четвъртък, 5 декември 2013 г.

Пататник с кори на сач / Patatnik


Такова готвене се е заформило тези дни у дома, че вече всеки се реди пред вратата с кутии и съдове за вкъщи. Но ако не сега, кога човек да (или аз най-точно) да се накани да сготви всички рецепти, отлежаващи сума си време. Навън е студено и не е за излизане - тоест, е за готвене :)
Най-сетне доживях и аз да си приготвя пататник. Съвсем сама, с тези две и ръце. То пък не, че е голяма работа, но пък се каня да го направя от 2010 г. някъде, когато го опитах за първи път. Със семейството ми бяхме в Триград по стъпките на Ам гъл от "Властелина на пръстените" или по друг начин казано - да посетим пещерите : ) Разбира се, че видяхме Ягодинската пещера и Дяволското гърло, но за мен най-хубавото преживяване бе в Харамийската пещера. Тя се намира високо в скалата и достъпа до нея става само с катерене, ето така:



Тази цвъцка там съм аз: )


В пещерата:


При изхода на пещерата:


Невероятно преживяване, което всеки, който може, трябва да опита.

След такъв изтощителен и изпълнен с емоции ден, вечерята бе най-прекрасният завършек. Именно тогава си поръчахме пататник и аз се влюбих в него. Реших, че ще го направя някой ден и този ден дойде. Дами и господа, представям ви моя пататник.

 

След щателно разглеждане на рецепти в нета, се спрях не на родопски, а на кърджалийски пататник, който ме грабна много. Рецептата е от тук. Аз разбира се не можах да я спазя съвсем изцяло, защото аз, ако трябва да спазя изцяло рецепта, сигурно ще се метна под някой самолет :)
И без повече лирически отклонения, ето какво ви трябва :

Необходими продукти:
1 кг картофи
1 голяма глава лук
200 гр дърпани кори на сач
100 гр масло

150 гр сирене
3 яйца
сол
джоджен

Първата ни задача е да сварим картофите в малко сол и олио. Нека да не са напълно готови, а все пак твърди, за да можем да ги рендосаме след това. След като картофите са готови, отцедени и достатъчно охладени, ги рендосваме, а след това същата съдба сполетява и лука. Прибавяме джоджена и сол на вкус. Аз реших да добавя сирене, но то не е задължително. Накрая прибавяме яйцата и разбъркваме всичко хубаво.

 

Докато приготвяме сместа, е добре да загреем фурната на 180 градуса и да сложим сача, който сме намазнили хубаво с масло, да се затопли.



Когато температурата е достигната, изваждаме сача и поставяме 2-3 листа от готовите кори ето така. Намазняваме отново леко с олио/ масло.:


аз използвах от тези кори:


След това разпределяме плънката равномерно, покриваме с още два листа от корите, като капака можете да изрежете с големината на съда за печене или да втъкнете всички листа отстрани, както съм направила аз :

Слагаме още малко масло отгоре и пъхаме в печката за около 20 минути. 
 
След това изваждаме, обръщаме пататника с помощта на голяма чиния и го връщаме отново във фурната за още 20 минути, или до готовност.
 
 Сложете отново масло. И при повторното печене е хубаво да сложим една-две чаени лъжички масло върху корите. Аз похарчих около 100 грама масло и затова толкова са посочени и в продуктите.

Накрая се получи невероятен вкус, който си заслужаваше чакането.

Занесох пататника същата вечер на гости на село при баба и дядо, (заедно с поничките с крем) и всички много го харесаха.



Опитайте и вие!


вторник, 3 декември 2013 г.

Понички с крем! / Cream filled Donuts !


Преди известно време една рецепта за понички взриви кулинарните групи в интернет и аз като "барабар Петко с мъжете" реших, че трябва да я направя. Рецептата е на Красимира Караатанасова.  :) Записах си рецептата за тестото на лист, защото доколкото помня, нямаше в рецептата крем, а по-скоро "пълнеж по желание".

 
Първоначално си мислех да я направя в близкото бъдеще, но при последното ми гостуване при дядо, той ме попита "А бе, дядо, ти понички правиш ли? Едни такива с крем, като едно време". Реших, че това е знак, пък и мотивацията да натъпча моя най-прекрасен дядо с вкусна храна винаги е голяма.
Прибрах се и реших, че ще правя аз понички - това е. Със същата решителност, с която заявявам, че "скоро няма да правя понички аз!" / Не, не се съмнявайте в рецептата, тя е чудесна. Просто такава мъка беше за мен тази рецепта. То месене, пържене, пълнене с най-загубения шприц, който имах и въобще само в ушите нямах крем за понички.

 
Сега обаче ще споделя с вас хубавата част от цялата драма и това е много вкусната рецепта и благодаря на   за това, че я сподели с нас.
Ето ги необходимите продукти:


За поничките:
4бр. яйца
4 с.л. масло
1 ч.ч. прясно мляко
4 с.л. захар
2бр. ванилия
2 щипки сол
5 ч.ч. брашно
кубче мая

Важно: всички продукти да са със стайна температура!

По рецепта всички продукти без брашното се смесват, а после тази смес се прибавя към брашното и се омесва тесто. Аз съм още много зле с тестените продукти и реших да се застраховам, като първо реших да шупна маята в млякото и захарта, в друга купа разбърках яйцата с маслото и после смесих двете смеси. Прибавих всичко към пресятото брашно, в което бяха солта и ванилията. И аз омесих тесто, което оставих да втасва за 45 минути.

След това, както е по рецепта, разточих тестото на дебелина 5 мм и изрязах кръгчета с помощта на чаша с диаметър 6 см. На мен така ми излязоха доста повече от очакваните 40 понички, затова направих и няколко по-големи бройки, като ги изрязвах с отвора на голям буркан. :)
Готовите кръгчета оставих да втасат още веднъж върху набрашнена повърхност и след това пържих в голямо количество загрято олио. Пърженето става на 2/3 от капацитета на котлона, за да не прегарят отвън, а да остават тестени отвътре.

Готовите понички оставете да се отцеждат върху кухненска хартия:


За крема:
600 мл мляко
3 яйца
200 гр захар
1 ч.ч. брашно
2  ванилии
кората на един портокал

За крема слагаме 500 мл мляко да кипне на котлона. Аз прибавям към млякото половин кора на портокал за аромат, която ще махнем по-късното.

 

През това време разбъркваме яйцата със захарта до побеляване. Прибавяме брашното и останалото мляко, докато получим еднородна смес.


Тази смес прибавяме към врящото мляко, като преди това не забравяйте да махнете портокаловата кора. Варенето на крема трябва да става при непрекъснато бъркане, на средна температура на котлона, като внимаваме да не загори. Към готовия крем прибавяме ванилиите и съвсем малко настъргана портокалова кора:


С хубав шприц (не като моя) пълним от крема в поничките. Ако все пак имате като моя, направо ги срежете леко с остро ножче, и пълнете с малка чаена лъжичка.

 
Поръсваме и богато с пудра захар :)

Ето ги и моите понички. Ама пък си бяха много вкусни :)


Може и да изглежда много, но изчезват бързо :)



Ето и още снимки за душата : )








вторник, 26 ноември 2013 г.

Пилешки бутчета а ла KFC, но по-диетични / Better-than-KFC Oven Fried Chicken



Понякога ти се яде джънк фууд и това си е! Слава Богу, съм в по-малък град и големите "отровни" вериги не могат да ме изкушат всеки ден, но определено съм любител на пилешкото в KFC. Не е нещо, с което се гордея, но пък от време на време обичам да се "размажа" :) с някое такова ястие. След това обаче веднага започвам да мисля как да си го приготвя и сама, а в този случай - и по-диетично.

 

Поразгледах доста рецепти и съвети по отношение на приготвянето на хрупкаво пилешко и накрая се спрях на един обобщен от мен вариант. Но преди да премина към рецептата, ето няколко съвета, които намирам за полезни:
1. Печенето във фурна е винаги по-добро от пърженето, но не е едно и също на вкус. И все пак според мен фурната печели :) 
2. Винаги мариновам пилешкото в прясно мляко (или бътърмилк) за поне около час преди приготвянето. То го прави много по-сочно и крехко.
3. Старайте се да печете пилешкото на по-малки парчета. Ако изберете бутчета, както е в моя случай, нарежете ги на две половини.

 

4. Можете да избирате да печете месото с кожата или без нея. Макар и да е доста по-диетично, ако я махнете, кожата има своите предимства. Тя предпазва месото от възможността да стане по-сухо, като служи за естествена и единствена мазнина при печенето. Панировката се задържа по-лесно по кожата и пилето става по-хрупкаво. Ако все пак решите да я махнете, може да се наложи да замразите леко пилето заедно с панировката за малко във фризера преди печенето, за да се задържи по-лесно.
5. В зависимост от размера на бутчетата, може да се наложи да сварите месото предварително. Това ще промени леко вкуса на ястието, но ако не искате да рискувате, този вариант е за вас :) Бутчетата на снимката ги пекох, без предварителна подготовка, но се изпекоха идеално. Преценете сами!
6. Изборът на панировка е изцяло ваш, но все пак повече означава по-вкусно.

А ето и моята панировка, като количеството й зависи от грамажа на месото:
2-3 счукани сухари от  пълнозърнест / бял хляб
2-3 с.л. брашно, бяло и пълнозърнесто, може и царевично
1-2 с.л. овесени трици
чесън на прах
червен/ лют пипер
черен пипер
кимион на прах
сол
*шепа счукан царевичен (тортила) чипс - това е съставка, която не ползвам често, но когато ми остане по случайност такъв чипс, обичам да слагам по-малко в панировките, които правя, и се получава много вкусно, макар и да не е най-полезната част от всичко. И все пак това е по-лекият вариант на пилето от KFC,  а не най-диетичното пиле :)

Приготвянето:

Аз използвах две бутчета, които, както вече поясних, нарязах на половина, така че имах общо четири парчета пилешко месо. Оставих ги в хладилника за час, час и половина, потопени в мляко, в което изстисках малко лимонов сок.
Панировката приготвих на око, като разбира се количеството ще зависи от количеството на месото. Овалваме хубаво месото в панировката от всички страни и нареждаме в тавичка, предварително застлана с хартия за печене. Парчетата месо трябва да са на разстояние едно от друго, за да се пекат равномерно.


Ако решите, можете да ги полеете с ивица зехтин (сн.2), но това не е задължително, тъй като според мен пилето пускa достатъчно мазнина от кожата.  Печем месото в загрята на 180 градуса фурна с обдухване поне 40 мин, като, ако е необходимо, го обръщаме от всички страни по време на печенето.
Хрупкавото и ароматно пиле гарнирайте с лека и свежа зелена салата за пълно запълване на кулинарната картинка!
 Да ви е сладко!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...