Чомлека на Сашо / Balkan style Meat And Vegetable in a clay pot

След вчерашния празник, където заситихме сетивата си с риба, приготвена по всякакви възможни начини, посягам към една рецепта, която отлежава дълго в чернови. Дълго, дълго, от лятото да сме най-точни. Запазих я, защото зимния сезон е много по-подходяща за нея, както установихме и ние, готвещите я, насред 40 градуса температура тогава. Накрая обаче, от стръвност, пък и наистина си беше станало много вкусно, седнахме да си го хапнем и снимки на after няма, защото нищо не остана :) 

Поканата бе от мой приятел Сашо, с който ни свързва на само любовта към качествената музика и напитка, :), но и към вкусната храна. Хвърляхме си от време на време в лицата кулинарни предизвикателства под формата на снимки, кой какво готвил днес, докато накрая реших, че трябва да ги опитам аз тия неща, за да знам каква точно конкуренция имам в този град :) 

Та, събрахме се ние един прекрасен слънчев, горещ ден и какво ще готвим - месо в глинен гювеч, разбира се. Със зеленчуци и всичко. Беше приготвил и свинско, и телешко, и пилешко, както и едно супер малко гърне за целта. :) Хайде, обратно към нас, да вземем моето, което може да побере всичките вкусотийки. Сядаме да го готвим - токът спря. :)  Идеално...време е да пием! Няколко часа ( бутилки) по-късно и един пропаганден филм за втората световна, ястието бе готово, а ние вече определено нямахме търпение. Сашко не беше много доволен, но аз смятам, че се получи чудесно и си хапнах от всичко в чинията. Нарекох го чомлек, макар той да не го представи така, но реших, че "Месото на Сашо" няма да ми донесе много точки сред консервативните :) 

И тъй като официално сме във винения сезон, смятам, че й е дошло времето. Може да отнеме малко повече минути за приготвянето й, но пък това обичам на тези рецепти - слагаш всичко в гърнето и забравяш за него. Идват почивни дни, още празници - опитайте и тази рецепта! Ето я и нея:

Необходими продукти:

3бр. ленти свински гърди

3бр. телешки пържоли

2 бр . пилешки бутчета

200 г гъби

200 г дребен лук

3-4 бр. картофи

1 бр. червена чушка

1 бр. морков

1 голям домат

1 глава лук

1/2 ч.ч. червено вино

1 ч.ч. вода

олио 

( подправки: сол, дафинов лист, черен пипер, риган)

Овкусяваме месото със сол и черен пипер.

Обелваме и почистваме лукчетата, а зеленчуците нарязваме на средно големи парчета. 

Режат се с голямо внимание и голям нож на фона на добра музика за по-добър вкус :) 

Нарязахме и телешкото месо, за да стане по-бързо :) Сложихме малко олио на дъното на съда, и разпределихме от телешкото месо и част от зеленчуците.

По средата наредихме свинските гърди, отгоре отново зеленчуци и завършихме с пилешките бутчета. Между всеки пласт посоляваме леко, като може да поръсвате и от подправките на вкус. Накрая прибавяме и водата и виното. 

Поставяме ястието в студена фурна на максимална температура, докато заври, а след това намаляваме на 150 градуса и печем до готовност - два -три часа.

Бяхме прекалили малко с водата, но пък когато си на гости не се правят забележки ( особено, ако искаш да те поканят втори път :)) Плюс това сосчето беше идеално за топене, а Сашо бе спретнал и чуден домашен хляб, в който слага винаги малко ким, който го прави много специален. 

От своя страна ще кажа, че не съм се трудила много да правя перфектни снимки на ястието, но то така става, когато вече трепериш от глад, а трябва да снимаш. Накрая захвърляш всичко и сядаш да ядеш. 

Благодаря отново на нашия домакин и вдигам наздраве за такива вкусни моменти с приятели - нека всеки ги има! 

Ако и вие искате да усетите тази топлина, непременно си сгответе това ястие! 

Слънчев ден, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Унгарски гулаш / Hungarian Goulash

Кога стана ноември?! Защо времето лети толкова бързо с изключение на времето, когато сме на работа или чакаме на опашка за тоалетна?  Какви са тези неща питам аз? До вчера се размотавах по тениска, а тази сутрин гледката от прозореца ми бе като от филм на Стивън Кинг, пуст булевард, а  върху него се е настанила гъста и хладна мъгла. Хора щъкаха като зомбита в просъница, а аз усещам някаква невидима, притегателна сила да ме ме тегли обратно към леглото. За щастие облаците се разнесоха и на обяд вече грейна слънце! Реших, че от мен си зависи да променя сценария на филма и този път се спрях на нещо също толкова вълнуващо, но по-приключенско!

Времето днес е идеално за една купичка къкрещ и ароматен гулаш, който ми напомни за няколкократните ми визити в Унгария. Освен, че прекарвах времето си в ядене и разходки в красивата им столица, успях да не науча и нищо от унгарския, който е един от най-уникалните езици в света и с всяко изречение от устата им имах чувството, че чувам някакво родово проклятие.
Спомням си, че не веднъж обсъждахме коя е най-дългата дума в унгарския като спорът е между Folyamatellenőrzésiügyosztályveze­tőhelyettesképesítésvizsgálat и Megszentségteleníthetetlenségeskedéseitekért, като ви гарантирам, че са реални думи, а не съм тръгнала да си чистя клавиатурата.  Знам обаче със сигурност, че тръгнеш ли да въртиш очи от удоволствие и да си изядеш всичко до последна хапка на всеки означава "много вкусно ястие" и точно такова е унгарския гулаш. 

Обожавам да го хапвам на крак на Коледните базарчета, където ти го сервират в издълбано хлебче. Така си го приготвих и у дома, а ако и вие искате да го направите, вижте рецептата по-долу, която адаптирах от тук :) 

Необходими продукти:

400 г телешко/ говеждо месо

1-2 с.л. брашно

2 глави лук

2-3 моркова

4 средни картофа

1 червена чушка

3/4 ч.ч. червено вино

2 ч.л. сладък червен пипер

2 ч.л. лют червен пипер

2 скилидки чесън

1 ч.л. млян ким

4 с.л. дома. паста

3/4 ч.ч. доматен пюре

2 ч.ч. телешки бульон

дафинов лист

сол/ черен пипер

олио

Както виждате голяма част от продуктите са подправки, но какво е унгарско ястие без червен пипер. 

Започваме като нарязваме месото на кубчета. По-традиционния унгарски гулаш е с по-малки кубчета, но аз харесвам този, който хапвам в питките с по-едри парченца месо :) 

Подсушавам го леко и го слагам в найлонов плик, заедно със брашното, сол и черен пипер. Раздрусвам хубаво за да полепнат добре по месото.

Нарязвам зеленчуците на средно големи парчета - по-вкусно е да усещаш индивидуалния им вкус, а не като бульон в супа.

Нарязваме и чушката на кубчета, като може да ползвате и микс от червена и жълта за повече цвят.

В дълбок съд загряваме малко олио ( или свинска мас) и запържваме лука за кратко.

Прибавяме месото и запържваме, докато хване хубав загар.

След това започваме да прибавяме останалите зеленчуци, последвано от червения пипер и доматената паста. Разбъркайте и запържете още няколко минути.

След това добавете виното, останалите домати и бульона.

Течността трябва да покрие месото и зеленчуците. Подправете с още малко сол, добавете дафиновия лист и оставете да заври, а след това намалете и оставете да къкри до пълното сваряване на месото.

Може да сервирате ястието поднесено с нудели, заквасена сметана, в купички или издълбано хлебче. Аз лично предпочитам този вариант:

Ако се чудите дали има време да си приготвите тази вкусотия още днес  и да ви чака след работа през седмицата, отговорът е : Абсолютно!

Вкусът е наистина чудесен и ви обещавам, че няма да съжалявате! 

Вкусна седмица, приятели! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Месо в солена саламура / Slow-roasted meat in salt bath

Хем е топло, хем е студено, хем ми се яде пролетно, хем все още имам нужда от нещо питателно. Ето защо днес ще ви предложа една рецепта, която е не просто вкусна, не просто идеална за хапване по всякакви начини, но и нещо, което трябва да си приготвите поне веднъж. Освен  това не е голяма философия за правене, но може би ще ви отнеме малко повече време. Както казват обаче, хубавите неща стават бавно, което обяснява защо ми трябва толкова време да се събудя сутрин :) 

Рецептата пазя от преди четири години, когато се появи във вестника и е на Веселина Казакова под името "Замразен къс" със свински варт. 

Аз я адаптирах леко по мой вкус, с което съкратих и времето за печене значително много. За да не ви държа в неведение обаче, ще ви напиша и нейния варинат в описанието, пък вие може да избирате.

Месото е крехко, невероятно за хапване като основно, за салати, мезета, сандвичи и въобще може да си направите една щедра порция, с която да си изкарате седмицата, дет` се вика ;) Но ето и какво ви трябва:
Необходими продукти:
Около 1 кг месо : немазно свинско или телешко
черен и бял пипер
щипка сол
дижонска горчица
олио

За саламурата:
1 литър вода
1/2 ч.ч. морска сол
дафинов лист

В своята рецепта Веси използва свински врат, но аз имах във фризера няколко парчета останало домашно телешко месо и използвах тях. Измивам и подсушавам хубаво месото, за да се получи хубава коричка при пърженето. Запържвам месото в малко олио от всички страни.

След това овкусявам с подправките и намазвам хубаво с горчицата. (Наистина не слагайте много сол, тъй като ще се потапя после в осолена саламура и ще има достатъчно от нея!)

Прибавям към мазнината, в която съм пържила, две-три чаши топла вода и кипвам за кратко, така че да се отдели от дъното на съда и прехвърлям в тавичка, в която ще печем месото. Хубаво е течността да е на половината на месото. Запечатвам с фолио и пъхам във фурната да се пече първоначално на максимална температура, докато заври, а след това намалявам на около 150 градуса с обдухване. Печем около 3.5 часа или докато месото започне да се разпада при натиск с вилица. В зависимост от големината на парчетата месо, времето за печене ще варира. За най-добър вкус обаче препоръчвам бавно печене на ниски градуси! 

За саламурата: Кипвам водата със солта и дафиновия лист, а след това потапям леко поохладеното месо в нея и оставям да престои няколко минути. 

Веси прави това за 2-3 часа, но за моите парчета бяха достатъчни и няколко минути, тъй като бяха по-малки. 

Солената саламура овкусява по един много интересен начин, като същевременно глазира и месото става неустоимо апетитно.

Набързо искам да спомена и варианта на Веси със свинско: тя овкусява месото с подправките като го оставя във фолио за поне 2 часа в хладилника, а след това го замразява за още 2 часа или за по-дълго, ако се пече след няколко дни. След това го разопакова и го слага неразмразено във фурната да се пече на 100 градуса за 10-12 часа. После го кисне в саламурата още 2-3 часа, като реже месото на филийки.

Аз предпочетох любимия ми вариант, за месо на конци, тъй като е много крехко и става за консумиране под всякакви варианти. Гарнирах с вкусни, печени картофки и прясна салата с лимон, която балансира соления вкус на месото.

Сигурна съм, че тази рецепта ще ви хареса, затова не пропускайте да я опитате, пък виждате, че може да й се насладите и със значително по-малко време за приготвяне.

Ако моите рецепти ви харесват, искам да ви помоля още веднъж да подкрепите с гласа си моя блог в тазгодишните награди на Блоговодител. Номинирана съм именно в категориите за торти и сладкиши, които се старая да изобилстват тук, както като количество, така и като качество. А ето как да гласувате за мен: 

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. (Ще трябва да изчакате няколко секунди да превключи отново на платформата за наградите) От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана:

С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти)

- Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Мързелив "Уелингтън" / Lazy Wellington

Зимата явно си казва думата, защото колкото и мисловно вече да си подготвям пред-пролетната програма за  увеличаване на тонуса чрез спорт и фитнес, преминаване към по-лек  хранителен режим и евентуално повече наспиване, студът навън не ми помага особено да се настроя на тази вълна. 

Първо, поради факта, че тези дни в града ми беше измерена температура в пъти по-ниска от тази в Осло например, ми помогна да наваксам с упражненията, като само за няколко минути навън успях да се науча да правя двоен аксел, троен тулуп и усъвършенствах своя ритберегер. Спортната ми програма върви добре за сега, но като се прибера у дома съм озверяла от глад. 

Около мен пък всички са болни и какво да се прави, трябва да се погрижа да не залинея и да се разболея. Така че в края на деня определено ми се хапва нещо по-питателно. А какво точно - ами ето това:

Една много лесна и бърза рецепта за фалшив, мързелив или бедняшки "Уелингтън" - както искате му кажете. Харесах си рецептата преди време, но тези дни дойде моментът да я изпробвам. Очаквах нещо като руло "Стефани", да си призная, но след като го опитах, си казах - ето какво му липсваше на пустото руло: невероятната, хрупкава, но в същото време нежна хлебна обвивка. 

Рецептата е идеална за приготвяне в делнични дни, защото няма да ви отнеме повече от 20 минути в подготовка и около 40 за печене, което ви дава само един час от вратата до вечерята.

Освен тестеното "кожухче", даващо името на тази вкусотия, имаме тук и плънка от вкусни зеленчуци - гъби, картофи, грах и други. Но без да се бавим повече, ето й рецептата (все пак трябва да имате време да я приготвите)

Необходими продукти:

500 г телешка кайма ( аз ползвах смес! )

400 г бутер тесто

1 яйце

5 бр гъби

1 бр по-голям морков

1 картоф

1 малка чушка

1 бр глава лук

2-3 скилидки чесън

1/2 ч.ч. грах 

сол/ чер. пипер/ чубрица

олио/ зехтин

Започвам като в тиган за пържене слагам да се загрее малко мазнина През това време се захващам да си нарязвам зеленчуците на малки до средни по големина кубчета. (без грахта разбира се :))

Запържвам зеленчуците за 5-8 минути, а след това добавям две щипки от чубрицата и малко черен пипер на вкус. Дърпам от огъня, слагам малко сол и разбърквам.

В купа изсипвам каймата и започвам да добавям малко по малко от зеленчуците, разбърквайки добре (на ръце или с бъркалка). Аз ползвах кайма смес, но вие можете да ползвате и чиста телешка.

В купичка разбивам леко яйцето, като изсипвам половината при каймата. Добавям грахта и подправям с още малко подправки на вкус, разбърквам всичко.

Разточвам тестото на правоъгълник. Поставям каймата по ширина, оформяйки малко "пънче". Намазвам страните на тестото с малко от останалото яйце. 

Завивам добре с тестото и премествам в тавичка (тук може да са ви необходими още един чифт ръце за помощ), в която сме поставили хартия за печене (може и без, но аз почти винаги ползвам).

Правя дупки на места по дължина с вилица, за да излиза парата отвътре и правя много нежни шарки по тестото с ножа. Намазвам всичко с останалото яйце и поръсвам с малко сол.

В плънката има картоф, но аз реших да гарнирам ястието с още малко картофки, които наредих отстрани. Те бяха съвсем леко намазнени и осолени (не бива да ядем много сол).

Пъхнах ястието да се пече за около 40 минути на 180 градуса, като, ако не искате да препичате коричката на рулото, можете да го завиете с малко фолио, щом достигне желания от вас цвят.

Едва се стърпях да изчакам. 

Едно от най-трудните неща през зимата за мен е може би да успея да направя снимките, преди слънцето да се е скрило и да започне да се смрачава. Обикновено тогава се отказвам да ги публикувам, тъй като винаги бият на синьо. Зимата обаче е дълга, а на мен така ми се иска да ви предложа тази рецепта да я опитате..

защото наистина си заслужава.

Ястието обаче е най-вкусно топло, така че хич не му мислете и си го хапнете веднага,

а пък аз ще се захващам с десерта :)

Пожелавам ви една наистина усмихната и ведра седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!