понеделник, 11 декември 2017 г.

Пухкави тригуни с шоколад / Triangle chocolate bread


Само две седмици остават до Коледа, а аз имам толкова още рецепти да ви споделя. Започвам да вдигам точките на сладостите малко по малко, като днес ще ви изкуша с едни супер апетитни тригуни с шоколад. Наистина си струва да ги опитате, повярвайте ми. И аз като вас се чудя къде ли ще ми излезе края на това празнично плюскане, но така и така всяка година цикълът е същия. След празниците се минава на диета, като ако и Нова Година е била тежка, хората обикновено спират и алкохола, цигарите и определени телефонни обаждания на определени хора :) Ние сега можем да броим калории или да се радваме на живота, затова аз избирам второто. Плюс това, знаейки какво ви очаква в следващите публикации, надежда за диета всяка оставете. :) 


Обещавам ви, ако всичко мине по вода ще намеря време да ви пусна няколко публикации за това как аз поддържам моята форма, която в момента е кръгла, но бързо успявам да я вкарвам в ред. Имам си своите трикове, но за да съм сигурна, че няма да жадувам по определени неща дълго време, гледам да си хапвам от всичко на етапи. Зимата например е сезон в който може да си позволим мазно месце и пухкаво хлебче. Днешното е точно такова, с много тънка, захарна коричка и парченца шоколад. Кифла ли е, десерт ли е...нямам идея, но е просто невероятно! 


Преминаваме направо към рецептата, като и този път използвах любимите ми шоколадови капки, които може да намерите в големите вериги магазини. Вие може да ги замените с парченца шоколад, макар аз да харесвам капките, тъй като не се разтапят толкова при печене и остават все пак някак мекички . Но ето и самата рецепта:


Необходими продукти:
120 г шоколадови капки
200 мл прясно мляко
60 г кисело мляко
1/2 кубче мая
5 с.л.захар
1 с.л. масло
1 яйце
щипка сол
олио

За намазване: яйце/ жълтък + мляко + захар

Започвам като в купа пресявам брашното, прибавям щипката сол и правя кладенче, а в леко затопленото мляко шупвам маята с една-две лъжици от захарта.
В кладенчето изсипвам останалата захар, киселото мляко, яйцето и разтопеното масло, а след това и шупналата мая.


Размесвам всичко, като мога да добавям малко олио, ако е необходимо, докато образувам меко тесто.


Прехвърлям върху леко набрашнен плот и меся още няколко минути, добавяйки брашно, докато спре да лепне. разстилам на лист и пръсвам от шоколадовите капки.


 Омесвам пак на топка, а след това разточвам на кръг, не много тънък. Разделям с нож на осем парчета като за пица.


Прехвърлям в тава с хартия за печене и оставям да втасат за 20 минути покрити с кърпа. Загрявам фурната през това време на 180 градуса а в купа си разбивам яйцето / жълтъка с малко прясно мляко. Бухналите тригуни намазвам с тази течност и поръсвам с кристална захар по желание ( аз направих само половината така) .


Пека ги и тях за около 20 минути. Оставам да изстинат напълно. :) 


Аромат ли бе да го опишеш...толкова пухкави, толкова вкусни....


Не ми ли вярвате! Опитайте ги и не забравяйте да ми пишете после в коментарите колко са ви харесали :)

Сърдечни поздрави, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




събота, 9 декември 2017 г.

Ашуре / Ashure


Обещала съм тази година да ви изкушавам с много нови, стари, интересни, празнични и постни рецепти за сезона и си държа на думата. Ето, например, днес в събота, вместо да се разхождам и да пия кафе, пак сядам да ви споделя една чудесна и тематична рецепта, която може да се услади не само на постещите сред вас. Представям ви рецептата за ашуре. И тя, като много други има много разновидности, но си харесах тази на Мария, защото досега не ме е подвела с нищо, а пък трябваше да го приготвя кажи-речи за първи път. 
Така е, защото самата аз никога не съм си представяла ашурето като някакъв специален десерт, който може да ме съблазни особено много.  Така де, някакво сладко жито, просто. Обаче след време, пренаситена от всичките тези десерти с шоколад, сметана, маскарпоне и какво ли още не, такива семпли сладости все по-често намират място у дома. 


Носят спомени за едни по-топли и простички времена, когато да си избереш десерт в сладкарницата не беше като избор на пищността, а просто на вкус. Лелинчо ми Ицо обожава ашуре и си спомням как излизахме привечер на разходка в пловдивския квартал. Там, техни семейни приятели - арменци държаха гаражче - сладкарничка, която предлагаше четири - пет десерта и най-вкусния сладолед. Аз си поръчвах саралия със сладолед, лелинчо ми - ашуре със сладолед, а леля ми се чудеше къде го побирахме след обилната вечеря, която току-що сме омели.


Носталгичната ми натура нямаше как да не превърне този спомен в някоя вкусна рецепта, затова и реших, че преди да премина през вихрушката от торти, която съм ви подготвила, ще ви почерпя с този десерт, който ще се хареса и на постещите сред вас. не пестих нито плод, нито ядка, защото определено реших, че това ашуре, ще трябва да ви накара да се размечтаете. А ето как го приготвих:


Необходими продукти
350 г жито
360 г захар
200 г ядки ( орехи, лешници, шам фъстък) 
200 г сушени плодове ( кайсия, стафида, червена боровинка)
2 с.л.  нишесте
1-2 ванилия
лимонова кора
канела

По желание: ванилов скадолед и сок от малини
зрънца нар

Както виждате нищо сложно няма в продуктите. Аз отидох в магазин за ядки и си отмерих в различни пакетчета и грамажи от сушените плодове и от ядките. 
За житото се спрях на това, тъй като получих добри отзиви от майка ми :) Измих го добре под течаща вода, докато се избистри и след това го сложих да се вари с около три литра вода.

                             

Оставям да къкри докато се свари и макар при Мария да е отнело много време, при мен бе сигурно около 30-40 минути. Отцеждам течността в купа, но я запазвам. В друга отделям 1/3 от житените зърна.

                             

Пасирам останалите, заедно с малко от заделената течност. в купичка размивам и нешестето заедно с малко от течността. 
Нарязвам на парченца ядките и сушените плодове :) 

                     

Прибавям към пасираното жито ядките, плодовете, ванилията, лимоновата кора, захарта и останалото жито. Разбърквам всичко, добавям и размито нешесте и още малко от водичката, ако е необходимо. Връщам на котлона за още 2-3 минути.


Според мен спокойно може да се пропусне нишестето, защото то си има такова в самото жито, но по рецепта присъства и реших да го добавя. 
Разпределих готовото ашуре в чашки.


 Голяяяма вариация от чашки, защото не с получи малко количество, но вие може сами да сметнете по грамажите :) 
Украсих всяко отгоре с малко от заделените ядки и плодове, поръска канела и зрънца нар.


Получи се една наистина пъстра, коледна картинка!


Когато майка ми влезе възкликна "Аауу , каква е тази красота", а аз отвърнах: "Ашуре, да не повярваш. И аз не знаех, че може да изглежда толкова апетитно". 
Тя изтича до магазина за да потърси точно такъв сладолед, с малинов сироп, който върви идеално на десерта. Малиновия сироп леко контрастира със сладостта му, а сладоледа го освежава още повече.


Лъжичка по лъжикча и чашка след чашка..всичко се изяде :) 
Опитайте и вие и ми споделете впечатленията си в коментарите по-долу!
До скорошни, сладки срещи, приятели!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


четвъртък, 7 декември 2017 г.

Чомлека на Сашо / Balkan style Meat And Vegetable in a clay pot


След вчерашния празник, където заситихме сетивата си с риба, приготвена по всякакви възможни начини, посягам към една рецепта, която отлежава дълго в чернови. Дълго, дълго, от лятото да сме най-точни. Запазих я, защото зимния сезон е много по-подходяща за нея, както установихме и ние, готвещите я, насред 40 градуса температура тогава. Накрая обаче, от стръвност, пък и наистина си беше станало много вкусно, седнахме да си го хапнем и снимки на after няма, защото нищо не остана :) 

Поканата бе от мой приятел Сашо, с който ни свързва на само любовта към качествената музика и напитка, :), но и към вкусната храна. Хвърляхме си от време на време в лицата кулинарни предизвикателства под формата на снимки, кой какво готвил днес, докато накрая реших, че трябва да ги опитам аз тия неща, за да знам каква точно конкуренция имам в този град :) 


Та, събрахме се ние един прекрасен слънчев, горещ ден и какво ще готвим - месо в глинен гювеч, разбира се. Със зеленчуци и всичко. Беше приготвил и свинско, и телешко, и пилешко, както и едно супер малко гърне за целта. :) Хайде, обратно към нас, да вземем моето, което може да побере всичките вкусотийки. Сядаме да го готвим - токът спря. :)  Идеално...време е да пием! Няколко часа ( бутилки) по-късно и един пропаганден филм за втората световна, ястието бе готово, а ние вече определено нямахме търпение. Сашко не беше много доволен, но аз смятам, че се получи чудесно и си хапнах от всичко в чинията. Нарекох го чомлек, макар той да не го представи така, но реших, че "Месото на Сашо" няма да ми донесе много точки сред консервативните :) 


И тъй като официално сме във винения сезон, смятам, че й е дошло времето. Може да отнеме малко повече минути за приготвянето й, но пък това обичам на тези рецепти - слагаш всичко в гърнето и забравяш за него. Идват почивни дни, още празници - опитайте и тази рецепта! Ето я и нея:
Необходими продукти:
3бр. ленти свински гърди
3бр. телешки пържоли
2 бр . пилешки бутчета
200 г гъби
200 г дребен лук
3-4 бр. картофи
1 бр. червена чушка
1 бр. морков
1 голям домат
1 глава лук
1/2 ч.ч. червено вино
1 ч.ч. вода
олио 
( подправки: сол, дафинов лист, черен пипер, риган)

Овкусяваме месото със сол и черен пипер.


Обелваме и почистваме лукчетата, а зеленчуците нарязваме на средно големи парчета. 


Режат се с голямо внимание и голям нож на фона на добра музика за по-добър вкус :) 


Нарязахме и телешкото месо, за да стане по-бързо :) Сложихме малко олио на дъното на съда, и разпределихме от телешкото месо и част от зеленчуците.


По средата наредихме свинските гърди, отгоре отново зеленчуци и завършихме с пилешките бутчета. Между всеки пласт посоляваме леко, като може да поръсвате и от подправките на вкус. Накрая прибавяме и водата и виното. 


Поставяме ястието в студена фурна на максимална температура, докато заври, а след това намаляваме на 150 градуса и печем до готовност - два -три часа.


Бяхме прекалили малко с водата, но пък когато си на гости не се правят забележки ( особено, ако искаш да те поканят втори път :)) Плюс това сосчето беше идеално за топене, а Сашо бе спретнал и чуден домашен хляб, в който слага винаги малко ким, който го прави много специален. 
От своя страна ще кажа, че не съм се трудила много да правя перфектни снимки на ястието, но то така става, когато вече трепериш от глад, а трябва да снимаш. Накрая захвърляш всичко и сядаш да ядеш. 
Благодаря отново на нашия домакин и вдигам наздраве за такива вкусни моменти с приятели - нека всеки ги има! 
Ако и вие искате да усетите тази топлина, непременно си сгответе това ястие! 
Слънчев ден, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...