Капама - семейна рецепта от македонския край (стъпка по стъпка) / Kapama - slow cooked meat and sour cabbage

В нашия край разбираме от месо! ( И от пиене, но това е друга тема. :) ) Пример за това е, когато преди години отразявах кулинарно събитие в Банско - малко изложение на традиционни бански ястия. В едно котле така се бяха сгушили поне триста вида мръвки, а на табелката пишеше "Сухи чушки" ( но се произнася : суи чушчи). Леко озадачена, питах там стоящата накипрена в носия баба "Къде са, бабо, чушките, да не е объркана табела", а тя веднага ми отговори "Как бе чедо, ей го на, тук, че изровя една суа чушча". Почна да рови в котлето и накрая, да, видях едно сухо чушле. Та така е по нашия край...и суите чушчи са ни с бая мръвка! :)

И в този дух реших да ви споделя моята най-любима рецепта за капама. Тя не е по бански и преди някои кулинарни тролове да ме наръфат (като невиждали месо), че има пропуски или повечки (как си измислих думичка, а? :), ще кажа, че това е семейната рецепта за капама на семейството на моето момче. Докторката, както наричаме майка му, която всъщност си е докторка де, ми я приготвя поне веднъж в годината и аз горе-долу си я изяждам сама.

На повечето им втръсва да я ядат след третия ден, но аз нямам такива проблеми, да си призная.

Тяхната рецепта е смесица от много години капамаправене и различни влияния, но и до ден днешен си остава най-ароматната и вкусна за мен капама. Другите рецепти винаги ми оставят усещането за ястие от типа месо с кисело зеле, но тук всички аромати се сливат в едно супер ароматно и невероятно вкусно ястие.

Почти невъзможно е капамата да се снима елегантно или пък красиво, защото сама по себе си добре приготвената капама трябва да се разпада при допир. Затова се готви на бавен огън, така че всички меса да поемат от подправките, соковете, а зеленчукът направо да се топи в устата.

Като малка така и не разбирах защо възрастните отваряха очи като плочи като чуят за капама, но сега като знам колко вино изпива едно такова ястие, вече схващам ...че даже и се присъединявам :)

И така, преди да премина към рецептата, ще кажа, че тази капама приготвихме в тенджера под налягане, но вие може да ползвате и гърне. При гърнето времето за готвене ще бъде доста по-дълго, затова който има тенджере, предпочита да я опита в него. (Понякога дори смятам, че е по-вкусно в тенджерето)

Но стига вече - ето и продуктите:

Необходими продукти:

700 г свинско месо

500 г телешко месо

2 или 3 пилешки бутчета

1800 г кисело зеле

300 г сланина или бекон - пресни

2 бр. кървавица сурова

3 бр. суджук суров

2 бр. чекане – червено цвекло, поставено в киселото зеле

10 бр. сушени сини сливи

250 / 300 мл червено вино

100 мл сок от киселото зеле

6 с.л. кимион на зърна

6 с.л. ким на зърна

1 пак. дафинов лист

2 ч.л. млян черен пипер

6 бр. бахар на зърна

2/3 с.л. червен пипер
2/3 с.л. чубрица

5 скилидки чесън обелени
(по желание още: прясно настъргано индийско орехче и пръчка канела - съвсем малко) 

1 и ½ ч.ч. ориз – български, бисерен, който се измива непосредствено преди започване на подреждането на капамата

50 мл вода

Нарязваме киселото зеле на ситно и го разбъркваме с червения пипер.

Нарязваме на парчета, малко по-големи от кибритена кутия, месата без пилешките бутчета.

Нарязваме на парчета кървавицата и суджука, а сланината на тънки филийки.

Подготвям си под ръка подправките, които като смес са дело на дядо Любчо, но пък накрая резултатът е вълшебен!

Можете да ползвате всички или само някои от тях - важното е да са  ви по вкуса.

Подправките откровено не са класически за капама, но дори човек като мен, който не слага подправки току-така,  не може да отрече, че тук повече е по-вкусно. Слагаме и малко домашна чубрица:

Подготвяме си и сушените сливи под ръка, 

както и чекането - нарязано на кубчета ето така:

На дъното на тенджерата под налягане или на гърнето поставяме парченца сланина или бекон, които да покрият дъното, предварително намазано с достатъчно олио. След това слагаме цели листа от киселата зелка, които да покрият дъното. Слага се малко нарязано зеле за основа на месото и една скилидка чесън. 

Поставяме първо телешкото месо на парчета. Слагаме подправките: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер, 4 броя сушени сини сливи и една скилидка чесън.

Слагаме отново зеле и част от чекането като основа за следващото месо, слага се и част от ориза. 

Нарежда се свинското месо на парчета. Слагат се подправки: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер, 4 броя сушени сини сливи и една скилидка чесън.

Поставяме отново нарязано зеле и част от чекането като основа за следващото месо, слага се и част от ориза. Нареждаме пилешките бутчета. 

Слагаме отново подправки: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер, 2 броя сушени сини сливи и една скилидка чесън.

Поставяме отново нарязано зеле и част от чекането като основа за следващото месо, слага се и част от ориза. 

Нареждаме нарязаните парчета кървавица и суджук. Слагат се подправки: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер и една скилидка чесън.

Заливаме готовата капама с предварително приготвените вино и сок от кисело зеле и се поставят 50 мл вода.

Поставяме останалото количество от нарязаното зеле, което е малко. Слагат се останалите парченца сланина, така че да покрият цялата повърхност. 

Поставяме и цели листа от киселото зеле за запечатване на капамата.

Затваряме тенджерата под налягане и поставяме на котлона. Включваме на най-високата температура до завиране и след това оставяме на минимална температура да ври около 4 часа.

Ако слагате в гърне, трябва да го задушите добре. Използвайте тесто или пък алуминиево фолио. За първото залепете пролуките между отвора на гърнето и капака, а за фолиото - сложете върху отвора, така че да не се скъса, и чак отгоре капака.  Поставете похлупака и пробийте дупчица в алуминиевото фолио през дупчицата на капака. Включвате фурната на най-високите градуси, след завиране – намалявате на възможно най-ниски градуси без да спира варенето. След 4 часа можете да опитате.

И така, след като цял ден чаках и даже не закусвах, най-сетне стана и нашата капама. Докторката и Директорът :) , както винаги не се изложиха и ни нагостиха с чудесно ястие.

В чинията имаше от всичко по малко, а чашите ни не оставаха празни! :) Това са традиционните български ястия - пълни с вкус, няма спомен за диета, че диетата няма да ти прекопае нивата, и макар това време да е зад гърба на повечето българи, няма лошо да си припомним доброто старо време, когато зимата наистина означаваше вкусна питателна храна с много месо и много домашно вино!

Наздраве...добре, че е края на седмицата и може вече да разпускаме!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

Меки кифлички с пълнеж от сирене или мармалад / Homemade bread rolls recipe with jam or cheese

Вчера прочетох, че не било никак полезно да се почва диета веднага в началото на годината! Ауу, как пак ми прекъснаха плановете, но какво да се прави! Всички говорят за това здравословно хранене, и явно диетите не са част от него :) , затова трябва да постъпвам отговорно!

И ето как без капка угризения си спретнах едни чудесни мини кифлички за закуска през седмицата. Онзи ден така ми се хапваше точно такива малки кифлички и докато броузвах един хранителен магазин, попаднах на едно пакетче от тях.

И както и много други хора в днешно време, започнах да чета съставките. 

(Защо ли си го причиних? Блажени са невежите!) 

То първо се стресирах, после ми се отяде и накрая реших, че не съм толкова уморена и ще имам време да си направя домашни. 

И наистинa бе така, защото рецептата е сравнително бърза за тестено изделие, още повече, ако използвате миксер за напрaвата на тестото.

Получиха се доволно количество бройки (не съм ги броила, бях заета да се тъпча), но тестото е идеално както за солена, така и за сладка плънка. Много мекичко - като душичка!

Цялата пипкавост е в това колко малки ще успеете да ги направите. Аз се стремях да са за хапка - две!

Необходими продукти:

250 мл прясно мляко

1/2 кубче прясна мая

4 с.л. захар (по-малко, ако ще правим със солен пълнеж)

2 яйца

50 г масло

щипка сол

3 ч.ч. брашно

Започвам като в купа пресявам брашното. Давам за пример това количество, тъй като не искам да е колкото поеме, макар в случая да става на въпрос именно така. Винаги прибавям половината от брашното към първоначалното замесване и след това постепенно прибавям останалата част, до толкова, колкото ми е необходимо.

През това време оставяме маята да втаса в леко затопленото мляко, в което сме сложили захарта (или само 1 с.л., ако ще правим не сладко тесто) и една супена лъжица от брашното.

На ръка или с миксер, започвам да смесвам половината брашно, солта, едното яйце и шупналата мая.

Прибавям разтопеното масло и още от брашното, докато получим хубаво, меко, но не лепнещо тесто.

Оставям тестото да втаса за малко на топло. При мен е голям пек над камината и бе готово за около 30 минути. Разделих го на четири части (може и по-малко или повече), зависи колко големи искате да бъдат кифличките. Всяка част разточвам на лист - правоъгълен или кръг. Ако ползвате кръглия модел, режете тестото за кифличките, както съм показала тук.

Ако изберете правоъгълния - правете триъгълниците ето така:

Цепвам всеки триъгълник в основа, тъй като така смятам, че тестото е по-лесно за извиване на кифличките. Слагам от плънката - аз избрах плънка от сирене и друга - мармалад.

Завивам ги и ги нареждам върху хартия за печене в тавичката от фурната. Оставям да се надигнат леко на топло. Преди да ги пъхна да се пекат ги намазвам с останалото яйце, за допълнителен блясък.

Пека ги на около 180 градуса с обдухване, докато се зачервят. 

Ако едва устоявате на тази гледка - представете си аромата им! 

Кифличките със сиренце оставих "голи", за да ги различавам от сладките, които поръсих обилно с пудра захар.

И така, да перифразирам банскалии, които ще кажат, че "ка се е зачурило, па че се пие", аз ще кажа и ще се меси и хапва и дебелее :) 

Усмихната седмица на всички! :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Лесна торта с кроасани "Черно и бяло" / Black and White Croissant cake

Ето и първата ми рецепта за тази година, която, ако трябва да съм честна, трябваше да е друга. Бях си направила план и всичко, имах си подготвени рецепти в чернови, но онзи ден вечерта като ми се прияде нещо сладко, ама не каквото и да е, а нещо конкретно. Някаква мекичка, дупеста тортичка, с много крем, но хем да има шоколадов вкус, но не прекалено, пък да има и друго кремче - ванилово,  за контраст. 

Веднага се сетих за тази торта, която имам записана на хвърчащ лист от ...и аз не знам от кога точно. Представих си пухкавата текстура на кремчето, охладено и свежо, директно от хладилника! Малко напомня на торта "Наполеон" с две големи предимства - първо, ако по-горе сте пропуснали, тук имаме и шоколад, който всеки знае, е най-добрият приятел на жените, и второ - тази торта е без печене. Приготвя се за има-няма 20 минути, или по-скоро няма чак толкова. :)

Идеалният десерт за такива стръвни вечери, когато така ти се хапва домашна торта, но пък нямаш нито много сили, нито време за готвене. Самата аз бях толкова очарована от тази вкусотия, че, както виждате, тя захвърли всичките ми други предложения в графа "изчакващи" и се намърда като първа публикация за годината.

Но както винаги искам бързо да ви предложа нова вкусотия, с която да си подсладим предстоящите почивни дни! Ооо, да! Почивни дни! По-сладки от всякога са тези дни, след първата работна седмица за годината! Но без повече въздишки, грабвайте и вие един хвърчащ лист и препишете необходимите продукти:

Необходими продукти:

6 бр. кроасани

2 бр. ванилов пудинг ( или повече, ако искате по-стабилен крем) 

15 с.л. захар

15 бр. обикновени бисквити

1 литър прясно мляко

250 г краве масло

100 г черен шоколад

Започнах като сложих захарта с 800 мл от млякото да се загреят на котлона. 

През това време смесих пакетчетата пудинг в купа с останалите 200 мл мляко. Използвах два обикновени ванилови пудинга.

                    

Когато млякото тръгне да завира, а захарта се е разтворила напълно, прибавям при непрекъснато бъркане пудинговата смес на тънка струйка. До няколко минути кремът се сгъстява, а ароматът и лъскавината му са неописуеми. 

Дърпам от котлона и прибавям маслото, докато кремът е още горещ и разбърквам. Аз винаги имам пакетче-две масло на стайна температура и препоръчвам да използвате такова и вие. Ще се интегрира в крема много по-бързо и ще запази температурата му.

Докато е още горещ кремът, го разделям на две части, като в една от тях слагам начупения шоколад и разбърквам, докато се интегрира и той и се получи лъскав, какаов крем. И така...с това може да се каже, че готвенето за тортата ни приключи (аз ви казах, че е много лесна)

Сглобяваме тортата като във форма с махащи се стени (аз използвах кръгла, с диаметър 25-26 см) поставям на дъното обикновените бисквити. Потопих ги за кратко в малко компот от праскови, но вие може да използвате и подсладено прясно мляко или друга течност, било то и просто вода.

Отгоре изсипах шоколадовия крем, изравних го с лъжицата и наредих кроасаните ето така:

(то и те бяха на промоция за няколко стотинки, така че ми излезе много икономично това торте :) )

Отгоре разпределих белия ванилов крем и готово! Оставих още топлата торта за малко на стайна температура, докато се охлади, покрита с кухненска хартия, а после я пъхнах и в хладилника. Кремът стяга много бързо и съм сигурна, че тортата беше годна за консумация не дълго след престоя и в хладилника...но аз заспах. 

Затова пък на сутринта имах още малко време да си поиграя с украсата, която е по-мързелива от личния треньор на Пеевски : няколко шарени бисквитки и настърган шоколад.

Без да искам се получи много свежа и идеално съчетаваща се цветово украса, а дори и бисквитките са с шоколадов пълнеж.

Може да решите да използвате и кроасани с друг вид пълнеж - но аз ви препоръчвам да са или ванилия, шоколад или пък тези с крем шампанско.

И още един съвет - не рендосвайте шоколада, когато е изваден директно от хладилника, а нека се отпусне малко на стайна температура - ще ви бъде по-лесно, а "къдриците" ще бъдат по-големи :)

Тортата се реже много лесно и макар от снимките (сега поне като гледам с други очи) да ми изглежда по-суха, повярвайте ми - не е така!

Двата крема направо прегръщат крехките пластове на кроасана и всяка хапка е удоволствие за сетивата!

Точно това ми се хапваше...а пък как върви с кафето!

Пожелавам ви един спокоен, усмихнат и много щастлив януари, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!