Сач със свинско и зеленчуци / Sach with pork and veggies

Ето я и новата ми придобивка - този прекрасен сач, който мама ми купи от морето. Не е традиционният морски сувенир, но кулинарите ще ме разберат. Това е доста често срещан синдром при тях - където и да ходят, в страната или чужбина, повечето ни сувенири са под формата на домашна посуда или различни видове подправки или пък продукти за готвене. В случая не съм изключение, а по-скоро самоходно и дишащо правило :)

Почти няма европейска страна, която да съм посетила и да не съм домъкнала от там по някоя форма или тавичка за печене. Именно затова е цяло чудо, че съм от македонския край и досега нямах сач у дома, но ето, че трябваше да ида чак до морето да си купя.

Покупката на този глинен съд не е безрискова обаче, тъй като често се продават доста некачествени и не издържат повече от няколко готвенета, преди да се напукат. Затова при избора си се спрях на магазинче на производителите, които на дълго и широко ми обясниха как е закален сачът и по какво можеш да познаеш добрия сач. Такъв показател е, че когато в него се налее вода, тя не попива, а се задържа на повърхността /Това ми бе демонстрирано и в магазина :) /.

Със сача можем да готвим във фурна, на газов или електрически котлон, като преди това трябва добре да го намажем с мазнина отвътре и по стените. Когато сачът се загрее, ще попие доста голяма част от мазнината, затова е хубаво да доливаме мазнина. Сачът не се мие, а се забърсва с кухненска хартия, след като е изстинал. Може да изглежда малко странно, но това май е най-добрият вариант. /Ако все пак  не се стърпите и искате да го измиете, той трябва да е изцяло изстинал и да не ползвате препарати. Внимавайте с водата, тъй като това е глина и нищо чудно да ви остане в ръцете :) /

И така след като ви разказах всичко, което научих, нямах търпение да го изпробвам веднага след като се прибрах. Реших да направя сач със свинско, защото попаднах на страхотна промоция на свински врат и решението само се появи пред очите ми. Избрах и разновидност на зеленчуци, някои от пазара, други от домашната градина, но всички - по вкуса ни. Вие можете да изберете други, както и да смените месото с пилешко или друго.

Ето ги и моите продукти:

500 гр свинско месо
1бр. тиквичка
1бр. малък бял патладжан
1бр. морков
3бр. големи гъби печурки
2бр. глави лук
1бр.зелена чушка
1бр. червена чушка
1бр. жълта чушка
1 бр.домат
1бр. лимон
1 скилидка чесън
сол / черен пипер
олио

Аз реших да приготвя сач на котлона (керамичен) и затова може би си поиграх малко повече, но пък ми харесва как стана, затова ще ви разведа стъпка по стъпка.. Количеството зеленчуци на пръв поглед е голямо, но накрая всичко се изяде :) (от трима души, така че да предположим, че порцията е като за трима :) ). Реших да пържа всичко на котлона, а накрая да завърша ястието за няколко минути във фурната.

Започнах, като нарязах на тънки парченца свинското и го бях оставила да се накисне със сока на един лимон за около час в хладилника. След това запържих парченцата в мазнината на горещия сач до готовност. Овкусих със сол и пипер.

 

Изсипах ги в чиния и оставих на страна. След това запържих нарязаните гъби, отново овкусени със сол. 

 

Когато поомекнаха, също ги извадих от сача в чиния и преминах към приготвянето на следващата порция зеленчуци - нарязаните на ленти чушки и моркови и лук на кръгчета. За съжаление нямаше как да приготвя всичките зеленчуци наведнъж, тъй като сачът ми не беше толкова голям. Предполагам обаче, че ако изберете най-големия размер сач, ще станат наведнъж.

 

Накрая останаха да се запържат нарязаните тиквички, патладжан и домат. Докато ги приготвях, включих фурната да загрявана на 200 градуса. Към тиквичките и патладжана пресовах една скилидка чесън, преди да ги извадя и да ги добавя към останалите зеленчуци. 

 

При цялото готвене доливах олио, за да не остава съвсем сух сачът. Накрая отново изсипах първо месото, после гъбите и лука, а върху тях и останалите зеленчуци и цялата тази пирамида от вкусове бутнах във фурната за няколко минути (5-7 мин) . Можете да запечатате всичко това с малко нарендан кашкавал, но аз като за първи път го оставих така.

Направо си изядохме пръстите, и макар на пръв поглед да изглежда тежичко, според мен е идеално лятно ястие.

Опитайте и вие!

Кюфтета от тиквички / Zuccini Fritters

Тиквичките в градината се множат, а с това и нуждата ми от нови и интересни рецепти за приготвянето им. След пълнените тиквички и десерта с тиквички реших, че е време за нещо по-простичко, но пък класическо - тиквените кюфтенца. Чудесната комбинация на пресни картофки, сирене и тиквички е сърцето на това лятно ястие, приготвящо се за броени минути.

Ако точно тези продукти се намират и във вашия хладилник, а още не сте измислили какво да приготвите за обяд - това е вкусното решение. Но първо пълният списък с необходимите продукти:

500 гр тиквички
5 средни по големина картофа
3 стръка пресен лук / 1 глава стар настърган
5 с.л натрошено сирене
2 с.л.галета
4 стръка копър
3 скилидки чесън

1 яйце
черен пипер
сол
брашно за овалване

Започваме приготвянето на кюфтенцата, като сваряваме картофите в подсолена вода. Аз готвя предимно със зеленчуци от домашната градина, затова и  картофките ми са доста по-дребни, но количеството, което ви трябва, е горе-долу толкова.

В същото време обелваме тиквичките и ги нарендваме. Посоляваме ги и ги оставяме да престоят малко, за да се овкусят.

Готовите картофи намачкваме с вилица и към тях прибавяме последователно галетата (аз използвах натрошени сухари), нарязания на ситно лук, чесън и копър.

Прибавете тиквичките, като преди това ги изстискайте от сока им. После прибавете яйцето, сиренето и останалите подправки. Можете да замените сиренето с кашкавал, както прави майка ми, но аз ги приготвих със сирене, за да са по-леки на вкус.

Разбъркайте всичко хубаво, докато сместа стане еднородна. Започнете да оформяте средни по големина кюфтенца, като накрая ги овалвате в малко брашно. Пържете ги в загрято олио по няколко минути от двете страни, докато придобият хубав златист цвят.

Хапвайте ги още топли, гарнирани с богата зеленчукова салата :)

Моите целувки / My Merengues

Целувките са едни от най-романтичните и елегантни сладки. Още от малка ги обожавам, откакто на едно семейно тържество ги видях за първи път в стаята за съхранение на продуктите. Бяха подредени измежду много други вкусотии, но те просто изпъкваха. Гледах ги с такова желание и се чудех кога ли ще ги сервират. Те бяха идеални - дълги и хрупкави, пълни с прекрасен разтегателен белтък. Тогава такива целувки можеха да се купят в много хранителни магазини, като ти ги подаваха в квадратно изрязана амбалажна хартия.

Дълги години изпробвах най-различни рецепти, но мога да кажа, че тази, която ще ви представя сега, е най-сполучливата. По моята рецепта на един белтък се пада по 90 гр захар. Можете да сложите колкото искате белтъци, като съответно увеличавате и захарта. Може да прибавите към сместа ванилия или друг аромат. 

Ето какво ви е необходимо:

Белтъци 3-4

Захар по 90 гр на белтък

Ванилия (Лимонов сок капка)


Приготвянето става, като разбивате белтъците и, след като станат пухкави, почвате да прибавяте постепенно захарта и аромата. Поразбитите вече белтъци пренасяме над котлона да разбиваме на водна баня, като внимаваме да не попадне вода или пък температурата да не е много висока. Разбиваме до пълното разтваряне на захарта - получава се гъста лепкава смес.  С лъжица или с шприц можем вече да оформим целувките или пък целувчен блат. Така приготвените целувки сушим  на 80 - 100 градуса в зависимост от фурната, докато не почнат да се отлепват от хартията за печене лесно. За да останат леко разтегливи отвътре, трябва да внимавате да не прекалите с изсушаването им. Готови са, когато започнат да излизат малки капчици от захарен сироп по тях.