Благоевградска торта с арабски питки / Pita bread chocolate cake from Blagoevgrad

Прошки са и както знаете, обичаят повелява да я поискаме, носейки нещо сладко. Този период от годината е може би най-щастливият за работещите в сладкарската промишленост, защото тортите се харчат по-бързо от билети за националната лотария в село, от което са обявили победител. 

За съжаление и цените не са толкова изгодни, особено при факта, че половината продукти за десертите са под формата на прах и нямат нищо общо с истинските. Да, но какво да правиш като нямаш много време да правиш торта след работа и времето те притиска?

Решение: Правиш тази торта !!!

Не само, че е без печене, но става и много бързо, има вкусът на истинска домашна торта ( каквато си е) и ще ви накара да я обикнете от първата хапка. 

Но ето защо я наричам "Благоевградска" :) 

При нас има няколко десерта, които са знакови и ги има само при нас. Като паста "Бачиново:", ако помните ( рецепта тук)

Една от тях е е тази палачинкова торта, която всъщност не се прави с палачинки, а много тънки блатове. През годините тортата се променяше доста, като последните ми професорски прочувания установиха, че явно вече я правят с "блатове", учудващо наподобяващи арабски питки. Реших да се гмурна в този експеримент и да се опитам да я пресъздам. 

Разбира се, не гарантирам за достоверност на рецептата, а по-скоро за нейната оригиналност, защото хапнах доста парчета, за да мога да преценя какво точно има в нея. 

Преди години беше много по-различна, но сега реших да я направя по-близко до вкуса й в момента, тъй като такава я опитвах в последно време и аз.

Кремът се доближава доста до шоколадов пудинг, като е обогатен с повече плътност. 

Заливката винаги е от шоколадов ганаш, който да засилва шоколадовия вкус, като в сладкарниците се предлага с украса от сметанови цветенца по ъглите.

Аз избрах друг подход, тъй като исках да направя и реверанс към едновремешния вкус, който все още си припомням в спомените си. 

Ако съм ви заинтригувала и имате малко свободно време, вижте рецептата  с е убедете колко лесно се прави. 

Необходими продукти:

6 бр. арабски питки / тортила

2 пак. шоколадов пудинг

1 литър прясно мляко

1/2 ч.ч. захар

1 шоколад млечен

120 г белтъци/ маршмелоус / сметана

100 г масло

Започвам с направата на крема. Аз имах тези два пудинга у дома и тях използвах. Сложих 700 мл от млякото и захарта на котлона да заврат. През това време смесих пудингите с останалото мляко и разбърках, за да получа еднородна смес.

                       

Когато млякото тръгна да завира, добавих пудингите и започнах да разбърквам енергично с телена бъркала докато кремът се сгъсти. Към така горещия крем добавих един млечен шоколад, като може да замените с черен, но тъй като глазурата ни е такава, реших да се контрастира вкуса.

           

За да създам повече плътност в крема използвах трика от този мус, който ви представих преди дни. В микровълновата сложих да се разтопят маслото и бонбоните маршмелоус, тъй като така и така имах у дома. Вие може да ги замените с два разбити белтъка или просто малко бита до твърдост сметана, а защо не и повече масло. Давам от сега всичките тези варианти, тъй като самата аз ще опитвам с тях по-нататък, защото тази торта обезателно ще се прави скоро пак :) 

След като бонбоните и маслото са се разтопили, разбърквам добре и прибавям към шоколадовия пудинг, който трябва вече да се е поохладил.

                    

Във форма с махащи се стени (25-26 см)  слагам едно хлебче, а отгоре разпределям около черпак и половина от крема.

Процедирам така докрай.

                    

Оставям си малко от него, с който да завърша тортата ето така и пъхам в хладилника да стегне.

При мен беше за през нощта, но съм сигурна, че и няколко часа ще са достатъчни, особено, ако ползвате за уплътняване повече масло.

 На следващия ден излях отгоре шоколадов ганаш съставен от 100 мл сметана и 100 г тъмен шоколад, направен като към затоплената до точка на кипене сметана, прибавям начупения шоколад и бъркаме докато се разтопи напълно. След това оставям леко да се охлади и сгъсти. 

Вместо със сметанови цветенца по периферията, украсих тортата с начупена на ситно меденка, тъй като едно време блатовете имаха този аромат, но не бяха медни като цяло. Затова реших, че малко ухание от украсата ще допринесе съвсем деликатно това усещане.

 

Идеята с арабските питки е чудесна, защото сами по себе си са по-крехки от някои палачинки и никога не стоят глетави, а точно като тънки блатове..каквито са си :) 

 И така, ако ще ходите на гости този уикенд или просто търсите бърза торта, която ще впечатли с вкуса си, опитайте тази и намерете още една причина да заобичате Благоевград :) 

Усмивки от все сърце, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Домашни локумени вафли с шоколад и халва / Homemade halva and turkish delight wafers

Помните ли поредицата, която реших да започна в началото на годината с  рецепти от бабините тефтери или такива, малко позабравени, но все още любими. Първата от тях бе за сладки "Балеринки", за които успях да науча още десетки наименования, под които са познати. 

Днес обаче е чудесен ден да ви покажа друга моя голяма любов от училище, и не, не е някое момче, а пак -  храна :) 

Локумените вафли са ми любим спомен, защото макар да не беше точно в ранното детство, пак бях ученичка и обичах да си купувам по една такава (насипна), когато отивах да купя хляб например. Държаха ги на голям поднос и продавачката грабваше едничка с парченце амбалажна хартия преди да ми я подаде, а аз я вече бях "сгънала" по път за вкъщи. За пръв път обикновените локумени вафли започнаха да ги продават залети с шоколад, а малко по-късно обогатиха и крема с халва и какво ли не. Сега на пазара има няколко подобни вафли, които се продават опаковани, коя от коя с по-нелепо име, отговарящи на също толкова нелепия им вкус.

Спомням си един определено щастлив момент, когато се прибрах от училище и видях на плота в кухнята един кашон (то си беше малко кашонче де, но за мен беше нещо невероятно) от тези шоколадово-локумени вафли. Знам, че отидох в хола да си пиша домашните и само чаках мама да се върне да я попитам за кой е тази вкусотия. Бях сигурна, че отговорът не е "за нас", защото в тези години си позволявахме нещо сладичко много рядко. 

Когато тя се прибра, си спомням колко заобиколно я попитах все пак за кой е и тя отговори "За вас - понеже сте добри деца". Не можех да повярвам, че имам такова голямо количество от любимите вафли и ще мога не само днес да си хапна сладко, но дори и утре!!! ( То се е видяло, че и до ден-днешен нямам наяждане  :))

Един от роднините ни бил на път и отскочил до цех за вафли в северната част на страната и се обадил на майка ми да я пита дали иска да й купи. Помня, че всеки ден си взимах по една вафла и си я хапвах с такова задоволство, знаейки, че няма нужда да я пазя, защото в кашона има още много. Те оставаха все така мекички и вкусни и макар да се стопяваха пред погледа ми, така и не ми втръснаха.

Ето, защо реших, че е време да си ги направя сама у дома. Знаете, че съм фен на вафлените кори и обичам да експериментирам с тях. Слава Богу, вече се появиха в магазините, като едно време, а цената им е толкова достъпна, че може да си вземете няколко пакета и да се запазите за годината, като мен ;) 

Аз определено ще ви давам още идеи за тях, затова няма да са ви излишни. Но няма повече да отлагам, а преминавам към рецептата.

Необходими продукти:
Вафлени кори - 4 - 6 броя
280 г локум (2 пак. по 140 г)
200 г масло
200 г шоколад
200 мл прясно мляко
200 г тахан халва

Шоколадов ганаш за заливка

Започваме като приготвяме крема. За целта слагам млякото и маслото да се затоплят на котлона. След като заври, прибавяме халвата, а след това и начупения шоколад.

Реших да снимам и продуктите, които използвах, за ваше улеснение, макар че вие може да изберете и други. Аз ползвах един черен и един млечен шоколад.

Разбърквам добре с телена бъркалка, за да може кремът да се хомогенизира добре.

                           

Прехвърлям в подходящ съд и оставям в хладилника да стегне, но не прекалено, а да е с конситенцията на течен шоколад, ето така:

                          

През това време се заемам с локума, като е добре да работите бързо с него, защото стяга за кратко време. Нарязваме го на малки парчета.

Аз си избрах тези вкусове, като може да ги разтопите на водна баня или микровълнова. Аз се спрях на втория вариант, защото става по-бързо. 

                            

Разпределяме го между две вафлени кори и притискаме да се слепят. Това е междинният ни слой с локум.

След това слагам от крема по останалите вафлени кори.

                

Аз имах само пет кори, но вие може да го направите с четири или шест, като гледате локумения пласт да е по средата, а останалите да са слепени с шоколадовия крем.

Измазвам всичко добре и завивам с целофан или стреч фолио и прибирам в хладилник / фризер да стегне добре.

                   

След като са готови, разрязвам на парчета и потапям в шоколадов ганаш ( рецепта тук), като гледам да го правя в плоска чиния, тъй като целя шарки отгоре, които се получават, когато се отлепват вафлите от дъното с шоколада. :) 

След това редя в поднос, може да съхранявате в хладилник или покрити с фолио на стайна температура, което ще ви гарантира винаги мек крем.

Ако и вие искате да се потопите в този вкусен спомен за истински домашни локумени вафли, запътете се към близкия руски или сладкарски магазин и си набавете няколко пакета.

Аз отивам да си грабна още една.

Усмихната седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Хляб "Сърце" / Heart shaped bread

Не винаги ми е до празници, особено след последните събития около мен. Ще ми се да кажа, че бяха малки грижи или, че е нещо, което се случи само на мен, но през последната седмица забелязах, че на почти всеки, който познавам му се бе случило някакво нещастие и макар да не съм от суеверните астролози в религията, определено усетих, че я някакви тъмни сили са избягали от Азкабан или нещо ретроградно се случва по планетите (Хаосът в изказа ми е целенасочен:))

И все пак, понякога колкото по-лоши неща се случват около нас, толкова повече ни отварят очите за хубавите неща, които все още присъстват в ежедневието ни и почти не им обръщаме внимание. Например това, че въпреки всичко имам хора, които ме обичат и на тях също им се случиха доста препятствия, някои от тях дори опасни, но все пак са живи и здрави и мога да им се радвам още дълго време. И защото сме в сезона на любовта, реших, че няма да е лошо да ви подаря малко такава със следващата рецепта.

Не е нужно да сте влюбени, да сте семейни или пък да знаете кой пол сте за да обичате. Любовта е усещане вътре в нас, което имаме към света, живота около нас, растения и животинки, отношенията между хората, съседите и дори непознатия, който в бързината може да се блъсне в нас, но се обръща и се извинява с усмивка. Обичам да обичам, а повече обичам да готвя, а пък най-много да ям :) 

Ето защо днес ще ви изпратя едно затоплящо душата вкусно хлебче, във формата на сърце. И то като някои от нас, е създало хрупкава  и твърда обвивка, но отвътре се крие една невероятна топлина.

Ето и необходимите продукти:

2 ч.ч. брашно София мел класик

2 ч.ч. брашно пълнозърнесто София мел

1 ч.ч. айран

150 мл хладка вода

30 г жива мая

70 мл олио

2 ч.л. захар

1/3 ч.л. сода

1/2 с.л. сол

Започваме като в купичка слагаме водата, захарта и маята и разбъркваме добре да се разтвори. Оставяме на топло да шупне.

В купа прибавям 2/3 от брашното и правя кладенче, в което слагам около половин чаена чаша кисело мляко със содата и разбърквам. Оставям да шупне и то и добавям още половин чаша вода, така че да стане на айран. След това добавям шупналата мая и солта, като разбърквам хубаво на ръка, интегрирайки малко по малко от мазнината и останалото брашно, докато получа меко, нелепнещо тесто. (Може да поеме повече или по-малко от тези продукти)

Прехвърлям в леко намаслена с олио купа и оставям да втаса на топло, докато почти удвои обема си. Аз го слагам покрито с кърпа във фурната на 50 градуса, за да стане по-бързо. 

                        

След като тестото е готово, изсипвам върху плота и разделям на две равни части. От това количество излизат два хляба.

Всяка от двете части оформям по следния начин, като първо оформям нещо като по-дебела и къса франзела.
След това я цепвам до средата в горния край и правя около пет разреза в долния ето така:

Навивам получените в дъното фитили като завъртулки и накрая обръщам горните два края надолу, така че да се получа сърчице. Не ми се получи идеално като в оригиналната рецепта, но реших да не се притеснявам много-много. Вкусът бе важен за мен.

Оставих хлебчето да втаса за още 20 минути на топло, а след това пекох в загрята фурна на 200 градуса, докато придобие хубав цвят,  а след това намалих на 180 и пекох до готовност. Отне около половин час, като аз пекох и двата хляба едновременно, на две нива във фурната.

Без да се изхвърлям много, това е един от най-вкусните хлябове, които съм правила, защото наистина има чудесна коричка, но същевременно супер пухкава сърцевина.

Сигурна съм, че ще го направя още няколко пъти и тогава ще бъде още по-добре на външен вид, но като с всичко около нас, е по-добре да обръщаме внимание какво се крие вътре :) в сърцето. 

Оставям ви с тези сладки и вкусни снимки, надявам се малко по-усмихнати и заредени, и ви изпращам много сърдечни пожелания за прекрасни февруарски дни <3

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!