понеделник, 23 ноември 2015 г.

Пълнени макаронени черупки с рикота и спанак / Spinach and Ricotta Stuffed Shells ( Conchiglie )



Няма нищо по-хубаво от току-що приготвено ястие за вечеря, където уханието на ароматите изпълват въздуха, а сосът в тавичката още леко къкри и блести под светлината на лампите (камината, ако имаме късмет), тъй като е тъкмо извадено от фурната.
За съжаление не винаги може да си позволим тази приказна картинка за вечеря през седмицата, тъй като след работния ден (особено ако е понеделник, когато още сме малко дезориентирани от опиянението на уикенда и дори не можем да си намерим г*за с двете ръце) сме толкова изморени, че едва ли ни се готви нещо сложно и трудоемко. 
Ето защо поръчка на пица или бързи спагети изглеждат толкова примамливи, но аз ви подкокоросвам да си отделите няколко минути и да превърнете едно обикновено ястие с макарони в наистина необикновено изживяване. Няма да съжалявате!



Говоря ви за пълнени макаронени черупки с кремообразен пълнеж от рикота и спанак, окъпани в горещ, ароматен доматен сос, а най-отгоре - нежна коричка от запечена леко хрупкава моцарела, с разтеглива сърцевина.



Уверявам ви, че при правилна организация ще приготвите ястието за отрицателно време и ще се поглезите с незабравима вечеря още днес. 



Ето и рецептата и се уверете сами:
Необходими продукти:
Плънка:
500 г рикота (извара) 
1 яйце
сол на вкус
1 ч.ч. спанак



За соса: 
1 консерва домати на кубчета (400 г)
250 г доматен сос
2 с.л. зехтин
щипка лют пипер 
черен пипер 
2-3 скилидки чесън
сол
Още:
Около  250 г (30 бр)  макаронени черупки
1 топче моцарела

Започваме като предварително избираме съда, в който ще печем, като подреждаме черупките, за да заделим необходимия ни брой.

                 

Сварявам макароните в малко подсолена вода, докато поомекнат, но не са напълно готови. Отцеждам от водата.


Приготвяне на соса:
В загрятия зехтин запържваме нарязания чесън,



а след това добавяме и двата вида домати. Овкусяваме с подправките на вкус и оставяме соса да поври, докато се сгъсти и излишната вода се изпари.



Приготвяме набързо и плънката като за целта задушаваме спанака, докато омекне за кратко на котлона. Аз използвах замразен спанак, затова прибавих една-две супени лъжици вода.


Готовия спанак изстисквам от течността, като накрая имаме топче с такива размери.
Нарязвам на ситно.


Прибавям спанака в купа, където сме сложили рикотата, яйцето и няколко шипки сол. Разбъркваме добре.

             

Изсипваме соса в тавичката за печене, 



и започваме да пълним мидите с плънката. Редим ги върху соса, плътно една до друга.

                        

Поръсваме всичко с нарязана на ситно моцарела.


Пъхаме във фурната да се опече за около 20 минути на 200 градуса.



Толкова е вкусно, че накарах Митко да яде спанак. За пример само ще кажа, че спанакът при него е сравнителна степен за нещо лошо (тоест имаме : лошо, по-лошо, най-лошо,  спанак. )
Затова и у дома има наложено вето на ястия с този зеленчук.


(При поднасянето полях с малко зехтин, тъй като в самото ястие почти няма мазнина.)


Фактът, че намери това ястие за неустоимо и си го излапа,  че и поиска още, значи наистина си струва.


Аз пък от толкова време исках да сготвя тези симпатични мидени черупки, които често ми се усмихват от щанда в магазина.


Е, чакането си заслужаваше!



Оставям ви с още няколко кадъра на тази съблазън (не можах да и се наситя, докато снимам, но мрачното време тези дни не ми беше в услуга по време на снимките)


Затова и кадрите са малко тъмни, но пък все пак се надявам да успяват да ви изкушат и да ги опитате и вие.


Успешна седмица, приятели!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

петък, 20 ноември 2015 г.

Торта "Тирамису" / Tiramisu Cake


Можете ли да повярвате, че някои хора предпочитат алтернативата на известните десерти пред самия оригинал! Ами да, щом има хора, които си купуват албум на Икебаната, то явно има всякакви хора по света ;) Шегата настрана обаче, дори и класическото, заслужило толкова много признания тирамису си има аудитория, която ще го намери не за толкова привлекателно, колкото неговата далеч по-скромна и икономична версия - "Тирамису торта".


Вместо бишкоти, тук имаме домашни блатове, а кремът е много по-достъпен като продукти, но пък отново със същата пухкава и нежна консистенция.


Реших, че това е тортата, която ще "тества" за пореден път миксера на Делимано ( сайтът им тук) , тъй като трябваше да приготвя голям и висок блат без набухватели. Какво по-добро предизвикателство за уменията на един миксер от това да разбие яйцата на най-въздушната и пухкава смес евър!
За моя голяма радост уредът ( вижте информация и цена тук) не ме подведе и този път и се влюбих в приставката за разбиване, както заради яйцата, така и заради невероятната бързина, с която направих крема. 

А ето я и самата рецепта:
За блата:
6 яйца
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
1 ванилия
За крема:
200 г крема сирене
1 1/2 ч.ч. сладка течна сметана за разбиване
1/2 ч.ч. пудра захар
за соса:
1 1/2 ч.ч. кафе
3 с.л. захар
1-2 с.л. ром/ уиски

Още: какао за поръсване

Започнах като разбих яйцата за една-две минути, използвайки накрайника за биене.


После започнах да прибавям на тънка струйка от захарта, докато яйчената смес стана пухкава и поне три пъти над предишния си обем. След това прибавих на порции и пресятото брашно с ванилията.


Готовата смес изсипах в тавичка с диаметър около 22 см, предварително застлана с намаслена хартия за печене.


Пъхнах да се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с обдухване. Печем до готовност или докато забучен дървен шиш в средата на блата излезе сух.
Готовия блат оставям на леко открехната врата във фурната да се охлади, а след това изваждам внимателно от формата. Разполовявам на две равни части ето така:
За крема разбивам сметаната отново със същия накрайник, който преди това сложих във фризера за малко.


Прибавям пудрата захар, а накрая и кремата сирене.
За напояването на блатовете смесвам всичко в една купичка, подправям със захар на вкус и с алкохол - по желание ( При мен беше повечко :))


Сглобяване на тортата:
Напояваме първия блат с половината от кафето. Aз не сложих толкова този път, но вие слагайте смело. Може да поеме течността. След това сложих половината от крема,


и захлупих отново с другия блат, който също напоих. 


Украсих отгоре и отстрани с остатъка от крема, какао и зрънца кафе. 


Тортичката е много икономична, но това въобще не си личи от пищната и украса и богатство на вкусове, което се усеща във всяка хапка.


Уверете се сами! 
Мързеливи почивни дни ви пожелавам! :) 
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!




сряда, 18 ноември 2015 г.

Млечно хлебче с масло / Milk bread with butter


Преди време ви споменах, че моят миксер, след дълги години служба, се спомина и ме остави да се чудя как да си правя тортите. За щастие моите роднини, знаейки какви вкусотии са заложени на карта,  набързо ми заеха един, за да продължа вкусното си дело. Аз пък започнах да се оглеждам в магазините за някой нов и качествен миксер, малко по-професионален, за да издържи на ненормалното темпо на работа у дома ;)


За мое щастие Делимано (сайта тук)  ми предложиха да тествам техния миксер и тъй като не съм откачена да отказвам такава добра оферта, не съм се дърпала. Затова пък си обещах, че ще ви кажа наистина честното си мнение за продукта, макар и в публикациите да има продуктово позициониране.
Реших да тествам пълните възможности на миксера със серия разнообразни рецепти от кремове, торти, кексове, рула до теста и различни хлебни продукти.
Веднага знаех, че първото нещо, което искам да опитам да направя, е хляб, за да използвам приставката за тесто. Така и не свикнах да използвам леките врътки на обикновените миксери за целта, тъй като си трябва силна ръка за самия процес. Тук нямам такъв проблем, защото миксерът на Делимано ( вижте го тук)  е с чупещо се рамо, а застопоряването му за плоскостта става с вакуум и можете най-спокойно да си седите като делва с ръце на кръста, докато тестото се бърка.
Избрах да направя една наистина много лесна рецепта за чудесен и ароматен млечен хляб. Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
2 ч.ч. брашно (от 200 мл)
1/2 кубче жива мая
1 с.л. захар
190 мл прясно мляко
30 г масло
щипка сол
Още: масло за прорезите още 30 г

Затоплям леко млякото, прибавям захарта и маята. Оставям да шупне.
В купата слагам пресятото брашно и солта. Прибавям шупналата мая и пускам миксера да "меси" с накрайника за тесто.


Когато тестото започне да се оформя, започвам да прибавям маслото, което е на стайна температура.


Само за няколко минути получаваме едно идеално, меко, нелепнещо, еластично тесто.


Поставям в намаслена тавичка и оставям да втаса за около 20 минути на топло.

                     

Когато тестото се надигне, изваждаме го от купата и внимателно го придърпваме, за да го оформим като правоъгълник.


Започвам да навивам от единия край към средата и от другия край към средата, като накрая прищипвам краищата, за да ги запечатам.


Обръщам с "ръбчетата" надолу и поставям върху хартия за печене в тавата, в която ще печем.
Поръсвам с брашно и оставям да втаса за още 15 минути.


Преди да го пъхнем да се пече, правим прорези по дължина с остър нож, в които слагаме парченца от маслото.


Пека хляба на силна фурна, около 200 градуса, като за хрупкава коричка може да напръскате кората с малко вода при печенето.


Не мога да ви опиша уханието от кората на това хлебче...
Няма нужда да готвите друго за вечеря...само току-що опечен хляб с месце за основно,


и със сладко за десерт!



Опитайте и вие!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...