Капоната / Caponata

Ех, и лятото като цялата година. Не баш чудесно, но пък добре, че сме живи и здрави i пак успяхме да му се насладим. Досега не си бях взимала такава дълга отпуска от блога за всичките тези години, но ето, че 2020-та си каза своето. Изтощи ме още на първите шест месеца и имах нечовешка нужда да си закрепя менталното състояние. 

Докато много офиси в страната бяха под карантина, аз бях от "избраните", които не усетиха такава и освен редовни смени, се нагърбих с извънредни. Гледах и блога да не пострада, макар отговарянето на коментари съобщения да не ставаше толкова бързо, но силите накрая взеха, че ме напуснаха. 

И докато всяка година си взимам почивката в края на лятото, тази година решихме да не отлагаме и стегнахме саковете доста по-рано. И добре направихме. Признавам си, първите дни само спях на плажа като препил пират от умора, но след като успях да се посъвзема се оставих на удоволствието да чета книжки, да слушам шумът на вълните и да ям храна, която не съм приготвила сама. Това...не винаги беше добра идея, защото ако има нещо, което ни куца много на българския туризъм е именно обслужването. 

Но, все пак не съжалявам, че опитах някои нови местенца, разгледах двеста менюта, а накрая ме вдъхновиха не друго, а фермерските пазари, където уханието на зарзавати ме пренесе в спомена за летата на село и как бабините домати бяха толкова сочни, че цялата тава се изпълваща с ароматен сос за топене. 

Определено зеленчуците ще бъдат на почит в моята кухня и в близките месеци, защото има и по-добър начин да усетите лятото от цаца и пържени картофки. Приготвила съм ви страхотни лесни, бързи и много различни рецепти, като дилемата ми е, с коя да започна, докато още им е сезона. У дома в последно време се живее на патладжани, тиквички, пилешки крилца, дзадзики и пресни плодове. И все пак, имам доста рецепти, които чакат в чернови и още токова в главата ми, които искам да приготвя. Първото ми предложение е нещо наистина чудесно - Капоната. 

Помня, че за първи път готвихме и опитах такава на кулинарен курс по аржентинска кухня ( макар това е да е традиционно сицилианско ястие) и тогава бе и последният ми път в, който казах, че не ям "патладжани". С всяка година ги обичам все повече и повече, а страхотното на тази рецепта е, че въпреки, че напомня на някои балкански или ориенталски рецепти като подбор на съставки, зеленчуците запазват своята свежест и може да се нарече, че капоната е вид топла салата. Като такава си позволявам да изям две купички без угризения: 

А ето и рецептата:

Необходими продукти: 

2 бр. патладжани

2 бр. зелени чушки

2 бр. червени чушки

10 бр . чери домати

10. бр маслини

1 глава лук

4-5 скилидки чесън

зехтин

пресни листа мента/ босилек/ магданоз

подправки: лют пипер на люспи, сол, червен пипер, захар

По желание: кедрови ядки, каперси, стафиди, доматено пюре

Тъй като това е рецепта, която съществува в много варианти, ще ви споделя нещо като основна такава, с опция да я обогатите според вкуса си.

Започваме с това да нарежем и подправим патладжана със сол, като го накисваме в малко студена вода, за да отцедим горчивината им. Имайте предвид, че на пазара, а и не само, баба на село също има, сортове патладжани, които нямат горчилка и тази процедура може да се избегне, Може да приготвите капонатата във фурната, в тавичка или на тиган, както аз съм направила. 

След като патладжаните са готови и изцедени, се запържат за кратко в малко нагорещен зехтин. 

 Изваждаме ги и на тяхно място слагаме нарязания на по-едро лук. Може да бъде салатен или жълт, аз ползвах жълт. След това по етапно прибавяме и запържваме нарязаните на  средно чушки, чесъна на ситно, целите маслини и разполовените домати. Тук може да добавите и доматено пюре, а някои слагат и вино, но според мен става доста по-тежко. 

Аз залагам на свежи домати, по-сочни, за да станат на сос, като за да убия киселата им жилка, слагам шипка захар. Подправяме всичко и със сол, черен и лют пипер на люспи. Връщаме и патладжаните обратно.

 Към капонатата често се слагат още каперси, стафиди или кедрови ядки, като аз ще оставя на вас да прецените дали искате тези елементи.

Оставяме ястието леко да покъкри, за да се смесят вкусовете, но е хубаво да запази цвета си, тъй като не искаме да си направим някаква фюжън лютеница.

Поръсваме всичко със свежи зеленийки по избор и сервираме смело в купичка.

Страхотна лека и лятна вечеря, с която може да отиде много топъл хляб, ако сме решили :) 

Надявам се и на вас да ви хареса, а също така...

да ми пишете дали вие опитахте нещо ново и вкусно това лято или просто да ми кажете какво искате да видите в блога скоро, за да се ориентирам от коя от всички рецепти да почна ;) 

 Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Най-вкусните картофи по селски (с джоланче) / Country style potatoes and Pork Knuckle with Truffle Sauce

Дойде време за вкусните картофи. Ако има нещо сигурно в тази година е, че по-добре да ядем и пием каквото можем, че утрешния ден въобще не е сигурен. Така например аз рядко посягам към картофките. Разбира се обичам ги, но като всяка дама решавам баш лятото да не се изкушавам. А, кога картофките са по-вкусни от лятото? С богата салата, порция цаца, пилешки хапки или друго месце за гарнитура, едни горещи картофки на масата и изстудена бира е просто идеалната вечеря за семейство и приятели. 

Днес рецептата ще е много интересна, защото искам да ви споделя как сами да си приготвите най-вкусните картофи по селски - у дома, а тъй като трябваше да приготвя ястието набързо за мои гости, които "без месо " не сядат на масата и винаги идват с нагласа да ги изненадам нещо ново, което не са опитвали, и по техни думи "отново не разочаровах"!!!.

Преди време си взех от чудесното джоланче от Вера Италия, което е овкусено с трюфели и става за 20 минути във фурната. Не сте яли нещо по-крехко, обещавам ви - и картофите и месото се топят като масло, и което и да изберете да опитате от рецептата тук - няма да съжалявате.
Ако пък идеята с трюфели ви е по-екзотична, може да опитате и това със сос балсамико, който ще опитам аз следващия път. Ако го направите преди мен - споделете ми какъв вкус им! 

Гарнирах всичко с турската морковена салата, която вече ви споделих тук и какво да ви кажа - пак обрах точките. Питахме за всеки компонент по отделно и както винаги, обещах да не пазя тайните за себе си, а  бързо да ги споделя  в блога. Ето ги и тях: 

Необходими продукти:

Месо:

1 бр. Джолан с трюфели ( от тук) 

За картофите по селски:

около 800 г пресни картофи ( измити добре, не белени) 

олио/ зехтин

царевично брашно

галета

червен пипер

черен пипер

шарена сол 

чубрица

сол

Тъй като месцето е почти готово, но все пак трябва да се запече, я на скара, я във фурна, започваме първо с приготвянето на картофките. За целта ги измивам, но ги оставям с кората - тя е тънка и много вкусна. 

                            

Нарязваме ги на полумесеци и ги слагаме в тавичка, като заливаме отгоре с олио - една две по-дебели пръски. Разбъркваме добре с ръце, така че да станат мазнички и изсипваме отгоре : брашното, галетата, подправките ( на вкус) и разбъркваме отново. Нека да има олио, но не да плуват в него - все пак е по-добре да се пържат в него, отколкото да се варят във вода :) 

Количествата са на око, като галетата и брашното може да сложите първо около 2-3 супени лъжици от всяко и да видите дали са ви достатъчни. Ако имате може да сложите и чесън на прах, но аз избягвам чесновият аромат при тези картофки.

Отгоре изваждам от джоланчето, което си е със соса по себе и не го махам, а го слагам така че като се пече, да пада надолу по картофите. Ако не сте хапвали трюфели досега, ще бъдете очаровани от специфичния им аромат, който едва ли човек може да сбърка, веднъж опита ли ги. Самото месо е овкусено идеално, затова не ви препоръчвам да слагате нищо върху него. 

Пъхаме ястието да се пече за около 30 минути на 180 с обдухване - 200 градуса, докато картофките се изпекат, а месцето се зачерви. Обърнете го на два пъти, за да се запече от всички страни. 

Обещавам ви, не сте яли по-вкусни картофи през живота си - ще искате да ги приготвяте така всеки ден. Искам да ви покажа, че може да съчетават различни видове рецепти и да превръщате бързите ястия в шедьоври, като смесвате различни видове кухня. 

И затова да ви кажа и за месото - това е втори такъв месен продукт, който тестват от класиките на Италия. У дома сме големи фенове на италианската кухня - едва ли е тайна за някого, а без месо рядко се сяда на масата, макар и не винаги заради мен. И все пак, очарована съм колко е крехко, ароматно и сочно това месо.

Обикновено за да стане такова си отнема доста време, а в този вариант просто стана чудесно - като за гости в работен ден, когато нямам много време за готвене. 

Обещала съм ви да ви споделям за всичко, което ползвам, затова картофите са от баба, подправките има домашни и купечки, а месото си е от Вера Италия, а сега за да му сложа линка и погледнах, че даже е на промоция, още по-евтино, отколкото го взех.

Много ще се радвам някои от вас да ми се доверят, да го опитата, да приготвят, който и да е компонент от рецептата тук, защото мога да се закълна във всеки един от тях.

В най-чудесните картофки...

в супер крехкото месо...

и чудесната морковена салата ( пак да припомня - рецептата за нея е тук) 

Аз сядам трепет да чакам вашите отзиви и се надявам отново да съм ви изненадала приятно :) 

И да не забравя накрая, остава още ДВА дни да се включите в страхотна ми игра за спечелване на качествен слънчеви очила по избор Kietla, опитайте късмета си - нищо не губите. Цъкнете ТуК! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Домашни вафличи с изкусителен крем / The Best Chocolate Cream Wafer Bars (old fashioned recipe)

С една приятелка скоро си говорихме колко много сме се пренаситили от изкуствената красота и помпозност в ястията, снимките в социалната мрежа, гримове, мода, консуматорство като цяло, с което ни заливат от всякъде. Ако един бургер не е на десет етажа, а един десерт няма десет пласта  и не е сниман под прожекторите на фото студио, сякаш няма място в съвременното общество като " нещо стойностно". За сметка на това, в последните месеци изолацията ни накара да оценим именно простичките неща, когато ходенето по пет звездни ресторанти остана на заден план, а червилото Шанел бе така умело скрито зад маска. Разбира се, нищо от това не бива да звучи като упрек към хора, които харесват тези неща, но усещането и натиска да бъде всичко перфектно понякога тества най-добро у хората. Да имаш перфектно оформени вежди, плътни устни и усет за мода сякаш стана еквивалент за красивото, което всъщност се крие в семплите неща. 

Ето защо и в последно време залягам на доста по-простички и народи десерти, защото ми липсват именно този уют и простота, когато най-вкусния десерт беше да си открадна едно жукейче от кутията на село, преди баба да ме е видяла и нахокала, че си развалям вечерята. Намираха се и бисквитки с фъстъчен крем, а понякога и от тези вкусни вафлички със страхотен шоколадов крем. Помня, че когато бях малка мама си игра сто часа да ми направи торта във форма на къщичка с тези кори, а после сякаш изчезнаха с години от магазините. За щастие вафлени кори отново се намират все по-лесно - дали в руски магазин, по-голяма верига или дори онлайн на цена от 2-3 лева може да си приготвям истинско изкушение от детството, без да се притесняваме от всичките Е-та. 

Ако и на вас идеята ви допада и искате да вкусите този спомен, вижте рецептата тук: 

Необходими продукти:

1 пакет правоъгълни вафлени кори (7-8 броя)

250 мл прясно мляко

200 г грис София мел

200 г захар

100 г шоколад

250 г масло

1 ванилия

Започваме като слагаме млякото и захарта на котлона да се затоплят и захарта да се разтопи. Прибавяме в последствие гриста, 

                             

нарязания на по-дребно шоколад и ванилията и разбъркваме. Дърпаме крема от котлона, 

 а след това прибавяме и маслото, така че да се интегрира напълно в крема. Оставяме го да изстине и да се стегне, а след това намазваме от него между корите ( доколкото ни стигнат.).

Важно е да не мажем крема докато е още горещ, тъй като ще направи кориите меки и после и вафличките ще бъдат меки.

Прибираме корите в хладилника да стегнат за няколко часа, при мен за през нощта, а след това разрязваме на квадрати или други формички, които харесваме да похапваме. 

Дали с кафе или чай, тези вафлички ще ви "отиват" по всяко времена деня за хапване, а аз нямам търпение да чуя какво милите за рецептата. 

Споделям с вас своята храна и се надявам да споделите с мен вашите впечатления :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!  

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!