Шоколадова торта "Есен" и 9 години Lussi`s World of Artcraft / Chocolate cake ''Autumn"

Девет години! Как си минаха само, а? Не е малко време, може да побере три холивудски брака в себе си един до друг и пак да остане още един за Никалъс Кейдж. 

Всяка година, щом мине Хелоуин и знам, че годишната наближава, макар да е помня точната дата на първия си пост. Знам, че беше посветен на празника и първите ми опити да ви покажа, че това няма да  е блог само и единствено за рецепти. 

Ако някой ме попита кое е най-голямото предизвикателство за всичките тези години, то това е именно това. Да помниш кой си и защо го правиш. Да не попадаш в кутията на "Топ правилата за успешен блог" или "Какво да не правим в блога". Ако ти си щастлив с направеното от теб, не би трябвало да ти е нужно повече. А, когато човек е наистина искрен в нещата, които прави, хората го усещат. Така и с моето местенце. Създадено с много страх, притеснение, премисляне, но и за баланс - смелост, решителности най-вече дисциплина. Да отговориш на коментарите и да си качиш обещаната рецепта навреме понякога може да ти коства не само излизане с приятели, а и много, много почивни дни.

 Минаха години преди да получа първото си предложение за "платена публикация" и не мога да ви опиша какво е някой да ти предложи да правиш това, което обичаш и сега с удоволствие, само за да напишеш името на марката, която така и така се вижда на всички снимки, които си си правил. От тогава си обещах да работя само с марки, които ме подкрепят и разбират като личност и творец, защото аз не бих се определила нито като кулинар, нито като фотограф, нито като писател, нито като гримьор, но определено обичам да създавам и творя красиви ( понякога страшни), но най-често забавни неща.

Обичам и да пиша за тях. В блога с съчетавам двете си страсти - рисуването с храна и писането. Ето защо за мен винаги ще е важно да има част от мен към всяка публикация. Достъп до рецепти имаме вече от толкава много места, но знаете ли какво ни липсва - да се сближим с някого. А, аз знам, че с всеки разказ ви разкривам част от себе си. Може да ви харесам, може би - не, но няма проблем. Важното е да бъда себе си до последно. А това значи да пиша. 

Това винаги ще бъде блог за четящи хора, за които книгите, разказите и словата са човешки постижения, които заслужават да бъдат запазени. Дори във време, когато всичко се свежда само до коментар с хаштаг и емотиконка.

Понякога си мисля, че както баба ми и майка ми са ми оставили техните книги с рецепти, така, ако ми е писано, ще оставя и аз на своето семейство и част от мен винаги ще остане жива. Къде с думи на мъдрост, къде с куп глупости, но кой е казал, че с възрастта ставаме по-умни? Просто по-малко неща ни изненадват и приемаме нещата по-леко и с усмивка, което в очите на младостта изглежда като някакво древно, джедйско умение за самоконтрол.  

И така, след като миналата година пропуснах да публикувам рецепта за осмата си блого-годинка, сега се налага да ви черпя с двойна торта. Създадох я с много любов, наистина. Влязох в кухнята и си казах, какво не си правила отдавна? Торта като рисунка! Каква да бъде? Каквато хората поискаха : по-есенна, по-шоколадова и най-вече с каквото имам у дома :) . 

Нека ви покажа какво се получи. Първо да ви споделя, че си купих тази триетажна формичка за торта от един вехтошарски магазин в Холандия. Вие може да си ползвате и две тавички с размери 20 см и 15 см каквито са моите два етажа като цяло.  (Дебелина около  3 см всеки )                                                                                                                                                                Тъй като за първи път ползвах такава тавичка, се доверих на едни от най-сигурните блатове, които винаги стават, без опасност от спадане. Знаех, че ще сиропирам тортата с карамелен сироп, така че ще бъде сочна и ще има много шоколад, та поне малко да обхвана желаните от вас елементи ( пък и пасваха и на мен)                                                                                                                                                                                                                                                                                Знам, че искахте и много рецепти с тиква и ще ви кажа как може да я вмъкнете тук, но аз така и не успях да се сдобия с тиква досега и успях да го докарам само на цвят. Ще се опитам да ви дам колкото може повече разяснения в процеса, така че да минем направо към рецептата :) 

Необходими продукти: 

За блатовете общо:

6 бр големи яйца 

2 ч..ч захар ( 400г )

2 ч.ч. брашно 

1 пак бакпулвер

1 ванилия

По желание: оранжева боя, рендосана тиква или pumpkin spice*) 

За сиропиране:

1 ч.ч захар

2 ч..ч вода 

За ганаша:

450 мл течна сладкарска сметана

400 г шоколад ( 50/ 50 млечен и черен) 

Още:

Орехи или лешници

Така..започваме с блата, най-лесните блатове на света според мен, най-класически и бързи за правене. Реших, че ако ще пробвам тази форма, да е с нещо, което съм сигурна, че ще стане, пък и не исках да загубят форма. 

Разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем, докато поблее, после прибавяме постепенно пресятото брашно и бакпулвера. Ако искате да са по-ароматни, сложете една ванилия, или пък

някои от моите предложния : малко рендосана на ситно тиква за аромат - блатът може да го понесе, защото е по-тежък или пък подправка за тиквен пай  - смес от канела, карамфил, индийско орехче, джинджифил и бахар. Не прекалявайте с нея, да не стане твърде зимна, но аз се задоволих само с оранжева боичка, ванилия  и щипка канела.  

   

Изсипваме сместа в две намазани с олио и брашно тавичка с размери 20 см и 15 см в диаметър или ако случайно имате като моята - всичко наведнъж до второ ниво. Печем на умерена фурна, около 170 градуса, като времето ще варира ако печете сместа наведнъж или в малки тавички отделно. Може да я изпечете в една средна тавичка от 24 см изцяло и просто да разделите тортата по средата на две.

Докато блата се пече си правим останалите неща - сиропът и ганаша.

На единия котлон в касерола карамелизираме захар до кехлибарен цвят и после добавяме водата, и оставяме втвърдилия се карамел да се разтвори напълно във водата, на тих огън.

На съседния котлон пък кипваме сметаната и дърпаме от огъня. Заливаме нарязаните на по-ситно шоколади, които сме сложили в подходяща купичка и разбъркваме докато получим еднороден, лъскав сос, който ще се сгъсти до крем, след като изстине. 

Връщаме се на блата: Тъй като този блат си бухва и така, си мислех, че може да запълни третото ниво, но всъщност се изду само в средата и се наложи да го изравня, като я извадих след изпичане. 

Обърнах ги почти веднага върху решетка да изстиват и изглеждаха ето така. Толкова добре заемат формата тези блатове, че чак логото се е отбелязало. И вие ли се кефите понякога на такива елементарни неща :) ?

След като блатът изстине напълно го разполовяваме, което ако са в две отделни тавички няма нужда. Този блат е здрав и дебел и може да носи по-малко торте отгоре, без да пропада.

В по големия блат правим дупки с мощта на дръжката на дървена лъжица. Запълваме ги с част от ганаша, който вече е станал на крем и го шприцоваме, или пък ако искате - ползвайте готов течен шоколад. 

  

Сиропираме блата с ароматния, карамелен сироп добре

и отгоре нанасяме още от ганаша, като аз го затоплям леко, за да е по-лесен за мазане. 

Отгоре поръсваме щедро с ядки, в моя случай орехи - тазгодишната реколта на баба :) 

Отгоре слагаме малкото блатче, което може също да сиропираме, макар него да не го пълня с шоколад, тъй като намазвам с ганаш долния пласт на тортата и малкия блат отгоре. Не я измазвам цялата както виждате, защото искам да се показва цвета й. 

Украсата беше микс от цветя от село, орехи, бисквитки и захарни перлички. 

Исках да лъха от нея усещане за есен - топлина, карамел, уют, усещането за малка, селска къщичка, в чиято кухня се кипри ей тази красавица.

Много вкусна торта е това, и ако не беше по-странна форма за печене, щях да си спестя доста обяснение, с което да ви изглежда и по-проста за напарва, защото наистина е така. Продуктите с достъпни, правите си крема и ганаша вечерта за 15 минути, бутате блатовете да се пекат и нека изстиват цяла нощ. На другия ден я сглобявате, сиропирате и украсявате. 

И така, не на последно място да благодаря на всички, които ме подкрепят и най-вече разбират тези девет години! Хубаво е  да усещаш, че имаш съмишленици и да знаеш, че някъде там, в друг град, в друга стая, непознат за теб човек, също изпитва същото и готви понякога от глад, от яд, от любов, от желание да забрави някой или нещо и просто иска да намери вдъхновение за нещо положително! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Чийзкейк с тиква без бяла захар и печене / No-bake pumpkin cheesecake without white sugar

Ноември дойде, седмицата започна, а аз даже успях да си почина. Противно на всички ангажименти и задачи, този уикенд си взех цял ден почивка и не докоснах компютъра за повече от половин час. Хванах под ръка мама и гаджето и се метнахме на колата и отидохме на уиндоу шопинг по мебелните магазини.

Целта не беше е само да "пипаме неща" както му казваме, когато блеем и нищо не взимаме, но така се получи, защото всички неща, които вече бях набелязала от нета бяха свършили.

Не оставих това да ме сломи, защото си прекарах един страхотен ден с любимите хора, а освен това успях да се потопя сред усмивките, вибрациите на още толкова много други хора.
Обичам да наблюдавам и да се радвам на енергията и животът, който кипи около мен.

Сутрин като стана и тръгна за работа дори и много рано, когато навън е пусто, и се чува само боклукчийския камион или пък метлата на някоя чистачка, не пропускам да ги поздравя, а те хората понякога с почуда установяват, че не всеки ги подминава. Даряват ме с усмивка, и ей така и денят и на двама ни става малко по-хубав. Нищо, че е понеделник!
Този петък пък запътила се на пазар за задушница, попитах една баба дали има нужда от помощ за да пресече, тъй като се озорваше с бастунчето, а колите насреща изглеждаха доста съмнително- изнервени. И тя се изненада, но после се усмихна и ми нареди куп мили думи, и то за нищо.

Обичам хората, пък дори и не всички да ме обичат, но всеки има пламъче в себе си и дали ще го разпалваме или гасим, понякога зависи и от нас самите.
И затова и обичам да изпълнявам вашите кулинарни желания. Имам чувството, че мога с нещо да направя деня ви още по-вкусен, сладък и добър, а насреща си да си кажете, ами да тя Люси ми обеща и съм сигурна, че тази рецепта е за мен. И най-вероятно е така :)

Така преди време ми поискахте повечко неща с тиква, както и ако може малко по-полезни десерти - ами чакането свърши! Радвам се,  че от Пасифлора откликнаха и ме снабдиха с кокосовата си захар, която реших да използвам и ще ви кажа защо.

Има много различни заместители на  бялата захар, но пък повечето променят вкуса на ястието по един или друг начин. Но кокосoвата захар пък е чудесен заместител, тъй като има прекрасен вкус и широко приложение. Добива се по традиционна технология, която се практикува от древността, при ниски температура и затова успява да запази полезните си качества и след това.
Богата е на витамини и минерали, а друго нейно предимство е, че има много нисък гликемичен индекс ( 35 ед.)  и е подходяща за диабетици.

В нея има по-големи количества цинк, магнезии и желязо, както и аминокиселини, спомагащи понижаването на холестерола, което си е я прави чудесна и за десерти, които може да хапвате по време на диета.



Очарова ме като цяло и реших да направя още някои и друг десерт с нея, ако имам възможност, но тази реших да опитам и още една от захарите на Пасифлора, а именно кафявата пудра захар,защото така и така имах у  дома и експериментът си заслужаваше

Получи се най-есенният, ефектен, вкусен, въздушен и О, ГОЖЕ БОСПОДИ невероятен чиизкейк с тиква, който се хапва без угризения.
Освен за много от вас, го приготвих  и за моята приятелка Ваничка, която обича много сладко, но все повече иска да опитва здравословни десерти, защото когато има нужда от сладичко редовно, се замисляш как да разнообразиш тази нужда, да не ти излезе през носа ;)

Тя също много го хареса  и затова с лека ръка споделям с вас тази чудесна рецепта, ето я и нея:

Необходими продукти:
За кората:
2 ч.ч. чаени бисквити ( може и микс бисквити и мюсли)
150 мл разтопено масло
1-2 ч.л. подправка за тиква * ( виж по-долу)

За крема:
Около 3 ч.ч. тиквено пюре
500 г крема сирене
250 мл сметана за разбиване

Още:
100 г качествен черен шоколад
50 г тъмно какао
2 - 3 с.л. кокосова захар Passiflora
1/2 - 1 ч.ч. кафява пудра захар

И така, рецептата всъщност е много лесна, и точно в моя стил от една смес, правим почти всичко, само дето разделяме и овкусяваме малко по по-различен начин всеки пласт. Пак ще бъде подробна като съседка, хванала ви на стълбището, но искам всичко да е пределно ясно, да не се изпитваме после ;)

Може да ползвате печена или варена тиква, колкото по-вкуса, толкова по-добре. Цветът й ще определи и цвета на десерта, а това е малко Божа работа :)  ( освен ако не му слагате боя, ама след като е по-здравословен, не си струва да го разваляте)
Аз си приготвям всичко необходимо около мен и ей го на как изглежда - чисто и просто като къпан полицай! 

Традиционната основа за чийзкейк без печене е от млени бисквити, но аз реших да си добавя и малко протеинови мюсли от тези а La Garone. Мисля, че  добавиха още по-голям вкус към така семплата коричка, а пък е и полезно и може да си ги хапвате за закуска. Добавих около чаша и половина бисквити и половин мюсли и смлях в чопъра заедно. 

                            

Изсипваме във формата за торта с махащи се стени, с диаметър 24 см и добавяме подправката за тиква. *Тя е общо взето микс от разни количества канела, джинджифил, карамфил и индийско орехче. Може да си направите колкото голямо количество искате, и да го ползвате за всякакви есенни и коледни сладкиши. Тук слагаме само половин или една чаена лъжичка, за да ароматизира кората още повече. 

Може да добавите и една лъжичка от кокосовата захар, ако все пак сте се спрели на по-малко бисквити и повече мюсли, за да имате сладост..

Накрая прибавяме разтопеното масло и разбъркваме всичко, а после изравняваме с помощта на лъжица или дъното на равна чаша, с която да притиснем сместа, за да се оформи хубава коричка. 

Прибираме в хладилника да стегне за малко, а ние се захващаме с плънката. 

                           

Разделяме тиквата на две и пасираме едната част с кокосовата захар. Ще забележите, че тя има по-тъмен цвят, затова и тази част ще използваме за шоколадовия пласт на чиизйкейка. 

Другата част от тиквата пасираме с кафявата пудра захар, като количеството е варира спрямо сладостта на тиквата. И към двете прибавете ( ако желаете) още от тиквената  подправка, за да засилите есенния аромат на десерта, а и както знаете, това са още едни полезни подправки. 

Докато си "играем" с пасатора, пуснете в миксера да се бърка кремата сирене ( на стайна температура) и после прибавете и сметаната, Разбийте всичко, 

                            

докато получите хубав, плътен и наистина гъст крем.

Разделете го на две части отново. 

Първата част прибавете към тъмната тиква. Разбърквайте докато получите еднороден крем, а после прибавете 100 г от разронения тъмен шоколад и 

                             

тъмното какао. Може да пропуснете шоколада, ако решите, какаото ще оцвети достатъчно, но аз исках все пак да има онова шоколадово усещане. 

Изсипете този крем върху вече стегналата основа на чийзкейка и приберете пак в хладилника, докато направите втората, по-светла част на десерта.

                            

Втората половина от кремата сирене смесете с другата купичка тиква, като ако желаете може да добавите тук бял шоколад. Ако искате да засилите жълтия цвят на десерта по естествен начин, може и да ползвате щипка куркума, но аз реших, че ще си оставя десерта така, както се получи. 

Изсипваме и втората част от крема върху първата и пъхаме чийзкейка в хладилника да пренощува ( или да престои поне няколко часа) 

На следващия ден украсих съвсем спонтанно, използвайки домашен шоколадов топинг, малко шоколадови бонбони в есенни мотиви ( подарък са ми, хора, не знам от къде са, но те не са важната част в случая) и няколко щипки от овесените ядки  на мюслите. 

Последните се получиха много красиво, като изсъхнали есенни листа по шоколадовите филизи и съм сигурна, че ще е украса, която ще ползвам и за в бъдеще. 

А сега, да поговорим за вкуса - ами ако есента имаше вкус, това щеше да е!
Топло, вкусно, но ненатрапчива сладост, в която можеш да усетиш истинския аромат на тиква, без да бъде доминирана от захарта.

Подправките само засилват желанието на човек да си легне в чийзкейка и да се завие с един от пластовете и да потъне в блажен сън. 

С кафе или чай или пък нещо с по-висок градус, вярвам, че този десерт ще ви влезе под кожата, както го направи и с мен. 

И ако и вие като мен обичате приятните малки монети в уж обикновения живот, но искате да ги живеете пълноценно, опитвайте нещо ново всеки път, когато можете - нова рецепта, нова захар, нови вкусове и усещания.

Човек винаги съжалява повече за нещата, които не е правил, отколкото за тези, които е ! 

Е, това е случай , в който не рискувате нищо, защото сладкишът е просто чудесен! 

Сладка седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!