Ароматно цяло печено пиле с бира / The Perfect Whole Roasted Chicken with Bееr

Дори не знам от къде да започна! Този път сериозно обаче. Трябва да премина към рецептата все по някое време, но все си мисля, че дължа някакво обяснение за ненадейното ми изчезване от полезрението на кулинарния живот. 

Насъбират се коментари и запитвания без отговор, не успявам да пиша или посетя дори приятелите си блогъри и да почерпя вдъхновение или просто да се оближа на някоя вкусотия, а дори не искам да започвам с мейлите в пощата.
Имали ли сте толкова много работа, че в един момент просто изпадате в кататония и гледате в една точка?! 

Причината за всичко това не е разбира се вроденият ми мързел. 

Не, не, не!

Истината е, че след дълго планиране, (но не много дълго обимисляне,) решихме да се преместим в Норвегия. 

И докато половинката  е тук вече няколко месеца, аз изживявах топлинен катарзис в България и прекарах едно наистина вълшебно лято. ( Най-добрия подарък, който можеше да ми направи) 

Ето, че обаче всичко това свърши и последните дни опаковах кашони с багаж и си взимах мисловно сбогом с всичко, което обичам в България. И докато преди годините този лист не бе толкова дълъг, в последно време нещата се промениха и заминаването никак не беше толкова лесно, както си го представях. Всеки ме питаше как съм, дали се вълнувам, а аз отговарях с едно "Добре съм", но вътрешно за първи път усещах в сърцето си, че много "неща" в България ще ми липсват. 

Последните години бяха емоционални за мен, тъй като успях да създам много нови познанства и приятелства, открих цял един свят от интереси и култура, която ме въвлече и понесе в една пъстра вихрушка от приятни преживявания и изпитания в едно и също време. Заживях отново сама и въпреки, че фокусът беше винаги предстоящото местене, все повече и повече се привързах към нещата, които трябва да оставя, които така и не обикнах досега, а ето, че сега не си представям живота си без тях. 

Каквото и да става обаче, вярвам, че човек съжалява повече за нещата, които не е направил, отколкото обратното, затова се гмуркам в дълбокото, пък да става каквото ще. Дотогава ще се опитам да създам перфектния баланс между живот в чужбина и прибиране по-честичко у дома (лъжа, която всеки си казва, но сме длъжни да я поддържаме жива), да запазя приятелствата си и да съм на линия за всякакви кулинарни ангажименти от по-сериозно естество, да не изпадам в паника и да следвам максимата си : when in doubt...just cook something! 

Това разбира се няма да е лесна задача, тъй като след като се нанесохме в първата си квартира (която можем да си позволим), и прегледах инвентара, с който разполагам и цените на продуктите в магазина, моята най-искрена реакция бе нещо такова: 

След като пих една студена вода (тука в Норвегия алкохолът е рядко срещано явление като добър басист) реших, че с времето ще успея да спретна все някаква кухня, в която да спретвам все някаква храна. Дотогава пък имам цял куп с рецепти в чернови, която бях така умна да си поподготвя, докато "запивах" с бира лятото в България.
Днешата е точно такава, защото не само е приготвена под влиянето на бира, но и съдържа бира - нашата любима, българска, лятна подправка и гарнитура.
Отдавна не бях пекла цяло пиле, тъй като не успяваме да го изядем на едно сядане, а месото не е толкова апетитно като поостане. Затова пък цялото печено пиле си има своя чар и уникален вкус, като под ръка вече имам няколко полезни рецепти, на които мога да разчитам, щом ми остане сготвено пилешко месо.
Надявам се и на вас да ви хареса, а обещавам ви, ако сте гладни, съвсем спокойно може да си го изядете за вечеря. Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
1 бр. цяло пиле
1бр. бира (400-500 мл)
2-3 скилидки чесън
1-2 резена лимон
1 с.л. масло
сол, черен пипер, лют пипер, (кимион, кориандър, чесън на прах и печена мляна царевица)*

Още за гарнитура:
пресни картофи, моркови и чушки

Започваме, като измиваме пилето ( хигиената винаги е важна ;) ).
Нарязваме лимона на едри парчета, а сикилидките чесън обелваме и пъхаме в пилето. Осоляваме отвътре.

Затваряме крачетата с помощта на канап и мажем пилето с масло, като го подправяме с подправките. ( * тези са по-желание, тъй като са от "микс подправка за ароматни картофи", която се съчетава иделно с останалите, тъй като не са натрапчиви) 

Може да сложите и малки парченца масло директно върху кожата.

Заливаме всичко това с бира, 

като аз се спрях на пейл бок на Столично. Изсипах почти цялата в тавата, като си заделих съвсем малко за дегустация, да не се окаже отровна нещо...но добре си беше :)

Пъхнах пилето да се пече на 180 градуса за около час, като след като хвана хубав цвят отгоре, покрих с фолио и задуших, като продължих с печенето. Коричката тогава омеква, затова махнете фолиото няколко минути преди да го извадите, за да стане отново хрупкава. 

Гарнирах ястието с печени на фурна сезонни зеленчуци като пресни картофи, моркови и зелени чушки, всичко нарязано на средни по големина парчета.



Месото е толкова крехко и ароматно, а за най-добър вкус използвайте наистина хубаво пилешко месо и не посягайте към замразените такива.
С тези вкусни кадри ви оставям за сега, а вие ми стискайте палци да не умра от глад в Норгето (и жажда, и жажда!) , докато си водя блога и се опитвам да си сглобя някаква кухня.
Пожелавам ви една чудесна седмица, а ето, че вече сме я преполовили...какво по-чудесно?!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Кокоски / Coconut cookies

Всичко хубаво си има край и така е и с лятото! Ето, че през прозореца отново се мъти мрачна гледка и то не защото не съм ги измила и живея на булеварда. Просто днес е поредния дъждовен ден, който ми напомня, че есента е вече на прага ми и чука яростно като инкасатор, на който не съм отваряла вече три месеца. И ако хладното време не може да ви убеди, че лятото свърши, то има други много важни жокери: в магазините на преден план са изнесени всички ученически пособия, по града плъзнаха новата доза студенти, които откриват клубния живот в новия град, далеч от мама и тате, а хора като мен се преместват от щанда с бяло вино към това с червено.

Едно обаче е сигурно - ще се опитам да запазя слънчевите спомени от лятото и романтичното си настроение малко по-дълго, като се насладя на няколко чудесни рецепти, които успях да сътворя този сезон. Поради лежерното настроение така и не ги пусках, но затова пък секцията с "чернови" се понапълни и в следващите седмици ще ви "ошишкам" таман за зимата :) 

Днес, обаче ще започне с нещо леко, ефирно и изключително вкусно! Домашни кокоски! 

Рецептата е изключително лесна и само с три продукта:

2 белтъка ( големи яйца)

1 ч.ч захар

100 г кокосови стърготни

Още: 

шоколадов ганаш*

Започвам като разбивам белтъците със захарта на твърд и лъскъв сняг. ( Ако ползвате малки до средни яйца, може да ви погълнат и три белтъка. )

В готовата смес слагаме стъготините и разбъркваме всичко. С помощта на лъжица за сладолед оформям топки в тавичка, в която сме сложили хартия за печене. 

Слагаме гладките да се пекат на 180 градуса за около 10-15 минути или докато порозовеят, а след това намаляваме температурата на фурната на 100 градуса и ги оставяме да се сушат, като ги проверяваме за готовност.
Важното е да останат меки и сочни в сърцевината си. 

Готовите кокоски украсявам с малко шоколад, като за рецепта за него съм писала безброй пъти, затова ще ви посоча най-близката такава, ето тази тук .

Причини да си запишете тази рецепта и да я имате под ръка много - лесна е за правене, сладките, ако не бъдат "опаткани" от лакомия, са доста трайни и са идеални за приготвяне, когато са би останали белтъци, а не ви се правят целувки. (Много хора намират целувките са доста сухи и не ги обичат, )

Тази кокоски обаче са нежни, сочни и с прекрасен баланс на сладкото с леките шарки горчив, черен шоколад.

Опитайте ги и се убедете сами :) 

Вкусен и слънчев септември, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Ростбийф плато с гарнитура от гриловани зеленчуци / Roast beef plate with grilled veggies

Колкото и забавно да бе лятото за мен, толкова и много неочаквани промени и предизвикателства се изправиха на пътя ми. И макар винаги да съм била от хората, които знаят, че ще се справят, каквото и да стане, за пръв път усещам това позабравено чувство на страх, че може би неизчерпаемите ми сили все пак имат своят лимит.  

Никога не знаем пред какво изпитание ще ни постави животът и макар самата аз да имам жокер и да съм наясно какво ми предстои, все по-трудно намирам сили да туширам чувството на тревожност, което се надига и взима от минутите ми за сън нощем. 

Знааам, знааам, сигурно си казвате: "Wtf is happening to Люси, и в крайна сметка, ще ни доразкаже или няма?!" Е, колкото и да вкарвам личен елемент в своите разкази, никога не издавам подробности, затова пък въведението си има своята цял. 

Когато ви предстои предизвикателство, подгответе се с друго такова. Ей така, да загреете! За мен това беше първото ми приготвяне на ростбийф сама, макар и досега да съм успявала да му се насладя много пъти, когато съм гостувала при сестра ми. 

Българите сме свикнали да консумираме месото добре опечено и често адресираме този вид месо като сурово, но ви моля, ако не сте имали възможност да го опитате, не съдете предварително. Този вид месо е толкова крехко, а ако го нарежете и на много тънки парчета, ще може да го ползвате и като плънка за сандвичи. 

Месото е перфектно само по себе си, а приготвянето му е по-елементарно от текст на Криско, така че реших да вдигна летвата в ястието, с богата гарнитура от сезонни зеленчуци, а защо не и малко плодове. Грилован лук, тиквички и картофи по селски са само малка част от гарнитурата, с която може да поднесете това чудесно ястие. 

Без повече отлагане и без това е време за обяд, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1-2 пържоли ростбийф

сол, черен пипер, червен пипер

За гарнитурата:

3-4 пресни картофа

1-2 тиквички

1-2 глави лук

1-2 люти чушки

3-4 скилидки чесън

сини сливи

сладка царевица

масло/ олио/ сол

За гарнитура 2:

БИРА :) 

Изрично използвам думата ростбийф, макар и месото само по себе си да е говеждо, не съм съгласна, че всяко, предлагано на пазара, е толкова крехко. Макар и да не ми плащат за реклама, ще си уточня, че конкретните пържоли купих от Кауфланд директно нарязани и пакетирани в кутии, готови за готвене. 

Извадих от опаковката (вакуумирани са) и измих и подсуших хубаво с кухненска хартия. Овкусяваме с подправките богато и от двете страни. 

Сложих ги да се запекат на грил тигана в малко мазнина (масло и олио заедно), като за по-сурово ги печете около 5-6 минути от всяка страна, а за средно сурови 7-8 минути. Хубаво е месото да остане леко розово в средата, тъй като става наистина много сочно.

През това време сложих да се запекат картофите във фурната, както са си с кожата, нарязани на средни парчета, в малко мазнина.

Овкусих с чесън на прах, пипер и сол.

На грил тигана гриловам още нарязания лук, тиквичките, както и няколко филийки хляб.

Запържвам малко сладка царевица от консерва в масло, овкусявам със сол и пресен копър*

*( по желание)

Към платото прибавям малко нарязани чушки (люти и сладки, но сурови, да хрупат :)), както и малко сини сливи, тъй като обожавам комбинацията им с месо - сладко-кисели! Нарязвам месото на парчета, 

като в тигана, в който сме готвили, обичам да загрявам малко масло и олио и да запържа пресован/ кълцан чесън. Получава се чудесен, ароматен сос за глазиране на месото и зеленчуците. 

И така, нека започнем и тази работна седмица подобаващо, с ястие, което ще ни даде сили да преборим, всички предизвикателства, защото....

                                         "Когато стане напечено, пригответе си печено!"

Л. Евтимова

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!