин успявам да я донеса у дома чрез някой сладкиш, като днешния например!

Нежни ванилови хапки, потопени в шоколад и оваляни в кокосови стърготини, наподобяващи току-що поръсил сняг:)

Или иначе казано - днес ви представям лемингтън-и. Тези малки сладкиши са изключително известни, а за страна на произход се счита най-вече Австралия. Историята, която вечно си няма друга работа освен да се кара за това кой кога е измислил един сладкиш, не подминава и този и за него също се водят дебати. Една от основните теории е била, че е кръстен на Лорд Лемингтън, който е бил губернатор на Куийнсленд (Австралия) . Други обаче смятат, че името е дадено по-скоро на неговата съпруга - Лейди Леминтън!

Това и още петдесет подобни теории няма да ми развалят апетита или пък желанието да ви споделя как да си спретнете този наистина много лесен сладкиш!

Като казвам лесен, освен че наистина си е такъв, мога да кажа и предимството да го направите винаги от някой останал ви блат. Основата на сладкиша е обикновен ванилов блат, но вие можете да използвате и друга ваша любима рецепта. Остава само да го нарежете на подходящи хапки и готово.

За всеки случай обаче, аз ще ви дам и една рецепта за блат, пък вие си решете сами! Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блата:
2 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. прясно мляко
2 яйца
1 ванилия
щипка сол
1 пак. бакпулвер
1/2 ч.ч. масло (113 г)

За заливката:
200 г шоколад
100 мл течна сметана
( количеството може да се коригира с още от изброените продукти или масло, при необходимост. Дадените количества са двойна доза, но поради възможност да не ви достигне единичната, препоръчвам използването на двойната доза)

За овалване:
кокосови стърготини

Започваме с приготвянето на блата. Разбийте маслото със захарта, докато стане пухкава смес. Започнете да прибавяте едно по едно яйцата, като разбивате, докато се поемат изцяло от сместа. Хубаво е яйцата да са на стайна температура, за да не ви втвърдят маслото! В друга купа пресейте брашното и прибавете останалите сухи съставки.

След това започнете да прибавяте редувайки, като продължавате да разбивате сухата смес и млякото!

Готовата смес изсипете в правоъгълна тава (20 x 25-30 см), застлана с хартия за печене. Печете в предварително загрята на 180 градуса с обдухване фурна.

Готовия блат оставете да се охлади напълно. Можете да оставите блата за една нощ, покрит с кърпа за да стане още по-лесен за рязане, като изсъхне леко.

Нарежете го на квадрати / правоъгълници.

Заливката приготвяме като на водна баня разтопяваме шоколада със сметаната.

След това потапяме всяко парче от тортата от всички страни в шоколада

и веднага след това овалваме в кокосовите стърготини. Смятам, че е най-лесно да си помагате с виличка!

Нареждам лемингтъните в поднос и оставям за един час в хладилник за да стегне шоколадът.

Сервирайте ги за сутрешното или следобедното кафе...

или защо не като изненадваща закуска в леглото :) Свети Валентин наближава ;)

Подарявам ви много нежно и романтично настроение!

Домашна майонеза / Homemade mayonnaise

Тази година сложих край на купечката майонеза. Сигурно някой от вас ще си кажат "ее, момиче, чак сега ли се сети" и ще сте прави. Не, че в моето семейство не се е правила домашна майонеза през годините от баба ми или майка ми, но аз все се канех да се науча и все отлагах. А това е толкова лесно, все едно да отлагаш да кихнеш. Даже кихавицата е по-трудна, особено ако някой те секне :)

Така, през изминалите празници при сестра ми решихме да си направим традиционна руска салата за новогодишната трапеза. Бяхме забравили да купим и затова, най-сетне, заветният момент дойде!

Стана наистина толкова лесно и за броени секунди и видях с очите си истината "Никога повече няма да купувам майонеза, особено след като тези, които се продават, са натровени дотолко, че съм сигурна, че светят в тъмното"

Истината е, че именно това бе и причината да не купувам често майонеза, което доведе до това да отлагам все и да си направя домашна.

От Нова Година обаче от време на време си позволяваме да се поглезим с малко свежа домашна майонеза, овкусена с различни подправки или просто няколко капки пресен лимонов сок :)

И сега, ако днес ви се хапва хрупкава препечена филийка, а пък няма с какво да я намажете, извадете олиото и яйцата и следвайте рецептата ;) 

Продукти:

2 яйца
400 мл олио
1-2 с.л. пресен лимонов сок
сол на вкус

Според много източници продуктите трябва да са на стайна температура, но според други е добре да са добре изстудени - директно от хладилника. Аз я приготвих след като бях извадила яйцата за кратко на стайна температура, но все пак сме зима и не бих казала, че помещението е много топло. Следващият път ще опитам с изстудени и ще споделя разликата!
Та така, в дълбок съд, който трябва да е добре подсушен (като на снимката, може и буркан) се слагат яйцата, олиото, солта и лимоновия сок. Слагаме пасатора на дъното и почваме да изтегляме нагоре, докато се получава пухкавата смес. Разбиваме още, ако е необходимо.

По идея на Цецо (половинката на сестра ми, който все ме кара да почна да слагам клипчета), реших да направя среден вариант, докато успея да осъществя следващата стъпка, а именно това гиф-че.

Получи се наистина много лесно и вкусно. Аз лично обичам да добавям повече лимонов сок, тъй като няма как майонезата да не е мазна, а пък лимонът много я освежава. За солта какво да ви кажа. Ако има два пакета сол на пазара, които да солят еднакво, ще си купя жираф и ще го яздя по Витошка. Затова и казвам, направете я на вкус. Като за начало сложете една-две щипки сол, пък после прибавете още, ако ви е малко :)
Можете да добавите малко горчица или други подправки :)

Накрая, насладете се на малко истинска и много вкусна домашна майонеза!

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Най-вкусното пиле по китайски / The best Recipe for Chinese chicken with veggies

Толкова ми харесва тази рецепта, че в момента си хапвам от нея и реших, че най-добре да я напиша веднага преди да съм я забравила. Защо ли? Ами защото си я измислих преди малко. Но да сме честни, не можеш да измислиш рецепта за пиле по китайски, която вече да няма, пък и е важно да спазиш няколко важни елемента, за да има този традиционен вкус.

Сигурно се чудите - какво пък е това сега китайско от тебе по това време на годината! Ами че как - скоро наближава китайската Нова година. За да сме по-точни на 19 февруари! Едва ли някой от вас взимат този празник по-насериозно, отколкото размножителния период на кафявата африканска мравка, но в името на доброто тематично въведение за рецепта по китайски, ще ви помоля да се престорите на заинтересовани :)

И защо пък да изпускаме хубавите новини, които можем да прочетем днес! Например според китайския календар тази година ще бъде годината на дървената овца, която може да ни донесе много финансови успехи, особено на по-бедните народи (хора, ние сме в този лист, сигурна съм). Овцата според тях символизира щастие, мир и изобилие, така че се смята, че тази година ще се очертае да бъде наистина добра!

Ех, така ме зарадва китайският народ, че няма как да не спретна нещо в тяхна чест! Като това изумително пиле по китайски! Нахендрих го в графата "най-вкусното", защото е такова според моя вкус. Обичам сочните парченца пилешко, овкусени с леко лепкав ароматен сос и гарнирани с много свежи, още хрупкави зеленчуци, които макар и затоплени, запазват своя натурален идентичен вкус! 

Няма повече да протаквам, ето и моята лична рецепта за пиле по китайски:

Необходими продукти:
За месото:
1 бр пилешки гърди (пеперуда)
1 с.л. оризов оцет
1 ч.л. сос от стриди
1 ч.л. соев сос
2 с.л. царевично нишесте

Още:
2 бр. червена чушка
2 бр. зелена чушка
1 морков
букетче броколи
1/4 глава червен лук
шепа фъстъци
2-3 скилидки чесън

Започваме като мариноваме за кратко месото. За целта го нарязваме на малки късчета, слагаме го в подходящ съд и прибавяме - соевия сос, сос от стриди и оризовия оцет.

Разбъркваме и поръсваме отгоре с една супена лъжица от нишестето.

Оставяме в хладилника за около 20-30 минути или за времето, през което ще подготвим зеленчуците.

Обелваме чесъна, нарязваме чушките на парченца, разкъсваме броколите на дребни цветчета, моркова нарязах на ленти и на парченца. Лука също нарязваме на полумесеци. Всичко трябва да е на сравнително едри парчета - за някои едри, за други средни :)

Зеленчуците могат да са различни и като вид и количество, зависи от вашето желание.

В дълбок тиган загряваме мазнината, хвърляме скилидка чесън и прибавяме месото.

Запържвам на висока температура, като разбърквам. Когато придобие приятен цвят и аромат, изсипвам и зеленчуците.

Разбърквам хубаво за да могат да се запържат. Осоляваме леко и прибавяме останалия чесън и нишесте. Запържвам за кратко, но зеленчуците трябва да останат хрупкави. Накрая хвърлям шепата фъстъци, слагам още една-две капки соев сос и оризов оцет - за баланс на вкуса.

Сервирам още горещо, да пари :)

Едвам се сдържах да направя снимките, беше толкова ароматно. Месото остана крехко и сочно, сосът сякаш беше облял свежите зеленчуци, които останаха така хрупкави, че имах чувството, че хапвам гореща салата.

Дори и след втората чиния (казвам го с наведена от срам глава), пак не ми беше станало тежко, което е чудесно, защото въпреки пърженето, ястието е доста леко.

Препоръчвам с две клечки :)