Metal kitchen : Slay that Slayer pizza!!!

По предложение на Ванчето,
една снимка преди концерта, "докато сме още свежи".
За да не излезе със затворени очи (както винаги прави), й казах,
че бирата вътре е по 4 лева! :) 

Много яка беше изминалата седмица, ей! Освен наградите, които грабнах в събота, готиното настроение започна още във вторник с концерта на Slayer в София. Моя немилост ги изтърва вече няколко пъти и заветният момент дойде, та и аз да ги видя на живо. (Доколкото човек може да вижда от моя ръст в тълпата и метлеенето на косата :))


Концертът беше супер, защото настроението беше на ниво, въпреки че след първите няколко парчета нямаше как да не ти мине през главата, че който е решил да направи събитието в тази зала, заслужава да се озове в контейнера на Декстър.
Освен, че по отношение на звука има какво да се желае, най-доминиращото чувство си остава задухът в залата, което не беше все едно, че си в потните "обувки на Сатаната", а направо в неговите гащи. Но пък ние метълисти ли сме или лукови глави (то едното не изключва другото, знам!).



Щом баба Лимонка от съседния вход може да изкара цял концерт на Веселин Маринов на крака, коя съм аз да се жалвам за малко ухание на мускус в зала с готини фенове.
Пък и хубавото на концертите е, че сред първите няколко удари на барабаните, адреналинът така те набива, че хич не ти прави впечатление под кои голи подмишници се намираш.

Сигурно не сте метъл фен, ако нещо от това ви кара да потръпвате в погнуса, защото честно казано, "мелето" в  тълпата е най-живото и яко място, където може да попаднеш, слушайки любимата си музика.

И така, и този път няма да се впускам в пост за хисторито на групата, защото ако досега не сте запознат с имената: Том Арая, Кери Кинг, Гари Холт и Пол Бостаф, то първо и най-вероятно ние не сме много близки приятели и второ, тази публикация за вас е по-безинтересна, отколкото здравословното състояние на Канйе Уест - за мен!

Затова направо смятам да премина по същество и да ви кажа идеята ми за този непостен пост. :) ще си правим пица, която е посветена на великаните, като ще се опитам да опиша целия процес, като вмъквам имената на техни песни, пък ще видим какво ще се получи накрая.

Самата рецепта не е нещо нестандартно, освен може би добавянето на малко люто къри като подправка в чест на това яко меме с К(ъ) ери Кинг :)

Но ето и самите продукти: 

За тестото:

Около 500 г брашно

1/2 кубче мая

1 с.л. захар

2-3 щипки сол

300 мл хладка вода

зехтин

Още:

400 г доматено пюре

80 г чоризо

500 г кашкавал
червени чушки

чубрица

къри

Започваме като важното е да работим с голямо Desire, защото ще правим все пак нещо Wicked. Отправяме съм към War zone, или иначе казано кухнята. Започваме с приготвянето на тестото, като продуктите са приблизителни, тъй като винаги правя тестото на око. Разтварям маята в купичка, в която съм сложила една чаена чаша хладка вода, захарта и една-две супени лъжици брашно. Оставям да шупне. В купата на миксер (тъй като си правя тестото с него) слагам малко повече от половината брашно, солта и зехтин на око. Прибавяме маята, Exile - и пускаме миксера.

По време на месенето започвам да добавям постепенно от брашното и още вода до образуването на хубаво, меко, хомогенно и нелепнещо тесто. По принцип пицата не се точи, а се тегли с пръсти, но аз исках идеален кръг, затова разточих тестото с размерите на тавата и подвих навътре ръбовете ето така:

Прехвърлям в леко намaслена тава и идва култoвия момент - слагайте доматено пюре, сякаш Raining blood!

Следваща стъпка - поръсете с чубрица и къри. Не пестете подправките, те са чудесни to Cleanse the soul. След това наредете малко dead skin meat (mask) :) - сиреч чоризо, като може да го сложите на цели слайсове или да го нарежете на кубчета върху някой Altar of sacrifice (дъска за рязане).

Последно покривамe с рендосан кашкавал, богато и Show no mercy!!!

Hell awaits - затопляме фурната на 200 градуса! През това време правя надписа от нарязани червени чушки, като аз реших да не го пека с пицата, за да не потъмнее.

-Какво ще кажеш, Том?

- Не е лъжа! 

Пъхам пицата да се пече за няколко минути, докато ароматът, който се разнася, прави the Temptation неистово.
След като пицата е Born of fire, хубаво я kill again, така че да Die by the sword ( Тука вече се унесох :) )
Има само един начин да се реже такава CULT пица и то е под формата на пентаграма!

Лютoтo може да ви накара да направите Eyes of the insane, но вие ще Take control и ще я довършите Piece by piece! 

И така, докато се наслаждавах на пицата в компанията на далеч по-приемлива на цена биричка, преглеждах трите снимки на кръст от концерта и както традицията повелява, ето и снимка афтър.

Забелязвате, че спарените герои вече не са нито свежи, нито се дочуват добре, но това не ни притеснява, защото съм сигурна, че с Ванчето най-вероятно ще свършим по този начин така или иначе:

 "As long as it's good music, that's what's important." 

Tom Araya

Виж останалите рецепти в METAL KITCHEN ТУК!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Metal Kitchen: Eat "Type O Negative"! - Петифури

Насам народе, насам на хубавата музика!

Най-сетне успях да създам нов пост за Метъл Кухня, а той е посветен на великите Type O Negative. Заклевам се в брадата на Митко, колко време го отлагах този пост, но най-сетне успях. Ще открия сезона, като закрия месец септември подобаващо с песента им "September sun":

Слава Богу, имат доста неща и веднага откриваме месец октомври с техния "October rust". 

Aко не сте ги слушали досега, няма по-добър месец да започнете и тъй като не мога да избера по-подходяща песен от всичките, вземете целия албум!

Истината е, че отлагах толкова дълго, защото писането за тях може да ми отнеме дни, седмици, няколко зими и като приключа най-много да ми остане време да хвърля медальона на дъното на океана.

Но все пак реших, че това едва ли ще е единственият ми пост посветен на тях, затова и реших, че ще пиша, каквото напиша, пък по-натам пак.

Вече няколко пъти съм се опитвала да ги шмугна в блога, като например инспирацията ми за тортата "Бруклинско затъмнение",

и разбира се, моята торта за един от рождените ми дни, която си направих сама, защото дотам го докарах - сама тортите да си правя!

Но днес, освен с много музика, искам да ви споделя и някои мои лични спомени, свързани с Тупето ( както им казваме :) )

Влюбих се в тях още преди балканската война, когато бях ученичка и чаках леля ми да заспи, за да почна да записвам от метъл предаванията по една холандска телевизия тогава....на касетки, оф корс. 

(Който не е слушал неща на касетки, не знае какво е да пазиш лентата като първородното си - да не се набере и да почне да влачи от прекомерно слушане.)

Тогава пусках предаването през дека за записване и го слушах през слушалки, за да не наруша хъркането на леля, което на моменти акомпанираше чудесно на някои пигси вокали от телевизията. Изведнъж Те се появиха на екран и беше любов от пръв поглед.

Музиката им беше ключова за откриването на цял един нов музикален свят, и, въпреки че следващите години прекарах проучвайки почти всяка готик - дуум банада (дори от Папуа Нова Гвинея), мога да кажа, че те са уникални като стил! Няма други като тях просто!

Много ще ми е трудно да седна да пиша биография и ревю, защото това е все едно да трябва да опишеш леля ми Спаска на целия свят. Откъде да започна?! Цялата информация за тях си седи в интернет и всеки може да я прочете, за да прочетете как са докоснали черните сърчица на своите фенове, можете да разберете от мен, например.

 

 

За мен те са просто Питър, Джош, Кени и Джони (и Сал) или петимата чепове от Бруклин. 

С незаменимо чувство за хумор и харизма, Питър стои в центъра на това сборище от непукисти, като не се коси да сподели за всяка шитня, която му се случва и да напише невероятен текст абаут ит.

 

Слушала съм много за това, как Тайп са депресарска, женска и най-вече кавър група, защото имат доста кавъри на песни, но да ме извинявате, това не са обикновени кавъри. 

Почти съм сигурна, че могат да вземат и песен Мая Нешкова и да те накарат да изпиташ влечение към некро-еротика (Да сложа Лили Иванова би било твърде оправдано)

   

 Type O Negative - Black Sabbath

И така, дойде година .... и мечтата на всичките ми мечти се сбъдна. Те дойдоха за концерт в България, макар и само като гости в концерта на Мерилин Менсън. Вярвате или не, това е едно от преживяванията ми, които ме държат понякога в трудни моменти. 

Понякога си мисля, че наистина ми се случват само гадории, но като погледна назад си давам сметка, че успях да гледам любимата си група на живо, в техния единствен концерт в България евър, което си е чист късмет, защото нямах пари да се усмихна. 

Помня, че взех пари на заем за мърч, защото все пак:

Type успяха да издадат само един-единствен албум, Dead Again, преди Питър да почине през 2010.  Помня, че сутринта, когато прочетох новината, си помислих, че може би пак е някоя от неговите изгъзици, тъй като е известен със своя черен хумор.
 

Не можех да повярвам, че вече няма да ги има. Никога не съм била добра в описването на такива чувства - тъгата от загубата на нещо скъпо и избягвам да го правя. Когато се чувствам така, именно музиката е тази, която оставям да ме "лекува".  Тяхната музика!

Много фенове се опираха именно на нея и през годините успях да прочета много и най-различни истории - от хора бездомни, в затвора, борещи се с пристрастеност и тежки заболявания, загуба на близки, за които именно музиката на Тайп е била движеща сила, даваща им воля да се преборят или да преживеят случилото се. Това определено е група, която няма да ви даде тон за Party hard, но определено ще ви каже истината такава, каквато е:

Everything Dies

Преди няколко години, когато реших да даря кръв, бях много ентусиазирана, че най-сетне ще разбера кръвната си група. Така се надявах да излезе нулева отрицателна, та да си обяснявам на всеки, че при мен фенщината е по кръвен път.  Колко много не се очудих, като разбрах, че съм Type 0 Negative. Ами аз винаги съм си го знаела :)

 

И така, това обяснява много неща за много неща. Както и дългия пост, който дори не може да започне да ви обяснява, колко много ги обичам. Но както всяко нещо, най-хубавото се пази за накрая, а именно - десертът. Този път, инспириран от рецептата ми за петифури-подаръчета, която можете да видите тук, направих малки хапки:

После седнах старателно да украсявам с Винландското знаме и други знакови фигури, използвайки класическите цветове на Type 0 Negative:

Поднесох тези вкусотии на себе си и много ги харесах, а пък аз не съм лесен критик. Много добре вървят с цялостната дискография на групата, чаша вино и малко есен!

И преди да завърша, ще кажа няколко думи за слона в стаята . Да, Питър Стийл е може би най-прекрасният мъж, ходил по тази земя, но не само заради невероятния си външен вид и стегнатия му биполярен задник,

 

а заради острия му ум, чувствителността, любознателността,  интелигентността и огромната любов към животните, които винаги е демонстрирал.

Верен на себе си, в едно от последните си интервюта сподели, че се чувства оптимистично настроен и се надява някога "to meet the right gouhl" :) , и се надявам там където е, да не се чувства самотен.

Rest in Peace, Peter!

Type O Negative Forever!