сряда, 7 октомври 2020 г.

Шоколадова торта с кафе и амарети / Glazed cake with amaretti and coffee


Ще каже човек, че вече не правя толкава торти и човек ще сгреши. Правя и то никак малко, но все чакам някакъв по специален повод за да ги пусна в блога. Като наближаващите празници или момент когато наистина ще имате нужда от такава рецепта. Е, нуждата от торта при мен не закъсня особено. Кажи-речи месец след морето, няколко дъждовни дни и огромна доза работа ме накара отново да се размечтая по удоволствието да правя торти и последващо им изяждане. 

Торти, които не винаги са това, което хората познават и мога да изненадам с интересна рецепта, история и съставки. Да си позволя да се затворя в кухнята, да бъркам яйца до пухкавост, добавяйки аромати към тестото като вещица над бълбукаща отвара. 

Да заглаждам ласкав крем, а от фурната да се носи уханието на топло печиво, ванилия и кафе. Нека навън е мрачно и вали...у дома около торта се седи! 


Отдавана се бях нагледала на тази рецепта и знаете, че в блога ми може да намерите всичко - лесно, трудно, диетично, мазничко, полезно и такова, което е далеч от това понятие. Понякога побългарявам рецепти, но понякога правя нещо изцяло със съставките на оригинала, защото няма как да се насладите на истински вкус без оригинални съставки. Италианските рецепти са ми най-достъпни за сега, тъй като знаете, че всичко италианско си взимам от Вера Италия. Считайте го за реклама или не, но когато харесваш неща, можеш да пишеш за тях и това е то. Истината е, че в града и любимата ми пицария също приготвя пиците си с италиански продукти и разликата с останалите е от тук до небето. Не мога да избягам от любовта си към италианската храна и може би е една от малкото която досега се стремя да не " скалъпвам", ако имам възможност да ги направя както трябва.


Днешната рецепта на пръв поглед изглежда като кекс, но уверявам ви, италианците знаят какво правят. Напоените с ароматно кафе амарети в блата се сливат с него на външен вид, но когато хапвате от него, загребвайки и от дебелия пласт глазура, в устата ви определено се получава магия -  сякаш сте изяли торта с крем от бадеми, какао и шоколад. Рядко използвам думата "уникално", защото ще звуча като чалга изпълнител, но тази торта е наистина уникална. 

И този път съм посочила с линковете използваните и закупени от мен италиански продукти, за да си спестим въпросите те от къде е, как се казва точно и колко струва. Оставям изборът на вас, аз моят го направих :) 


Необходими продукти:

За тортата;
200 г масло
300 г захар
4 яйца
2 с.л. мед ( пълни) 
100 мл мляко ( аз ползвах бадемово) 


За глазурата:
200 мл течна сметана
2 с.л. кондензирано мляко

Започваме като разбиваме първо мекото масло, с меда и захарта на  крем. 

                              

Започваме да прибавяме едно по едно яйцата към сместа, докато се бърка, а крема започва да бухва. 

Прибавяме и млякото, което също е добре да е на стайна температура, за да не пресече маслото. Аз избрах ядково "мляко"( бадемово, такова имах) , но може да си ползват и съвсем обикновено такова или пък дори вода.

Докато сместа се разбива си пресяваме брашното. В оригналата рецепта изрично се споменава използването на такова леко, фино брашно като 00, тъй като наистина се отразява на смета да бъде въздушна.

Прибавяме лъжица по лъжица към маслената смес, а накрая и бакпулвера, като аз слагам едно пакетче от този с вкус на ванилия.

                            

Готовата смес е просто невероятна - хем плътна, хем въздушна. Иде ти да я изядеш сурова с лъжичка.

Пускаме си едно хубаво кафе. Този път реших да опитам и кафето от Вера Италия, тъй като ми го хвалиха дълго време. Самата аз отдавна не пия кафе с кофеин ( то и това оставяше и съвсем нямаше да се спирам), но признавам си, няма такъв аромат като този на кафето. Само като заврях нос  в пакетчето се пренесох отново в Италия, когато удрях по няколко на ден. 


Уханието на кафе се носеше във всеки град, който посещавах и беше част от живота на всеки човек, когото срещах. И до ден днешен ароматът на кафе е един от най-любимите ми на света.
Пуснах едно дълго кафе на кафе машината и се получи страхотен каймак.


За тортата ни трябва форма за торта или тавичка с размери около 22 см, за да стане по-висока. Може да сложите и в 24, за по-нисък вариант на тортата.
Намасляваме добре с олио и слагаме още малко брашно в нея, така че да полепне навсякъде.


Изсипваме в нея около половината смес и изравняваме. 
Напояваме амаретите във вкусното кафе и разпределяме върху сместа. Сложете колкото намерите за добре. Аз слагах на око. 


След това изсипете останалата част от сместа и изравнете отново. Тупнете един, два пъти в масата тавичката, за да се изравни добре сместа.


Пъхнете в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване и печете около 30-40 минути. След като се запече отгоре, покрийте с фолио за да не загори.
Когато стане готова, изключете фурната, открехнете вратичката и оставате да се охлади в нея.
 

Приготвяме крема като нарязваме около 200 г тъмен шоколад. Този шоколад съм купувала не веднъж  и ви познат и от тази безглутенова торта тук
Харесва ми с това, че политиката на компанията е да не ползва генетично модифицирани продукти в производството си, а много често какаото е продукт, който страда точно от това.


В касеролата слагаме нарязания шоколад и сметаната ( ползвах течна за сладкарство) и слагаме на котлона. Когато тръгне да се разтопява, прибавяме малко кафе и кондензирано мляко, като аз ползвах кондензирано, вече сварено, за по-тъмен цвят и силен аромат. Може да ползвате и несварено, но все пак от гъстото.
Ако ганашът ви стане много гъст още в горещ вариант, сложете още малко сметана, така че да стане с такава консистенция:


Той ще се стегне още след като изстине.

Обръщаме вече изстиналата торта върху решетка и заливаме с ганаша, който е тръгнал да се сгъстява леко. Важното е да може да направи дебела покрива, затова не бива нито да бъде горещ, нито твърде гъст, за може глазурата да бъде плътна и гладка.


Съвет: Няколко съвета за по-гладка покривка. Когато обърнете тортата от формата, нека да е с  дъното нагоре. То е най-равно. Ако е бухнала в средата, изранете го, като го изрежете и след това я обърнете, така че това ще бъде долната част на тортата. Почистете краищата на блата от стърчащи трохи, парченца, корички.


Пригответе ганаша малко по-рано и като е тръгнал да се сгъстява измажете тортата с тънък пласт веднъж, докато е още с текстурата на течен шоколад. Оставате я да стегне на стайна температура.


Загрейте пак ганаша на котлона и чак тогава изсипете отново по-течния ганаш върху вече глазираната веднъж торта. така ще си подсигурите по гладка покривка. 


Оставяме тортата да се отцеди от излишния шоколад ( после си го събираме от чистата тавичка отново за друга торта) и я прехвърляме в подходяща чиния/ поднос.


Украсяваме с още амарети, корички портокал/ лимон или по желание.

На снимките освен кафето, може да видите да се "търкаля" и любимият ми винцок Пино Гриджо. Определено тортата си върви и с двете - с кафе за следобедна закуска и с винце - за десерт след вечеря.


Какво ще кажете? Заинтригувах ли ви? Почва ли ви се вече по-сериозно с десертите? Торти искате ли още? Защо не ми напишете в коментар под рецептата :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 




Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!






петък, 2 октомври 2020 г.

Лесен сладък салам / Chocolate Salami Recipe


Октомври е тук! Време е за чай, уют и нещо сладко! Време е да започнем да забавяме крачката и да се насладим на есенните цветове навън. Денят намаля, а станеш ли сутрин е все по-тъмно. Есента винаги ми напомня за баба. Когато събираме плодовете на нейния труд от градината, печем чушки на ламарината, бъркаме пъженички и пълним бурканчета. Когато ходим да събираме орехчета и шипки, когато ми дава две жилетки да сложа една върху друга и една на кръста, за да не ми духа. Когато почне да суши билките за чай и да пълни чантата ми със сухи чушки и плетеници чесън. Есента е топла, но малко чепата, точно като баба. Рано си ляга и те подканва да се прибереш у дома. Всеки сезон носи със себе си конкретно ухание, усещане, настроение..и спомен. 


Моята есен донесе апетит за нещо сладко и добре познато. Стара, много стара рецепта - точно като баба - Сладък салам. Едва ли има някой, който да не го е опитвал, а ако не го харесва, да се прегледа за Covid-19, защото ще ме извинявате, ама няма вкус.
На пръв поглед това е най-простичкият десерт, но само изкарате една "палка" от фризера следващия път, когато ви дойдат гости неочаквано и наблюдавайте лицата им. Няма десерт, който да донесе толкова топли спомени на хората, като сладкия салам, защото навярно много от тях си припомнят точно тези мигове. Даже бас държа, че някои от тях ще си хапнат няколко парченца ( от срам да не ви изядат салама), но тайно ще си кажат "Ей сега се прибирам и правя един и аз !!!!"



Ако е така, нека ви кажа как правим сладкия салам в моето семейство и ако не сте правили до сега, 2020-та година ще я запомните с още повече неща. Ето и рецептата:

Необходими продукти:
125 г масло (меко)
250 г обикновени  бисквити
200 г пудра захар ( аз слагам по-малко) 
1 ч.ч. орехи ( от 200 мл) 
1-2 яйца
хубаво , тъмно какао на око
1 бр. ванилия

Аз добавям още: 
течен шоколад/ разтопен шоколад
ром


Първата част на рецептата по-горе си е ретро вариант, който мама и баба правят. Аз обаче си го ъпгрейдвам малко, признавам си. Винаги имам малко останал шоколадов ганаш или течен шоколад, който добавям към сместа. Понякога даже слагам и от останалите ми варени кремове.

Като цяло всичко се прави съвсем лесно. В купа слагаме начупените на дребно и по-едро бисквити, орехите също на едро, аз даже не ги режа, яйце ( едно голямо или две малки), мекото масло и какао на вкус. Слагаме качествено и тъмно какао, за да оцвети салама. Прибавяме пудра захар, като аз слагам по-малко, защото винаги добавям и разтопен шоколад или течен шоколад. Определено искам да има по-наситен шоколадов вкус. 


Слагам и малко качествен ароматен ром, а вие може да сложите и ромова захар. И само с ванилия става, но е хубаво рулото да е по-богато - тогава наистина става като десерт. 

Омесваме всичко, така че да стане на гъста каша ( най-много го определям като калта, с която си правехме "торти" и кюфтета" като деца (  ако ще се ровим в миналото за спомени...) и го прехвърляме върху стреч фолио. Оформяме го по дължина под формата на правоъгълник, а след като си измием ръцете, завиваме добре на руло и стягаме плътно в двата края, така че да се образува саламче.

                     

Прибираме го във фризера да стегне за няколко часа.
След като е готов, го изваждаме и го овалваме добре в пудра захар, за да има типичната "плесен" на сушените колбаси.


Важното е като мачкате продуктите, да не смачквате прекалено бисквитите и всичко да стане на еднородна каша. Хубаво е ядките и бисквитите да останат и на по-едри парченца, за да може да има шарки в резенчетата, като разрежете салама. 

Аз често слагам в салама оттатък от стари шоколадови бисквити, стари блатове, бишкоти и др. Общо взето рецепта за рециклиране на останали вкусотии, които са твърде малко или сухи, за да се ползват другаде.


Още идейки, добавяла съм и кафе, което също е много вкусно. Нямам търпение да науча с каква "тайна" съставка вие приготвяте сладкия салам и да опитам още версии. 



Сега когато се прибера от работа и си свърша задачите от деня, знам, че за десерт ще поседна в уютния фотьойл, ще пийвам домашен чай и ще похапвам вкусни парченца добре изстуден сладък салам. Ще ви почерпя и вас разбира се! Запоявайте на масата :) 

 Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 28 септември 2020 г.

Веганско къри с патладжан и нахут / Vegan Eggplant and Chickpea Curry


По какво си приличат понеделниците и петъците? Че и в двата ти се иска да завършиш деня с нещо алкохолно. Не мога да кажа, че имах лош старт на седмицата, но можеше да бъде и по-добре. Затова реших да си го направя такъв! Как ли? Ами като си сготвя нещо безумно вкусно, което да ме пренесе на място, което не съм била и да усетя всяка една радост на това да си жив!
 Храната определено го може. Е, и алкохолът, но нека не разчитаме на него толкава много. :)
Life Lessons For All: 14 Of Our Favourite Beyoncé Gifs | Her.ie Особено сега, когато периодично съм в режимни дни и диета и ограничавам, и ядене, и пиене, за да мога хем да сваля или задържа тегло, хем да не застрелям някой от глад и обезбирение :)

Признавам си, и друго нещо ме накара да забравя за напрежението от деня и това, че отново ще готвя "явно" с любимия си соев сос Kikkoman. Марката отново се спря на моя милост за рекламно лице ( тук може да ми видите ухилената физиономия) за новия си сезон, може би защото са усетили, че продажбите в Благоевградско са скочили след като активно го ползвам и консумирам. 

 

Black Ink Crew Thank You GIF by VH1 - Find & Share on GIPHYДобрите новини не спират до тук, защото Kikkoman вече имат и безглутенов соев сос Тамари. Ето, че ще мога да готвя с лекота и ястията си за семейството и приятели, които имат непоносимост към глутена. 
Тамари-то отново е естествено ферментирал соев сос, със съставки соя, сол, вода и съвсем малко алкохол, за да спомогне на процеса по ферментация, за който служи пшеницата, която липсва при безглутеновата версия. 

И този сос е без изкуствени оцветители и ароматизатори и може да се използва като заместител на всички останали сосове Кикоман. Откакто замених солта със соев сос, определено намалих консумацията на солено, което ми помага винаги в периодите на диета, а и дори след това. Нямам търпение да ви предложа любимите си рецепти с него, защото сега имам повод да не крия бутилката зад обектива :) 

Аз самата нямам непоносимост към глутен ( not that I know of) , но със сигурност ще използвам и този сос редом с традиционния. Днес например искам да ви изненадам с една уникална рецепта за веган къри с  нахут и патладжан. 


Отново, не е нужно да си веган за да оцениш стойността на ястието, защото за разлика от традиционните български ястия, където всичко сякаш става на една каша с общ вкус, тук може да се насладиш на различни елементи и устната ти кухина да се изненадва през секунди, без да влияе е на портфейла. Така де, такова ястие в някой ориенталски или веган ресторант ще ви одруса здраво, но вие знаете, че аз не мога да позволя  това да ви се случи. Нека да ви покажа колко лесно се прави! 

Необходими продукти:
2 средни патладжана
1/ 2 консерва нахут ( около 200 г ) 
1 консерва домати ( 400 г) 
1 глава червен лук
4-5 скилидки чесън
1/2 връзка магданоз ( може и кориандър) 

Подправки: 
1 равна супена лъжица червен пипер
1/2 с.л. подправка къри
1 ч.л. чили на прах
1/2 ч.л. джинджифил ( млян или рендосан) 
1 / 2 ч.л.  кимион на зърна
1-2 карамфилчета
1 дафинов лист
1-2 кардамона
зехтин
сол


Още:
1/2 ч.ч ориз басмати


Започваме като си приготвяме всички продукти на масата, а след това измиваме патладжани те и ги нарязваме на средно големи кубчета.

Слагаме ги в тавичка, намаслена с малко зехтин на дъното и изсипваме кубчетата. Отгоре ги заливаме с още няколко щрихи зехтин, соев сос и червен пипер. 


 Пъхаме ги да се пекат във фурната на 180 градуса, като разбъркваме периодично и добавяме мазнина, ако е необходимо, докато тръгнат да омекват.

През това време на котлона си сваряваме ориза, като аз го правя в цедка, а къкрещата вода стига само колкото до него. Отнема буквално минути и не рисувам да се развари. Отцеждане също е по-лесно.

                          

На съседен котлон слагаме сух тефлонов тиган и запичаме сухите подправки, така че да станат по-опушени и да пуснат уханието си. Да бъда честна подправките са на око и може да сложите колкото искате от всяка - стига крайният вкус да ви допада. И все пак, нека снимките да ви послужат за ориентира и да не прекалявате с количеството, но да има и вкус на къри:

 След това добавяме 20-30 мл зехтин и прибавяме нарязани на тънки резени червен лук и чесъна. Запържваме още 2-3 минути, докато омекнат.


Добавяме доматите от консервата и още половината количество на нея вода. Овкусяваме с останалия ни соев сос Kikkoman . Накрая прибавяме нахута, дафиновия лист и изпечените парченца патладжан, които изваждаме от фурната. 

                          

 Патладжанът нека да остане една идея по-твърд, не е нужно да стане на каша като за кьопоолу - хубаво е да усещат различните елементи и да запазите вкуса му отделно в цялото ястие. Оставям ястието все пак да къкри още 20 минути, за да се сгъсти соса и всичко да омекне една идея повече.


Опитвайте и подправете с още подправки, ако мислите, че е необходимо, докато ястието къкри. През това време нарежете на ситно магданоза и разпределете по малко ориз в купичките.

След като ястието е готово и се сгъстило, прибавяме магданоза. ( В оригинал на рецептата е кориандър и тъй като не винаги се намира под ръка пресен искам да ви представя ястието малко по-опростено) Не всеки би харесал и по-силния му вкус, затова ако сте от тези хора, заместете с магданоз - вкус, който е добре познат в българската кухня.


Дано използването на подправки или пък липсата на месо не спрат някои от вас да опитат тази вкусотия. Ако имаше как, сега щях да направя един казан и да раздавам наред, за да ви убедя, че и без месо ( и без глутен) - все е така вкусно! 

 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате -



 споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 



 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...