Макар и на твърдa вече коледна вълна, желанието за сиропиран сладкиш надделя и ето ме отново с торта пред вас. Влезе ли ми муха в главата, няма излизане, а тази торта я замислям вече толкава дълго време, че просто не се сдържах. Така и така сега рецепти и идеи ще ви трябват в изобилие, защото да не ви затрупам с такива.
Аз у дома също съм затрупана с кашони, мебели и какво ли не, заради ремонта, в работата съм затрупана с работа, една тортичка имам да ми напомня за сладостта от живота, поне докато не се отдам на заслужена почивка.
Сигурно си казвате, то таз Люси само за храна мисли, но за съжаление щеше да истински кеф, ако само това ми беше задачата за деня.
Обичам да готвя и понякога осъзнавам, че го използвам като терапия, както някои хора спортуват, ходят на йога или други активности, които така и не са влезли в моята зодиакална характеристика.
Дай ми на мен да се затворя в кухнята, да пусна малко коледна музика, да усещам къкренето на захарния сироп, уханието на топъл хляб от фурната и красивите цветове на захарната украса, шоколада, ядките и какво ли още не.
Понякога усещам, че звънне ли ми телефона, все едно някой ме изкарва от този магически транс на творене, който така истински ме кара да да се чувствам спокойна и щастлива.
Ако и вие сте като мен, днешната рецепта ще ви размечтае съвсем.
Имам позната, която много обича сиропирани сладкиши, да не кажа, че май само това обича. Рядко да посегне към шоколад, а пък сиропирани торти няма кой знае колко като изобилие. Реших се аз, че какво като няма, аз ще направя сама. Запретнах ръкави, разрових се в библиотеката за някои стари книжки, които ме вдъхновиха за днешната рецепта, която нарекох "Любимката на султана".
Избрах да е и турска торта, защото това е и асоциацията, която може да ви изникне в главата опитате ли от тази невероятна, захарна, сочна, ароматна и романтична торта. ( Сетих се и за моята приятелка Мартето ( от Турция), на която нямам никакво време да пиша, но знам, че зърне ли я, ще се сети, че пак съм мислила за нея! )
Но стига приказки, и без това времето лети, а аз трябва да ви покажа колко лесно са прави. Ето и рецептата:
Необходими продукти:
За блата:
5 бр яйца
1/2 ч.ч захар *
1 1/2 ч.ч. брашно София мел Кекс
1 бр. ванилия
За сиропа:
2 1/2 ч.ч. захар
2 1/2 ч.ч. вода
1 с.л. лимонов сок
За крема:
2бр. белтъци
1/2 ч.ч. захар
250 г маскарпоне
Още:
розов локум
шам фъстък
кокосови стърготини
1 ч.ч. = 200 мл
Започваме като слагаме на котлона да се вари сиропа с водата и захарта. След като заври, прибавяме лимона и го оставяме да къкри около 10 минути, за да се сгъсти, а след тoва го оставяме да се охлади напълно.
През това време разбиваме яйцата със захарта на хубав крем.
Използвах брашното на София мел за кекс, затова и не ми беше нужен бакпулвер и добре, защото ми беше свършил :)
Прибавяме и брашното и ванилията постепенно, докато поличим хубаво кексово тесто.
Подготвяме си форма за торта с размери около 24 см в диаметър, като поставяме хартия за печене на дъното и изсипваме сместа. Тупваме леко тавичката в масата, за да се спукат балончетата и да излезе въздуха от места, така че да може да получим равномерен блат при печене.
Печем блата за около половин час, във фурната на 170 градуса, с вентилатор, а след това охлаждаме напълно върху решетка или пък дори във формата за торта, преди да го разрежем по хоризонтал.
Приготвяме и крема, като разбиваме белтъците със захарта на пухкав сняг, а след това прибавям малко по малко от маскарпонето, което сме оставили предварително на стайна температура да се отпусне.
Слагаме в същата форма половината блат, сиропираме с половината сироп и разпределяме крема. Отгоре нарязваме малки парченца локум от рози и поръсваме с натрошен шам фъстък. Количеството за последните ще зависи от вкуса ви, затова ще оставя на вас да прецените :)
Поставяме и втората част от блата,като аз я сиропирах както от вътрешната, така и от външната страна. По-внимателно трябва да се постави, но пък не остава сухо място по него и тортата става още по-вкусна ;)
Поставете я за няколко часа или една нощ в хладилника, да стегне, да попие добре аромата и да се охлади - няма по-вкусно нещо от охладен сиропиран сладкиш!!!
Украсих я с малко бита сметана за розите, отново локум и шам-фъстък, като за контраст сложих и малко кокосови стърготини.
Украсата е много семпла, но всъщност е всичко, от което има нужда торта като тази! Позволих си да я разрежа на парчета предварително, защото да си признаем - има си чар и в това, да видиш тортата вече нарязана на парчета : )
Много се надявам моето предложение да ви хареса и да го опиатите, а ако го направите, не забравяйте да ми пишете - и аз съм човек, и аз душа нося, стига само аз съм писала :)
Изпращам ви най-топли прегръдки и ако сте като мен, и имате нужда от малко сладост в тези горчиви, работни, предколедни времена, аз съм насреща и ще ви давам кураж. Заедно можем повече, а пък успяваме ли да се правим по-усмихнати и щастливи, можем най-много!
Оставям ви сега с малко вкусни кадри, тъй като тортата ги заслужава и тази сочна хапка!
До нови срещи!
п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
