Бисквитена торта "Рафаело" ( Агънце) / No-Bake Raffaello Icebox Cake ( Easter version)

Както ви обещах -днес ще има торта. Макар да нямам именик у дома, Гергьовден си е голям български празник и почти всеки от нас ще го празнува по един или друг начин. Едва ли има човек, който да не познава някой Жоро ( да не кажа поне десет), който след третата ракия да не го поздравяват с "Може ли да се забрави Георги", информация която, повярвайте ми, бих искала да забравя, но всяка година ми се напомня. Е, така е с класиките във всеки жанр! Както агнешкото, така и десерта си е неизменна част от всяка богата гергьовденска трапеза, но тъй като ще трябва да се готвят и салата и какво ли не, днес ще ви предложа една торта, която няма да ви отнеме повече от 15 минути за напарва и още 10 за украса, ако решите да я направите тематична. Още повече, че не се пече, така че фурната може да остане заета от месото. :)

В основата си е рецептата за бисквитена торта "Рафело" - изключително лека, свежа и направо лятна торта, която е идеална предвид температурите навън. Както казах, украсих я като "агънце", идеално за празника - идея за която не мога да си взимам кредит, тъй като е доста стара и я има в нета от години. Все пак, бях я запаметила и само чаках удобен повод да си поиграя.
 И сега, след като така и така съм на бебешка вълна, от гостуването ми при Ноата в Холандия, всичко е така или иначе, бау-бау, мяу-мяу и агънце-багънце. Майка ми така се смееше като я питах дали иска от агнънцето или от багънцето, като въпросът касаеше вкусното ми агнешко с маслини, което публикувах вчера или тази вкусна тортичка.

Баганце it is! 

Преди да премина към рецептата обаче, ще ви помоля още веднъж да ме подкрепете в тазгодишните награди на Блоговодител, където съм номинирана именно в тази категория и още три. остана още малко време, а всеки глас е от значение:

Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/

Категория “С аромат на ванилия” - https://kulinarninagradi.com/glasuv…/s-aromat-na-vanilija/4/

Категория “Бързо и вкусно” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/

Категория “Сладко удоволствие” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/sladko-udovolstvie/7/

А ето как да гласувате за мен: 

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, откъдето в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

( Може да видите стъпка по стъпка гласуването в снимки за потребители на фейсбук тук)

Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят! 

Необходими продукти:

2 пак. обикновени  бискивти ( х 200 г)

1 консерва подсладено гъсто кондензирано мляко ( 397 г)

400 г заквасена сметана

250 мл сладкарска сметана

100 мл прясно мляко

100 г кокосови стърготини

100 г бадеми

Подготовката е много лесна. Изсипвам в купичка леко затопленото мляко, в което да потапям бисквитите преди да ги наредя.

В сух тиган запичам за кратко бадемите, като за си избрах такива, до светло златист цвят.

                     

В купа разбивам сметана на твърд сняг.

В купа смесвам кондензираното мляко и заквасената сметана,като може да разбиете и на ръка, за да не стане много течно. Прибавям малко по-малко от битата сметана, може да не отиде цялата. Кремът трябва да е пухкав, но не и прекалено гъст, тъй като тортата ще стане по-суха.

Във форма за торта ( 22-24 см диаметър) редя ред мокри бисквити, после част от крема ...

                            

и поръсвам отгоре с кокос и малко от бадемите. Процедирам така докрай, 

като накрая измазвам с останалия крем и сметаната.
Оставям в хладилника да стегне за няколко часа.

Украсата направих с още малко бита сметана, към която прибавих пудра захар, тъй като ползвам неподсладена и малко крема сирене за по-богат вкус,  но не е задължително.

Ушичките и нослето направих от разрязан бонбон маршмелоу, а останалата част на лицето изрисувах с шоколадов ганаш.

Разбира се, вие може да пропуснете цялата тази процедура и да украсите само с още малко бадеми и кокос :) 

Опитайте, няма да съжалявате! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Лесни пасти "Рафаeло" / Ladyfingers mini cakes "Raffaello"

Едва ли има някой, на който да не съм омрънкала, че още нямам нормално функционираща кухня в новата квартира. От един котлон, черпак и тирбушон, последното най-често бе използвано през последните седмици, тъй като трябваше да намаля темпото, с което бях свиканала да живея. 

Готвенето бе станало такава част от живота ми, че сега, дето се казва, тез ръце в г*** ли да си ги завра...какво да правя??!! Не, че нямам достатъчно задачки, но през уикенда, който обикновено бе посветен на гастрономически експерименти, този път се посветих на мързел в колосални пропорции. И докато се свличах по стълбите към втория етаж

(Exhibit A/пример А ->)

и мислено прегръщах лайфстайла на древногръцките философи, ме осени чудесна идея, както и тях не веднъж, прекарвайки ежедневието си по същия начин. 

Защо да не направя едни лесни пастички, които не изискват нищо повече от няколко минутки над котлона, а после цял ден  - задоволствие, че имам домашен десерт (или поне докато изтрае да не се изяде).

Наскоро ги приготвих у дома, след като отдавна бях хвърлила око на рецептата от различни сайтове, където може да се намери в много вариации. Основните съставки са бишкоти и вкусен домашен крем, като всичко това се овалва в нескромно количество кокосови стърготини, придаващи на пастичките невероятно свежия и ароматен вкус на торта "Рафаело", само че без цялото печене и суетене по приготвянето й. 

За да е още по-неустоимо, заливаме сочните десертчета (да, наистина са супер сочни), с малко тъмен шоколад, а вие знаете колко добре се връзват тези вкусове! 

Точно това, че са супер вкусни, бързи и лесни за приготвяне, съживи амбицията ми и се надигнах за има - няма трийсет минутки да вдъхна живот на тази "кухня-котлон".  

Получиха се точно толкова добре като първия път, а след това си ги хапнах с такъв кеф, че не мога да ви опиша. 

Може да се каже, че даже малко преядох, но не съжалявам - аз съм си ги правила, аз ще си ги ям. 
После пък Митко ме изведе на разходка

(Exhibit B/пример Б - >)

и така моят ползотворен ден приключи. 

Ако и вие търсите подходяща рецепта за бърз десерт,  който може да спретнете и през седмицата, 

не търсете повече, вадете лист и химикал и си запишете рецептата :)  
Необходими продукти:
1 пакет бишкоти (200 г)
3 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. захар
3 с.л. масло
3 с.л. брашно/царевично нишесте
1 бр. бурбонска ванилия/ванилена захар с бурбонска ванилия на Др. Йоткер

Още: 
200 г кокосови стърготини 
шоколадов ганаш

Започваме с крема, тъй като е единственото нещо, което кажи-речи се готви тук. Слагам една чаена чаша захар и две чаени чаши мляко на котлона да заврят. Ако имаме бурбонска ванилия - също.

        

В купа смесвам брашното/нишестето с пакетче ванилена захар с бурбонска ванилия на Др. Йоткер, ако не разполагаме с пръчка ванилия. 

Прибавям малко от млякото за да стане по-рядка кашичка.

След като млякото тръгне да завира, я добавям на тънка струйка при непрекъснато бъркане с телена бъркалка, докато кремът се сгъсти напълно. Оставям крема леко да се охлади, а след това добавяме и маслото. Покривам с фолио за свежо съхранение, за да предотвратя образуването на коричка. ( Тук е моментът да допълня, че кремът е доста повече като количесто и свободно може да направите доста повече бройки - поне три-четири пакета, но ще ви трябва и повече кокос :) ) 

В чиния изсипваме кокосовите стърготини, а в друга чиния - останалата чаша прясно мляко, като е добре леко да го затоплим.

Вземам една по една бишкотите и потапям за кратко в млякото,

а след това отгоре шприцовам от крема. Може да го слагате и с лъжичка, но аз исках да не цапам много.

Захлупвам бишкотите две по две, като цяло слагах крем само на едната половина, но и двете са потапяни в млякото.

След това овалвам от всички страни в кокосовите стърготини и редя в поднос.

Отгоре правя шарки с малко шоколадов ганаш, като рецепта за него можете да намерите  например - (тук)

Не мога да ви опиша колко меки, сочни и ароматни са тези мини-пастички.

По-рано вземах винаги от тези бишкоти, когато са на промоция за тирамису или друг десерт, но сега си имам нова рецепта за бързи и спешни десертни случаи :)
Опитайте ги и вие - няма да съжалявате!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Сиропирана баница с кокос / Coconut and Syrup Banitsa

Край, отказвам се! По принцип съм борбена натура, но има десерти, пред които и анорексичните манекенки са безсилни (не, че съм някъде близо до този критерии.. предпочитам да се меря по скалата Пеевски-Фидосова, тъй като излизам винаги с много добри резултати) 

И така, след като месец вече съм на спортна програма, подходящ хранителен режим с балансирано хранене и почти не съм приемала бяла захар, ето, че един десерт ме изкуши дотолкова, че да си го хапна без капка съжаление. 

Говоря ви за тази невероятно сочна, вкусна, кокосова сиропирана баница.

Сиропираните десерти винаги са ми били фаворит за горещините, тъй като прекарвайки лятото при леля и лелинчо ми в Пловдив (знаете за какви жеги говоря!), винаги ги хапвахме, гарнирани с ванилов сладолед и така до ден-днешен. 

Тези сладкиши  се правят лесно, не са скъпи като продукти, количеството е повече от доволно, а сладостта е такава,че и малки парченца от десерта ще са ви достатъчни да заситят желанието за сладичко. 

Не казвам, че накрая ще се окажете с малки парченца в чинията, но е добре да започнем от някъде  :)

Ето и самата рецепта, като започваме с необходимите продукти:

За баницата:

500 г кори за баница

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. мазнина (олио/ масло) 

1 1/2 ч.ч. кисело мляко

1/2 ч.л. сода

200 г кокосови стърготини

1 пак бакпулвер

3 яйца

За сиропа:

4 ч.ч. вода

3 ч.ч. захар

1 ванилия

Започваме като правим първо сиропа. За целта в тенджера слагаме захар и водата и оставяме сиропа да заври и захарта да се разтвори. След това намаляваме температурата  и оставяме сиропа да къкри още 8 минути. Дърпаме от огъня и разтваряме в него ванилията. Оставяме да се охлади напълно.

За самата баница: За плънката разбиваме яйцата със захарта с миксер. Прибавяме мазнината (при мен смес от олио и разтопено краве масло), киселото мляко със содата и бакпулвера, а накрая и кокосовите стърготини. Разбъркваме на ръка, до получаването на не много гъста смес. 

В моя пакет кори имаше 12 двойни листа (виждат се на снимката). Слепих със съвсем малко олио (не е хубаво баницата да е мазна) два двойни листа - тоест станаха четири единични.

Разпределям от сместа върху листа, почти докрай, но не съвсем, за да не ни изтече по тавата.

Навивам на руло и слагам в тавата. Така процедираме и с останалите, като при мен излязоха шест бройки.

Намазвам ги отгоре с малко разтопено масло и хайде във фурната да се запекат до златисто на 200 градуса.

Още горещи ги заливаме със студения сироп, който те ще поемат за секунди и ще се надуят като "новоизлюпени столичани".  :) 

Обещавам ви, ще се насладите на десерт, подобен на торта "Рафаело", набутана в кори за баница, всичко това сиропирано, и ако вече не сте се покапали от апетит, то ще го направите, когато почнете да хапвате лакомо, а сиропът капе ли капе ;)

Аз отивам да си отрежа едно парче за следобедното кафе..с топка сладолед разбира се, а на вас пожелавам сладък уикенд! 

***

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта с ананас и маскарпоне / Mascarpone and pineapple cheesecake

Тъкмо си мисля, че съм открила любимата си торта и БАМ, някаква такава чудесия ме пляска през лицето, та направо в устата :) Като цяло комбинира вкусовете на два любими мои десерта - тирамису и торта "Рафаело", макар тук кокосът да не е задължителен и нелюбителите му да имат пълната свобода да го пропуснат. Аз обаче така се бях настървила за една наистина лятна торта, приятно охладена, пухкава и креместа, с ухание на плаж, почивка, море и ароматни коктейли, че тропическите вкусове въобще не ми дойдоха в повече. 

Две неща трябва да си призная за тази торта. Първото е, че си е тотален рип-оф от предлаганата торта с ананас в магазина "Дар от боговете". При последното ми гостуване при Ванчето в София се отбихме там да си напазаруваме нещо за обяд. Аз тъкмо се бях изсипала от автобуса, а да ме посрещне от него бе дошла цялата софийска жега, която не се отлепи от мен цял ден, Когато се дотътрихме до магазина, тя ме попита какво искам за обяд, а аз се залепих за витрината при вида на това бяло, нежно, студено удоволствие. Само си представих сока на хладния и сладък ананас, обвит в крема от маскарпоне. Не след дълго вече гребях с лъжица (да, може и с лъжица за по-лакомите) и четях съставките на тортите. В този заветен исторически момент вече знаех  коя ще е следващата торта, която ще приготвя. 

Второто нещо, което трябва да кажа за тортата е, че не е съвсем без повод. Макар петъкът да си е повод за празнуване сам по себе си, днес е и рожденият ден на моя дядо (или поне беше). Но тъй като аз вярвам, че той винаги ще бъде с мен, не мога да пропусна да му направя торта, тъй като щеше да е в пълен шок, ако го бях направила приживе. 

Сигурна съм, че ще намери време да намине на гости днес (нали не мислите, че при цялата свобода седи на едно място)  и ще се зарадва да намери торта в хладилника. Той много обича такива сладки, кремести десерти, затова и : Честит рожден ден, дядо! 

И така, време е да преминем към самата рецепта, за която "вервайте ми", няма да ви трябват "800 дни", а само около тридесет минутки за приготвянето й. Но ето и какво ви трябва:

Необходими продукти:

1 1/2 пак. италиански бишкоти 

1 консерва ананас (560 г) 

250 г маскарпоне

1 ч.ч. захар

2 яйца

кокос 

фъстъчен крокан

Една от най-важните съставки тук е консервата ананас. Може да ползвате и пресен, но аз лично смятам, че консервираният е много подходящ като вкус за тази торта. Освен това ще ползваме сока от консервата, който отцеждаме в чиния. 

Взимаме форма за торта с махащи се стени, с размери около 20-21 см, и покриваме дъното й с бишкоти, които потапяме за кратко в сока от консервата. 

През това време в две купи разделяме жълтъци от белтъци. Жълтъците разбиваме с половин чаена чаша захар на водна баня. 

            

Разбиваме, докато започне да побелява, а след това се и сгъсти като крем. 

                   

През това време в миксера (нали е на стойка) разбивам белтъците с останалата захар на сняг.

След като жълтъците са готови, дърпам от огъня и оставям леко да се охладят. (Не отнема много, тъй като не са горещи) След това започвам да добавям към крема малко по малко от маскарпонето,

а след това и белтъците. Докато накрая се получи един наистина пухкав и въздушен крем.

Разпределям половината от крема върху първия пласт напоени бишкоти, а отгоре слагам богато от нарязания на парченца ананас.

                

Поставям още един ред сиропирани бишкоти и завършвам отново с пласт крем. Предлагам ви да добавите малко водичка към сиропа, за да ви стигне за всички бишкоти. Украсявам отгоре с останалите парченца ананас, както и фъстъчен крокан.

                 

Горещо препоръчвам да сиропирате крокана също с малко от сиропа. Определено му придава още по-карамелен вкус! Слагам кокос в центъра, а след като тортата се е охладила за няколко часа в хладилника и съм махнала ринга, слагам кокос и по страните на тортата.

Както казах, тортата много наподобява тирамису, не само като съставки, но и с нежността и сочността й. 

Не знам дали защото съм се наситила на първото, но предпочитам този вариант за сезона и мога съвсем честно да ви кажа, че който имаше щастието да я опита, се влюби в нея. Нямам търпение да чуя и вашите отзиви!

И така, оставям ви в компанията на още няколко инфарктни кадъра, за да може да си мислите за това до края на деня, вместо за работа!
Пожелавам ви супер усмихнати и сладки почивни дни, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!