На вниманието на всички, дойде време за....Олиболен! На Митко винаги му звучи като Косе-босе, с което ме спуква от смях! А иначе са просто супер-дупер вкусните холандски понички, които се хапват през зимата, около празниците и ароматът им се носи из всяка уличка, предизвикваща страшно къркорене в коремчето.
Всеки път, когато излизаме на разходка по холандските улици, си казвам, че няма да си купувам сега, ще стана цялата в пудра захар и "лъскав гланц по устните", но винаги се предавам и накрая се озовавам ръфаща, изверяла от горещото, ароматно тесто, набъчкано с най-вкусните стафиди и парченца ябълки евър!
Но наистина - кой може да устои на този захарен аромат, носещ се из студения, зимен въздух! Когато е студено, имам чувството, че всичко мирише вкусно!
Ако се съмнявате, недейте! Точно по тази причина навсякъде се продават сандвичи с риба херинга или пържени рибни хапки, и съм убедена, че миризмата на риба не е една от най-привлекателните! Но не и там! Не и през зимата!
И така, връщам се на поничките! Те са тестени, затова няма да ви лъжа, няма да отслабнете от тях, колкото и повече да ги ядете :)
Олибол (в ед.число) или олиболен в повечко бройки, както ги купувам :), са традиционен холандски сладкиш. Хапват се богато поръсени с пудра захар, като нашенските мекички :)
Олиболените са толкова традиционни за новогодишните празници, че често биват поднасяни като официалния десерт за вечерта, украсени с бенгалски огън.
И защото Нова година не беше много далече, а пък аз вече съм в България и пак ми се приядоха, реших, че ще е добра идея да си ги приготвя сама и да ви предложа рецептата. По принцип можете да закупите готова смес и за олиболен в холандските магазини, но понеже сме по истинските неща (а и няма как да се намери в магазина в Тодоричене например), смятам, че е добре да ви дам пълна рецепта. А тя дори не е сложна! Всъщност е една от най-лесните, които съм правила напоследък!
Необходими продукти:
500 г брашно
1 кубче прясна мая (42г)
1 ч.ч. прясно краве мляко (200мл)
2 ч.л. сол
1 с.л. захар
1 яйце
1 ябълка
канела
1 1/2 ч.ч. стафиди (черни и бели)
Около 3 ч.ч. олио за пържене
1/2 ч.ч. пудра захар (и повече) за поръсване
500 г брашно
1 кубче прясна мая (42г)
1 ч.ч. прясно краве мляко (200мл)
2 ч.л. сол
1 с.л. захар
1 яйце
1 ябълка
канела
1 1/2 ч.ч. стафиди (черни и бели)
Около 3 ч.ч. олио за пържене
1/2 ч.ч. пудра захар (и повече) за поръсване
Слагам в купичка леко затопленото мляко с една супена лъжица захар и маята - да се разтвори и да шупне. През това време в купа пресявам брашното, прибавям солта, яйцето (и канелата по желание) ( Тук искам да уточня, че според мен поничките ще станат и с половин кубче мая, но тъй като при мен не се усети вкус на мая в тестото, реших да запазя оригиналното количество. В името на икономията обаче - можете да използвате и половин кубче. :) )
Прибавяме маята към брашното и замесваме меко тесто, към което прибавяме стафидите и нарязаната на малки кубчета ябълка. Хубаво е да накиснем стафидите за кратко във вода преди това, за да набъбнат.
Оставяме тестото да втаса за около час. Тогава в касерола слагаме олиото да загрее. Колкото по-малък е диаметърът на съда, толкова по-малко олио ще ви трябва за маслената баня.
С помощта на две лъжици или лъжица за сладолед, както използвах аз, взимаме малки топчета от тестото и пържим в горещото олио.
Пържим, докато топчетата придобият оранжево-златист цвят! Не се притеснявайте, че вътрешността им седи малко тестена. Това е заради влажните стафиди и ябълки.
Поръсваме обилно със захар, тъй като самото тесто не е сладко само по себе си :)
Така се зарадвах, че се получиха толкова вкусни още от първия опит! Голямо облекчение...смъртният ми враг - маята - взе да сдава багажа пред нарастващите ми кулинарни сили! :)
Надявам се и на вас да ви харесат, ако решите да ги опитате!
P.s. Този път снимките не ми бяха стихията, но трудно се снима, когато до теб седи досада и повтаря "Можем ли да ядем вече, а, можем ли?!?!?!" :)))
Добър апетит, скъпи приятели!