Невероятната карамелено-ябълкова торта на Люси и 3 години заедно / The amazing salted caramel apple cake and my third Blogaversary

Винаги съм искала да имам рожден ден през есента, за да имам повече приятели, с които да празнувам. Като дете на лятото, празникът ми беше през лятната ваканция и така и не успявах да си поканя приятелите у дома, тъй като всички се бяха разпръснали по баби и дядовци - както старата българска традиция повелява. Нито пък можех да мина по чиновете и с гордост да почерпя с бонбони "Амфора", докато приятелите ти пожелават по нещо, вътрешно ликувайки, че бавиш часа и намаляваш възможностите за изпитване. Така и не успях да бъда от тези "герои", или поне веднъж да отърва кожата от препитване заради моя специален повод!

Странна работа е животът, но пък явно желанието ми е било много силно, защото се оказа, че вече имам втори рожден ден, и то през есента. Вече за трета година ще отбележа дата, в която пуснах първата статия в моя блог и началото на едно наистина вълнуващо и интересно приключение. Освен че с огромно желание създавах рецепта след рецепта, този блог ми донесе толкова много други положителни емоции, които дори и не предполагах, че се крият зад това обикновено на пръв поглед хоби. 

Научих се да хапвам и експериметирам с продукти, които не исках да погледна преди, но си намерих рецепти, които да обикна и да предложа на други като мен. Учех се и споделях опит едновременно, вдъхновявах се от други и бях вдъхновение за тях, и може би най-важното и удовлетворяващото от всичко - успях да намеря повече от 15 000 нови приятели, с които най-сетне мога да отпразнувам този специален рожден ден.

Няма други хора, с които бих искала да споделя този повод, тъй като вие сте част от него, колкото и аз. Всеки ваш коментар, окуражаваща дума или не дай си Боже критика (дава той и това от време на време), ме вълнува и ангажира така, че да искам да ви представя най-вкусните, точни и добре описани рецепти, които и най-големият новак в кухнята да може да направи. 

И макар понякога да ме съветват да не слагам толкова снимки на самия процес, аз си спомням как в началото се чувствах като идиот, тъй като нямах и идея какво означават думи като "кексово тесто", "меко тесто", "меко, но не лепнещо", "средно големи квадрати", "не много тънка кора" и др. Затова и търсех рецепти, които да ми показват как точно изглежда това. Реших - ако ще правя и аз блог, ще направя рецептите такива. Ще разкриват цялата магия на готвене, стъпка по стъпка, и всеки ще може да се убеди, че не е толкова сложно, а кадър по кадър ще потъват все по-надълбоко в този вкусен кулинарен свят..от който след време няма измъкване ;) 

И сега, три години по-късно, с тиха гордост в сърцето искам да отпразнувам този ден в компанията на всички вас, моите читатели, които също влагат цялата си любов, фантазия, въображение и любознателност, за да пресъздават магията на храната и да я споделят със семейството и близките си!
Благодаря ви от сърце за приятната компания в това кулинарно пътешествие!

И защото вече не сме никак малко семейство, трябваше да направя една наистина пищна и голяма торта. Това не е торта за всеки ден, но ви обещавам - вкусът й също не е просто чудесен! Той е ...неописуем! Препоръчвам ви да я приготвяте за специални поводи - коледни празници, рождени дни,  предлагане на брак, заминаване на тъща или сваляне на имунитет на депутати (последващо държавен преврат и народен съд за политици ( чак се размечтах ) ).

Тортата внушава първо с приказния си външен вид, който ще ви подскаже, че в многобройните пластове можете да се насладите на изкушаващите вкусове на карамел, ябълки, ядки, шоколад и маскарпоне.

Самите блатове приготвих по рецепта за любимия ми ябълков сладкиш на мама и ви гарантирам най-нежната и топяща се в устата текстура, завита в пухкава пелена от карамелен крем от маскарпоне.

Необходими продукти:

За блатовете:
4 бр. яйца
2 ч.ч. брашно
1 1/2 ч.ч. захар
125 г краве масло
1-2 ч.л. канела
1 ч.л. сода (загасена с оцет)
1 ч.л. бакпулвер
5 бр.  средни по големина ябълки

За крема:
500 г маскарпоне (или 50/50 с крема сирене)
300 мл течна сметана за разбиване
300 г дулсе де лече
1 ч.ч. пудра захар
1 пак. стабилизатор за сметана

Още:
2 ч.ч. орехи
100 г дулсе де лече

За украса:
домашния карамелен сос ( рецепта по-надолу)
шоколадов ганаш ( рецепта вижте тук)
карамелен сос
орехи
ябълки
морска сол


Започваме с направата на блатовете. За целта разбиваме яйцата със захарта на пухкава смес.

                          

След това прибавяме пресятото три пъти брашно и бакпулвера със загасената в малко оцет сода.

Нарязваме на малки кубчета ябълките и ги подправяме с канела. разбъркваме хубаво, за да се овкусят всички парченца

                     

Прибавяме ябълките към сместа и разбъркваме добре.

Загряваме фурната на 150 градуса (с обдухване) и слагаме по парче от маслото на дъното на тавичката.  (Можете да изпечете един голям блат, който да разрежете впоследствие, но аз предпочитам да ги пека по отделно. )

                

След като маслото се разтопи, вадим формичките и разпределяме по равни количества от сместа върху разтопеното масло.

Времето за печене на блатовете ще варира спрямо това колко броя блатове ще направите  и колко дебели ще бъдат те. Блатовете са готови, когато забучен дървен шиш в средата излезе сух.
Готовите блатове оставяме да се охладят напълно.

За крема: разбиваме сметаната с една чаша пудра захар. Ако сметаната ви е подсладена, може да започнете с половин чаша и да сложите още накрая, ако не ви се струва достатъчно сладък кремът. Когато сметаната започва да става на сняг, прибавяме стабилизатора. Бием още няколко минути и прибавяме маскарпонето.

                       

Накрая прибавяме и дулсе де лечето. (Можете да купите от Метро или Кауфланд и изглежда ето така) 

Разбийте отново и опитайте. Ако ви се стори бедно на захар, добавете останалата пудра захар. Все пак не прекалявайте, тъй като тортата ще бъде обляна от карамел и шоколад, така че няма да е лошо кремът да остане малко по-свеж.

Сглобяване на тортата:

Тъй като аз исках по-висока торта, направих общо 4 блата с диаметър 20 см от тази смес. За да е по-стабилна тортата обаче, при сглобяване, можете да си помогнете със следното : 1) Висок ринг за торти 2) Да охладите крема в хладилника, за да стегне и да е по-стабилен при сглобяване 3) Да сглобите блатовете първо два по два за вечерта и да ги слепите един за друг по-късното.

Аз сглобих тортата, като намазах блатовете с останалите 100 гр от карамела на тънък пласт.

Сложих дебел пласт крем, а отгоре шепа от счуканите орехи. Нека бъдат на по-едри парчета, за да се усещат повече при консумация.

После - следващия блат, като на всеки изравнявам количеството крем и отстрани, за да може конструкцията да е стабилна. на при последния пласт пропускам орехите. Пъхам в хладилника за вечерта, като си заделям малко крем за измазване на тортата на сутринта.

След като измажа тортата, слагам пласт шоколадов ганаш на върха на тортата, като аз направих моя по изпитаната рецепта за ганаш от сметана и шоколад, която съм описала тук.

Пъхам отново в хладилника и се заемам с направата на карамеления сос за украса.
Реших да вмъкна рецептата тук засега, но тъй като поста е достатъчно дълъг, ще го изнеса в отделен пост след няколко дни.
За сега, за соса ви трябват : 1 ч.ч. захар, 1/4 ч.ч вода, 3/4 ч.ч сметана, 2 с.л. масло и щипка морска сол

Слагаме захарта и водата в подходящ съд на котлона. Оставяме захарта да се разтопи и течността да заври, намаляваме на средна температура да къкри, докато постепенно сиропа започва да потъмнява ( от сн.1 до сн.4) Когато постигне кехлибарен цвят, дърпаме от огъня и бавно прибавяме сметаната разбърквайки ( сн.5). Към този момент, сосът ще е станал на бучки, но го връщаме на огъня, като го разбъркваме докато се разтворят бучките ( ако не ви се чака много, използвайте жокер - пасатор)
След като соса е готов, слагаме в него и маслото и разбъркваме докато се разтопи напълно (сн.6).



Готовия карамел ще се втвърди леко при изстиване, но няма да стане твърд като карамелизираната захар.

                    

Потапям в него измитите и подсушени  ябълки, които избрах за украса и ги оставих да се отцедят на силиконова подложка.

За да подчертая страхотния карамелен вкус, ги поръсих с щипка морска сол.

            

Излизвам още малко от този сироп върху шоколадовия ганаш, образувайки втора "заливка". Нека сосът да е поизстинал, за да не разтопи шоколада.

Украсих тортата още с млени орехи и вече готовите карамелизирани ябълки.

Да преминеш с виличката през всичките тези пластове от наслада определено ще бъде върхово удоволствие за всеки, който има възможността да се наслади на тези въздушни ябълково-канелени блатове, сгушени между редовете от нежен карамелен крем от маскарпоне.

И макар шоколада да е само като заливка, ще се убедите, че е точното количество, което допълва изцяло тази есенна вкусова фантазия!

Няма как да ви почерпя наистина, макар да се постарах да направя торта достойна за вас - уникална, сладка и изпълнена с топлота и красота! 

За поредна година се чувствам щастливка в този ден, а възможността да го отбелязвам с толкова много хора, ме кара да вярвам, че вложената от мен любов успява да се предава чрез ястията и достига до вас. 

Още веднъж ви благодаря за вашата подкрепа! 

Щастливи и красиви есенни дни, скъпи приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Класика: Фунийки с домашен крем / Custard Filled Pastry Horns Recipe

Бррррр..ето, че и ноември довтаса! И макар със себе си да носи доста повече хлад, отколкото изминалия месец, то ние сме предвидили такива ситуации и сме си номерирали перата (както казва Фогхорн Легхорн) и в нашия случай - сме си нарязали дървата. Камината ще започне скоро да сгрява дома ни с жаркия си плам, а присъщата за сезона меланхолия ще намери компания в уюта на спокойни занимания като слушане на страхотна музика и четене на книга пред огъня. Ех, просто обичам есента и не мога да го скрия! Затова и искам да започна месеца като ви поздравя с една любима песен на любима група за успешен старт на седмицата!

И след като си изберем саундтрака за деня, ви предлагам да си отделите един час днес след работа, да си подсигурите и сладостта за до края на седмицата. Повярвайте ми - знам за какво говоря! 

Класическите, обичани от сигурно всички българи фунийки с домашен крем стават все по-вкусни с всеки изминал ден, а бройката, която ще излезе от рецептата, ще ви стигне за десерт поне до петък! 

Рецептата всъщност е много лесна и макар тези сладки често да ни изкушават от витрината в магазина, няма да съжалявате, ако си ги приготвите у дома, с истински и пресни продукти! Ако сте от тези, които не са правили фунийките досега сами, макар и да сте искали, защото сте спирани от цялата технология или пък липсата на метални формички, моята рецепта е стъпка по стъпка, като съм предложила и  варианти, с които можете да ги заместите.

Хайде да се захващаме за работа, та да може колкото се може по-скоро да се насладим на този незабравим вкус на меки фунийки с ароматен ванилов крем.

Ето и рецептата:

Необходими продукти:

За тестото:

Около 700 г брашно

2 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. захар

1 к.ч. олио

1 ч.л. сода 

1 пак. бакпулвер

За крема:

1 литър мляко

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. брашно

2 бр. ванилия

2 бр. яйца  плюс 2 жълтъка

За декорация: млени ядки и шоколадов ганаш

Започваме с направата на тестото. Разбиваме с миксер яйцата със захарта на пухкав крем, а след това прибавяме и олиото и разбъркваме отново.

През това време в купа слагаме киселото мляко със содата да шупне леко. 

Прибавям половин килограм пресято брашно с бакпулвер, а след това и яйчената смес. 

Започвам да бъркам всичко, докато тестото започне да се отделя от стените на съда. След това прехвърлям на плота и започвам да добавям още брашно постепенно, докато получа средно меко, нелепнещо тесто, което изглежда ето така.

Пускам фурната да загрее на 180 градуса с обдухване и подготвям тавата за печене, като я застилам с хартия. Взимам половината тесто и го разточвам на не много тънък лист, който нарязвам на ленти с ширина около 1 см.

Започвам да навивам лентата около метални фунийки (можете да си купите от магазин за левче) или около направени от алуминиево фолио, капачки за буркани или кисело мляко фунийки, отдолу нагоре.

Тъй като аз нямам много бройки от металните фунийки, си направих няколко и от фолио.

Пъхам във фурната да се запекат до нежен, розов цвят.

Щом ги извадя от фурната, почти веднага изхлузвам формичките от тях и навивам следващите (не са толкова горещи). Готовите фунийки оставям да се охладят върху решетка.

Докато пека фунийките, правя и крема, тъй като не изисква много време.

Слагам на котлона около 800 мл от млякото и захарта да заврат. В купа разбивам с телена бъркалка брашното с яйцата и останалото мляко, така че да получим смес с такава гъстота. Може да поеме повече или по-малко от млякото, в зависимост дали ще се използват цели яйца или в моя вариант с яйца и жълтъци (аз имах за доизразходване).

Щом млякото тръгне да завира, изсипвам сместа и започвам да бъркам енергично, като само след минути кремът ще се сгъсти достатъчно. Дърпаме от огъня, прибавям ванилийките и разбърквам хубаво. Изсипвам още горещия крем върху метален поднос, като го покривам със стреч фолио, за да не хване коричка. Оставям настрани, за да изстине напълно.

След като всички фунийки са изпечени, охладени, както и кремът, започвам да ги пълня с помощта на пош. Слагам щедро количество, като започвам да пълня директно от дъното на фунийката, за да не остане празна.

По-късното украсявам с малко млени ядки и шоколадов ганаш, като за втория рецепта съм споделяла много пъти ( вижте например тук) . 

 Пожелавам ви един нежен и сладък ноември, скъпи приятели! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Хелоуин грим : Клеопатра / Halloween make up: Cleopatra

Ето, че дойде време и за  последното ми предложение за грим за тазгодишния Хелоуин - Клеопатра. То вече веднъж се напънах да се правя на невероятна красавица като  Анджелина Джоли в "Господарката на злото", та не беше трудно да се сетите, че с мераците си ще го докарам и до друга голяма красотия в историята - Клеопатра.. И то добре съм се сетила ...по-млада няма да стана, така че сега му е времето да се пъна с такива персонажи.

Освен, че трябваше да грабна перуката на Капитан Джак Спароу, за да се превъплътя в ролята, се поразрових за голямата палитра от интерпретации на грима на Клеопатра в модата, киното и телевизията.
Като основа избрах една от най-иконовите роли на Елизабет Тейлър, като по скоро взех контурите за грима.

Разбира се имаме изрисувани вежди и дебел пласт очна линия.

За съжаление, вече можете да видите и някоя чалгаджийка да ходи така на дискотека ( извинете, клубче), затова реших, че за да бъде по-драматичен и театрален грима ще го направя в много използвания цветен вариант от злато и тюркоаз.

Тъй като сенките са в не малко количество, използвайте задължително основа за грим, които не само ще ги направят по-трайни, но ще засилят и цветовете.

А лицето съм използвала фон дьо тен с малко по-тъмен нюанас и завидно количество бронзър, който придава на кожата това топло излъчване.

Тъй като перуката е доста обемна, реших да накича главата си с някакви бижута в златен цвят, 

но с повече време и и фантазия можете да изработите и традиционна "корона" от картон и малко златен спрей.

И макар винаги да ми е много трудно да се възприема с тъмен цвят на косата, 

ще си призная, че много се забавлявах. 

Весел празник, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!