Станаха пет! Вече пет години водя това вкусно местенце. Първо започнах да пиша за себе си, а сега за над 30 000 души. Не е зле за като човек на пет, нали?! Заслужаваме "дай пет " и една вкусна торта за почерпка.
С голямата аудитория идва и голяма отговорност, затова и летвата се вдига все по-нависоко, да отговарям бързо, да пиша често, да предлагам нови и интересни рецепти, и не само, ами и полезни и интригуващи статии. Да бъда от полза и на разположение за запитвания почти по всяко време на денонощието ( часова разлика, какво да се прави) и какво ли още не. И тъй като всяка година ви споделям по някой аспект от целия процес за поддържането на блог, и тази ще ви споделя нещо "от кухнята" :) 
Вече съм ви писала за емоциите около първите стъпки в блоговоденето - когато чакаш дали ще се появи някое число в брояча за прочитанията, когато получиш първия си коментар, когато получиш първия си ИСТИНСКИ коментар, а не спам или реклама и всичко, което се стремиш да кажеш, а в главата си мислиш, че звучи глупаво и започваш да триеш написаното. А, вие си мислехте, че домашната работа като в училище е свършила!
И сигурно си мислите, че с времето ставаш такъв професионалист, че всичко става по-лесно. Почти сте прави, но не толкова. Вярно, вече мога да направя пандишпан за 10 минути със завързани очи, но все още се притеснявам дали рецептата ще се хареса, дали ще успея да ви зарадвам, да ви усмихна поне малко, да напиша нещо, в което да се припознаете. Дали няма да съм твърде песимистична или твърде пък безгрижна в изказа си. Дали няма да направя банална рецепта, твърде скъпа, твърде сложна, вече правена, дали няма да има спорове за нея и какво ли още не.
Истината е, че всички искаме да бъдем харесани, одобрени, оценени и да намерим нови приятели и съмишленици. Едва ли има много блогъри, на които грам не им пука какво мислят читателите и ако е така, едва ли поддържат стабилна аудитория. Въпросът е да не забравяме да слушаме вътрешния си глас.
Колкото и хора, толкова и мнения както се казва и е трудно да угодиш на всеки, затова е важно да бъдеш себе си и истински. Предпочитам да не ме харесат за това, което съм, отколкото да ме харесват за това, което не съм, защото в живота има твърде много ситуации, в които ни се налага да се държим като някой друг.
Затова и моето местенце е шарено - понякога нежно, понякога страшно, ту весело, ту мрънкащо, вдъхновено и уморено, но винаги пречупвайки всякак типична човешка емоция, която е нормално да изпитва всеки един от нас в нещо по-вкусно и забавно.
Иска ми се заедно да готвим миди, а на другия ден пръжки, ту гурме, ту селска манджа, да не пренебрегваме нито един цвят в палитрата на живота - от храната до душата.
Искам да ви благодаря, че сте част от моето пътешествие в кулинарията, в живота, в свободното ми време. понякога в грижите и тревогите, затова, че ме подкрепяте всичките тези години. За това, че ми пишете отзиви, а понякога и вие ми разказвате истории. За това, че ми пращате снимки, търсим рецепти заедно или ми изпращате такива. Благодаря ви, че ме приемате такава каквато съм, че четете моите статии и се смеете с тях. Благодаря, че отделяте време от вашето ежедневие да направите обратна връзка с мен и да ми дадете още повече стимул и увереност, от която всички се нуждаем понякога. Посвещавам тази годишнина на вас, моите читатели, които ме правите много, много щастлива. Искам да ви върна жеста с една торта, която направи всички опитали я много, много щастливи - пухкава и сочна торта с банани.
На пръв поглед много обикновена рецепта, но истината е, че тази торта ще ви поднесе един облак от нежност и топлина, която няма да срещнете другаде. А ето как да си я направите:
Необходими продукти:
За един блат:
3 яйца
2/3 ч.ч. брашно София мел Екстра
1/3 ч.ч. захар
2-3 ч.л. тъмно какао
За крема:
500 мл сладкарска сметана
1 пудинг банан
5 банана
захар на вкус
Още:
захарен сироп
шоколадов ганаш
банани и бисквити
бита сметана
ядки
Никак скъпи и сложни продукти, нито пък много на брой. Започваме като разбиваме яйцата и захарта на крем, а след това прибавяме постепенно брашното и какаото.
Изсипвам сместа в тавичка, застлана с хартия за печене на дъното и леко намаслена, с размери 24 см в диаметър. пека на умерена фурна, около 160 градуса за 20 минути, като през това време забърквам още един блат от същите продукти. Изпичам и него и оставям блатовете да се охладят напълно.
През това време, а може и предварително приготвям пудинга според указанието на опаковката. Аз използвах такъв с варене и прясно мляко, макар да може да се направи и с вода. Според мен с мляко е по-вкусно. Готовия пудинг също оставям да изстине напълно.
След това разбивам сметаната ( с 1/3 ч.ч чаша захар или по-малко, зависи от вкуса ви, дали е подсладена и т.н) на сняг и прибавям малко по-малко от изстиналия пудинг банан. Оставям ароматния крем на страна и се захващам със сглобяването на тортата.
Отгоре разпределям парченца банани. както виждате, бананите са повечко, защото както се изрази вуйна ми " не си ги жалила", което направи тортата по-специална. Самите те са усещаха свежи, а не потъмнили и "лигави" както стават, когато са тънички.
Отгоре слагам от крема и продължавам със следващия блат. Процедираме докарай така, като гледам да напоявам добре всеки блат, за да стане наистина сочна торта.
Оставям в хладилника да стегне, а след това украсявам по желание. Аз използвах малко шоколадов ганаш ( рецепта тук), бита сметана ( около една чаена чаша течна, която разбих с 2-3 с.л. кристална захар) , няколко бисквитки, орехови ядки и парченца банани.
Тортичката стана толкова пухкава, бананово ароматна и прекрасна, че просто нямам думи. Думи нямаха и всички, които я опитаха, освен, че дни наред ме карат да я направя пак.
Торта"Бананели" е може би най-вкусната торта с банани, която ще опитате, затова не пропускайте да го направите, а после и да ми пишете с отзиви.
А ако ви харесва тази, чакайте да видите какви съм ви ги приготвила за празниците - няма да можете да си изберете коя от коя по-хубава! Но така е, започва вкусния, коледен сезон, а с него, започвам и още една нова година блогуване :)
Вкусни, усмихнати и щастливи почивни дни, приятели!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
