Свинско руло с пълнеж от сирена / Bacon Wrapped Stuffed Pork Roll

Трябва да съм честна с вас както винаги и да ви призная, че не винаги успявам да съм супер слънчева, дейна и позитивна. Определено се старя всеки ден да свърша нещо полезно, за да не мисля прекалено много, тъй като съм от онези хора, на които казват "мислиш прекалено много". 

Ако постоянното преосмисляне на всяка ситуация гореше калории, досега щях да съм в умряла, честно ви казвам. Но колкото и да се опитвам напоследък да не отдавам значение на разни изтощаващи неща около мен, някои от тях просто ме застигат. Днес се събудих с петдесет нюанса сиви кръгове под очите си от ужасното безсъние, което ме е налегнало напоследък и неоспоримото усещане за настъпващата есен. 

И макар горещините тези дни да се опитват да ме заблудят, че има още време за плаж, аз го усещам в  прокрадващата се есенна умора, в желанието за по-меланхолична музика, филмови маратони, месни ястия и копнеж за усамотение и спокойствие. 

И така, попаднала в този междинен етап на смяна на сезоните, между енергичното, живото, забавно и спокойното, улегналото и работното, аз самата не знам от къде да започна. Имам идеи, но нямам сили, лутам се неорганизирано и подхващам едни и други задачи, докато накрая просто седя и се чудя къде отиде уж дългият ден. Затова реших, че най-подходящо за това е да довършвам неща.

Започнати неща. Всеки си има такива. 

Днешната рецепта например е точно такава. Направих я преди време и все не й беше момента - нито лятна, нито зимна, нито тежка, нито лека и така докато се залежа в графа "чернови". Залежа се до толкова, че започнах да виждам кусури в снимките и не бях сигурна дали да я публикувам, докато днес просто си казах - това е рецептата за това време. И е чудесна! И ще ви хареса, както се хареса и на мен и всеки, който я беше опитал - Свинско руло с пълнеж от сирена.

Още една моя хрумка, която създадох преди време изцяло според вкуса си. Обичам да експериментирам в оформянето на месо и не мисля, че всичко трябва да изглежда само като пържоли. Както ви обещах преди време и тази година ще има повечко месни рецепти, тъй като след края на лятната продукция и консервирането, смятам, че тялото ни отново ще потърси жадно истински, хранителен протеин. 

Освен лесна за приготвяне, тази рецепта е чудесна и за гости, като може да поднесете месото и на хапки, тъй като има не само впечатляващ вкус, но и пъстра визия.`

И така, ето и рецептата;

Необходими продукти:

Около 800 г свинско ( 5 бр. пържоли)
200 г крема сирене
100 г бекон / прошуто/ немска шунка
150 г моцарела
шепа касис, боровинки или др.
сол, черен пипер, червен пипер
пресен магданоз

За гласурата:
мед, лимонов сол, лют пипер

Подготвяме фолиото за увиване. Върху стреч фолио поръсваме обилно сол, чене пипер и червен пипер ето така:

Нарязвам местото на пържоли, като при мен излязоха общо пет броя. Използвах месо от врат, но може да ползвате и друго, като за да е по-стабилно рулото е  добре да е с по-малко мазнина.

Начуквам пържолите, за да станат по-тънки и нареждам върху фолиото една до друга ето така:

Отгоре овкусявам с още малко сол и пипер и намазвам от крема сиренето. Разпределям по средата от нарязаната на резенчета топки моцарела и разпръсквам наситнен магданоз и червени боровинки или касис. Може да ползват и друг любим плод, като аз намирам леко тръпчивите за по-подходящи.

Ако искате да ви сладни повече, може да сложите накиснати сушени червени боровинки и ли сини сливи.

Подвивам леко в двата края, за да не изтича сирене, а след това, с помощта на фолиото завивам рулото по дължина и притискам здраво, оформяйки на салам. Слагам в хладилника да престои за около половин час.

                    

След това, отново върху прозрачно фолио нареждам плътно парченцата бекон/ прошуто/ немска шунка и прехвърлям свинското руло отгоре, като го отвивам от фолиото. Завиваме отново с другото фолио, обличайки рулото с бекона.

Така готовото руло, отново завързвам и притискам здраво, за да може да полепне добре бекона по него. Слагам го в хладилника за кратко, като през това време си изфабрикувах формичка за рулото от фолио. В този момент, нямах подходящ съд, а само големи тави, и не исках да рискувам рулото да се разпадне или плънката да изтече по време на печене, затова  го увих по този начин във фолиото. 

Пъхнах го да се пече на 220 градуса за около 25-30 минути, а след това намалих на 160 и пекох до пълното му изпичане.

Периодично намазвах рулото с четка, потопена в глазура от мед, лимонов сок и лют пипер, като пропорциите бяха на око и я опитвах на вкус. Исках месото да има тази сладко-свежа карамелизирана коричка, която съвсем леко да пощипва с пикантност.

Получи се наистина много подходяща комбинация от вкусове, в която в крайна сметка не усетих нищо нестандартно, защото висичко се съчетаваше много добре и имаше изключително балансиран вкус. 

И макар снимките все още да не са ми сред любимите, рецептата определено е такава. Затова ви предлагам да я опитате и не забравяйте да ми напишете впечатленията си в коментарите.

Усмихната седмица, приятели!

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Тарт татен с ябълки и бърбън / Apple Tart Tatin with Bourbon

Честит първи учебен ден! Дали ще празнувате, че сте учители, ученици, имате ученици у дома или просто се радвате, че не сте ученици вече, важното е да се радвате на деня и така на всеки следващ! Както казва моят добър приятел, нАучен сътрудник, просветител, вдъхновител и на мъдрости носител професор Донев, "Празникът трябва да е вътре в човека".  

Професор Донев (Камен Донев) е изключително подходящ за днешният повод, тъй като той е отдал почти целия си съзнателен и несъзнателен и отвъден живот бихме могли да кажем за развитието на младите умове в България, и по света, за популяризирането и утвърждаването на важността от просвета във всяка сфера на живота.
Ако не сте присъствали на нито една от неговите лекции, не сте имали възможността да надникнете в неговите научни трудове като книгата "Как да не ни личи когато сме прости" например, то определено мога да ви препоръчвам да наваксате с материала, като всеки поизоставащ ученик. :)
И защото смятам, че винаги трябва да се помага, особено с това, хората да разпространяват умните слова и да са отговорни с примера си за създаването на една по-добра, интелигента и благотворна среда за развитие, ще споделя няколко от любимите цитати на професора, а с тях се надявам да завършите седмицата си с усмивки..до ушите! 

"Образователната система има ролята - не да образова човека и не да го завърши, а просто да сведе до минимум възможността той да остане безвъзвратно прост."

"Някои родители си мислят, че децата им са усмихнати и щастливи. Не. Дълбока заблуда. Просто с пицата устата се е деформирала."

"Веднъж подарих на един третокласник книжка. Той, разбираш ли, получи колики. Следващите две години, пак се върна, гледам го, той блее. Ближе сополи и ги пуска като балони. Сочи луната и внезапно се смее. Иска да изяде самата луна.На гълъбчето вика мяу. Нищо не сънува, защото вътре не протичат процеси.То е просто като касичка" 

"В училищата говорът е нещо средно между раждаща лъвица, пресипнала кокошка и грипава хиена".

"Всеки мъж сам си поставя " оценка ", избирайки жената до себе си.Някой избират шестицата, други се оценяват за среден."

"Правило №3: Когато човек реши, че е прост, трябва да го каже моментално на другите! 
Пример: "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме"

И така, след като дадох своя принос към просветата, ще допълня нещо и от себе си. Нека не пренебрегваме силата на храната, както за душата, така и за тялото. Нека научим себе си и близките си, да се радваме на живота с всяко нещо, което правим. Ето например, днес ви призовавам да превъзмогнем суетата и да се опитаме да оценим по-скромните на вид десерти, но носещи повече топлина и вкус от която и да е било шоколадова торта. Представям ви един класически тарт татен с ябълки.

Когато последния път на село баба ми подаде със скованите й от работа ръце няколко от градинските ябълки, които беше събрала в престилката си, веднага знаех, какво ще направя у дома. Може ябълките да не бяха лъскави, с еднаква форма, нито лишени от черни петънца за изрязване, но бяха истински и отгледани с любов. Знаех си, че ще приготвя сладкиш, носещ копнежа за есен и уханието на карамел. Ако и вие искате да усетите това присъствие у дома, както и да научите някой да хапва и оценява повече плодовете като носител на сладост и вкус в ежедневието, това е десертът за вас. А ето как да го направите:

Необходими продукти:

400 г бутер тесто

60 г меко масло

4-5 бр. ябълки

1 3/4 ч.ч. захар

един лимон

1 пак. бурбонска ванилова захар

3-4 с.л. бърбън

Измиваме и обелваме ябълките. Разполовяваме и почистваме от семките и твърдите части. 

В тавичка с диаметър от 25 см. в диаметър, поръсваме две трети от захарта, като аз ползвах микс от бяла и кафява. Съотношението беше една чаша бяла и 3/4 ч.ч. кафява.

Отгоре разпределяме половината масло, нарязано на кубчета.

Пъхаме тавичката във фурната на 200 градуса, докато захарта се карамелизира. През това време слагаме ябълките в купа, изстискваме лимона, поръсваме с ваниловата захар и напояваме с бърбърн. 

                       

Изваждаме карамелизираната захар, нареждаме отгоре ябълките и пъхаме за още пет минути във фурната, докато ябълките пуснат своя сок. През това време разточваме бутер тестото на тънък лист. 

                          

Изваждаме тавичката, заливаме с останалия от купата сок, слагаме парченца от заделеното ни масло върху ябълките, поръсваме с останалата захар и покриваме с бутер тестото.

Изрязваме излишното тесто ето така.

Пъхаме да се пече за около 30 минути на 190 гртадуса.

След като се изпече оставяме леко да стегне соса, като завъртам самото тесто в кръг, за да предотвратя залепването на ябълките за дъното.

 Обръщам в подходяща за целта чиния и сервирам.

Миналата година по това време си дадох сметка, че ви почерпих пък с уникално вкусния "Обърнат сладкиш със сливи" тук, а ако желаете може да опитате и рецептата ми за "Тарт татаен с круши" тук. 

Сега, аз ще се насладя на парченеце истински вкусен десерт, състоящ се само от тънък пласт крехко тесто, а отгоре сочни и ароматни ябълки, обърнати в най-ухайния и нежен сос.

Защо да не го направите и вие :) ??!!

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта "Бялата Неделя" / White Sunday Cake

Ама, че година само?! Случиха се толкова неща в живота ми, и с близките и познатите около мен, които никога не съм предполагала, че дори има възможност да се случат, но ето на...живот. Сигурно леко ви учудва факта, че почнах да считам годината за отминала в началото на септември, но пък си имам причина и това е рождения ми ден. Така и не го отбелязах подобаващо на време, затова пък реших да си запазя "повода" за някои ето такъв ден и просто да го отпразнувам с вас. Както се казва, "истинско е щастието, когато е споделено" и много бих искала да направя това, придружено с една чудесна торта за почерпка, разбира се.

И защо да пропускам празнуване, само защото не се е случило когато трябва и както ми се искало например. След една година, в която станах леля, присъствах на уникални сватби, рождени дни и няколко неочаквани погребения за съжаление, бях свидетел на разтърсващи събития, както по света, така и в живота на близки и приятели, но и на щастливи възможности за някои от тях. 

Самата аз преживях разочарования, болка, щастие в най-чиста форма, смях, от който те заболява корема, силни емоции, изненади, възможност за развитие, огорчение от съвсем непознати за мен хора и приятни изненади от хора, които никога не съм подозирала, че имаме нещо общо.
Мога да кажа, че това бе година, в която живях през очите и емоциите на другите хора около мен. Посветих се на желанието си да се опитам да разбирам повече околните, да не прибързвам да обръщам всяка ситуация спрямо мен, да се опитам в трудните моменти да направя нещо добро и полезно за някой друг и да се надявам това отношение да се предаде от човек на човек. 

За моя радост, в почти всички случаи така и ставаше. Колкото повече се радвах на хората около мен, толкова повече животът ми поднасяше моменти за радост. Тази година не получих толкова подаръци от близките, а подаръци от хората около мен на които най-сетне успях да обърна повече внимание. Получих лично изработен портрет от един млад и талантлив приятел, песен посветена на мен в първия албум на друг много близък за мен човек, едно чудесно пътешествие само с приятелки, едно екстремно преживяване-подарък, десетки обаждания и картички от хора, които не бях чувала години, покани за различни събития и множество прегръдки и усмивки от всички, с които споделих последните 365 дни. 

Благодаря на всички, които избират да бъдат част от живота ми, било то приятели, познати или вие, читателите на блога! Вашата подкрепа във важните за мен моменти - конкурси, награди или просто някои мили думи са понякога достатъчни да ми докажат, че наистина няма по-голяма сила от усещането за любов и наше задължение е да го предаваме на колкото може повече хора, за да може светът да става по-красив и добър. 

Ето например, толкова по-лесно се създават такива красоти като днешната, ако носим топлината в сърцето си и се отърсим от страха си за провал - та това е просто торта. И макар на пръв поглед продуктите и работата по нея да изглеждат повечко ( нещо, което ме отказваше известно време, при все, че се продава близо до нас), реших, че е време в блога да се появи и тази рецепта за торта.

Сега, след като я направих, мога с ръка на сърцето да ви кажа, че описанието по целия процес отнема повече време отколкото направата на тортата и наистина хич на й се плашете. И този път се доверих на рецептата на Мария, а ето и как я приготвих аз:

Необходими продукти з аторта 26 см диаметър:

За блата:

7 яйца

7 с.л. захар

7 с.л. брашно

2 ч.л. бакпулвер

2 с.л. какао ( равни) 

За крем 1:

500 мл прясно мляко

200 г захар

90 г брашно + 25 г царевично нишесте

100 г масло

За крем 2:

500 мл сметана 

2/3 ч.ч. захар

За ореховия крокан:

300 г захар

100 г орехи

За захрния сироп:

1 ч.ч. захар

2 ч.ч. вода

За декорация:

Бял ганаш:

100 мл течна сметана

100 г бял шоколад

25 г масло

Черен ганаш

50 мл течна сметана

50 г черен шоколад

шоколадов чипс за украса

Леко съм опростила рецептата, но като цял съм я запазила. Блатът е добре познатия ни пандишпан, като започваме с внимателното разделяне на белтъци от жълтъци. Разбиваме белтъците със захарта на сняг.

               

    През това време смесваме какаото с яйцата на еднороден крем.

  

Започваме бавно да прибавяме шоколадовата смес към битите белтъци, като може да намалим скоростта на миксера.

           

Спираме миксера и на ръка пресявайки постепенно, прибавяме брашното и бакпулвера, като бъркаме с шпатула от долу нагоре, като се стремим да запазим въздушността на сместа.

Прехвърляме го в леко намаслена с олио и застлана с кръг хартия за печене на дъното тавичка и печем на 170 градуса за около 30 минути. Оставаме да се охлади във фурната постепенно, за да не спадне блата.

 

През това време, на единия котлон в касерола слагаме съставките за сиропа и оставям да ври около 3 минути. След това изключваме и  оставаме да се охлади напълно. 

На другия котлон слагам около 400 мл от млякото и захарта да кипне. В купа смесвам остатъка от млякото, брашното и нишестето. Слагам още малко мляко, ако е необходимо, до получаването на средно гъста каша. Когато млякото тръгне да завира, прибавяме брашнената каша и бъркаме енергично. Получаваме гъст крем, който махаме от котлона и след като се охлади леко, прибавяме маслото и разбъркваме отново. 

                       

 Остава ни само да направим крокана. За целта карамелизираме захарта в съд на котлона и прибавяме счуканите на средно-едри парчета орехи ето така. Разбъркваме хубаво,

а след това изсипваме върху силиконова подложка, докато изстине напълно. Внимавайте, няма такъв ужас като изгоряло от карамел!

Последната стъпка е да разбием сметаната със захарта до получаването на пухкав крем. Аз ползвах растителна сметана и тя бухва повече от обикновената, но пък реших да я разбия направо наведнъж - и за крем и за украса. Слагаме захар на вкус, препоръчвам ви и вие да направите така, като може да ползвате и предварително подсладена.

Сглобяването на тортата става като разрязваме блата на три по хоризонтал.

Във формата на тортата слагаме първия блат и напояваме с една трета от сиропа. ( може да ползвате мерителна чашка, за да ви е по-лесно да разпределяте количеството)

Отгоре разпределяме варения крем, заглаждаме и слагаме две шепи от начупения на ситно предвително крокан.

Отгоре слагаме втория блат, напояваме отново и слагаме около две трети от битата сметана, като останалата част заделяме за измазване и украсяване на тортата. Слагаме още толкова крокан и завършваме с третия блат.

               

Винаги препоръчвам последния блат да е дъното на тортата, тъй като е най-равен. Сиропирме с третата част от сиропа и пъхаме тортето в хладилника за няколко часа, най-добре за през нощта.

На следващия ден правим украста:

На котлон или в микровълнова приготвяме двата вида ганаш:

Първо белия: кипваме сметаната, слагаме начупения на ситно шоколад и бъркаме докато се разтвори напълно в сметаната. Прибавяме маслото и разбъркваме отново, докато се хомогенизира. Излизаме белия ганаш върху тортата.

               

През това време приготвям и черния по същия начин, като тук само не добавям масло. В импровизирана фуния от хартия за печене, изсипвам шоколадовия ганаш, режа връхчето с ножица и правя линии по повърхността на тортата. 

След това с клечка за зъби или дървен шиш  правим шарки по тортата. Пъхаме в хладилника да стегне за няколко минути. Тъй като пластът е тънък, става бързо. След това изваждаме от формата тортата и 

и я измазваме отстрани със заделената ни сметана.  Полепваме страните с останалия ни крокан, и шприцоваме украса по горната и долната периферия на тортата. Завършваме с украса от шоколадов чипс. 

И така, след толкова думи изписани, не ми останаха да ви опиша вкуса на тази красота...а може би просто е неописуем!  Ще трябва да я опитате сами!

Аз ви благодаря от все сърце, че споделяте моя празник и си пожелавам на мен, както и на вас много здраве, късмет и радост в сърцето - всичко друго рано или късно се оправя! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!