Бързи бутер сладки / Puff pastry cookies

Ето, че заваля и първият сняг! Време беше, както се казва. Направо си ухае на почивка и излежаване около и под трапезата, а навън нека си вали. 

Да, ама до тогава има няма още двайсе и кусур дена и искаме не искаме, не бива да се отпускаме.като в приказката за мравката и щуреца, и ако желаем да си прекараме добре зимата, е хубаво да се подготвим от рано. Това важи и за празниците! 

Така правя аз, като се запасявам с цял куп сладки, като през ден готвя някоя нова партида. Всичките са трайни и знам, че ще изкарат дълго време и ще мога после да се наслаждавам само на "трудната задача " да правя избор кое по-първо да си хапна. 

Разбира се, че ремонтът продължава и аз дори не съм близо до идеята за подреден в коледен дух дом, като тази година едва ли ще мога да се порадвам на украса у дома. Затова пък гледам в кухнята да не спира да се пече нещо вкусно, за да мога да усетя коледния сезон. Ароматите определено трябва да са силни, защото взех, че и се разболях лекинко, но така е то. 

Когато колежката ти боледува предната седмица, почти сто процента сигурно е, че ти си следващата. Аз си знаех и си взех "сбогом" с приятелките ми като им казах, че най-вероятно ще "боледувам" следващата седмица. Те бяха изненадани, че съм се сдобила с такива ясновидски способности, но истината е, че няма как настинката или грипът в този сезон да е такава изненада. 

Заредила съм се с щедро количество чайче от джинджифил, любимото си алое, носни кърпички, лимони, топла вода и шоколадови бонбони с ликьор, с които да смазвам гърлото.
Да чукна на дърво, за сега си го карам на крак, като нямам сериозни оплаквания, защото се стремя да пия полезни неща и през останалата част от годината, та тези болежки ми минават бързичко.

Затова и мога да си позволя, макар и не кипяща от енергия да отделя няколко минути след работа в приготвянето на сладки.Докато вечерята се готви на котлона ( тези дни беше крем супа и постно зеле с домати), гледам да използвам фурната да не бездейства и забърквам някакви бързи сладки.

Първите от тях, които искам да ви предложа са тези бутер сладки. Може би сте ги виждали в магазина да се продават в кутийка, може и пък сте ги мяркали в нета, те не са нито нови, нито тайна за някого. Последният път ги видях от една публикация тук и си ги записах, да ги опитам направо,когато мога. Сега ви ги показвам и на вас, защото са супер лесни, бързи и трайни.

За вкуса едва ли има нужда да ви убеждавам - пухкави като малки банички, но с белтъчина глазура като целувки и сладост от сладко - няма такъв вкус :) 

Heобходими продукти:
1 пак бутер тесто ( около 300 г)
8 с.л. пудра захар
1 белтък
1 ч.ч.* конфитюр от кайсии ( или друго светло)

1 ч.ч = 200 мл*

Започваме като разбиваме на ръка, на рядък крем белтъка с пудрата захар. 

                        

След това режем бутер тестото на правоъгълници ето така: 

Мажем всеки един от тях с крема от белтък, с помощта на четка, а отгоре шприцоваме конфитюра на кръст.

Аз нямах такъв конфитюр от кайсии, но имах сладко от дюли .Смесих го с плода от компот кайсии и го пасирах, като добавих захар на вкус и го сварих на котлона, докато стане на сладко и изглежда ето така:

Шприцовах отгоре с помощта на пош и малък накрайник.

Пъхаме сладките да се пекат с предварително загрята фурна на 170 градуса за около 15 минути.

Стават изключително въздушни отвътре и хрупкави отвън. При мен излязоха 33 бройки :) 

Опредено бих ги правила по-често и ще експериментирам с рецептата, защото мисля, че могат да се получи още много интересни форми и дизайни.

Може да съхраните сладките затворени в кутия за дълго време, а пък аз моите ще изпратя  с коледните кутии на приятелите и близките ми :) 

Надявам се с тези вкусни кадри да съм предизвикала любопитството ви и това да е още една рецепта, която ще опитате за празниците.

Ако е така, не забравяйте да ми пишете отзиви, както и да ме подкрепите като харесате блога, страничката във фейсбук или инстаграм акаунта ми. За да получите огромна доза щастие, последвайте ме навсякъде ;) 

Усмихната седмица, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Помпони - меки целувки / Schokokuss / Schaumküsse

Ето че и се видя и края на тази седмица. Не знам дали защото е края на лятото и началото на есента, защото първите дъждовни дни вече са факт или просто защото рязко захладня, но навсякъде около мен хората са се размрънкали.

Кисели физиономии те посрещат почти навсякъде, а и по това време значително се увеличава недоволството и упреците към моя милост в блога - то или рецептата ми била много за четене ( сякаш пистолет съм опряла да четата и да учат), или пък не съм наясно как се готви нещо. Ако е чуждестранно - аман от чуждопоклонничество, ако е нашенско - аман от едни и същи ястия, дето и баба им знае. Не им се сърдя на хората, напротив! Знам какво е да ти е криво, че пак се става в шест, а на всичкото отгоре е и все по-тъмно и все по-студено. 

Ако пък и работата ти е да обслужваш клиенти, и да ти викат за неща, които грам вина нямаш, ей тогава просто трябва да намериш или много силни успокоителни или много силна мотивация да запазиш положително присъствие на духа. Аз съм от вторите, и все гледам да вложа енергията си в нещо красиво и вкусно, което да отмие целия негативизъм, с който може да се сблъскам в ежедневието. 

Да, вярно е, като накрая и на това нещо намерят маана, ти иде да кажеш като бабата от вица: "Абе, яж бонбони, бе.  Не яж ла*на" Та в този забавен ред на мисли, едни бонбонки съм направила да почерпя. Сигурна съм, че няма да пропусне някой да ги определи и на друго, но за мен са едни от най-вкусните сладкиши, които никога съм яла и съвсем честно казано, не мога да спра да ям. 

Шоколадовите целувки обичам още преди да отида в Германия, но след като заминах там, станах професионалист в яденето им. Купувах си от най-големия размер, защото обичах да завирам лицето си в пухкавия понпон ( така му казвам) така, че чак нослето да ми се нацапа от белтъчен крем.

Изяждах по една кутия от тях първите седмици, после започвах да намалявам по половин от чисто финансова гледна точка..не, че съм им се наситила.

С пристигането на немските хипермаркети в България, все по-често се намират по рафтовете и конкретните помопни, които преди години специално в Германия носеха политически некоректното име - негърски целувки. Сега им казват само шоколадови целувки, защото знаете защо :)

Но стига История на сладкарството, време е за Настоящето на хапването! След като на наградите на Блоговдител Йоли ни подари по една кутия от тези малки вафлени основи, реших, че ще е идеален начин да ги използвам за меките целувки. Могат да се направят и без основа или пък върху такава от бисквитка, като аз исках да използвам тези, така и така са ми подарени от сърце.

Макар и тези вкусни хапки-сладки да се продават в нашите магазини, мога да ви кажа, че в никакъв случай не са толкова евтини, колкото реално струват да се направят. Освен това са много лесни и може да ги правите винаги, когато имате останали белтъци в хладилника. Не всеки обича ронливите целувки, но тези просто са наслада за сетивата.
Направих ги в мини-размер, като малка хапка сладко облаче, тези целувки обраха овациите съвсем наскоро след като отново се озоваха сред колегите на майка ми. 

Обикновено изпращам там голяма част от сладкишите, за да не хвана диабет у дома, пък и за да мога да получавам повече отзиви, ако има нещо да коригирам по рецептите. Е, по тази нямаше какво да се коригира, но ето я и самата нея:  

Необходими продукти:

4бр. белтъци

1 ч.ч. захар ( 200 мл) 

1/2 ч.ч. вода

1 ванилия

1 пак. желатин ( 10 г) 

щипка сол

Още:

 глазура ( 1/2 от тук) 

вафлени кори ( подложки), бисквити или др.

Започваме като накисваме желатина в студена водичка, както е описано на опаковката.
Слагаме в касерола водата и захарта да заврат на котлона, така че захарта да почне да бълбука на мехурчета.  Трябва да получим хубав, гъст захарен сироп. 

                            

След като е готово го дърпаме от огъня и го оставяме да се охлади за една минута, след което към него прибавяме набъбналия желатин. Разбъркваме го в сиропа, докато се разтвори напълно. Когато го прибавите той ще се запени първоначално, но след това ще "спихне" - не се притеснявайте!                     

                             

Пускаме белтъците да се разбиват на сняг, като прибавяме солта. Бием докато станат на сняг, като ако миксерът ви не е толкова мощен и ви отнема повече време, може да почнете разбиването едновременно с поставянето на сиропа на котлона, тъй като е добре да са готови горе-долу по едно и също време.

След като белтъците станат на сняг, започваме да прибавяме постепенно, на тънка струйка, докато се разбиват още от захарния сироп с желатин. Това ще ги накара да станат още по-пухкави и лъскави.

Подготвяме си вафлени подложки, изрязани от вафлени кори или ето такива, ако сте в чужбина, най-вероятно ще намерите в магазините готови. Ако пък няма, може да изрежете от обикновени вафлени кори кръгчета, с големина по желания ( в зависимост колко големи искате да са помпоните) или да ползват готови бисквитки.

Прехвърлете белтъците в пош и се постарайте да шприцовете колкото може по-бързо сместа, тъй като стяга.

                    

Оставете ги да изстинат напълно, като може да го направите на стайна температура, хладилник и дори фризер. Аз използвам последната опция, тъй като през това време си правя глазурата.

Изсипвам я в тясна чашка, така че да мога да потапям студените помпони с връхчето надолу и да ги облива добре. Тъй като са студени, глазурата стяга бързо.

Избирам тази глазура, а не обикновен ганаш, тъй като е малко "по-тънка" и хрупкава, благодарение на маслото.

Дори и крайният продукт да ви изглежда като известно емоджи, мога да ви гарантирам, че е супер вкусно и едва ли ще изядете само едно. 

Бая се почудих дали в сезона на мрънкането моето чувство за хумор ще бъде разбрано и прието, като започнах да се цензурирам мисловно до степен в която си казах, че това не е нормално. Все пак за разлика от всички други медии, блогърите имаме свободата да водим свои личен дневник с мисли, опит, желания и каквото душа ни иска. Може да ни четете, а може и не. Може да ни харесвате или не, но въпреки всичко, трябва да останем верни на себе си. 

А аз съм вярна на това, че трябва да гледаме по-ведро на нещата и да бъдем мили един с друг! 

А, сега е време да ви оставям, тъй като отивам на последния фестивал на открито за сезона и е време да изпратим лятото. 

Сега, когато температурите все по-често ще ни карат да си стоим у дома, ще видите какви неща ще се наготвят :) 

Усмивки от все сърце, приятели и ви изпращам много топли и позитивни емоции! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Турско мантъ / Manti - Turkish dumplings with ground meat

Каква седмица само!  Още не е започнала като хората, а аз вече си говоря сама. Дай поне да седна да напиша един пост, че така ще си адресирам мислите поне към вас. Дали и вие се чувствате така? След ваканцията работата ме фрасна със силата на настъпено гребло и между служебните задължения, кулинарните "отговорности", чакащата за обработка продукция от градината на баба, редовното почистване и подготвяне за есента, започвам да губя представа кой ден и година сме. 

Ако трябваше да подготвям ученици за учебната година сигурно съвсем сън нямаше да ме хване, но аз все пак ще се опитам да помогна на тези от вас с каквото мога. Обещала съм ви тази година да ви помагам с повече рецепти, подходящи за ученическа ( служебна) кутия за храна, десерти и ястия подходящи да деца, че дори и бебони. Ще има разбира се и повече диетични, кето рецепти, както и тези, които вече сте пожелали, и аз съм успяла да намеря необходимите продукти, подправки или пък просто нещо, което си струва да опитате.

Преди време, един мой читател си пожела мантъ например, и аз си го записах с ясната представа, че дори аз не съм го яла. 

Честно казано, започнах да посещавам съседните страни на България едва в последните години, защото винаги съм гледала да пътувам малко по-далекинко :) 

 В Турция съм била веднъж, но на хотел и там имаше всичко, което може човек да си представи, а вашата Люси пак си нагъваше любимите чушки, месо и салата. Покрай блога обаче нещата се попромениха и нямам търпение да опитвам нови и местни ястия, в страните, които посещавам. Този път например, специален принос за днешната рецепта има моята добра приятелка Марта, която не веднъж ми изпраща вкусни деликатеси от Турция. Тя добре знае, че Люси магнитчета не яде и пратките й винаги са неизпълнени с всякакви местни вкусотии, като днешното мантъ.

  Турски кнедли, равиоли и каквото там може да се сетите, за да ги оприличете, са си просто тестен продукт, който може да поднасяте с плънка или без, но във всички случай ще ви заситят и ще ви харесат :) Реших, че е идеално предложение за седмична вечеря, защото става бързо и лесно, а точно от това имаме нужда тогава. 

Идеално ястие да употребите и някои от останалите ви по-меки домати, защото може да ползвате и прясно смлени такива. Но стига сме приказвали, ето и самата рецепта: 

Необходими продукти: 

Около 800 млени домати

300-400 г готово мантъ

200 г телешка кайма

2-3 скилидки чесън

1 голяма глава лук

300 г кисело мляко

шепа магданоз

сол/ черен пипер ( може да добавите и други на вкус) 

олио

Мантъто, което Марта ми изпрати изглеждаше така, като аз изсипах по-голямата част от него в тавата, за да преценя колко ще ми отиде, тъй като то набъбва след като поеме от течността.

Остана ми по-малко от 100 г в кутията и можех да го сложа и него, но така прецених, че ще е по-красиво и равномерно :) 

Използвах една консерва от цели домати, които смелех на чопъра и един буркан от домашен доматен сок, като в зависимост от това, с каквото разполагате може да ползвате и доматен концентрат, прясно смилени домати и както аз съм направила. 

Измиваме и почистваме лука, а след това го нарязваме на ситно.

През това време запържваме каймата в малко сгорещено олио, като се стремим да я раздробим на малки парченца.

Добавяме и лука и запържваме за още няколко минути, докато омекне, като тук е момента да прибавим и подправките. По принцип може да сложите само черен пипер и сол, но ако обичате повече аромат, може да се развихрите и с щипка кимион, червен пипер или нещо друго, което ще пробуди сетивата ви. 

Накрая прибавяме доматите и доливаме с малко вода, ако е необходимо. Зависи от това, колко  са ни воднисти доматите, които използваме, дали е само доматена паста и т.н. На мен не ми се наложи да добавям много, само замих леко консервата. 

Оставяме да покъкри пет минути леко, за да може да обере уханието от запръжката на тигана и прехвърляме в тавата при мантъто.

Пъхаме да се запече на 180 градуса, с обдухване, докато сосът се сгъсти, а мантъто омекне и се свари.

През това време приготвяме соса, като разбиваме с вилица киселото мляко и към него прибавяме накълцания на ситно чесън и магданоз. Може да запържите една чаена лъжичка червен пипер в малко олио ( или масло), което също да добавите към соса, или да го поръсвате върху него.

Аз процедирах по втория начин, тъй като тогава имаме повече градиране на вкусове - горещото и ароматно меко мантъ, с освежаващия сос от кисело мляко, и завършващо с опушения вкус на пипер.

На пръв поглед просто ястие, ама колко вкусно само! 

Отпуските за повечето от нас може да са зад гърба ни, но предлагам да хванем въображаемите куфари и да пътуваме по света от собствената си кухня. Аз съм си "купила билети" още за Мексико, от където съвсем скоро ще ви покажа пък една много вкусна торта :) 

А сега, оставям ви с още малко вкусни кадри и ви пожелавам, успешна и вкусна седмица, приятели! 

П.п1. Специални благодарности, Марте! 

Прегръдки и целувки!

П.п 2. За готово мантъ може да потърсите за поръчки в нета ( 500 г са около 2 лв.) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!