Днес искам да ви "подаря" една рецепта, която ми е много скъпа. Когато живях в Германия беше едно от любимите ми ястия и не пропусках случай да го хапвам, когато ми се отдаде възможност. Носи името цигански шницел и макар аналогията да не е толкова апетитна е наистина много, ама много вкусно ястие.
Аз го свързвам с циганското лято и началото на есента и макар вече да сме по-скоро до зимата, тези дни времето навън е по-скоро слънчево, а никога досега не съм излизала по толкова тънко яке по това време на годината. Много приятна и романтична есен се оказа!
Вярно, имаше няколко дъждовни дни в нашия край, но пък през останалото време навън е идеално за разходки и аз не пропуснах да си направя такива през почините дни.
А ето на какво се натъкнах: Докато се връщах от селския пазар, където бях да си купя един голям праз, който стърчеше от раницата ми като самурайски меч ( сигурно такива са били на веганите по онова време), се наслаждавах на прошарения от златни листенца асфалт. Във въздуха се носеха различни миризми - на мокра пръст от падналия нощес дъжд, топли сладки от близката пекарна и онова неопределимо ухание на слънце, което сякаш разрежда въздуха с топлината си и става много по мек. Минах и пртез няколко витрини на кафета и заведения, от една от които двама влюбени си държаха ръцете, гледаха се влюбено, пиеха чай и си направиха селфи ( ъф корс), сигурно с хаштаг #Blessed. По-надолу по улицата обаче, в далеч по-скромната квартална сладкарница двама дядовци играеха табла и си прекарваха неделната сутрин също доста добре.
Обичам да наблюдавам живота навън, кара ме да оценявам наистина малките неща, които ми се случват и на мен, но не мога да ги видя от страни. И така докато плувах в тези топли, есенни моментй, една носталгична рецепта изплува в съзнанието ми и вече знаех какво ще си приготвя за обяд. Бях на крачки от нас, но направих лек завой до близкия магазин, където си купих четири крехки свински пържолки, а останалото вече имах в хладилника.
Запътих се към нас с такова нетърпение, че ще опитам отново толкова любимата си рецепта, която сякаш бях забравила с времето.
Докато изкачвах стълбите мислено рисувах картинката на ястието, което ще кипи от цветове и аромат, а след това ще се настаня удобно и ще си загледам някое романтично следобедно филмче!
Ако и вие имате нужда от такъв вид преживяване, съветвам ви да го направите с точно това ястие:
А ето и самата рецепта:
3 бр. чшки ( различни цветове)
4 бр. свински шнитцел
500 мл телешки бульон
1 гляма глава лук
1 скилидка чесън
1/2 ч.ч. доматен сос
80 г брашно
1 с.л. сол
1 с.л. черен пипер
1 с.л. червен пипер
2 с.л. масло
магданоз за поръсване
Започвам като си нарязвам зеленчуците на средно големи парченца - лук, чесън и чушки.
Най-красиво става с различни цветове чушки и аз предпочитам да използвам такива.
В чиния смесвам около половината от брашно. Подправям месото със сол и черен пипер и овалвам добре, като изтупвам излишното брашно. В някои магазини продават директно оформени свински шницели, но може и да ползвате любимо свинско месо ( по- възможност без мазнини като каре например), начукано на тънко.
В една супена лъжица масло и малко олио запържваме шницелите.
През това време в още малко мазнина запържвам чесън и лука до златисто.
След това прибавям чушките и овкусявам с малко сол.
След като чушките са готови, дръпвам ги леко настрани в тигана, и в другия му край слагам останалото масло и още малко олио. Прибавям 2-3 с.л. от брашното, поръсвам и малко по зеленчуците. Запържвам маслото в долния край на тигана в мазнината леко, докато се сгъсти и прибавям бульона.
Добавям доматите и червения пипер, като аз използвах любимия си домашен доматен сос, тъй като е леко пикантен. :)
Ако сте сложили повечко брашно и сосът се сгъсти прекалено, просто добавете още малко топла вода.
Оставете ястието да къкри на тих огън още 10 минути.
През това време успях да изпържа малко златни картофки за гарнитура.
Сервираме ястието, като върху горещите шницели слагаме черпак от горещия, ароматен сос.
Пържени картофки и малко свеж магданоз допринасяха за тази пъстра есенна картина.
Мога да ви кажа, че това бе едно от ястието, което споделих с най-голяма неохота, тъй като много ми се искаше да си го изям сама. Но както и да е...както се казва...Щастието е истинско, само когато е споделено!
Вкусна седмица, приятели!
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!