Веган лайм тарт - без глутен / Creamy Avocado Lime Tart ( vegan and gluten-free)

 

Да си бременен не шега работа! Повечето дами сигурно са наясно, но нали вече е спорно какво точно е жена, та даже не мога да кажа дали само на дами им се случва тази "благословия". Нали не си мислихте, че характерното ми чувство за хумор, сарказъм, самоирония и въобще способност да се смея на всичко ще изчезне само защото съм в хипопотамска фаза?! А, точно така се чувствам. Повечето мами сякаш се носят из облаците, стройни като газела с леко подуто коремче, с перфектно фризирана коса и идеален маникюр, а аз се клатушкам всяка сутрин към работа като малко буре с барут, обикновено недоспала, гладна и уморена. 

И точно там бързо ми се пали фитила от всякакви случки, за които се чудя как може хората да сме толкова откачени същества. Като маркетинг мениджър в моята компания се налага не само да делегирам задачи и да пия отдавна изстинало безкофеиново кафе, но и да организирам кампании, менажирам социални мрежи, поддръжка на сайтове и в дните, когато "късметът е на моя страна" се сблъсквам и с отдел "Обслужване на клиенти", където е големия цирк. И най-умните хора задават тъпи въпроси, но в този отдел си е задължително условие. Аз съм била, и съм и от двете страни в живота, и обикновено се славя с много добро отношение и търпение към всеки човек, на всеки пост, но за съжаление не всеки друг е възпитан от моята майка. 

И това е само половината ден, другата половина преминава през докторски прегледи, уговорка на майстори, които всеки ден "почти" почват ремонта, а  у дома ме чакат още куп домашни задачи, както и подаване на декларации ( сега и годишната данъчна ) и всякакви други папируси, които ме гледат осъдително вече месец, че не получават моя подпис. 

Можех да си го спестя с един хубав болничен и да бременея пред екрана като много други мами, които избират спокойствието в този момент, но и аз, като моята любима приятелка Деси ( Иглесиас), както тя се изрази в седми клас "Аз не искам да седя у дома и да чакам денят да свърши. Искам да съм важен зъбец в колелото на живота". На ти сега Люсо един зъбец! Още е вторник, а дори блянът за петъка не е мотивиращ вече, след като отпускащото питие с приятели в края на работната седмица не е възможно поне още три месеца. Кипя от позитивизъм и фалшиви усмивки. Тук, в моя виртуален дневник и на вас си казвам всичко обаче, защото вярвам, че именно човешката ми същност, а не перфектната онлайн фасона сближават хората.

Това, което обичам, е, че въпреки целия този стрес, в офиса все намираме време за шега и смях. Намирам и половинката ми все така за симпатичен и да кажем приятен млад човек, в чиято компания си почивам, а семейството и приятелите ми са чудесни! Всеки иска да помогне с нещо или най-малкото искрено се радва за нас и ни дава кураж. След шест месеца си позволих и една-две безалкохолни бири, ей така да си припомня кефа от уханието на вкусната напитка, която ми носи спомени за толкова много летни емоции, музикални фестивали и приятелски срещи. 

Сигурно се чудите какво общо има този веган, безглутенов, диетичен тарт без захар по въпроса и това е, че той е именно от миналата година, когато прекарах един хубав период на здравословни десерти. Отразиха ми се супер, а не успях да споделя всичките с вас. Знам, че наближавайки топлите дни, все повече ще искаме да сме във форма ( моята тази година ще е кръгла, но и кръглото е форма) и такива десерти ще бъдат все по желани. Дали преди или след великденските празници, този свеж лайм тарт ще задоволи апетита ви за сладко, без вина и стрес. 

А ето и списъкът с необходимите продукти:

Необходими продукти:

1/2 ч.ч кокосови стърготини

1/2 ч.ч. фини овесени ядки

1/2 ч.ч. млени орехи

Около 12 фурми

1 / 2 кора от лайм или лимон

щипка сол

Крем: 

4 бр. авокадо или около 1 1/2 ч.ч. пюре

1/2 ч.ч. сок от агаве или кленов сироп

1/3 ч.ч. сок от лайм

2 с.л. кокосово масло

кората на един лайм

Започваме с приготвянето на кората. За целта в блендер или подходящ чопър смиламе овесените ядки и орехите. Прибавяме и леко накиснатите топла вода фурми, които нарязваме на парченца.

  

Прибавяме и кокоса и останалите съставки, докато получим нещо като леко мокра рохкава, паста с която покриваме дъното на форма за тарт. Моята е около 22 см и притискаме добре. За слепващ агент може да добавите още фурми, кленов сироп или кокосово масло, което след охлаждане ще втвърди тарта, аз обикновено го правя на око. 

Прибираме в хладилника, а може и във фризера за да стегне по-бъро и се захващаме с пълнежа. 

 

За целта в блендер смесваме съставките за крема, като е добре да ползваме добре узряло, но все пак свежо авокадо, ако искаме да има свеж, наситен зелен цвят. Количеството на лайм може сами да коригирате на вкус. Този десерт е буквално суров, така че може да опитвате всички съставки по време на готвене и да ги напасвате на вкус. 

Приберете тарта в хладилника за поне два часа, най-добтре за през нощта и декорирайте по желание на другия ден. 

Много кремообразен, пухкави и свеж. Това е идеалният летен десерт, с който може да се подслаждате от сега.

Могат да се рецат чудесни, стабилни парчета, които не се ронят, 

а всяка хапчица води след себе си следваща :) 

За щастие десертът е много лек и диетичен и ще може да си хапвате на спокойствие.                                                                                                                                                                                               През това време аз ще се опитам да отблъсна всички предложения на половинката за пици, бургери и всякакви глезотии, които носи у дома под претекст "Сега яж каквото си искаш".                                                                                                                             Сигурна съм, че просто се опитва "да помогне", но ние знаем, че тази помощ ще ни излезе бая скъпо после. Добре, че има и такива десерти :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Торта " Знаме България" / Bulgaria Cake

 

Тъкмо бях решила да прибера палтото и се сетих, че се задава и най-женският месец - март, заедно с неговата непредсказуемост. Дали ще е топло или студено, отговорът е - да! И като всеки кулинар и аз се вдъхновявам от различни празници и тенденции, като тази година реших отново да отпразнуваме подобаващо 3-ти март. Преди години ви предложих тази трицветна панна кота, която стана истински хит, а сега, нещо по-българско - любимата ни бабина торта в багрите на българското знаме. 

Знам, че думата "българско" и "България" все по-рядко предизвикват поводи за гордост и самочувствие в много от нас, а и аз не съм аз и изключението, което ще успее да ви амбицира за тях, но все пак ми се иска да споделя някои мои мисли, ако ми позволите, ( ако не искате, преминете направо към рецептата, за да не ви "насилвам" да четете)  

За такива като мен - кажи речи откакто се помня, все сме в преход, търсене на демокрация и изграждане на модерна европейска държава. И все пак, аз също съм от хората, които са се завърнали от живот в чужбина и след много "търсене" успях да намеря чисто човешки, народни и дори наследствени архетипи тук, в които намирам утеха и приемственост, от която чисто духовно се нуждая. Така де, това е моята "страна", каквато и да е тя -  малко шантава, скандалджийска, комплексирана и понякога си пада твърде много по чашката и чалгата, все се бие в гърдите, но най-често се бие със себе си, все някой или нещо й е крив, откраднал или взел, нищо, че тя не го е опазила като хората. Все ще избере тариката и забавния пред умния и стабилния, но иначе къде е кефът? Къде е интригата? Това е моята страна, дом на моите баби, дядовци, родители, на моята първа любов, на моите прекрасни приятели, които макар и много от тях да живеят отдавна в чужбина, още ни свързват спомени за намазани филии с шипково сладко, газирано ябълка, квартири с аромат на черги и супа, разменяне на дрехи, празници като "сурва", "прошки" и "баба е взела пенсия". Дом на култови фрази като "Не се прави на Мара подробната", "не клапай, а лапай", "ти недей много знаа" и други с предупредително-възпитателн характер, които даваха на поколения деца "храна за размисъл" преди лягане.

И въпреки всичко, това е нашата родина, нашата невидима нишка със земята и въздуха тук, която ни тегли от което и да било кътче на планетата и ни кара понякога да мечтаем за вкуса на зрелия домат биволско сърце, за печената баница в печката на село, за чувството ни за хумор, което е еволюирало от защитен механизъм срещу несправедливостта и несгодите до виртуозно изкуство в намирането на смешното във всяка ситуация! Нашата топлина, гняв, сърдечност и откровеност, която може да ти се изсипе на главата или една след друга или с помощта на малко ракия и наведнъж само защото нашата психика е такава - казва си "право куме в очи" и после "дупе да ти е яко".

 Но пък и само тук хора които не се харесват един друг си бутат колата заедно като закъса или пращат смс-и за лечение, само тук знаеш, че този, който те ядосал днес, ще ти стане приятел и ще  иска услуга утре. Такива сме каквито сме и само с годините добиваме мъдростта да разберем, че не сме идеални, не сме и най-умните и красивите, но си имаме и добри черти. Колкото толкова! И тук, макар и напук, може да се смеем, да обичаме, да отглеждаме деца, да се радваме на природата, на близките си. Никъде не е идеално, но така ни се е паднало - това кътче да е наше. Не са останали само идиоти в страната, само безмозъчни хилуронови бомби, не са само мързеливите и неуспешните, има и от другите. Знам ги, виждам ги, те са мои приятели, колеги, близки и съседи. Те не пишат много в нета, и нямат време да коментират под всяка новина с първата осъдителна мисъл, която им е дошла на ума, за да докажат, че съществуват. Те ще оставят място за паркиране и на другите и ще почистят след себе си, когато хапват в парка. Те рядко имат време за "кафе с цигара", но са там когато имаш нужда от нещо, да те подкрепят и похвалят. Те са такива в България и извън нея! Те знаят, че нищо не е само черно или бяло,  добро или лошо. Има и от двете и приемат, че ако направиш добро не е за да ти се пляска с ръце. Не защото Бог или камерите гледат, а защото просто им идва отвътре да са хора "като хората". Знам ги тези хора, знам, че ги има още и точно те СЪЩО са България. И именно те заслужват тази торта. Тя е за тях! 

Необходими продукти за торта 20 см:

3 яйца

2 ч.ч. брашно

1 1/2 ч.ч. захар

1 кофичка кисело мляко

1/2 пак. бакпулвер

40 мл олио

1 ванилия

хранителни боички

Крем:

1 литър мляко

3 яйца

125 г масло

6 с.л. брашно

2 ванилии

Още:

захарен/ карамелен сироп за сиропиране

орехи

Започваме като разбиваме яйцата със захарта

докато увличат обема си и побелеят. Прибавяме киселото мляко, както и малко по малко от пресятото брашно, с бакпулвера и ванилията. ( Ако нямате бакпулвер, заменете с 1 ч.л. сода, което смесите с киселото мляко преди това, за да бухне) 

  

 Добавяме и олиото, разбъркаме докато получим гладка еднородна кексова смес. 

Разделяме на три равни части. Аз го правя черпак по черпак в три купички. 

Към две от смесите добавяме боя - червена и зелена и разбъркваме докато се оцветят напълно. Ползвах от сухата боя в Кауфланд.

  

Печем всяка смес по отделно, в предварително намазана с олио формичка с диаметър 20 см 

Печем блатовете за около 20-25 минути в предварително загрята фурна на 170-180 градуса.

През това време приготвяме крема. За целта слагаме млякото със захарта да завра на котлона, а в купа смесваме яйцата с брашното. За да стане по-течна сместа, прибавете малко по-малко от топлото мляко към яйцата, бъркайки постоянно за да не се пресекат. 

  

След като течността стане с консистенцията на боза, прехвърлете при останалото мляко и варете докато тръгне да се сгъстява, бъркайки постоянно и енергично, за да изберете появата на бучки.  Дръпнете от огъня и прибавете ванилиите и 

маслото към крема.  За сглобяването на тортата ще ви трябват и орехи - може да сложите само отгоре, по цялата торта , че дори и между блатовете, което аз лично предпочитам. 

Мекия и сладък крем омеква тортата и я овлажнява, особено ако се сглоби докато той е още топъл, но все пак може да си приготвите захарен или карамелен сироп за сиропиране на блатовете, ако обичате по-сочни торти.

 

Тортата сглобяваме в подходяща форма или ринг за торти,

 като разбира се почваме с червения плат, сиропираме, слагаме крем,

 орехи и слагаме зеления блат, отново повтаряме и завършваме с жълтия ( белия) блат.

Оставаме тортата да изстине на стайна температура, а след това прибираме в хладилника. 

На следващия ден облепваме добре с млени орехи. 

Какво по-бълграско от любимата бабина торта с нашето знаме? Само си представете лицата на децата, които ще ахнат щом я зърнат. Пък и ние самите ще си донесем малко празничност у дома. 

Моята половинка обожава тази торта и до ден денешен. каквито и дриги да правя, спомените, българщината и детството му са закодирани в този десерт. Триста десерта с маскарпоне да му направя, ей така ще стоят в хладилника, живи и здрави да са останалите приятли, колеги и съседи да помагт с изяждането им, но тази торта, лелееее, парче не дава да раздам. 

Отрязва си парченце, взима си кофичка кисло мляко или кафе и яде все едно е свинко след пости. 

Един път така я поиска точно преди да заминем на море и аз му казах, че няма за кога да я правя, като няма да сме у дома, а той "ще си я взема за из път". Аз му казвам, "Да, дай сега ще мъкнем торта на морето в кутии, защото там такава няма и като знам колко ядеш, само ще я хвърля". Бога ми, изяде я по време на нощното каране от Благоевград до Варна. Ако и вие имате нужда от малко сладост, оптимизъм и патриотизъм, спретнете си тази вкусна бабина торта и нека отбележим 3-ти Март заедно :) 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!