Баварски Бретцели / Bavarian Pretzels

Такова хубаво време се е отворило последната седмица, че баш си е за бира! Само да не се налага да си на работа, а да си льоскаш от златната напитка, препичайки си гърба на слънце.  Добре си знаят германците да си спретнат един празник и през октомври, да си намират поводи за пиене.

В България поводи за пиене има всеки ден - я ти е дошла сметка за тока, я съседите ти ще надуят чалга, но виж поводи за празнуване, това трябва да си го създаваме сами. 

Аз лично така съм затрупана от работа и като считате работа, считайте всякакъв вид - служебна, блогърска, домакинска, че понякога и градинска, защото ако баба се обади, че има нужда от помощ да се свърши на село още днес, аз трябва да яхна метлата ( кой каквото има, моля, моля) и да ида при нея.
Последният път например ми се обади, че моят орех е родил тази година и е добре да ида да си го обера. Като знам как злоупотребявам с орехите у дома, някое килце аванта няма да ми дойдат лошо за семейния бюджет и както казах - метлата и марш на село, веднага след работа,. Взех си двама помощници с мен, за да има кой да одруса дървото, а пък другите да събираме. 

Беше хладно, вече се смрачаваше, а високата и изсъхнала трева покриваше все още влажната земя след последния дъжда. Ровехме се в нея и обикаляхме с чантите нагоре надолу, докато валяха орехи и се смеехме, ако някой го тресне по главата.
Ех, Октомври! Хубав месец, за хубави спомени с хубави хора! Пожелаем си още много години да мога да откликвам на обажданията на баба и да ме измъква от ежедневието и задълженията в града, с тези малки наши случки.

Баба е майсторка на тестените печива, и се радва, че внучка й най-сетне може да борави с точилката и по -друг начин, освен да играе  " на междузвездни войни"с нея, както правих като малка. 
Потопена напълно в духа на Октомври и сладките спомени от почивките ми в Германия, реших да спретна едни октомврийски бретцели у дома. 

Миналата година по повод Октобърфеста ви представих рецептата за класическия джолан, който похапват германците под звуците на Ein Prost, а тази ще хапвам вкусните солени гевречета.

Всеки, който ги е опитвал знае, че те си имат специфичен вкус - малко като солети, леко твърди и солени отвън, но меки отвътре. Идеални за мезе с бира, месо или просто лека следобедна закуска.
Да си призная мен малко си ме беше страх от тази рецепта, тъй като си има своите специфики, но който го е страх не ходи в гората, а аз се ръгам навсякъде, така че - ей ги на :) 

Спретнах ги по тази рецепта, като се надявам пълното ръководство стъпка по стъпка, да ви покажа, че не са никак трудни за правене. 

Необходими продукти:
Около 5 3/4 ч.ч./ 862 г брашно София мел за баница

2 ч.ч. / 454 мл хладка вода

4 ч.л. / 12 г суха мая 

2 с.л. / 27 г масло / мас

1 с.л. мед

1 с.л. сол

Още : 

морска сол за поръсване

1/4 ч.ч. сода бикарбонат

Започваме с приготвянето на тестото. Пресяваме брашното и затопляме леко водата. В купата в която ще месим ( на ръка или миксер - Люси вече го прави само с миксера :) слагаме две-трети от брашното и правим кладенче. В него изсипваме меда, маята, водата и може малка част от леко разтопената мазнина.

                             

Започваме да добавяме постепенно от останалото ни брашно, мазнина и сол, докато замесваме и получим нелепнещо тестото. Съветвам ви да не добавяте цялото брашно, ако ви се струва, че тестото е вече готово - трябва да бъде почти твърдо, но все пак още пластично. Аз бях направила перфектното тесто, но имах още в е купата и реших да ги употребя, но според мен беше излишно, затова и ви казвам на вас, усетите ли че е станало идеално, като пластелин, оставете тези няколко супени лъжици брашно в купата.

След като тестото е готово, го прехвърлете на плота и го оформете на пънче, което да разрежете на 12 равни части. Оформете ги на топки. Оставате ги за малко да се отпуснат на топлото, около пет минути, като ги покриете с кърпа или стреч фолио, а после ги оформете на цилиндър. Оставете ги отново да се отпуснат пет минути. Разбира се, че може да пропуснете някои стъпки, но баварците така правят и аз реших веднъж завинаги да последвам една рецепта без много да питам.

                             

          

Взимаме едно от тях и го разточваме на едно по-дебело фитилче  около 30-40 см, а след това започваме да го разточваме с ръце до към 70 см,

 като се стараем да оставим средната част ( някъде около 10 см) по-дебела. Получава се нещо такова. След това идва сплитането, което мога да ви покажа най-лесно със снимките тук:

                            

След като усучем двете по-тънки кранчета, ги вдигаме нагоре и ги притискаме добре в страните, за да могат да залепнат.

Редим бретцелите в подходяща тавичка, като ги оставяме да втасат първо на стайна температура, непокрити за около 40 минути, а след това, за да стегнат ги прехвърляме в хладилника. Така се образува коричка върху тях, и запазват формата си при потапянето си във водата после.

 ( Към този момент вече се чудех дали си струва времето с тия бретцели, но после си казах, че за около час не съм мислила за нищо негативно, а усещам пеперуди в стомаха, затова и всичко, което ни кара да се чувстваме така, да учим нещо ново и да се развиваме си заслужава) 

След като бретцелите са готови, си правим разтвора за тяхната "баня". 

Тук идва най-голямата изненада!!!

По принцип за баварските бретцели се прави баня от луга с ниска концентрация на сода каустик ( 4%) , и се работи с ръкавици. Така те придобиват този тъмен, класически цвят, с които ви са познати от магазините. 

Тъй като едва ли много от вас ще се заемат да търсят такава сода каустик ( пък тя трябва да е чиста като за лаборатория) , ви предлагам да направите по-лесния начин. Той е просто около 2 литра вряла вода и сода бикарбонат, които да разбъркате добре. 

Потопете всяко бретцчелче в тази баня и ги оставате леко да поврат около 2-3 минути, а после отцедете и наредете отново в тавичката.

Ако искате по-тъмен цвят, може да намажете с жълтък ( леко размит с вода) или само да поръсите с морска сол. Аз избрах без яйце :) 

Пъхаме да се пекат във фурната на 200 градуса за около 10-15 минути, така че да хванат цвят, но и да останат меки отвътре.

Бретцелите си имат специфичен вкус, леко тегави, леко твърди, леко меки, леко солени, леко сладки, но не можеш да спреш да ги ядеш. А само колко бира изпиват...

Ach du meine Güte!

Надявам е съм ви заинтригувала и изпълнила желанието ви за повече тайни от кухнята, интересни чуждестранни рецепти и какво ли още не, тъй като следя каквото съм обещала да се изпълнява!                                                Може да са избори сега, но поне от едно място да си нямате грижи, че каквото кажат, ще се изпълни :) 

Петък е , слънчево е, заслужила съм и аз един биронко! 

Усмихнат и вкусни уикенд, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Ризото с гъби и опушен вкус / Fall Smoky Risotto Recipe

When in dоubt - make risotto! Горе долу това е мотото под което живея през седмицата, а понякога и почивните дни. Понякога си мисля, че тъй като не ми се яде много-много след работа, мога да мина и без вечеря. Почвам да си мисля  така: Един-два дена на диета, и после едно леко захранване и така до пролетта ще е чудесно. Няколко часа по-късно се озовавам в кухнята ровейки по рафтовете като в супермаркет на постапокалиптичен филм и си чукам главата от яд, защо не се напънах да си готвя нещо, което да ме чака в хладилника, а само се залъгвам, че няма да ми се дояде.

Разбирайте тогава, че често вечерята ми се състои от ябълка, която си мисля, че ще засити глада  ми, но обикновено го засилва. После си сварявам някоя яйце с малко пуешка шунка, после отивам и обелвам още две яйца, после си режа домат, после си правя сандвич и завършвам на дивана с буркан Нутела, мажейки го по банан, който след минутка се превръща в два банана.
Изпипвам литър вода и си обещавам на следващия ден да си сготвя.

 И тъй като ми писна от този цирк, ей тук на едно листче съм си написала разни рецептички, които съм си вече приготвила през уикенда за седмицата или такива, които да си приготвям набързо след работа. Едно от най-любимите ми неща, към които посягам е ризотото, защото е чудесно да обера каквото е останало в хладилника и да го бутна вътре, създавайки всеки път нещо различно и уникално по рода си. Освен това, няма какво да се заблуждаваме - няма по-вкусно нещо от горещо, креместо ризото, току що приготвено, а пък за наше щастие става бързо.

Последната рецепта, която ме накара да се размечтая и да се зарадвам, че съм успяла да се вкарам в ред, бе тази - креместо ризото с опушен вкус. Има такъв есенен аромат и вкус, че след него ще искате само да заспите зимен сън. Харесва ми, че хапна ли си ризото не ми се ядат никакви боклуци, а си ме засища достатъчно, че ми остава и за обяд, така че пак да не тършувам шкафовете.

И така ученици, запиШАЙте си тази рецепта, защото ще ви се падне на теста следващата седмица (или поне ще искате да я имате под ръка) Ето я и нея: 

Необходими продукти:

1 ч.ч. ( 230 г)  ориз за ризото 

1бр. средна глава лук

100 г пресни гъби

100 г свинско филе/ бекон/ шунка

60 г пушен кашкавал

500 мл пилешки бульон

2-3 с.л. сметана ( за готвене или заквасена)

2-3 с.л. крема сирене

пушена сол на вкус

пипер меланж на вкус
олио
пушена сол

Започваме като нарязваме на средни по големина парченца лук, гъбите и филето. За по-опушен вкус, може да ползвате пушено филе, но аз ви съветвам да си вземете просто това, което обичате. Не правете експерименти с нещо, което не знаете дали ще ви допадне като вкус.

                            

Загрейте малко олио и запържете за кратко кромида, докато започне да става прозрачен.

Прибавете последователно филето, гъбите и почистения ориз. За да бъде ризотото креместо, не бива да миете ориза ( или поне не продължително), тъй като рискувате да отмиете нишестето, което го прави пухкаво.  

                            

Започнете да прибавяте черпак по черпак от пилешкия бульон, докато се абсорбира напълно от ориза. Слагайте всеки следващ черпак, едва след като попие напълно предишния в ориза.Намалете температурата на средна степен, докато правите това, за да може ориза да поеме бавно и да се сварява добре. 

След като е поел целия бульон, оризът ще е вече сварен напълно и е време да добавите нарязания на ситно пушен кашкавал, сметаната и кремата сирене. Разбърквайте добре, докато всичко се разтопи добре в ризотото. 

Овкусете след това с пипер и съвсем малко пушена сол отгоре. Намерих си пушена сол с мелничка в Лидл последния път,  като е много специфична, но придава много ароматно ухание на ястието.

Ако и вие като мен може да ядете всякакво ризото, това ще ви скрие шапката и ще е всичко, от което имате нужда в края на работния ден :) 

Добър апетит, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мексиканска торта "Трите млека" с плодове / Mexican Tres Leches Cake

Няма да е петък, няма да съм, няма да е блогът на Люси, ако изневиделица не ви стоваря неустоима торта за правене точно за почините дни, когато вече сте решили, че ще си отделите време за почивка, кърпене на чорапи и например тотално безсмислена епилация. 

(Ако не знаете,  епилацията  е обратното на изолация, а точно от това ще имаме нужда през предстоящите студени седмици. )

Вместо да се облепвате с гипсокартон, просто си хапвайте вкусно и здравословно, така че от време на време да може да си позволите и нещо ето такова - безмилостно жестока мексиканска торта "Трите млека". 

Някои от вас ще я сравнят с други десерт, и дори торта, която самата аз правих преди време, но сега е ред на тази чудесия на чудесата в пълният й блясък. Виновникът за този десерт този път не е познат за мен човек, а клип на Buzzfeed, на който попаднах преди време. 

Част от рубриката им, в която обикалят различни ресторантчета за хапване, Стивън и Андрю тестват едно ястие на три различни цени - евтино, изгодно и безумно скъпо, а след това избират кой е бил любимият им от тях. Много често не това, което е най-скъпо всъщност е било най-вкусното, колкото и скъпи продукти да има  него. 

Истината е, че дълбоко в себе си всички ние искаме ястия, които да ни пълнят душата и да ни карат да се чувстваме като в прегръдката на баба, пък било то да са пропити с мазнина и захарен сироп :) 

Та в тази серия, Андрю и Стивън опитваха три вида торти на същия принцип и накрая макар да отдават заслуженото на всяка от тях, ясно си личеше, че фаворитът е точно тази супер семпла и истинска мексиканска торта "Трите млека" с плодове.

Сочна, сочна, сочна е думата, която я описва най-точно, а три пъти е казана, защото само веднъж не е достатъчно да обясни точно колко сочна е всъщност тя!

В клипчето тортата, която опитваха беше с микс от горски плодове, но аз има у дома свежи праскови и реших да използвам тях. Макар сезонът им да приключи, споделям тортата защото вярвам, че може да я направите с различни видове плод, а свежите праскови може да замените с такива от компот. Смятам, че ще и отива много манго като това ще е следващия вариант в който ще я направя.                                                                                                      

Тортата е толкова мека, че може да се яде с лъжичка, а всяко парченце от това пухкаво облаче ще изпълни устата ви с експлозия от вкусове и сокове. Направо си покапах клавиатурата. Но за да не ви бавя повече, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блата:

1 ч.ч. / 125 г брашно София мел Класик

5 бр яйца

200 г захар

80 мл прясно мляко

1 пак. бакпулвер

1 щипка сол 

1 бр ванилия

За сиропа:

230 мл евапорирано мляко  (течното неподсладено кондензирано мляко) 

270 мл кондензаторно подсладено мляко

60 мл течна сметана

За декорация:
Около 600 мл течна сладкарска сметана

2-3 с.л. захар

400 г ароматни плодове ( праскови, горски плод, манго и т.н) 

Тората сама по себе си се прави много лесно, но аз нащрапах повечко снимки, защото знам, че така се чувствате по-сигурни за всеки етап от процеса. Започваме като разделяме белтъци от жълтъци. Първо разбиваме на твърд сняг белтъците и солта със 100 гр от захарта.

                             

Изваждаме ги в друг съд, а в съшия слагаме жълтъците с останалата захар и ги разбиваме до побеляване. 

Прибавяме към тях ванилията, бакпулвера, млякото, и половината от брашното. След като всичко стане на еднородна смес, започваме да прибавяме постепенно от разбитите белтъци, като разбиваме на ниска степен с миксера или бъркаме бавно на ръка за да запазим въздушността на сместа. Постепенно пресяваме и останалата част от брашното. Може да добавите цялото брашно към жълтъчната смес, ако така ви е по-лесно, но аз искам да направя възможно най-въздушен блат. 

                            

След като сместа е готова, я прехвърляме във форма за торта с махащи се стени с размери 25-26 см. На дъното сме сложили хартия за печене в кръг,  като и нея и стените намазваме с олио. 

Пъхаме блата да се печене на 150 градуса с обдухване и се заемаме със соса за сиропиране.

В купа с смесваме кондензираното мляко, евапоризираното мляко и сметаната. Може да замените последното е прясно мляко, а евапоразиринато мляко може да заменените с кондензирано мляко, което не е подсладено или е много течно. 

Кондензираното подсладено мляко е тежко само по себе си и ще го познаете в магазина, защото като вдигнете консервата ще я различите по това, че няма да искате някой да ви метне с нея. :) 

Казвам го защото на пазара има подсладени кондензирани млека, но те са все пак течни и се чуват как се "плискат " в консервата. Моите консерви бях сложила в шкафа и от топлината се бяха "посварили: това лято, затова имат лек карамелен цвят, но така пък стана още по-вкусна тортата :) 

Разбиваме ги добре в купата.

След като блатът е готов и изстине, го разрязваме на две. Слагаме едната част отново във формата за тортата и го напояваме с половината сироп. Слагайте щедро и смело Като натиснете с пръст да излиза течност отгоре. 

През това време в миксера нека се бърка сметаната със захарта на твърд сняга, а отстрани си подгответе и измитите и нарязани плодове. 

Сложете сметана върху блата, после от плодовете, а отгоре пак сметана. Накрая завършете с втората част на балта, която също синкопирайте. Може да го направите директно върху плосък поднос, така че да  го приплъзнете върху тортата лесно,  тъй като ще е вече мокър и тежък. 

Украсете тортата по желание, като дори само сметана и плодове ще е достатъчна за да подчертае тази вкусотия ;) 

Аз добавих и едни бисквитки, които си нося от Холандия и така и не мога да им се наканя да ги изям просто ей така. Затова пък с тортата си паснаха идеално.

За да ви покажа колко е сочна, направих тава гифче като прокарвам лъжичката по блата и ясно се вижда как изтича невероятния сироп на тортата.

Веднага след това трябваше да направя тест-хапка, за да се убедя, че е станала като хората и от там насетне нищо не помня. Свестих се един час по-късно, приятно дремнала на дивана, изяла две мощни парчета и потънала в неземно блаженство.

Надявам се да съм ви убедила вече, че човек заслужава такава почивка и удоволствие и понякога трябва да запретнем ръкави за един час, а после да се чувстваме като царе с дни :) 

Нямам търпение да науча за вашите варианти и отзиви, а аз отивам да си отрежа парченце, преди съседите да са научили, че пак има торта :)

Усмивки,приятели! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!