Баклава с кокос / Coconut Baklava

Значи прибирам се аз от работа и си казвам. "Ей, сега ще си почина и оная книга дето са ми останали три листа за допрочитане ще я изям с парцалите, да довърша нещо днес." Довърших аз! Довърших и малкото продукти в  хладилника, защото пак се захванах да готвя. Първо да се чуя с мама, с баба ( и тя се е притеснила заради мен, че нещо ми се обаждат едни болежки), да отговоря на няколко служебни мейла, на няколко коментара в блога и то като мине едно време си казвам, "Абе какво ще му почивам". Ай да избутам още някой час до вечеря, че сега за никъде не е. И така всеки ден, дами и господа!

Представлението е просто и участникът е един и същ, защото не знам как но си вярвам, че всеки един ден ще си почина, ама хей го на - пак съм в кухнята и мия съдове от поредната вкусотия. Но този път всички са виновни!!! Приятелят ми с това, че от дни мрънка за баклава, а той сладко не яде по принцип. Аз съм си виновна, че изкопах рецептата за кюнефе и пак си напълних фантазиите със сиропирани сладкиши. Вие, които така се развълнувахте от идеята за тях, че почнахте да ги изкарвате един по един от блога и накрая времето, което е ту мрачно, ту слънчево, толкаво драматично като турски сериал и аз просто накрая се убедих, че е време да спретна нещо сиропиранко. Again! 

И така, разрових се за баклава, която не съм правила и ето че насреща ми се изправи таз баклава с кокос. Машала, викам си! Това е чудесно. хем лятно, хем есенно, хем баклава, хем пък кокос. Има и орехи, има и сироп ..има ли да му се чудя?

Нямаше никакво време, защото вече се бях запътила до кварталното магазинче, за да купя пакет кори за баница, макар и момчето ми да казва, че вече го бойкотираме. Май му смениха собствениците, след като ремонт направиха, но вече не зареждали неговите семки и у дома имаше тридневен траур, че в квартала, в който живеем вече няма "вкусни семички".
Но както и де, пак се отплеснах. Така и така нямаше как да види, бегом до магазина, хайде във вкъщи и се захванах с рецептата. Нея видях оттук, а как я направих, вие вижте пък тук: 

Необходими продукти:

3 ч.ч. кокосови стърготини

1 1/2 ч.ч. орехи

2 бр. ванилия

1 ч.ч. прясно мляко

1/4 ч.ч. мед

20 листа кори за баница

113 г разтопено масло ( и малко олио) 

За сиропа:

2 ч.ч. вода

3 ч.ч захар

2 с.л. лимонов сок

Започваме с приготвянето на сиропа, тъй като аз предпочитам да заливам топлите сладкиши със студен сироп. Знам, че някой избират обратния вариант, но за мен така сладкишите се попарват изведнъж и много често стават на каша. Слагаме захарта и водата на котлона да заврат, като аз удвоих дозата.  Рецептата като цяло е добра, но я адаптирах леко, тъй като смятам, че има как да стане по-вкусен и сега ще ви го кажа.

След като водата заври, прибавяме лимоновия сок и оставя сиропът да къкри още 10 минути поне, докато се сгъсти.  

През това време смиламе орехите, като аз го правя на чопъра и се стремя да не е съвсем на ситно, за да се усещат при хапване ;) Може да увеличите орехите за сметка на кокоса, ако решите, аз така и така правих почти всичко на око :) 

                             

   В купа слагаме орехите, кокосовите стърготини , меда и ванилията. 

Накрая прибавяме и млякото, като аз добавих и още малко, тъй като ми стана  сухичко, а рецептата беше дадена и с четири чаши кокос. Вие преценете сами, но е хубаво да не е и много влажно, защото все пак десертът ще се сиропира.

В подходящ тавичка слагаме десет листа кори за баница ( баклава) , като всеки един от тях сме намазали с масло. Отгоре разпределяме цялата кокосова смес равномерно и заглаждаме. 

                            

Процедираме по същия начин и с останалите десет листа, а след това режем на ромбчета като за баклава ето така: 

                            

Намазваме с останалото масло ( аз винаги си смазвам маслото с малко олио, за да ми е по-лесно) и пъхаме във фурната да се запече до златисто, на 180-200 градуса.

Както се казва, то ще се познае когато е готов - ще ви замирише на хрупкави запечени кори и масълце и ще изглежда ето така. Залейте я тогава с вече студения сироп ( сложете му повече или по-малко лимон, в зависимост как ви харесва повече) и я оставате да престои.

Баклавата може да поеме и още сироп и повече ядки и всякакви аромати, затова ви  съветвам, специално с тази вкусотия, да се доверите на усета си. 

Затова и я украсих освен с кокос и малко суров шам-фъстък, не само за повече цвят, но и още повече вкус! 

Една по различна баклава, която носи спомени за слънчево лято, но и ухание за уютна есен. Опитайте я и се убедете сами! 

До сладки срещи, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Домашни питки за дюнер / Pita / Arabic Flat Bread

След като вече ви представих чудесната рецепта как сами да си направите месо за дюнер у дома е логично да ви споделя и рецептата за вкусните, мекички, арабски питки. Знаете, че по-често рецепта за тях се дават предимно пърленките, които са доста по-дебели от тези, в които хапваме нашенските дюнери. Аз например съм любител на по-малкото количество хляб и тестено като цяло в дюнера, затова и арабският хляб ми е супер любим по ред парични. 

Става идеално за сандвичи, рула, кутия за храна, топене в сосове, а дори съм ви споделяла и торта с арабски питки като тази тук.

Винаги съм мислила, че не е особено лесно да разточиш на перфектен кръг толкова малко количество тесто, но се оказва, че понякога и правилно брашно помага. Овен, че рецептата е лесна и може да я направите и да нямате много опит, хубаво още и това, че излизат достатъчно бройки, така че да си имате и занапред. За рецептата се доверих на Кристина от нейния сайт, но ето как ги направих аз.

Необходими продукти: 

Около 500 г брашно за баница София мел

60 мл олио/ зехтин

250 мл хладка вода

7 г суха мая

1 равна ч.л захар

1 равна с.л. сол

Пресяваме брашното в купа.

Слагаме два трети от него в купата на миксера, ако месим с него, ако не - отделете една трета от брашното от купата.

Правим кладенче и прибавяме маята, захарта и хладката вода.

Оставаме маята да се активира, а след това започваме да замесваме тестото, като прибавяме постепенно от останалото брашно, мазнината и солта, образувайки, меко, нелепнещо тесто. Оформяме го на топка и го поставяме в намазан с олио съд, покрито с кърпа, където да втаса на топло. (Аз го правя в печката на 50 градуса) 

След като тестото втаса, го разделяме на топчета, всяко от което около 84 грама. Ако искате да имате по-малки питки, но повече бройки, може да ги разделите на още две части - по  42 грама. ( Аз така направих) 

Разточваме всяка от тях първо с размери около 10-15 см и ги редим набрашнени една върху друга, за да не залепнат, както съветва Кристина.

Въпреки всичко, моите питки залепнаха, затова предпочитам другия път да не ги редя една върху друга, а просто върху небрашнената маса, една до друга, покрити с кърпа или стреч фолио.

Докато завършим и последната, питките ще бухнат и отново с помощта на брашно, ги разточваме с размери около 25-30 см всяка, ето така:

Загряваме тефлонов тиган, в който може да сложим капка- две олио ( или не ) и запичаме питките и от двете страни. 

Ако искате да са меки, като тези за дюнер, не ги печете много, а ги оставате по-бледи и ги задушавайте бързо след изпичане, една върху друга, под влажна кърпа и в найлонов плик. 

След като питките бяха готови, ги разпределих по около 10 бройки в пакетче и ги прибрах във фризера, за да си имам, когато ми трябват. Тогава може да ги запържите в олио, да ги затоплите на микровълнова или да ги намокрите с малко вода и да ги дозапечете, за да омекнат отново :) 

Определено една от най-полезните и удобни рецепти, които трябва да имате под ръка. Винаги ще имате хлебче за сандвич, дюнер, десерт и най-вече за тези от вас, които искат да консумират по-малко въглехидрати, но не могат и без тях. 

Надявам се рецептата да ви хареса и на вас и да ме споменавате с добро :) 

Поздрави и усмихната седмица, приятели :) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Помпони - меки целувки / Schokokuss / Schaumküsse

Ето че и се видя и края на тази седмица. Не знам дали защото е края на лятото и началото на есента, защото първите дъждовни дни вече са факт или просто защото рязко захладня, но навсякъде около мен хората са се размрънкали.

Кисели физиономии те посрещат почти навсякъде, а и по това време значително се увеличава недоволството и упреците към моя милост в блога - то или рецептата ми била много за четене ( сякаш пистолет съм опряла да четата и да учат), или пък не съм наясно как се готви нещо. Ако е чуждестранно - аман от чуждопоклонничество, ако е нашенско - аман от едни и същи ястия, дето и баба им знае. Не им се сърдя на хората, напротив! Знам какво е да ти е криво, че пак се става в шест, а на всичкото отгоре е и все по-тъмно и все по-студено. 

Ако пък и работата ти е да обслужваш клиенти, и да ти викат за неща, които грам вина нямаш, ей тогава просто трябва да намериш или много силни успокоителни или много силна мотивация да запазиш положително присъствие на духа. Аз съм от вторите, и все гледам да вложа енергията си в нещо красиво и вкусно, което да отмие целия негативизъм, с който може да се сблъскам в ежедневието. 

Да, вярно е, като накрая и на това нещо намерят маана, ти иде да кажеш като бабата от вица: "Абе, яж бонбони, бе.  Не яж ла*на" Та в този забавен ред на мисли, едни бонбонки съм направила да почерпя. Сигурна съм, че няма да пропусне някой да ги определи и на друго, но за мен са едни от най-вкусните сладкиши, които никога съм яла и съвсем честно казано, не мога да спра да ям. 

Шоколадовите целувки обичам още преди да отида в Германия, но след като заминах там, станах професионалист в яденето им. Купувах си от най-големия размер, защото обичах да завирам лицето си в пухкавия понпон ( така му казвам) така, че чак нослето да ми се нацапа от белтъчен крем.

Изяждах по една кутия от тях първите седмици, после започвах да намалявам по половин от чисто финансова гледна точка..не, че съм им се наситила.

С пристигането на немските хипермаркети в България, все по-често се намират по рафтовете и конкретните помопни, които преди години специално в Германия носеха политически некоректното име - негърски целувки. Сега им казват само шоколадови целувки, защото знаете защо :)

Но стига История на сладкарството, време е за Настоящето на хапването! След като на наградите на Блоговдител Йоли ни подари по една кутия от тези малки вафлени основи, реших, че ще е идеален начин да ги използвам за меките целувки. Могат да се направят и без основа или пък върху такава от бисквитка, като аз исках да използвам тези, така и така са ми подарени от сърце.

Макар и тези вкусни хапки-сладки да се продават в нашите магазини, мога да ви кажа, че в никакъв случай не са толкова евтини, колкото реално струват да се направят. Освен това са много лесни и може да ги правите винаги, когато имате останали белтъци в хладилника. Не всеки обича ронливите целувки, но тези просто са наслада за сетивата.
Направих ги в мини-размер, като малка хапка сладко облаче, тези целувки обраха овациите съвсем наскоро след като отново се озоваха сред колегите на майка ми. 

Обикновено изпращам там голяма част от сладкишите, за да не хвана диабет у дома, пък и за да мога да получавам повече отзиви, ако има нещо да коригирам по рецептите. Е, по тази нямаше какво да се коригира, но ето я и самата нея:  

Необходими продукти:

4бр. белтъци

1 ч.ч. захар ( 200 мл) 

1/2 ч.ч. вода

1 ванилия

1 пак. желатин ( 10 г) 

щипка сол

Още:

 глазура ( 1/2 от тук) 

вафлени кори ( подложки), бисквити или др.

Започваме като накисваме желатина в студена водичка, както е описано на опаковката.
Слагаме в касерола водата и захарта да заврат на котлона, така че захарта да почне да бълбука на мехурчета.  Трябва да получим хубав, гъст захарен сироп. 

                            

След като е готово го дърпаме от огъня и го оставяме да се охлади за една минута, след което към него прибавяме набъбналия желатин. Разбъркваме го в сиропа, докато се разтвори напълно. Когато го прибавите той ще се запени първоначално, но след това ще "спихне" - не се притеснявайте!                     

                             

Пускаме белтъците да се разбиват на сняг, като прибавяме солта. Бием докато станат на сняг, като ако миксерът ви не е толкова мощен и ви отнема повече време, може да почнете разбиването едновременно с поставянето на сиропа на котлона, тъй като е добре да са готови горе-долу по едно и също време.

След като белтъците станат на сняг, започваме да прибавяме постепенно, на тънка струйка, докато се разбиват още от захарния сироп с желатин. Това ще ги накара да станат още по-пухкави и лъскави.

Подготвяме си вафлени подложки, изрязани от вафлени кори или ето такива, ако сте в чужбина, най-вероятно ще намерите в магазините готови. Ако пък няма, може да изрежете от обикновени вафлени кори кръгчета, с големина по желания ( в зависимост колко големи искате да са помпоните) или да ползват готови бисквитки.

Прехвърлете белтъците в пош и се постарайте да шприцовете колкото може по-бързо сместа, тъй като стяга.

                    

Оставете ги да изстинат напълно, като може да го направите на стайна температура, хладилник и дори фризер. Аз използвам последната опция, тъй като през това време си правя глазурата.

Изсипвам я в тясна чашка, така че да мога да потапям студените помпони с връхчето надолу и да ги облива добре. Тъй като са студени, глазурата стяга бързо.

Избирам тази глазура, а не обикновен ганаш, тъй като е малко "по-тънка" и хрупкава, благодарение на маслото.

Дори и крайният продукт да ви изглежда като известно емоджи, мога да ви гарантирам, че е супер вкусно и едва ли ще изядете само едно. 

Бая се почудих дали в сезона на мрънкането моето чувство за хумор ще бъде разбрано и прието, като започнах да се цензурирам мисловно до степен в която си казах, че това не е нормално. Все пак за разлика от всички други медии, блогърите имаме свободата да водим свои личен дневник с мисли, опит, желания и каквото душа ни иска. Може да ни четете, а може и не. Може да ни харесвате или не, но въпреки всичко, трябва да останем верни на себе си. 

А аз съм вярна на това, че трябва да гледаме по-ведро на нещата и да бъдем мили един с друг! 

А, сега е време да ви оставям, тъй като отивам на последния фестивал на открито за сезона и е време да изпратим лятото. 

Сега, когато температурите все по-често ще ни карат да си стоим у дома, ще видите какви неща ще се наготвят :) 

Усмивки от все сърце, приятели и ви изпращам много топли и позитивни емоции! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!