Баба Гануш / Baba ganoush

Ах, Баба гануш! Как сладко звучи само! Като името на някой плюшен герой за гушкане или само на мен ми звучи така - Баба Гуш :) Истината е, че значението на думата е нещо като глезен татко или иначе казано, да поглезим татко с тази вкусотия. :) 

Баба гануш е много известна разядка от близкия изток и по-специално Ливан, а най-близко може да го оприличете на нашенското кьопоолу. Да, ама понякога една-две съставки променят вкуса на цялото ястие и смятам, че тук е точно така. Към баба гануш се добавя танан и сок от лимон, а понякога може да го поднесете и с кисело мляко. 

Цветът на ястието е като на престояло гуакамоле, да не кажа друга асоциация, но ако цветът някога ни е спирал да ядем нещо, то шоколадът нямаше да е една от най-обичаните храни по света.

Аз чак се обичам патладжани и като се сетя за този дундав плод ( защото всъщност е плод, нищо че за не си е зеленчук) се сещам за моите приятелки Марта и Ваничка,които само патладжани им дай и гледай бясно зомби в действие. 

И тъй като есента е момент за гушкане, за срещи с приятели в някое уютно кафе или пък на сладка вечеря у дома, сезон за патладжани и хапване пред телевизора, където ни трябват мезета и разядки, аз смятам,ч е тази рецепта ще ви се услади доста.

За мен тя има и други предимства като това, че е хубаво поне за едно ястие да не му берем гайлето на външния вида, а винаги може да употребите и по-увехналите и дребни патладжани, които не стават за пълнене. Моите бяха много малки и домашно производство, затова пък станаха перфектни за домашна консумация ;) 

Още малко остава до края на работната седмица и не мога да мисля много за идеи за вечеря, затова днес ще хапвам само баба гануш с домашни арабски питки, за които рецепта ви споделих вече ТУК.

А ето и рецептата за разядката: 

Необходими продукти: 

2 бр. патладжани

2-3 с.л. тахан

2-3 с.л. лимонов сок

2-3 скилидки чесън ( може и повече)

малко снопче  магданоз 

зехтин

сол

По желание още: 

поправки на вкус: черен пипер, кимион, кориандър

кисело мляко

Започваме като измиваме патладжаните и ги надупчваме с вилица. Увиваме ги във фолио и ги поставяме в тавичка. Пъхаме ги да се запекат във фурната за около 25-30 минути на по-силна фурна - около 180 градуса с обдухване. 

По средата на печенето отворете фолиото и ги обърнете за да може да се пекат от всички страни. След като са готови, ги оставете да се охладят леко и издълбайте само вътрешността на патладжачетата и ги сложете в купа. 

Намачкайте ги добре и прибавете поетапно от останалите продукти, като чесъна и магданоза кълцам на ситно и слагам на вкус, което значи, че може и повече да е от описаното по-горе :) 

Ползвайте сусамов тахан, но аз съм опитвала и с други, че даже и с фъстъчено масло, макар повече да сладни така, но на мен ми харесва. Подправете  с останалите подправки, които обичате. Това ястие е готово в този си вид и може да си го подправяте на вкус на момента и направо както си опитвате да си изядете половината купа. 

Направо си напарвате двойна доза! Няма какво да ви притеснява - ястието е вегетарианско, полезно за стомаха, патладжаните са изключително полезни като цяло и са идеални за засилване на имунната система, тема, която е много актуална в момента ( да не почвам с чесъна) 

И така, днешното предложение е малко и скромно, затова пък утрешното ще ви скрие шапката .

Останете с мен приятели и не забравяйте да оставяте вашите впечатления :) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Сач с наденички "Дъга" и соев сос / Clay pot sach "Rainbow"with Sausages and Soy Sauce

Голямата торба с изненади ви нося днес, толкова много, толкова различни и толкова хубави възможности да се научим на нещо ново, да опитаме нещо различно, но със сигурност вкусно и накрая - да спечелим куп награди. Както ви обещах съвсем скоро да ви представя една игра, в която си струва да участвате. Толкова много се вълнувам, че чак въздух си поемем между думите като Ричард ( изречение, което никога не съм мислила, че ще кажа, но уви) 

Отгоре на всичко се оказа, че конкретната игра се комбинира с още една, тоест имате шанс да счелите две различни награди с един и същи куршум ( ако сте купили някой пак за Ричард например). 

Спомняте си преди време за моето решение да опитам възможностите на истински хубавия соев сос, който не е генномодифициран и като начин за балансиране на теглото и намаляване на солта. Писах ви повече за целия ми проект, за който съм отделила около шест месеца ТУК.

 

Като говорим за истински хубав соев сос няма как да не кажем, че това е този на Kikkoman и затова цялата игра е свързана с вашите идеи, творчество и ентусиазъм, които в края на краищата може да ви донесат чудесни награди. Играта се осъществява с партньорството на Блоговодител, най-големите приятели на кулинарните блогъри в България, чиято цел е винаги да помагат на такива хора като мен : душа на готвач затворено в тяло на средностатистическо момиче от средностатистически град в България, работещо усилено да превърне мечтата си реалност, а хобито си професия. 

Докато аз правя това, вие може да спечелите куп награди - от 160 дневни награди като ножове и термометри например, до по-големи седмични с цели комплекти продукти и накрая една голяма награда от чудесен грил на Тефал, за който ви писах преди доста време ( Тогава ми дадоха да го тествам, влюбих се в него и накрая си го взеха :( ) Сега обаче пак ще имам шанс да се добера до него. Освен това има още поне 20 награди за всички участници в играта, от втората й част, в частта на Блоговодител, където пък голямата награда е невероятен готварски мастър клас, на който всеки кулинар би се радвал да присъства. 

И ако вече съм ви навила достатъчно, ето накратко и всичко каквото трябва да знаете за двете игри. 

И двете стартират днес, на 18. 10 2018 и приключват на 14. 11. 2018 година.

Първата: (  Участието ви на този етап не е обвързано с покупка на продукта.)

1.Целта е да качите снимка и рецепта на ваше авторско или друго ястие, което НЕ Е от азиатската кухня, но съдържа соев сос. Може да е мусака, паста и ли каквото там ви хрумне. целта е да покажем най-оригиналните и адекватни нови приложения на соевия сос, за разлика от познатата азиатска кухня.

2. Ако аз съм ви вдъхновила да създадете своя рецепта или сте направили някоя от моите със соев сос, или просто съм ви вдъхновила да се включите в играта, МОЛЯ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ КАТО СЕ ВКЛЮЧВАТЕ В ИГРАТА ТОЧНО С ТАЗИ ФОРМА ТУК! Така ми давате шанс да заема мястото си сред водещите блогъри в България и наистина да превърна хобито си професия! ( Скоро ще сложа и банер отстрани на блога и в страничката си, за да имате по-бърз достъп) 

3. За пълните условия на играта, начини на участие, награди и т.н, може да се информирате ТУК.

Втората: ( Свързана с покупка)

За съшия период 18. 10- 14. 11. 2018 година, ако направите покупка на соев сос KIKkoman и регистрирате касовата бележка ТУК, може да спечелите дневните и седмичните награди, както и онзи супер грил Тефал. ( Аз може да си имам соев сос, но да ви кажа, пак ще си пробвам късмета за последната награда)

Имате толкова много време да се развихрите, толкова много възможности, като аз няма да спирам да ви дама още информация и вдъхновение. Всеки , който изпрати рецепта получава автоматично електронно издание на книжката с рецепти на Kikkoman.

Ако искате да си припомните предишните ми рецепти със соев сос Kikkoman може да ги видите тук и тук :) 

За да ви вдъхновя и естествено - изкуша с възможностите които се разкриват пред вас, реших да стартирам кампанията  с една традиционна рецепта, подходяща от летния до зимния сезон и обратно - вкусен сач с наденички и зеленчуци, в пъстри цветове и соев сос. Нарекох го "Дъга", именно заради това, че за разлика от нормалната визия на сачовете, реших да подредя зеленчуците на порции по цвят, а не мешано. Вдъхнови ме Соня Данова от фейсбука и се получи истинска есенна картинка, която ще зарадва всеки, който седне на масата. Все още се радваме на изобилие на зеленчуци, затова и няма да ви е никак трудно да го приготвите. А ето и какво ви трябва:

3-4 вида наденички ( свински, пилешки и др)

2 варени картофа

2 моркова

4-5 бр. гъби печурки

1 голяма глава лук

1/2 тиквичка

1/2 патладжан

2-3 чушки ( червени / зелени)

За заливката:
2-3 с.л. соев сос Kikkoman ( класик или лек) 

2-3 скилидки пресован чесън

1 ч.л. мед

1 ч.л. оцет

олио

подправки по желание

Измиваме и нарязваме всички зеленчуци на средно големи парченца. Предварително сварих картофите, за да се изпекат  едновременно със зеленчуците.

намазваме добре сача с олио и затопляме постепенно от студена до топла фурна на 180 градуса. След това изваждаме и нареждаме месото и зеленчуците. Моят сач е много малък, към 24 см, затова не побра много, което си е минус.  :( 

Отгоре заливаме със соевия сос, оцета, меда, пресования чесън и олиото, които сме смесили предварително в купичка. Аз използвах този соев сос, тъй като имах първо него, но тогава може би ще искате да добавите и щипка хималайска сол. Може да ползват е и соев сос класик за по-български вкус ( свикнали сме българите да ядем по-соленичко, какво да се прави).

Пъхаме във фурната и печем за около 40 минути, като разбъркваме от време на време и може да доливаме още от купичката, за още повече вкус.

Може да покриете сача и с лист фолио, ако използвате по-дебели наденички, а зеленчуците тръгват да се запичат прекалено. 

Поднесете ястието със малко свеж магданоз и някаква подходяща напитка- винце, бира, и двете ;) 

От каквото и да си боцнете, все ще е вкусно и даже успях да пробутам тиквичка и патладжана на човече, което не ги яде. И аз, баш като майките си замълчах какво има в сача и като почна да лапа само наблюдавах дали ще ги подмине. От всичко опита, каза че  супер вкусно и накрая с ехидна усмивка съобщих какво е имало там. След като се почуства измамено човечето, бързо му мина и си сложи втора порция. Очевидно тази битка я спечелих :) 

Ако искате и вие да спечелите награди, вкусна храна на масата, приятни емоции, а пък и да помогнете на едно средностатистическо момиче да реализира призванието си, включете се в предизвикателството и вие, като изпращате рецептите си от този линк тук!

А аз ще стискам палци за всички нас, като продължа да ви гощавам и изкушавам!

Усмивки и много слънчеви пожелания, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пикантни патладжани по азиатски / Asian Style Spicy Eggplant Recipe

Днешната рецепта ми е много важна. Не само, че отново ще ви представя рецепта за любимите ми патладжани ( или баджанки, както им казвах като малка), но и началото на една серия от рецепти, за които много се вълнувам. И аз, жена от народа дълги години гледах скептично на всичко що ми се пробутва непрекъснато ей така като реклама, пък ако не е българско, още повече. След като обаче започнеш да се занимаваш с кулинария от хоби до професия, очите ти се отварят за много нови светове на вкусове, стилове на готвене и продукти разбира се. Ето защо за мен е голямо удоволствие сама да си избера и покоря следващото предизвикателство, а именно представянето на соевия сос, не само чрез азиатската кухня но и в балкански и чисто традиционни български ястия. Преди да се намръщите скептично, ще ви изпреваря като ви кажа, че да проуча ползите от истински качествения соев сос не беше никак трудно.

 Оказва се, че той е полезен не само за диабетици ( рецепти, за които често ме питате, както сладки, така и солени), но и в борбата с много други заболявания като хипертония, атеросклероза, затлъстяване, хроничен запек,  предотвратява развитието на рак и забавя стареенето.
Разбира се за полезен соев сос можем само да говорим ако е продукт на естествена ферментация, без ГМО и изкуствени оцветители и аромати.
Знаете ли, че истинския, естествено ферментирал соев сос съдържа десет пъти повече антиоксиданти от червеното вино, с което българина цари почти всяка физически психическа рана. Защо да не опитам тогава да потърся точно такъв сос?! 

За мое щастие, и тази задача не беше трудна, защото Кикоман е на пазара и след като успях да се свържа с тях, реших да си поставя за цел да ви запозная с употребата на така полезния ИСТИНСКИ соев сос, защото и аз имам нужда от намаляването на солта, намаляването на теглото ( оф, не ми се говори) и въобще вдигането на имунитета, след като сега ще тръгне и да захлажда.

Ще ви представям по някоя и друга интересна, чуждестранна или българска рецепта, с участието на соевия сос, а може би и някои от другите им вкусни сосове, които се надявам и самата аз да тествам, дали ще ми се отразят добре.
 Ако и вие се включите и одобрите идеята, мисля, че ще мога да включвам по някоя и друга игра от време на време, за да има и награди и да го направя още по-интересно. Ако пък тази част не е за вас, обещавам, ще има изобилие и от много други рецепти в блога. Аз обаче смятам да си направя този експеримент лично за мен, за да тествам вярно ли е това, което казват за соевия сос. Ако е така, ще ви запознавам с още повече и различна информация в следващите ми публикации, но нека да ви представя първата рецепта, която реших да си спретна с класическия соев сос  на Кикоман. Той се прави само от четири съставки - пшеница, соя, вода и сол, ферментирали шест месеца.

Необходими продукти:

2-3 бр. малки патладжана

2-3 бр. различни цветове чушки

1 ч.л. джинджифил (пресен)

1 1/2 с.л. соев сос Кикоман

1 с.л. балсамов оцет

1 стрък пресен кромид

2-3 скилидки чесън

1 бр. люта чушка 

щипка захар

олио

Имах чудесни домашни, дундави, малки патладжанчета, които нарязах на не много малки парчета и прибавих чаена лъжичка соев сос и разбърках. След това залях със студена вода и оставих да се отдели от тях , ако има някаква горчивина във водата.

Използвах времето да си нарежа зеленчуците на дъската, като рендосах пресния джинджифил, накълцах чесъна, лютата чушка ( при мен червена - може суха или свежа), зеления лук и чушките в отделна купа, отново, на средно големи шайби.

Загрях олио в тигана и сложих да се запържат първо лютата чушка, джинджифила, половината зелен лук и чесъна, докато пуснат ароматите си.

След това прибавих отцедения патладжан и чушките и пържих, докато омекнат.

Накрая прибавих останалия соев сос, балсамикото и щипка захар, за да балансират вкуса.

Някои ще предпочетат вкуса по-кисел, други по-солен, а трети по-сладък. Опитайте по този начин първо и оставете сосът хубаво да попие в патладжаните,  а едва след това подправете с още от продуктите, ако е необходимо.

За мен се получи идеална комбинация от солено и киселко, без да е натрапчиво, тъй като лютивината на чушката и щипещата топлина на джинджифила допълнително балансираха вкусовете.

 Отгоре поръсвам с останалия ни пресен зелен лук, а за почитателите на още по-лютото, може и лют пипер на люспи ( аз съм там). :) 

Макар рецептата да е с тези съставки, не очаквайте типичното азиатско ястие с натрапчив вкус. Определено бих го сервирала на масата и в механа, ако не казвам какво има и ще се омете веднага - както направи майка ми. Тя не е много голям фен на азиатската кухня, но при все че имаше избор от ястия за вечеря ми изяде точно патладжаните :( Аз пък си ги сготвих пак! :) 

Опитайте и вие! :)

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Имамбаялдъ / İmam bayıldı - eggplant stuffed with onion, garlic and tomatoes

Такива хубави зеленчуци имах под ръка напоследък, че щеше да е грехота да не ги оползотворя за нещо наистина вкусно. Така и така си поискахте, пък и ви обещах повече рецепти с патладжани и ето, че пристига втората. Общо взето - рецепти има, снимки - има, време няма да седна да ви ги напиша. Но макар и събота сядам да ви "гощавам" с идеи, защото храна си трябва всеки ден. Честно казано не бях готвила това ястие по този начин досега, но нямаше как да подмина тази рецепта, която видях от сайта на Йоана. 

В блога ми няма много турски рецепти, но мислите ме навяват натам напоследък, тъй като си мисля за едно близко, приятелско сърце, което скоро ще се отправи натам - любимата ми Марта. Почти е невъзможно да кажеш това име, без да усетиш топлинка и да не си представиш усмивка, а ако прочетете как хубаво пише тази дама, едва ли ще излезе от мислите ви скоро..както стана и с мен. Много красив и светъл човек, който заслужава цялото щастие на света, а аз й го пожелавам, макар с три дъщери около нея тя вече да си го е подсигурила.

С Марта сме си другарчета по писма и тъй като нямах време да отговоря на последното й все още, тъй като тези дни не съм се прибрала от задачи, ( но ще го направя, мила ;)), така ме разчуства с последните си думи, че ги нося с мен и добре, че е пустия телефон, та мога да си ги препрочитам, когато се почуствам унила и сякаш никой не ме разбира.

Марта е красива българка, чиято любов я отвежда в Турция и макар да знам, че тя това ястие сигурно го е хапвала милион пъти, и сигурно ще я зарадвам повече с някоя народна, мамина гозба, която да й напомня на дома, исках да направя нещо по-смело : да превърна едно турско ястие в нещо по-близко, което да й напомня на дома и приятелите. ( Вярно е, че това ястие много от нас си го приемат и като част от нашата национална кухня, да не излезе, че не съм го казала ;)) 

Тук стрелям малко в мрака, тъй като дори не знам дали обича патладжани, но за да се презастраховам, ще кажа, че тази рецепта я хапнаха и такива, които не ги ядяха ( да, толкова е добра) и второ - обещавам да ти приготвя още много други :) 

Днес например трябва да наваксам готвене за цяла седмица, а и да ми стигна пак за толкова - ще има месо, ще има торти, ще има и салати, а ако времето ( и силите) позволят, може и някоя зимнина да спретна :) 

Затова преминавам направо към рецептата, а аз се надявам да ви хареса и да я направите. Тогава разбира се, ще се радвам да ми пишете с отзиви , защото няма нищо по-приятно за мен да ги чета.

Необходими продукти:

3-4 бр . патладжани

1 голяма глава лук

2-3 бр. зелени и червени чушки

3 бр. домати

4 скилидки чесън

1 ч.л. кимион

сок на половин лимон

1 с.л. концентрирано доматено пюре

1 ч.л. захар

 сол / черен пипер на вкус

половин връзка магданоз

олио/ зехтин

Започвам като подготвям зеленчуците. Аз имах много хубави домашни, бели патладжанчета, които измих и обелих на шарени ленти - ту да има, ту да няма кора. Направих разрез по средата на всеки един от тях, ( не докрай) , за да може да се пълни после и ги накиснах в купа със студена вода, в която сложих сол ( около 2 ч.л.) и сока на половин лимон. ( Може да пропуснете второто) 

През това време си подготвям останалите зеленчуци. Нарязвам лука и чушките на не много дребни парчета, като аз се спрях на различни видове чушки - червени и различно зелени :)

Слагам всичко в купа, а в друга чинийка слагам нарязаните на кубчета домати и нарязаните на по-дребно скилидки чесън.

След около половин час отцеждам патладжаните и ги подсушавам. В подходящ тиган, слагам малко олио, като по рецепта е със зехтин, но знам, че много от нас си го правят с олио и бих искала да напиша и тази опция.               

                        

Запържвам патладжанчетата за кратко от всички страни, изваждам ги и ги оставям в съда, в който ще ги печем.

В същия тиган запържвам лука, чесъна и чушките, докато поомекнат.

После добавям нарязаните домати и доматеното пюре, и овкусявам със захарта и кимона. 

Оставям доматите да покъкрят, като разбърквам периодично, докато получа хубав сос и след това подправям със сол и черен пипер - на вкус.

Накрая прибавям половината от накълцания магданоз и пълня патладжаните с тази плънка, като слагам от остатъка около тях. Може да допълните малко водичка в съда, за да уврат леко при печенето и да не се запече твърде бързо.

Пъхам ястието да се пече за около 40 минути на 180 градуса, като при мен бе по-малко времето, тъй като патладжаните бяха по-малки, пък и почти всичко е готово кажи-речи :) 

Готовото ястие отново поръсвам с пресен магданоз, 

а който иска може да му добави и малко начупено сиренце, както предлага Йонка :) 

Аз мога да ви кажа, че един живот не стига и един патладжан не стига да се насладите на тази вкусотия, затова бъдете мъдри хора и си напарвате двойна доза. Толкова сочно, ароматно и апетитно ястие не е за изпускане.

Аз се захващане със съботното шетане ( и готвене), а на вас ви пожелавам един много усмихнат и красив уикенд! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!