Миди с ориз на фурна / Mussels With Rice Recipe

Вече имам две рецепти за миди в блога си, но така и не бях правила миди с ориз на фурна. А да си признаем честно - то това си е класиката! Е, тази година им дойде редът, веднага след като ме погна носталгията по морето! Всеки, който ме познава, знае, че съм водорасло и като се добера до солената вода, трудно можеш да ме изкараш от нея. Обожавам дългите летни дни, топли вечери, съпроводени с лекия бриз, морската храна и невероятния аромат на море, който се носи във въздуха. Всеки път щом се прибера от лятната си почивка, ме тресва една кулинарна вълна, основана почти и само на риба и морски дарове.
 
В такъв случай логичен развой на събитията бе, рано или късно, тази рецепта да се появи на страниците в блога. Изключително лесна, даже бих я нарекла елементарна за приготвяне, но съдържаща невероятен вкус, който дори и не големите любители на този вид храна ще оценят.
Основният елемент естествено са мидите, които, моля ви, купувайте само пресни. Не бих сложила замразени миди в  устата си, пък било то и да ме бият с пръчка.
 

Чакала съм доставка на миди със седмици, като проверявах всеки ден, взимала съм си миди от морето и съм ги пренасяла в хладилна чанта, но така и не съм се навивала да купя от онези замразени, анемични продукти, които често се озовават в ризотото или пък салата от морски дарове в повечето иначе "добри" ресторанти.
Но предполагам, че повечето от вас едва ли имат нужда от убеждаване, че прясното е по-хубаво от замразеното :)

 

Затова и преминавам направо към рецептата за така любимите - Миди с ориз.
Необходимите продукти:
1 кг черни миди с черупките
1/2 ч.ч. бяло вино
1 ч.ч. бял ориз
зехтин / масло / олио
1 глава лук
1 морков
2 чушки
червен / черен пипер
магданоз
лимон

Започваме с измиването на мидите. Може би най-дългата и досадна част от рецептата, но и в този случай не отнема повече от няколко минути. Много е важно да изчистите хубаво мидите отвън. Използвам ножче за отрязване на стърчащите водорасли и телче за изчегъртване на налепите върху тях. Мидите трябва да са плътно затворени, ако има отворени или дори открехнати миди, ги хвърлете.

И в най-добрия случай, може би ще изхвърлите една шепа миди, така че ще сготвите малко по-малко от един килограм.
В дълбок съд слагате половин чаена чаша бяло вино и половин чаена чаша вода. (Можете да замените виното с лимонов сок.)  Добавете лъжица зехтин, или малко масло. Не добавяйте сол, тъй като мидите пускат доста сол.

Сложете ги да се варят, под затворен капак, което ще отнеме броени минути. Когато са готови, те ще се отворят, а вие можете да ги разбъркате веднъж, така че да се обвият в образувалия се бульон. Махнете от огъня и прецедете, като запазите водата от варенето. Тя ще ни е необходима за ориза.

През това време в подходящ съд, в който ще печете мидите, сложете малко мазнина и пъхнете във фурната да се загрее. Нарежете зеленчуците на ситно.

Запържете във фурната поетапно лука, морковите, чушките и червения пипер, докато омекнат. Накрая прибавете почистения и измит ориз.

Добавете  чаша и половина част от мидения бульон и още толкова топла вода. Разбъркайте, овкусете с малко черен пипер (и сол, ако е  необходимо) и подредете мидите. Аз почиствам половината от тях от черупките като ги разбърквам в ориза, а другата половина аранжирам заедно с черупките отгоре.

Печем първоначално на силна фурна до завиране на ориза, после намаляваме на умерена, до готовност. По мое мнение цялото печене няма да отнеме повече от 20-30 минути.

Поднасяме с едро нарязан магданоз и много лимон.

Едно идеално лятно ястие, което можете да комбинирате с чаша студена бира или бяло вино. 

Наздраве и добър апетит!

С един калмар - две рецепти: Хрупкави калмарени кръгчета и салата с гриловани калмари

Така се случиха нещата, че когато се запалих по готвенето, ама наистина, проядох много неща, които допреди едвам поглеждах (за съжаление все още нямам никакъв пробив при дреболиите :(  ). Определено не мога да кажа, че бях човек по морските дарове, но нещата в тази насока се променят толкова драстично и светкавично, че предвиждам в скоро време от рибния магазин да ме уведомяват със смс при наличието на нови и свежи продукти :) 

 

Така и един ден реших, че е време да се пробвам с калмарите. Предполагам за много от вас те съвсем не са новост, но за мен си бяха дълго време тема табу, но ето, че и това се промени. Без предварително да се спирам на рецепти, отидох в рибния магазин и си избрах един по-дребен калмар (около 300-400 гр), така като за първи опит да не се поохарчвам. Продавач ми каза с усмивка "пак ще се върнеш да си купиш, ще видиш, че ще ти хареса". Освен че очевидно човекът има ясновидски способности, беше много мил да ми обясни как да го почистя като хората това чудо. За тези от вас, които сте като мен и не сте приготвяли калмари преди, съм направила повече снимки за пояснение. 

 

Като се прибрах, реших, че искам да опитам поне два варианта на калмарите, като може би най-обичаният е този под формата на пържени колелца.  Митко предложи пък пипалата да ги гриловаме и да ги сложим в салата, и аз реших, че няма да споря по въпроса.

Този ден падна голямо готвене,  защото приготвихме и мидите с къри и пастата с горгонзола и круши :)
Преди да премина с обясненията по-нататък, ето и списъкът с необходмите продукти:

1 среден калмар
2 скилидки чесън
2 лимона
сол
черен пипер
брашно
1 голяма шепа царевичен чипс
олио за пържене

* салата (домати, краставици, кромид)

Започваме, като в дълбока тенджера слагаме вода да заври. През това време почистваме калмарите, като отрязваме малко след пипалата, а останалата част (торбичката) издърпваме от тубата. Точно тези неща ще изхвърлим, защото не се ядат и трябва да се почистят добре. Обелете тънката кожа на калмара под течаща вода. Тя са маха много лесно: 

Остава само да махнем хрущяла намиращ се вътре в тубата, който е много тънък и също се маха лесно и изглежда ето така: (в дясно на дъската, дълго и  почти прозрачно)

Така почистеният калмар потапяме за около 4-5 секунди във врялата вода. Не трябва да го оставяме много дълго, за да не стане жилав.

Тубата на калмара нарязах на кръгчета и сложих в купичка със сока на един лимон и черен пипер и сол. Оставих така да престоят малко в хладилника, за да поемат от ароматите.

Докато мазнината за пърженето им се загряваше, овалях хубаво калмарите в брашно и счукан царевичен чипс. Избрах царевичен чипс, не само защото нямах царевично брашно, но и защото стават много по-хрупкави и е една от любимите ми панировки при пърженето на пилешко например.

Калмарените колелца пържих до златисто от двете страни, като след изваждането им ги отцеждах малко върху чиния с кухненска хартия:

За пипалата на калмарите, както вече ви казах, се спряхме на идеята за гриловане. Поставихме ги върху добре загрят грил тиган, като добавихме и една-две скилидки пресован чесън и сока на половин - един лимон (в зависимост от големината на продуктите).

Грилованите пилала разположихме върху готова салатка от домати, краставици и кромид. 

Всичко на масата беше в лятно - морска тематика, така че

идеалното съчетание за ястията бе бяло вино или малка чашка гръцко узо!