Показване на публикации, сортирани по дата за заявката понички. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката понички. Сортиране по уместност Показване на всички публикации

петък, 12 януари 2018 г.

Понички - фунийки с шоколад / Baked cartocci with chocolate


Много неща мога да кажа за днешната рецепта и пак няма да са достатъчни. ( А знаете, че ме бива в приказките :) ) Отдавна исках да опитам този вид понички, защото са толкова привлекателни поради толкова много причини. Не са типичните ви там понички, ами такива, че да може да виждате плънката и още повече да ви се дояжда!


Освен, че са във формата на фунийки, са и печени, което най-много ми харесва в рецептата. Не обичам да пържа понички по ред причини, но ако вие си падате по по-мазничко, тя е пригодна и за двата варианта.


За пълнежа хич не съм се и чудила. Вуйчо ми последно ме молеше за понички с шоколад, а у дома имах няколко останали пудинга.
Реших да не ги пълня с течен шоколад, защото е по-сух и не след дълго и самите понички изсъхват. При все че и тук са печени, сметнах че наситения, пухкав крем ще е по-добрия избор и бях права.
Разбира се, обогатих пудинга с един брой тъмен шоколад, за да може да бъде наистина наистина шоколадово.


Едвам изтърпях да снимам, за да мога да заровя пръсти в тези чудесни фунийки. Ако и вие искате да ги направите, запишете си рецептата , която следва сега:
Необходими продукти:
500 г био пшеничено брашно София мел
50 г мазнина ( олио/ масло)
250 мл прясно мляко
1/2 кубче. мая
50 г захар
1 яйце
щипка сол

За крема:
1 пудинг шоколад
100 г тъмен шоколад

Още:
масло
захар

Започваме като замесваме тестото. За целта затопляме леко млякото до гладко и разтваряме в него захарта и маята и оставяме да шупне. През това време в купата на миксера ( или на ръка)  слагаме останалите съставки за него. ( Стана чудесно, че имах това брашно под ръка, защото не само исках да го тествам, но и е точно 500 г)

                               
Прибавяме и маята и пускаме да се меси. Аз преценявам по време на този процес дали тестото има нужда от още малко олио, вода или още брашно, като прибавям от тях ( ако е необходимо)  по ръбчето на съда, за да се интегрира постепенно.
След няколко минути имаме хубаво, гладко, меко, но не лепнещо тесто.

                             

Поставяме го в леко намазнена с олио купа и покриваме със стреч фолио за да втаса на топло.
През това време може да направите крема, или да го направите преди това.
За него пригответе пудинга според указанията и когато е готов, прибавете един начупен на ситно черен шоколад, за да засилите вкуса. (Ако искате по-твърд крем, прибавете и масло) Оставете да изстине и да стегне.

                             

След като тестото е готово, го разделяме на осем равни части, а след това оформяме на топчета. 
Всяко топче правим на фитил с дължина около 40 см.

                             

Навиваме го върху метална форма за каноли, която леко сме намазали с олио. Хубаво е да направите навивката максимум три пъти, за по-стабилни и пухкави понички.
Ако нямате такива формички, направете си цилиндърчетата от кухненско алуминиево фолио - аз също си изфабрикувах няколко, защото нямах толкова бройки от металните.


Наредете ги в тава с хартия за печене, с разстояние между тях и печете на 180 градуса, докато порозовеят апетитно - около 25 минути :) 
Аз пекох на два пъти по четири бройки в тавата. 


Готовите понички оставете за малко да починат и извадете формичките, които ще ви трябват за втората порция например :) 
В по-широка купичка разтопяваме масло, в което ги овалваме, а след това ги пъхаме една по една в найлонова торбичка с кристална захар и раздрусваме, за да може захарта да полепне добре по тях.

                        

След това със шприц или просто друга торбичка, на която сме отрязали единия край, шприцоваме крема в поничките.


Е, не! Няма такава вкусотия! Поничка ли е, кифла ли е, кремка ли е...дори не ме интересува. Искам да ям до пръсване :)


Ще се радвам да ги опитате и да ми споделите впечатленията си в коментарите по-долу или на страничката на блога във фейсбук, където може да ми изпращате и снимки на вашите творения по мои рецепти.



До сладки срещи, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!






понеделник, 27 февруари 2017 г.

Еклери / Cream Puffs Recipe


НОВО: Последвайте ме в инстаграм
Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Може понякога да се забавя, но каквото обещая, го правя. Вече на няколко пъти, а пък в последно време и доста по-често получавам ваши писма и заявки да пусна рецепта за еклери и упътване за работа с парено тесто. След като в чернови вече си изчакаха чакалото две нечовешко вкусни еклерови торти, на които вече им се вижда the release date, трябва първо да ви споделя базовата рецепта за еклери. 

Сигурно сте разглеждали доста рецепти за тях, но в основата си всички са еднакви, така че по-скоро има няколко хубави трика, с които може да си подсигурите вкусни и красиви еклери.
Не знам дали моите този път станаха най-перфектните по визия в колекцията досега, но определено вкусът им беше като представата ми за рая на земята : 

Пухкав, ароматен  крем, 
въздушно парено тесто,
шоколадова глазура на корем
- всичко изброено в едно! 


По принцип у дома нямам големи любители на еклерите, главно защото малкото пъти, когато са ги хапвали, са били почерпка от някой друг и винаги купечки. Затова, когато и да съм предлагала да направя, се е гледало скептично на предложението ми. Този път обаче хич не ги и питах - обещание имам да изпълнявам.
И добре, че го направих...толкова ги харесаха, че ми ги нападнаха по време на снимките още, наглеците недни! 


Всеки ще се съгласи, че освен хубавото тесто, един от най-важните компоненти за този десерт е именно кремът. Аз ще ви дам точно два варианта на него, като разликата е съвсем малка, а вие ще прецените кой от тях е по-близо до вкуса, който търсите. 
Няма да отлагаме повече, ето и списъкът с необходимите продукти:




За еклерите:
150 г брашно София Мел Класик
125 мл прясно мляко
125 мл вода
100 г краве масло
3-4 бр. яйца
щипка сол
1 ч.л. захар

За крема:
500 мл прясно мляко
150 г захар
3 бр. жълтъци
30 г нишесте
50 г масло
1 ванилия 
150 мл сметана за разбиване или 100 г краве масло

За глазурата:
100 г шоколад
100 мл течна сметана

Още: 1 разбито яйце за намазване




Започвам като си отмервам продуктите за тестото. В тенджера смесвам млякото, водата, захарта и маслото. 

                          

След като маслото се стопи, захарта се разтвори и течността тръгне да завира, изсипваме изведнъж брашното, смесено с щипката сол. 


Започваме да бъркаме енергично с дървена лъжица и дърпаме от огъня, докато тестото почне да се отделя от стените на съда и стане на хубава топка. Оставяме тестото да се охлади за кратко, като по-бързо става като го разнесем на някаква повърхност, в моя случай - дъска за рязане.

            

След като тестото се поохлади леко, слагаме го в миксера и почваме да добавяме едно по едно яйцата. Ако са по-дребни - четири, но аз имах размер L , затова ползвах три. Оставете тестото леко да се точи от врътките, за да ви е по-лесно да го ползвате с поша, но не и прекалено рядко. Внимавайте и да не го охладите прекалено, тъй като тогава ще ви е твърде гъсто за изстискване и ще е по-трудно.


С помощта на пош правя различни по размери формички - кръгли за кръгли еклери и продълговати за големи еклери като от снимките. Кръглите ползвах за Еклеровата торта :)

Заглаждам, ако има остри неравности по повърхността с леко навлажнен пръст с размито яйце и след това намазвам целите еклерчета.
Пъхам да се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато порозовеят, а после намалявам на 170 градуса до пълното им изпичане.


Не отваряйте вратата на фурната, докато се пекат, за да не спаднат. 


Докато се пекат се захващаме с крема. Слагаме на котлона около 400 мл от млякото, със захарта и 50 г масло да се затоплят. В друга купа разбиваме жълтъците с нишестето и останалото мляко на каша. 
Когато млякото в тенджерата тръгне да завира, изсипваме яйчената смес на тънка струйка, при непрекъснато и енергично бъркане, докато кремът се сгъсти. Прибавяме ванилията. Оставяме да се охлади напълно, като покриваме крема със стреч фолио, за да не образува коричка. 

           

Когато кремът се охлади, го смесвам с битата сметана или пък меко масло. 
В първия случай кремът е по-пухкав и въздушен, а във втория - по-плътен. И двата крема са ми любими и правя често и от двата вида, като просто го разделям на две части :)
Този тук е с бита сметана :


Пълня еклерите с помощта на пош, като си правя по две дупки от горната страна, тъй като няма да се виждат щом се покрият с шоколад.


Тъй като използвах пухкавия крем за еклерите, си позволих да ползвам по-голям накрайник, но ако ползвате по-редкия крем с маслото (преди да е стегнал напълно), може да ползвате и острия накрайник за пълнене на понички. 
След като ги напълня, ги обръщам в чиния, в която съм изляла готовата глазура, като за нея използвам стандартен ганаш, рецепта за него тук.

                           

Нареждаме на поднос и оставяме в хладилника да стегнат или пък ги нападаме веднага....защо не :) 


Ех, друго нещо са си домашните еклери. Ако ви харесат тези, нямам търпение да ви покажа и еклеровата торта, като от сега казвам, очите ще ви останат :)
Но днешното кафе ще си гарнирам с ето това вкусно, пухкаво удоволствие!

Усмихната седмица, приятели!

НОВО: Последвайте ме в инстаграм
Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!





понеделник, 5 декември 2016 г.

Печени понички а ла Дънкин Донътс/ Baked donuts a la Dunkin' Donuts


Едно такова ми е празнично, макар и предпразнично ...дето се вика, запразва ми се вече, бе хора! 
Ако това означава все по-трудно да мислим за работа, а по-лесно за свинско с винско, последвано от някой благ десерт, то определено вече съм на тази вълна.

С падането на градусите, падат и притесненията ми, че ще кача някое и друго кило и взех с кеф да си меся някакви тестени сладкиш, та у дома постоянно ухае на пекарна. 
Последния ми съвсем не скромно казано шедьовър са тези невероятни печени понички. 


Направени без специални формички, излишно пържене и суетене, тези сладури обраха овациите сред почерпените, които се чудеха коя по-напред да опитат. Не само, че от едно тесто направих - бели и шоколадови понички, но и ми достави истинско удоволствие да ги декорирам с каквото имах у дома по шкафовете. 


Тази рецепта е идеална за всеки ден, тъй като става бързо, поничките са трайни, а пък е удоволствие да поканите и децата да помагат с декорацията. с наближаващите празници са и идеален подарък за близки и приятели, ако ги украсите в цветовете на сезона. Но ето и самата рецепта, като започнем с необходимите продукти:
За тестото:
2 ч.ч. брашно София мел Класик ( плюс още за доомесване) 
2/ 3 ч.ч. прясно мляко
1/2 кубче жива мая
1/4 ч.ч. захар
1 жълтък 
2 с.л. масло
1 ванилия
щипка сол
1-3 с.л. какао

За декорация:
цветен айсинг ( рецепта по-надолу в описанието)
шоколадов ганаш ( рецепта тук)
ядки, захарни конфети, шоколадови пръчици, кокос

Започваме като омесваме тестото. За целта пресяваме брашното в подходящ съд. При мен купата на миксера, тъй като свикнах да меся с него. 


През това време, в леко затопленото мляко, разтваряме захарта и маята. Оставяме на топло да шупне, като ако в стаята е хладно и искам да ускоря процеса, слагам съдчето с маята в купа с топла вода. 
След като маята шупне, я излизаме при брашното. Добавяме щипка сол, ванилия и включваме миксера.               

                      
Докато тестото се меси, прибавяме жълтъка и леко разтопеното масло.               


Прибавяме още малко брашно, по време на процеса, ако е необходимо, като се стремим към меко, и все още лепнещо тесто. Тогава го разделяме на две, като оставаме едната част в купата на миксера, а друга дооместваме с още брашно на плота. Трябва да получим меко, нелепнещо тесто, което оформяме на топка. 


                      
Към тестото в миксера започваме да добавяме какао (и още брашно, ако желаете), докато се получи отново меко, нелепнещо тесто.  


Така правя двата вида тесто, като всяко поставям в леко намаслена с олио купа и оставям на топло да втаса и увеличи обема.

               

След като тестото се е удвоило, разточвам на лист.


С помощта на чаша и капачка изрязвам поничките, 

               

а след това нареждам върху хартия за печене и покривам с кърпа и оставям да втасат още един път.  След това пъхам да се изпекат за около 8 минути в предварително загрята фурма на 190 градуса.

                      
По същия начин процедираме и с кафявото тесто. Готовите понички декорирам по желание с  шоколадов ганаш и различни видове поръски като млени орехи, крокан, кокос....



или с айсинг, оцветен с различни боички. Аз направих моят от останалия белтък, чаена чаша  пудра захар и няколко капки пресен лимонов сок. Разбиваме всичко на средно гъста бяла маса, като е хубаво да сме пресели пудрата захар няколко пъти, за да бъде възможно най-гладка, Разделям я на няколко част, оставям една бяла, а останалите оцветявам с хранителни боички - розова , синьо и други цветове ;) 


Отгоре украсявам с различни цветни конфети и кристална захар. Поничките са толкова меки и крехки, а това, че са печени ги прави толкова по-леки при консумация, заради отсъствието на мазнина.


И макар да не са точната технология на марковите понички, реших да ги нарека така заради начина им на украсяван и самия им вид, които мисля, че грабват окото още от първия път. Толкова са пъстри и весели, че се чудя дали да не си напарва такава вкусна украса за елхата тази година ;) 
Почерпете се, има за всички!
Усмихната седмица, приятели! 



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...