Известният ябълков пай а ла мод / The Famous apple pie à la Mode

Зимата ту си отива, ту се завръща, но ако очаквате постоянство, не ви го препоръчвам на прага на най-женския месец - месец март. За него ще чуете всякакви клишета, но във всяко клише има доза истина и самата аз мога да потвърдя, че съм способна на ден да приемна през толкова емоции, колкото половинката ми минава сигурно за цяла календарна година. 

Затова пък сме интересни и непредвидими, и както и ние наблюдаваме природата с възхищение на какво е способна, така и господата установяват това за нас с всеки изминал ден. 

Реших, че в навечерието на така мартенските празници искам да ви представя нещо сладко, топло и студено in the samе time, каквато жената само може да бъде :)

 Нещо, което носи усещането за домашен уют и уханието на канела и любов - това е невероятният ябълков пай!

Каквито и плодове да купуваме, винаги може да разчитаме, че у дома ще се намерят няколко от така вкусните, издържливи и пълни с витамини ябълки, които кротко си чакат реда. Винаги има по една купа някъде да седи, а баба не пропуска да ми пълни и чантата от касетката на село. Колкото и ябълки да ям, все остават и понякога просто трябва да направя десерт и ябълковият пай е първият ми избор.

Откакто се научих да правя тези типично американски пайове, признавам си, влюбих се в таях, защото може да се насладиш на десерт с плодове, в които те да са звездата, без да бъдат засенчени от шоколад или други компоненти. 

В днешния пай например един от продуктите само подсилва уханието на карамелизираните ябълки и това е кафявата захар, с която все по-често заменям бялата, ако тя е задължителна. 

Сигурно ще ви стане интересно и името и произхода на днешния десерт, който наистина има исторяи за разказване. Истината е, че разбрах за него в едно от предаванията на любимия ми Гордън Рамзи преди около осем годни. В един от епизодите той посети хотел Кеймбридж, където всъщност е създаден прочутия пай. 

До тогава ябълковият пай не бил поднасян със сладолед, но по желание на един от професорите, който често вечерял там, сервирали паят му с топка сладолед й го наричали "а ла мод" ( или иначе казано "По модата") .
Когато този професор потърсил за десерт "Пай а ла мод" в известния ресторант Делмонико в Ню Йорк, хората се видели в чудо, че не били запознати с този пай. Думите му били от сорта на " Как може в малък град като Кеймбридж да сервират пай а ла мод, а тук не??!!".

Е, грешката била поправена и сега смело можем да заявим, че пай ла моде се продава из цяла Америка, а ние може да го опитате и у дома. 

Оставете шоколада на страна за малко и превърнете така полезните и вкусни домашни ябълки с изкусителен и ухаен плодов пай. Гарнирайте го с топка ванилов сладолед, а отгоре залейте с със сос от карамел, който също може да направите с лекота у дома. Ето и рецептата:

 

Необходими продукти:

За кората:
Около 250 брашно
7-8 с.л. ледена вода
120 г масло
щипка сол

Плънка:
1 ч.ч. кафява захар Passiflora ( 200 г)
2-4 с.л. брашно
1 ч.л. канела
1/8 ч.л. индийско орехче
щипка сол
6 бр. ябълки

За поръсване отгоре:
3/4 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. кафява захар  Passiflora ( 150 г)
1/4 ч.л. канела
4 с.л. масло

Преди да започнем, най-важно е да си подготвим всички съставки и посуда на масата и да сме готови да охлаждаме всеки елемент от пая, преди да дойде момент за сглобяване и печене.

Така например започваме първо със смесването в купичка на всички съставки за плънката, без ябълките.

Разбъркваме ги добре и прибираме купичката в хладилника. 

По същия начин процедираме и с продуктите, които са ни за поръсване отгоре - в подходящ съд смесваме продуктите и ги намачкваме на ръка, докато получим 

                             

ето такива маслени трохи, които също прибираме в хладилника, за да стоят студени. 

Заемаме се с направата на тестото, което приготвяме от изборните продукти. В друг съд слагаме сухите съставки, а след това и маслото. Замесваме меко, маслено тесто като за пай, като добавяме студената вода постепенно, за да помогне на сместа да стане по-еднородна. 

Ако имате кухненски робот може да го направите на него или с миксер, за да бъде по-лесно. 

След като тестото е готово, го увиваме в стреч фолио и го оставям е хладилника, докато режем ябълките.

Ябълките се измиват, почистват и нарязват на по-тънки резенчета. Слагат се в купа и хоп - и те в хладилника.

Сглобяване на пая:

От полученото тесто оформяме кора за пай, като го разточваме на кръг. Сложете кората в подходящ съд за пай, при мен това е капак от йенско стъкло с диаметър около 20 см, който предварително съм намаза с масло. 

                             

Слагаме кората отгоре, изрязваме излишъка  с нож и оформяме страните на пая ето така: 

Изваждаме всички останали продукти от хладилника и смесваме ябълките с купичката смес за плънката. Към моята бях сложила и една-два супени лъжички тъмна захар меласа Passiflora, защото исках ябълките да станат много карамелизирани, почти шоколадови на цвят. 

Разбъркваме добре, като целта е да  е непосредствено преди пълнене на кората, за да не пускат ябълките сок и кората да стане глетава. 

                             

Пълним ябълките в кората и притискаме леко, оформяйки деликатен купол. 

Отгоре пък поръсваме с трохите, като отново притискаме леко, за да направят своя собствена обвивка на ябълките. С останалото ни парче от тестото може дам да си поиграем, изрязвайки цветчета или друг вид украса за пая. 

                             

Може да намажете украсата с малко размито с вода яйце, за да придобие по-голям загар при печене, но може да го направите и малко преди да го извадите от фурната, за да не рискувате да прегори. 

Пъхаме пая да се пече на 180 градуса с обдухване, докато хване златист захар и нежен карамелен цвят, около 30 минути. След това покриваме с фолио и печем още 20 минути. 

Преди да го извадим, може да махнем фолиото, да намажем с яйце и да запечем още десет минути.

Оставете пая да се охлади една нощ, за да може карамелът в него да се сгъсти и да бъде още по-вкусен. Студен парчетата ще се режат по-лесно. 

Паят е най-вкусен затоплен отново, гарниран с топка ванилов сладолед и залят с вкусен домашен карамел. Най-бързият и мой нов личен фаворит може да си припомните от тази рецепта ТУК!.

И така, аз съм готова за март!

Готова съм за сладостта на живота, за студеното, за горещото, за хубавото мрачно време и като всяка истинска дама, така и този десерт не остарява, просто се превръща в класика!

Надявам се моите рецепти и истории да правят деня ви по-усмихнат, а ако е така, може да ми го покажете като ми пишете, коментирате и последвате в страничката във фейсбук и  Инстаграм!

До нови срещи, приятели!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Торта "Кралица Мария" / Queen Mary's Cake

Всяка година за рождения ден на сестра ми правя торта. Сигурно си мислите, че тя е трогната от този жест и ще сбъркате дълбоко, защото нейните думи са цитирам " И какво от това, като не мога да я опитам". Като че ли аз съм я вързала да седи в Холандия??!! Да вземе самолета като порядъчна българка и да си се прибере при сестра си, пък тортата ще я чака на масата. Сигурно вие си мислите също, че ще я подлъжа с десерт да дойде насам, но тя не ми се хваща на въдицата и накрая просто черпя с тортичката за нейно здраве. 

И как да не отбележа този ден, като на него се е родила моята прекрасна, леко шантава, много магическа, неуморима и изключитено магнетична сестричка - Мария. За мен тя е източник на прекрасни детски спомени, неспирни спорове и кавги, завършващи обикновено с приготвянето на нещо сладко и сълзливи прегръдки от рода, аз теб толкава те обичам и без теб не мога. 

Не може човек да ме стресне с проблемите между мъж и жена, защото ако не се е опитвал да живее със сестра си в една стая, да си погажда характерите с друга жена, нищо не е видял от живота.

 То аз нищо не знам и не знам дори от къде ми бликат емоциите, а пък и друга луда като мене като има - става страшно. За капак на всичко сме отгледани от самотна майка, та у дома освен синхронизирани цикли имаше и всички други стихии и енергии. 

Никога обаче не ни е липсвала любов, подкрепа и разбиране, на което всеки може да завиди. Моите силни жени ме научиха да обичам с цялото си сърце, да не ме страх и ако нещо олабя положението, я едната, я другата ще ме смъмри да се стягам и да не изпадам в така уютното чувство на депресия.                                                                                                                                                                   Със сестра ми до ден днешен прекарваме часове на телефона докато готвим, гримираме се преди излизане или просто се прибираме към вкъщи. Споделяме си гадориите от деня  или смешните ситуации, а от време на време си повишаваме тон сякаш все още делим една стая, макар и вече на такова голямо разстояние една от друга. Тряскаме си телефона, а десет минути по-късно "отваряме отново вратата" с думите ( на чата) - "какво ще правите за вечеря" или "ти говори ли с мама за еди кой си?".

Обожавам сестра си, обичам я, не мога да живея без нея и не искам, което е най-важното. Искам да е щастлива, макар и да не е до мен всеки ден, искам да е моят компас, който ме насочва, моят приятел, който ме съветва и моето друго аз, което никога няма да се откаже от мен.

И докато нищо в света не е сигурно, едно е сигурно - аз имам сестра, която заслужава най-страхотните торти на света. Която има рожден ден, който трябва да се отбелязва, защото добрите хора, трябва да бъдат чествани - не са толкова много, че да ги подминаваме. Както и щастливите поводи!
Тази година не търсих дълго каква торта да направя, защото попаднах на тази в блога на Креми и веднага се хванах за името. 

Знаех, че пасва идеално за търсения от мен повод и макар да направих ред промени в рецептата, вярвам, че моят вариант ще ви хареса също толкова, затова и го споделям.
Освен, че трябваше да направя шоколадов крем, защото иначе нямаше да е торта за Мимата, реших да направя украса като златна корона, от която всяка кралица има нужда. Искрено се надявам зетя да си е направил този извод вече и подаръка да е опакован :) 

Тортата е лесна за правене, сочна и нежна, а освен ароматния шоколадов крем с кафе, има и плътен целувчен блат с ядки по средата, който ще ви изкуши да си отрежете и още едно парче.

Не гарантирам за оригиналност на рецептата в конкретния случай, защото самата аз не съм запозната с него, а пък направих и свои промени, върху вече променена рецепта, така че се надявам да видите най-важното - името, десерта и любовта, която седи за всичко това. Но стига вече, ето я и нея: 

Необходими продукти:

За блата:

4 яйца

100 г брашно София мел кекс

100 г захар

1 ванилия

За белтъчния блат;

4 белтъка

100 г захар

90 г брашно София мел кекс

100 г млени бадеми ( или орехи)

За крема:

700 мл прясно мляко

150 г масло

150 г тъмен шоколад

1 с.л нес кафе

4 жълтъка

150 г захар

1 ванилия 

50 г брашно

За сиропиране:

компот/ захарен сироп

За украса: 

250 г шоколадов ганаш ( рецепта тук) 

сладки за украса

Започваме като си приготвяме всички продукти на масата, за да са ни удобни и на стайна температура. За торти най-често ползвам брашното за кекс на София мел, тъй като си е с набухвател и е точно за такъв вид сладкиши.

Започваме с приготвянето на блата, който е обикновен пандишпан. Разделяме жълтъците от белтъците в супер сухи съдчета. Разбиваме първо  белтъците със захарта на сняг, а след това прибавяме един по един жълтъците, на по-ниска степен. 

                             

Махаме от миксера и почваме да пресяваме постепенно брашното с ванилията, като разбъркваме сместа от долу нагоре, за да може да се интегрира добре брашното, без да спада пухкавата смес. 

Изсипваме я после в предварително намазана с олио тавичка ( 24-25 см диаметър), с кръг хартия за печене на дъното и печем на около 25 минути в предварително загрята фурна на 150 градуса с вентилатор. 

                             

След като блатът се изпече го оставяме да се охлади постепенно, за да не спадне. Аз го правя на вратата на фурната. 

Докато блатът изстива се захващаме с белтъчния блат. Разбиваме на сняг другите четири белтъка със захарта. 

Към тях пък прибавяме в последствие брашното и млените бадеми, като разбъркваме добре. Разпределяме тази смес в същата форма отново с кръг намаслена хартия за печене на дъното и печем по същия начин. 

Може да отнеме малко по-малко врем за изпичане, важното е да хване леко розов цвят блата и ще е готов. Оставате го да се охлади в изключена и открехната печка и се захванете с крема. 

За целта сложете в купа брашното, жълтъците, ванилията и около една чашка от млякото.

Разбъркайте докато получите смес като боза, добавете още мляко, ако е необходимо. 

Останалото мляко кипнете на котлона, заедно със захарта.

                           

Когато млякото тръгне да завира, прибавете яйчената смес при непрекъснато и енергично бъркане докато получите плътен крем. 

Махнете от огъня и докато кремът е горещ пребаете към него нарязаното масло, начупения шоколад и нес кафето. Последното може да разтворите в малко вода или пък да го сложите така, само дето ще ви трябва малко повече време да го разбъркате, за да се разтвори. Аз слагам кафе на вкус - вие също сложете колкото искате :) 

Сглобяване на тортата: Разделяме изстиналия пандишпан на две части и слагаме едната половина във формата за торта с махащи се стени. Сиропираме по желание, като аз го направих с бистър компот от праскови за свежест.

Изстиваме около една втора от крема и изравняваме. 

                             

Слагаме белтъчения блат и изсипваме другата част от крема, като аз си заделям съвсем малко. Слагаме втората част от блата, която сиропираме отново и завършваме със заделената част от крема, с която да си израним тортата на места, ако има нужда :) 

Пъхаме в хладилника за една нощ да стегне и да се напои добре. 

На следващия ден ( или след няколко часа) изсипваме половината от все още течния ганаш върху студената торта, така че да може да образува отгоре равна, лъскава повърхност. Тъй като тортата е студена, той ще стегне бързо. 

Изваждаме тортата от формата и тогава я украсяваме с останалия ни ганаш, който сме оставили да стегне дотолкова, че да може да се шприцова с него. 

Правим украса по желание, като моята цел бе да наредя така бисквитките, че да образуват корона върху самата торта. 

Използвах за целта бутерки "Сълзици" и според мен се получи точно като за торта с името "Кралица Мария"!!! 

 

В разрез тортата е също толкова сочна и вкусна, 

на парче или пък в цялост! 

А сега ще ви я издефилирам и отпред, 

и как изглежда отзад, за да се убедите, че просто няма как да останете безпристрастни!

Това се казва секси парче ! ( Достойно за моята сестра :)) 

И на финала, нещо, което винаги ме кара да ми омекват колената - разрезът на хапката, с която оценявам как съм се справила и този път. 

Еми, какво да кажа значи...моята сестра има най-яката сестра! 

Това е торта за любими хора, които обичат вкусното и красивото, затова ако имате и вие любим човек, който я заслужава - рецептата е за вас!

Черпя ви с тази торта, макар и виртуално само за нейно здраве и ви благодаря, че споделихте празника ни!

Не забравяйте да ми пишете, коментирате и последвате в страничката във фейсбук и В Инстаграм!

До нови срещи!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!