понеделник, 19 септември 2016 г.

Бабината торта / Grandma's Cake


"Не всички герои носят наметала", както се казва!* Някои носят пеньоар, разполагат с уреди за нощно, далечно и близко виждане, наречени "очила" и тяхната мисия в света е нито едно внуче да не остане гладно. Тези хора се наричат "Баби" и ако има някой, който може да ти бъде от части родител, учител и най-добър приятел, това са те. 
"Да живеят бабите!", ама наистина, колкото може по-дълго, че без тях зимата е тежка и на краката и на стомаха - No more вълнени чорапи, no more буркани с туршия! 
Аз моята баба си я обичам от все сърце, но най-мило ми става, когато видя, че любовта на внуците към бабушките си е нещо толкова типично и естествено, че и най-върлите метъли ще захвърлят всеки trve kvlt имидж само при вида на поредната бабина гозба. Ще седнат кротко на масата и ще се оставят да бъдат глезени от любящите грижи на баба. 

*( Not all heroes wear capes).


Баба ми и до ден-днешен изпада в потрес, когато й кажа, че не съм гладна или съм на някоя от поредните ми диети, заради спортна програма. 
Тя все още смята за редно на обяд да се изяжда първо, второ и трето, с по няколко филии хляб, като че ли после ме чака цял ден оран на нивата. И докато се самоамбицирам, повтаряйки си на ум, че все пак мога да й ида на гости и да остана неизкушена от някоя най-обикновена селска гозба с пръжки, няколко минути по-късно се хващам, че нагъвам като разпрана, напълно опровергавайки думите си, че не съм била гладна. 

Каква е тази магия с бабите и храната? Сякаш след определена възраст получават Аchievment за готвене  и могат да правят arcane spells за апетит?! 


На последния рожден ден, на който бяхме, с мой приятел се заговорихме за торти (много ясно, рожден ден беше, пък само алкохол имаше, а ние сме от ядящите) и той като се впусна в някакви разкази за най-вкусната торта, която прави баба му. 
"Толкова е мекичка и отгоре прави някакви цветя за украса, човек!" 
Взех да преглъщам жадно и беше повече от ясно, че ще си изпрося рецептата, за да мога и аз да се насладя на тази бабина вкусотия. Оказа се тортата, която наистина всяка българска баба има, сигурно тук-таме с малки разлики. По-късното видях, че и собственото ми бабе я има, но след като вече я бях взела от "рекламирания източник", реших да я пробвам точно така.
Това е рецепта за една класическа, българска домашна торта от миналото, която, въпреки цялата си семплост, не може да отстъпи на вкус на някоя от познатите ни торти с префърцунени имена като "Жозефина", "Павлова", "Шарлота", "Франческа - Пенка" и т.н


Наистина се получи невероятна вкусотия, като естествено не пропуснах да направя някои грешки, едни по моя вина, други - по вина на "записвалия рецептата", но след като дори така бе една от най-бързо изядените, най-хвалените и най-търсени торти отново, считайте, че всичко си заслужава.
Продуктите са изключително достъпни и могат да се намерят във всяко домакинство, но ето ги и самите тях:
Необходими продукти:

За 1 блат: 
1 яйце
1 ч.ч. брашно*
1 ч.ч.захар
1 ч.ч. кисело мляко
1 к.л. сода
4 с.л. олио
1 ванилия


За крема:
3 яйца
1 л. прясно мляко
125 г масло
1/2 ч.ч. захар
6 с.л. брашно
2 ванилии

Още:
какао
захарен сироп
сметана за украса
ядки

*ч.ч = 200 мл

За тортата ни трябват общо три блата, като в един от тях слагаме какао за цвят. Аз използвам хубаво, тъмно какао, тъй като няма да се налага да слагам много и да промени плътността на блата. 
Всеки правя, като разбивам яйцето със захарта, като през това време смесвам содата с киселото мляко и оставям да шупне. След това прибавям към яйчената смес, заедно с пресятото брашно, непрекъснато бъркайки и добавяйки олиото и ванилията.


Готовата смес изсипвам в намаслена с олио тавичка, предварително застлана с изрязан кръг от хартия за печене на дъното. Формата е със средна големина, тоест около 26 см.


Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса, като проверяваме с дървен шиш в средата за готовността на блата. Необходимо е около 25 минути.
По същия начин процедираме и с останалите, като към един от тях, както казах, добавяме какао.


Докато блатовете се охлаждат, приготвяме крема. 
За целта слагаме млякото и захарта на котлона да заврят. В купа разбиваме яйцата с брашното на каша, добавяме малко от млякото, докато е още хладко, за да не се пресече сместа. Прибавяме и ванилиите.


Когато млякото тръгне да завира, изсипваме яйчено-брашнената смес, като бъркаме енергично с телена бъркалка. Кремът ще тръгне да се сгъстява. 
Дърпаме от огъня, оставяме леко да се охлади и добавяме маслото, което ще се разтопи от топлината. Разбъркваме добре.


Сглобяване на тортата: Тортата сглобявам в същата форма, като на дъното слагам един от белите блатове (изравнила съм с ножа) и напоявам със захарен сироп, който винаги имам под ръка в хладилника. 
В блога може да намерите рецептата за захарен сироп в много от рецептите, като накратко карамелизирам една чаена чаша захар, след което добавям две чаени чаши вода. Оставям сиропът да къкри на ниска до средна температура, докато карамелът се разтвори напълно във водата.


Слагам крем, след това шоколадовия блат, отново напоявам и следващия бял блат. Защото беше късно и съм заплес, забравих да напоя последния блат, което се вижда от снимките, но пък вие можете да се поучите от грешката ми...аз съм тук да ги правя вместо вас :)
Завършвам всичко с остатъка от крема и пъхам в хладилника да стегне за вечерта.


На следващия ден махам от формата и украсявам с млени ядки и бита сметана, като една част оцветих с още малко какао.


Тортата е направо ангелска...изключително вкусна,  мека и сочна (особено блатовете, които са напоени :))


Аз имах удоволствието да хапна само едно парче, тъй като цялата торта бе разграбена за отрицателно време и даже не ме попитаха, дето се казва...но в духа на бабите, ще бъда щедра :)


И така, нека започнем новата седмица с малко сладост и усмивки, които може дори нещо толкова обикновено като домашен десерт да ни донесе.

Успешна седмица, приятели!


п.п. Поздравявам всички готини баби, които готвят за своите внуци! Обичаме ви! You rock!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

сряда, 14 септември 2016 г.

Ароматно цяло печено пиле с бира / The Perfect Whole Roasted Chicken with Bееr



Дори не знам от къде да започна! Този път сериозно обаче. Трябва да премина към рецептата все по някое време, но все си мисля, че дължа някакво обяснение за ненадейното ми изчезване от полезрението на кулинарния живот. 
Насъбират се коментари и запитвания без отговор, не успявам да пиша или посетя дори приятелите си блогъри и да почерпя вдъхновение или просто да се оближа на някоя вкусотия, а дори не искам да започвам с мейлите в пощата.
Имали ли сте толкова много работа, че в един момент просто изпадате в кататония и гледате в една точка?! 





Причината за всичко това не е разбира се вроденият ми мързел. 
Не, не, не!
Истината е, че след дълго планиране, (но не много дълго обимисляне,) решихме да се преместим в Норвегия. 
И докато половинката  е тук вече няколко месеца, аз изживявах топлинен катарзис в България и прекарах едно наистина вълшебно лято. ( Най-добрия подарък, който можеше да ми направи) 
Ето, че обаче всичко това свърши и последните дни опаковах кашони с багаж и си взимах мисловно сбогом с всичко, което обичам в България. И докато преди годините този лист не бе толкова дълъг, в последно време нещата се промениха и заминаването никак не беше толкова лесно, както си го представях. Всеки ме питаше как съм, дали се вълнувам, а аз отговарях с едно "Добре съм", но вътрешно за първи път усещах в сърцето си, че много "неща" в България ще ми липсват. 


Последните години бяха емоционални за мен, тъй като успях да създам много нови познанства и приятелства, открих цял един свят от интереси и култура, която ме въвлече и понесе в една пъстра вихрушка от приятни преживявания и изпитания в едно и също време. Заживях отново сама и въпреки, че фокусът беше винаги предстоящото местене, все повече и повече се привързах към нещата, които трябва да оставя, които така и не обикнах досега, а ето, че сега не си представям живота си без тях. 

Каквото и да става обаче, вярвам, че човек съжалява повече за нещата, които не е направил, отколкото обратното, затова се гмуркам в дълбокото, пък да става каквото ще. Дотогава ще се опитам да създам перфектния баланс между живот в чужбина и прибиране по-честичко у дома (лъжа, която всеки си казва, но сме длъжни да я поддържаме жива), да запазя приятелствата си и да съм на линия за всякакви кулинарни ангажименти от по-сериозно естество, да не изпадам в паника и да следвам максимата си : when in doubt...just cook something! 


Това разбира се няма да е лесна задача, тъй като след като се нанесохме в първата си квартира (която можем да си позволим), и прегледах инвентара, с който разполагам и цените на продуктите в магазина, моята най-искрена реакция бе нещо такова: 


След като пих една студена вода (тука в Норвегия алкохолът е рядко срещано явление като добър басист) реших, че с времето ще успея да спретна все някаква кухня, в която да спретвам все някаква храна. Дотогава пък имам цял куп с рецепти в чернови, която бях така умна да си поподготвя, докато "запивах" с бира лятото в България.
Днешата е точно такава, защото не само е приготвена под влиянето на бира, но и съдържа бира - нашата любима, българска, лятна подправка и гарнитура.
Отдавна не бях пекла цяло пиле, тъй като не успяваме да го изядем на едно сядане, а месото не е толкова апетитно като поостане. Затова пък цялото печено пиле си има своя чар и уникален вкус, като под ръка вече имам няколко полезни рецепти, на които мога да разчитам, щом ми остане сготвено пилешко месо.
Надявам се и на вас да ви хареса, а обещавам ви, ако сте гладни, съвсем спокойно може да си го изядете за вечеря. Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
1 бр. цяло пиле
1бр. бира (400-500 мл)
2-3 скилидки чесън
1-2 резена лимон
1 с.л. масло
сол, черен пипер, лют пипер, (кимион, кориандър, чесън на прах и печена мляна царевица)*

Още за гарнитура:
пресни картофи, моркови и чушки

Започваме, като измиваме пилето ( хигиената винаги е важна ;) ).
Нарязваме лимона на едри парчета, а сикилидките чесън обелваме и пъхаме в пилето. Осоляваме отвътре.


Затваряме крачетата с помощта на канап и мажем пилето с масло, като го подправяме с подправките. ( * тези са по-желание, тъй като са от "микс подправка за ароматни картофи", която се съчетава иделно с останалите, тъй като не са натрапчиви) 
Може да сложите и малки парченца масло директно върху кожата.


Заливаме всичко това с бира, 


като аз се спрях на пейл бок на Столично. Изсипах почти цялата в тавата, като си заделих съвсем малко за дегустация, да не се окаже отровна нещо...но добре си беше :)


Пъхнах пилето да се пече на 180 градуса за около час, като след като хвана хубав цвят отгоре, покрих с фолио и задуших, като продължих с печенето. Коричката тогава омеква, затова махнете фолиото няколко минути преди да го извадите, за да стане отново хрупкава. 



Гарнирах ястието с печени на фурна сезонни зеленчуци като пресни картофи, моркови и зелени чушки, всичко нарязано на средни по големина парчета.



Месото е толкова крехко и ароматно, а за най-добър вкус използвайте наистина хубаво пилешко месо и не посягайте към замразените такива.
С тези вкусни кадри ви оставям за сега, а вие ми стискайте палци да не умра от глад в Норгето (и жажда, и жажда!) , докато си водя блога и се опитвам да си сглобя някаква кухня.
Пожелавам ви една чудесна седмица, а ето, че вече сме я преполовили...какво по-чудесно?!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

сряда, 7 септември 2016 г.

Кокоски / Coconut cookies


Всичко хубаво си има край и така е и с лятото! Ето, че през прозореца отново се мъти мрачна гледка и то не защото не съм ги измила и живея на булеварда. Просто днес е поредния дъждовен ден, който ми напомня, че есента е вече на прага ми и чука яростно като инкасатор, на който не съм отваряла вече три месеца. И ако хладното време не може да ви убеди, че лятото свърши, то има други много важни жокери: в магазините на преден план са изнесени всички ученически пособия, по града плъзнаха новата доза студенти, които откриват клубния живот в новия град, далеч от мама и тате, а хора като мен се преместват от щанда с бяло вино към това с червено.


Едно обаче е сигурно - ще се опитам да запазя слънчевите спомени от лятото и романтичното си настроение малко по-дълго, като се насладя на няколко чудесни рецепти, които успях да сътворя този сезон. Поради лежерното настроение така и не ги пусках, но затова пък секцията с "чернови" се понапълни и в следващите седмици ще ви "ошишкам" таман за зимата :) 
Днес, обаче ще започне с нещо леко, ефирно и изключително вкусно! Домашни кокоски! 


Рецептата е изключително лесна и само с три продукта:
2 белтъка ( големи яйца)
1 ч.ч захар
100 г кокосови стърготни

Още: 
шоколадов ганаш*

Започвам като разбивам белтъците със захарта на твърд и лъскъв сняг. ( Ако ползвате малки до средни яйца, може да ви погълнат и три белтъка. )
В готовата смес слагаме стъготините и разбъркваме всичко. С помощта на лъжица за сладолед оформям топки в тавичка, в която сме сложили хартия за печене. 


Слагаме гладките да се пекат на 180 градуса за около 10-15 минути или докато порозовеят, а след това намаляваме температурата на фурната на 100 градуса и ги оставяме да се сушат, като ги проверяваме за готовност.
Важното е да останат меки и сочни в сърцевината си. 


Готовите кокоски украсявам с малко шоколад, като за рецепта за него съм писала безброй пъти, затова ще ви посоча най-близката такава, ето тази тук .


Причини да си запишете тази рецепта и да я имате под ръка много - лесна е за правене, сладките, ако не бъдат "опаткани" от лакомия, са доста трайни и са идеални за приготвяне, когато са би останали белтъци, а не ви се правят целувки. (Много хора намират целувките са доста сухи и не ги обичат, )


Тази кокоски обаче са нежни, сочни и с прекрасен баланс на сладкото с леките шарки горчив, черен шоколад.
Опитайте ги и се убедете сами :) 
Вкусен и слънчев септември, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...