Баклава на звездички / Starshaped Baklava

 

Последвай ме и Виж всички рецепти първо във Фейсбук тук

Как върви коледната подготовка при вас? Настройвате ли се, разстройвате ли се, ще се празнува ли, готвене, тортички-мортички или тази година ще е по-скромно?

 При мен се очертава да е първата ни Коледа у дома ( с изключение по време на пандемията), без да се събираме със сестра ми, което ужасно много ще ми липсва, но вече сме трима и тазгодишната софра ще си я направи мама у дома. 

Още ми е странно, че съм "мама". Тази дума като че ли е запазена за моята "мама" и някой като казва на Боян :"Мама ще му даде да яде" за части от секундата понякога, кълна се, се чудя дали майка ми нещо няма да му даде :) 

Та аз самата още съм дечко в главата, макар да давам вид на много отговорен, работлив и съвестен гражданин, тайно се захласвам по всякакви плюшени чудесии, обожавам пъстрите светлинки и подаръци за Коледа по същия начин, както когато бях малка. 

Е, вярно, не успях да отговаря на мъжа ми какво искам като подарък тази година, защото истината е, че не мога да измисля. Упорито отказвам да купувам нови дрехи за тази поничка, която сега наричам тялото си, защото с това кърмене още не мога да мина на някакви диети, а упражненията, които мога да си позволя на този етап са бутане на количка, клекове с дете, вдигане на тежки клепачи, пренасяне на дрехи, а като прочета хранителни режими започвайки с "най-важното е да си набавяте достатъчно сън",  ми иде да ги замеря с някоя вафла. 

Вещи не ша, време за гледане и четене нямам, и това ще ме дразни да си гледам нови, непрочитни книжки да събират прах, нови гримове също няма да са практични, тъй като рядко нося вече, тъй като не излизам толкова. 

Сега вярно е, че имам скромно ( почти перманентно) желание за някоя екзотична почивка, но съм сигурна , ще че получа много тъжна въздишка от един уморен татко с дупка на чорапа. Тия бебешки работи не са хич евтини, ей!

И така, тази Коледа ще се отдам на гушки, но преди да тръгнете да ме съжалявате ще ви кажа, аз се радвам на толкова любов от семейството си, че не вярвам, някога да ме оставят без дарове, щом поискам нещо истински. Ще дойде време и "мама"  да сложи нова рокля, токчета и да си пие мохито на плажа, ама баш тази година ще трябва да се нарадва на едно бебешкото дупе, без да има диета, която да ме спре.

 Аз го наричам "звездичката на мама", защото щом се усмихне озарява деня ми, а очичките му винаги греят толкова будно и весело. Сега ви представям и моята рецепта за бутер баклава на звездички, която сътворих преди две години и ей така отлежава в чернови, сигурно за такива поводи като днес :)

Ето и рецептата: 
Около 500 г бутер тесто
3 яйца
1 .ч. захар
1 ч.ч. брашно * ( или смес от натрошени бисквити, вафлички и брашно) 
4 с.л какао
2 ч.ч. млени орехи ( или смес със други млени ядки като лешници, бадеми и т.н ) 
1 пак. бакпулвер
50 г масло
За сиропа:
1 кг захар
1. 500 мл вода
малко прясно изстискан лимонов сок

Тази рецепта е моя измишльотина, така че ще се опитам да проседя мозъка ми какво е искал да постигне и как, но от сега ви казвам рецептата търпи много интерпретации. Тъй като тавата ми е много голяма ползвах 500 г бутер тесто, което разделих на половина и всяка част разточих по отделно на голям лист с размерите на тавата.

( ако ползвате по-малка тавичка, може да ви стигне и 250 г тесто) 

 

Отделно с миксер разбиваме яйцата и захарта докато станат на крем. Прибавяме брашното, баклупвера, какаото и маслото, като тъй като имаме бутер тесто, може да пропуснете маслото. Много зависи дали ще сложите само брашно или както мен ще сложите още смлени вафлички и бисквити. Това е идеална рецепта, ако искате да употребите някакви останали ви по шкафовете. 

 

 Смиламе ядките също така. 

Слагаме единия лист от разточеното тесто в тавичката, отгоре нанасяме от така приготвения ни крем, като поръсваме и с млените ядки, Аз обичам да оставям и по някое по-голямо парченце от тях, тъй като ако са много фино смелени, не се усещат много.

Покриваме отгоре с другия лист бутер тесто и започваме да изрязваме звездички с формичка.

 

Отгоре намазваме с малко размито с  водичка яйце и пъхаме да се пече на 180-200 градуса за около 20-30 минути. Когато се запече до желаната степен отгоре, може да сложите лист фолио, за да не прегори и продължете да печете. 

Готовата вече баклава, още топла я заливам със студен, предварително приготвен захарен сироп от описаните по-горе продукти. По-принцип много хора заливат студена баклава с горещ сироп, но така често я попарва прекалено и става много кашкава, аз обичам обратното - топъл десерт - студен сироп. Така не само сте сигурни в консистенцията на вече "стегналия" сироп ( винаги може да го поварите още малко, ако е станал много рядък или пък да сложите вода, ако е твърде гъст) , но и пак спазвате правилото : топло/студено, когато става въпрос за сиропиране. 

Тъй като баклавата е разрязана предварително, много лесно се отделя и сервира на звездички. 

Добър апетит!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 

Благодаря ви, приятели! 

Крем сладкиш с грис и сини сливи / Plum Semolina Dessert Recipe

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

Есента е тук и вече съм една идея по-щастлив човек! Макар и лятно момиче, когато не мога да прекарам сезона на морето, поглъщайки миди и рибена чорба сякаш животът ми зависи от това ( понякога наистина ми се струва, че е така), предпочитам лятото по-бързо да свърши и да дойде вторият ми най-любим сезон, когато мога вече да спя без да си търся хладно място в леглото. Предвидливо съм си избирала легло от ковано желязо, та спейки една идея по-надолу, не само избягвам въртящите се на центрофуга крайници на Ачо, но и охлаждам краката си на желязото в долната част и само така успявам да преживея благоевградските летни жеги.

 Замирише ли на печени чушки навън обаче,  знам, че има светлина в тунела и ще мога да си поема глътка хладен въздух, 

Светкито отбелязва, че и бебо е като мен, обича да спи на по-хладно, а преродената ми скандинавска душица често се обяснява защо той е без чорапи. Че не съм съвсем от нашите земи, поне душевно си пролича още повече тези дни. 

При монтирането на новия климатик за кухнята с изненада установих, че да се монтира външно тяло "отвън", означава да ти го залепят на прозореца. Буквално! Бях толкова втрещена, че хора, които се занимават с това "професионално" няма да си направят труда да го сложат по-нагоре, по-надолу, по-далеч, а не като застана с детето на прозорец да гледам климатика???Защо, кажете ми защо в българина е останало такова отвращение от естетиката и всяко нещо, което трябва да бъда направено елегантно и добре е с цената на милиони преговори с майсторите, сякаш ги карат да се застанат на терасата ..и да се метнат от нея. 

Жените си рискуваме живота за едни измити прозорци два пъти в годината поне, но господата майстори смятат, че удобството е най-доброто решение за тях и дотам. Как заспиват вечер, когато знаеш, че си могъл да направиш нещо хубаво, но си направил нещо грозно ???

Възхищаваме се на малките детайли, които правят домовете, улиците и сградите в чужбина да изглеждат чисти, нови и подредени, но имайки възможност да внесем такава практика у дома, веднага си казваме "Аааа нЕма се занимавам, важното е да ти е удобно, па дали е красиво все тая". 

Естетиката развива душевността, красотата ще спаси света буквално, когато тя е във вътрешния ни свят, отношенията и работата, която оставяме след себе си, тя ни доближава до божественото и отдалечава от първичното, което мисли само за най-естествените си нужди. 

Разбира се, сега с цената на още един загубен ден и предполагам още средства, ще го преместя тоз климатик, защото просто няма да ми даде мира, особено когато липсва логика!! ( В случая възможност да се сложи на по-добро места има в излишък) 

За да успокоя нервната си система, реших да се отдам на красотО-правене, с този вкусен, лесен и изгоден есенен сладкиш със сини сливи. Няма нужда да ти струва много за да е хубаво, а вкусно пък със сигурност! Прави се и много бързо, както може да видите и във ВИДЕО РЕЦЕПТАТА ТУК!

Вижте надолу подробно описаната рецепта, 

>>а ТУК може да я видите като ВИДЕО в Инстаграм 

>>>( А, тук в Тик Ток) 

Необходими продукти:

За "блатовете":

200 г кокосови стърготини

100 г захар

50 г масло и 50 мл олио

За крема:

1 л мляко

150 г грис София мел

100 г масло

150 г захар

1 ванилия

1 яйце

Още:

Около 1 кг сини сливи

Както винаги, приготвям продуктите на масата, отмерени по количества и на стайна температура.

Започваме като в тиган загряваме маслото и олиото, а към тях прибавяме кокосовите стърготини и захарта. 

 

Разбъркваме докато кокосът пусне аромата си почне да порозовява.

Дърпаме от огъня и на същия котлон слагаме 700 мл от млякото и захарта за крема.

В купичка сместваме заделеното от литъра мляко, едно яйца, ванилията и гриса и разбъркваме на кашичка. 

 

Когато млякото тръгне да завира, прибавяме тази кашичка и бъркаме докато кремът тръгне да се сгъстява. Грисът стяга доста, затова ви препоръчвам да оставите крема една идея по-рядък и да не позволявате млякото да извира прекалено. 

Към готовия крем интегрираме маслото, което ще го направи не само по-стабилен след охлаждане, но и по-ароматен. 

В подходящ съд слагаме половината от кокоса и 4-5 супени лъжици от крема и разбъркваме на паста. Разпределяме тази паста като основа в тавичката, притискайки по дъното. 

  

Отгоре нареждаме разполовените и почетени от костилката сливи. ( Може да ги наредите и по-плътно, ако искате да има повече плод)

Отгоре изсипваме остатъка от крема, притискаме или заглаждаме, в зависимост от това колко е стегнал и разпределяме останалата част от кокоса. 

Пъхаме десерта да се запече във фурната на 180 градуса за около 20-30 минути или поне при мен толкова му беше нужно. 

Охлаждаме и разрязваме на квадрати. Толкова е лек и кремообразен, а киселите сливи придават една свежест и ухание на есен.

На свекито все не й е достатъчно сладко, та взе да си търси пудра захар и мед отгоре, ама май прекали. Не можа да го дояде и каза "ти ми каза, че така ще стане, ама аз дай да сложа, та сега не мога да го изям"

Съжалих я жената, че накрая направих и един плътен захарен сироп, с който залях сладкиша, макар това действие да липсва от клипа, според нея така е още по-добре.

Аз не мога да ви кажа как е по-добре, на мен всякак ми е сладко, но не винаги ми се ядат сиропирани десерти. 

Ако не обичат кокос обаче, или все ви се навира кокос между зъбите ( разбрах, че и това е голям кахър за някои от вас) може да смените кокоса с галета ( само че сложете двойно-  400 г) или смес галета и някакви млени бадеми или други ядки.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !
Потърси ме още във Фейсбук Тук и Тик Ток Тук!

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели! 

Гривеч - алжирски сиропирани плитки / Griwech - Algerian dessert

 

Отдавна искам да ви представя тази супер вкусна и интересна рецепта, която наподобява толумбички, но според мен се прави по-лесно. Няма нужда да използваше шприц, а формите са много красиви и грабващи. Сиропираните десерти имат специално място в сърцето на всеки обичащ сладкото и макар аз самата да не им бях фен преди години, сега все по-често се усещам, че бих изплюскала една-две толумбички в компанията на студена биричка, отколкото да се тъпча с шоколад. Всичко е до настроени и моменти, но виждате ли как вече се прокрадва у мен желанието за припек на слънце, студена напитка и сладък десерт. Топката сладолед винаги ми е вървяла също към тази картинка, защото балансира чудесно сладостта, особено ако не пиете бира :) И макар навън да е някакъв мраз и студ в момента, който държа да кажа, че не одобрявам и се надявам времето да си свери часовника, ( Алоо,  Коледа мина, да е валяло тогава), аз искам да донеса слънчевото настроение от сега с тази вкусотия. 

Като за първи път станаха сравнително добре, има какво още да се желае откъм презентация и външен вид, но бяха толкова вкусни, че не мога да не публикувам рецептата от сега. Не знам дали съм я виждала на български досега, но ако искате може да видите и ВИДЕО рецептата, която публикувах в Инстаграм. Опитах се да я дублирам този път със звук, вие ми кажете кое ви харесва повече в клиповете - да има текст или да се говори. Аз още се уча, експериментирам и нали знаете как никой не си харесва гласа на запис, имам чувството, че звуча като пресипнала полска мишка. Очаквам вашите отзиви за рецептата, клипа и каквото се сетите, защото иначе какви приятели сте? :) 

Ето я и нея описана стъпка по стъпка: 

Необходими продукти: 

500 г брашно София мел Класик

125 г масло

150 мл хладка вода

1 голямо яйце

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. бакпулвер 

1 ч.л. захар

щипка сол

За сиропа: 

400 г захар

300 мл вода

200 г мед

портокалова/ розова вода ( може и сок от портокали) 

Започваме с приготвяне на тестото. В купа смесваме последователно пресятото брашно, бакпулвера, маята, захарта и хладката вода, разтопеното масло и яйцето. Солта слагаме по ръба на съда, за да няма веднага досега с маята. 

Добре е продуктите да са на стайна температура, а при активизирането на маята във водата и захарта веднага ще знаете дали всичко е наред, при образуването на балончета. 

Замесваме меко, нелепнещо тесто, което оформяме на топка.

Разделяме на шест разни част, като всяка от тях също оформяме на топче. Покриваме ги със стреч фолио и ги оставаме да починат на топло за около час.

След това разточваме всеки лист на правоъгълник. Аз правих от моите по шест броя, но може да направите и по-малки, по-къси, по-тънки ( така и по-хрупкави) или по-дебели - тоест по-сочни десерти. 

Всеки правоъгълник нарязваме на шест правоъгълника и във всеки от тях правим прорези по средата, но не от край до край. Ето така: 

Аз се спрях на тази форма, като исках да имам по-дълфи и наподобяващи листенца сладки, като в същото време да мога да работя по-лесно с тестото като за първи път. 

Прекарваме пръст през прорезите, един път отдолу, един път отгоре, ето така. 

След това в горната част хващаме едно от връхчетата и издърпваме. Получават се различни формички, като тази която ви хареса, може да решите да използват и да направите така и останалите. 

Аз определено опитах с най-разлини големи, с повече резки и по-малки, исках да вида разликите във всеки вариант. 

Всяка сладка пържим в сгорещено олио ( на средна до ниска температура) до златисто или златно-кафяво от всички страни. Времето за пържене ще варира в зависимост от големината и дебелината на сладките, но след първата една-две ще може да прецените точно колко време отнема. При мен ставаха много бързо и пържех максимум по две, за да не пада много температурата в тигана, което се случва когато в него имам много елементи за пържене наведнъж. 

Готовите сладки заливаме с предварително приготвен захарен сироп от посочените съставки. 

Може да приготвите и любимия си сироп по ваша рецепта, като арабски десерт тук има възможност за розова вода и портокалов цвят, аз ви препоръчвам да ги сиропитате според вкуса си. По-сочни и сладки или по-хрупкави и сухи. 

Просто чудесни, с чай, кафе или пък прясно изстискан портокалов сок. :) 

Другия път ще пробвам по-едър къдрав нож, за да видя дали мога да запазя къдриците на плитките. В You Tube има много клипове представящи рецептата, като на много места има наслагване на тестото, правейки сладките много по-разперени при пържене, но аз реших да стартирам с по-лесни вариант и да надграждам. 

Хайде, каня ви на масата, има за всички. Не срамувайте да хапвате с пръсти - облизването им е задължително :) 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!