Мармалад от сини сливи / Plum marmalade

Тази сутрин не заех кое по-напред да ви предложа : мармалада от сливи или мързеливата лютеница на вуйна ми. И двете са идеални за сезона и рецепти, които повярвайте ми, трябва да имате. Реших, че лютеницата няма да ни избяга, но ако ви представя този мармалад, не само ще видите последната рецепта за мармалад, която ме впечатли с вкуса си, но и ще е чудесна прелюдия на тортата, която искам да покажа утре. Няма да издавам много информация, но ще ви кажа, че трудно намирам десерти, в които мога да интегрирам сладка и мармалади, без да ми е прекалено натрапчиво. Тази обаче е точно такава и съм сигурна, че си заслужава да я прибавите към семейната колекция. 

Днешната рецепта също е такава и макар аз да не съм от големите консуматори на този вид консервирани плодове, когато се видя в повече, решавам, че ще си затворя някое и друго бурканче. Може би защото не ям много сладко, пък особено на закуска, плодовите бурканчета не са такава неизменна част от моето ежедневие. Сестра ми и зетя обаче ги обожават и знам, че колкото и да направя ще им видят сметката за нула време. 

Мармаладът от сини сливи ( и шипки) ми е любимият, точно заради тази леко кисела нишка, която има в себе си. Толкова кадифена текстура, че може да изядеш цял хляб докато си се усетел, че си прекалил. Този път обаче, колежка на майка ми ми даде рецепта за мармалада с малка добавка от фини портокалови корички, които промениха представите ми за света. Първоначално малко се намръщих от тази комбинация на слива и цитрус, но истината е, че все едно си натикал Коледа в бурканче. Обезателно трябва да го опитате пък било то и просто да сложите в едно бурканче. Повярвайте ми - няма да съжалявате! И защото денят напредна, а края на седмицата е близо, няма да ви губя времето, а преминавам към рецептата :) 

Необходими продукти:

3 кг сини сливи

1 кг захар

1 портокал

Сливите се измиват и почистват от костилките. Нарязват се на парчета. 

Слагат се с една чаена чаша вода и чаша захар да варят на котлона.

                             

Сливите се варят докато омекнат добре.

Когато сливите са готови, ги прецеждаме през сито, като с помощта на шпатула ги претриваме, така че да отделим твърдите частици на люспите. Може да пасирате сливите преди това, з ада ви още по-лесно да претривате пюрето.

След като сме прецедили добре цялата смес, прибавяме останалата захар и връщаме на котлона да къкри докато мармалада сгъсти.

                             

През това време измиваме и обелваме портокала, като гледаме да бъде възможно на най-тънко и да не попада никаква част от бялото. Нарязваме е на ситно и сваряваме коричките във вода. Отнема минутка, а след това ги отцеждаме и повтаряме процедурата още два пъти. Тоест корите сменят общо три води. 

След като са готови и отцедени, ги прибавяме към готовия мармалад.

                             

Мармаладът се сгъстява бързо, текстурата му става по-тежка и започва да пръска много, затова може да сложите лист алуминиево фолио отгоре. Аз го проверявам като капвам малко на плота и след като изстине леко, прекарвам пръст по него и размазвам леко, за да видя дали ще остави чиста следа и няма да тръгне да се разлива.

Готовия мармалад консервирам с леко затоплени във фурната бурканчета ( за да не се пукнат от топлината на мармалада) и затварям веднага. Редя в найлонова торба,  обърнати с капачките надолу, а след това задушавам добре. Накрая завивам и с одеяло и оставям някъде в стаята да се "изварят" в собствената си топлина. Та си спестявам изваряването им, но ако вие искате да го направите за всеки случай - няма проблем ;) 

Може и да не ям много сладка, но за това направих изключение. Опуках три филии само докато снимам, а за след това не ми се говори. Чак срам ме хвана, защото мина инкасаторът за водомера, а аз му отворих вратата нацапана до ушите като жокера. Той човекът ме пита " Извинете, аз от масата ви вдигам", а пък се чудех откъде е такъв ясновидец. После като се огледах в огледалото си разясних ситуацията и засрамена - не засрамена си направих едно чайче, намазах си още някоя филийка и си седнах да си доям :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Люти чушки с крема сирене / Cream Cheese Hot Peppers

Когато бях трети или четвърти клас мисля, една баба-циганка обикаляше градската градинка и предлагаше да ни гледа на ръка. Знам, че с моите приятелки седяхме на пейка и тъй като не сме кандидати за Биг брадър и имаме поне малко акъл в главата, отказахме. Тогава си спомням, че бабата ме погледна и ми каза " Ти си като люта чушка ма. Ще гориш и пак няма да спрат да те искат". Аз лично не мога да гарантирам за всичко в думите й, но че имам огън в душата си е не само от лъвската ми природа. Така че може би естествено по-късно в мен се появи и любовта към лютото. 

Обичам пикантна храна и всичките и разновидности - пасти, лютивки, чушлета и подправки. Едва преди няколко години обаче се влюбих в този вид чушчици, тъй като бях свикнала да си хапвам по-скоро нашите познати "пукани" чорбаджийки или сорт рибка. 

Комбинацията обаче на люто и сиренце, потопени в ухаен зехтин ме накара да се влюбя на ново и горещината зареди сърцето ми all over again. 

Може би и вие вече сте свикнали да си ги купувате насипно или в кутийки от магазина, но аз реших, че тази година ще си ги направя сама. Още повече, че мината баба ми Надка беше направила няколко бурканчета такива и други, повече тип туршия, пак със сирене. За мен този вариант е по-хубав, може би защото ми е угоден да си го консумирам целогодишно, а все пак туршията си ми носи по-зимно настроение.

Ако изявите желание обаче, ще ви представя и другата рецепта, защото аз съм тук да ви помагам с каквото мога :) 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

100 г крема сирене

100 г извара

50 г краве сирене

10 бр червени люти чушки

2 бр. зелени люти чушки

босилек/ риган

зехтин/ олио

Измиваме и почистваме чушчиците от дръжките и семките. В купа смесваме кремата сирене и изварата, като аз сложих извара и натрошено сирене 50:50, тъй като исках малко по-солена плънка. Напълваме чушлетата с помощта на малка лъжичка.

 

 Нарязваме кравето сирене на малки кубчета, а зелените чушки на шайби. Слагаме в бурканчетата чушките, сиренето и поръсваме с риган или босилек ( или и двете).

Накрая доливаме със зехтин или олио и затваряме. Прибираме в хладилника и изваждаме, когато решим да се насладим на прекрасните чушлета и мариновано сиренце.

Аз съм сигурна, че ще си правя такива още няколко пъти, защото вече взеха да свършват, а от тази доза ми излязоха само две бурканчета.  :)

Надявам се рецептата да ви е харесала и ви желая сладко похапване! :) 

П.п. Така приготвени чушчиците естествено ще преминат в процес на ферментация с преседяването си повече време, затова ако искате да ги съхраните за по-дълго, може да се възползвате от някоя от рецептите в коментарите по-долу. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рачел със сливи / Pumpkin Jam Recipe

Ноември ще бъде много сладък месец! Така съм го нарекла, такa и ще стане! Това не значи, че ще има само рецепти за сладкиш, а е по-скоро такива вкусотии ще ви представя, че по-добре си сложете празничните гащи с големия ластик от сега. Днес обаче ще стартирам с една рецепта, която съм обещала сигурно преди две години и така и не стигах до нея,а именно рецептата за за рачел. Не знам дали на други места правят точно такова като нашенското сладко от тиква, но знам, кой го прави най-добре и това е моята леля. С нейно спонсорство достига и до вас днешната рецепта, а пък за този мой читател, комуто обещах рецептата преди време, надявам се, че макар и доста късно, ще компенсирам с подробна и изчерпателна информация за направата на тази вкусотия.

По-често може да срещнете това сладко от тиква в златисто-жълт цвят, но аз ви препоръчвам да опитате вариант на леля ми, който е с грозде, сливи и ядки. Хем ако сте запазили малко от тези плодове за зимата, ще може да им намерите още една употреба, хем ще обогатят вкуса на сладкото.
Аз обичам да го ползвам в някои десерти, като любимият, и на мен и на много от читателите се оказа постния кекс със сладко, който е изключително популярен около Коледа.( Рецепта тук)
Ако ви имате пък някоя интересна идея, където още може да се приложи сладкото, нямам търпение да я чуя, в коментарите под публикацията!
Но без повече отлагане, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1 -1 1/2 кг твърда тиква

1 кг сини сливи

1/2 кг гроздови зърна

1 1/2 кг захар

орехи по желание ( 250 г) 

листчета индрише по желание (3-4 бр) 

За този вид сладко леля ми препоръчва използването на най-твърдите тикви, които са идеални за целта. Сещате се - свинската или кестенката. Какво иначе друго да ги правите :) 

Обелвате и я нарязвате, като най лесно ще ви е да използвате метода като при динята.

Режете е на парченца и я заливате с 800 г от захарта. Оставяте я на хладно ( или в хладилник) за едно денонощие.

На следващия ден ( или пък няколко часа по-късно), почистваме сливите от костилките ( най-добере да си ползвате български сливи) и ги заливате с с 300 г захар и малка част от отцедилия се вече сок от тиквата. оставяте ги и те да престоят за един ден.

Тъй като леля ми е работеща жена си процедира така, всеки ден по-малко след работа, но вие може и да забързате процеса, ако сте нетърпеливи :) 

За гроздето, отделете зърната едно от друго и ги накиснете в останалата захар и процедирайте по същия начин.

Когато всички плодове са готови, изваждаме сливите и гроздето с решетъчна лъжица в отделен съд и прехвърляме техния сок при тиквата. Слагаме я да се вари в тендера поне половин час, без да се бърка. ( Може да се направи проверка за гъстото на сладкото, дали се сгъстило. За целта с лъжичка грабете съвсем малко от сока и оставете на страна да изстине и да видите дали сокът се сгъстява при охлаждане) 

По принцип сладкото може да направите и във фурната, но котлона е за предпочитане според леля. Тя вари сладкото на силна степен, но не да изкипи, така че зависи от всяка фурна.

След половин час, когато изстудения сироп на сладкото е с консистенция на мед, се изсипвате и останалите плодове и се вари още 10 минути.

Зависи от плодовете, но ако пуснат повече вода и сокът се поразводни доста, може и да се наложи малко повече варене. 

Накрая се прибавят листенцата индрише и орехите, за варене 1- 2 минути.

Готовото сладко се насипва в затоплени бурканчета, обръщат се с главата надолу и се задушавате с дебела кърпа, за да останат топли и да се консервират от самата топлина.

От тази рецепта излизат седем бурканчета от размерите за лютеница.

Макар и да отнема малко повече време, сладкото не е никак трудно за правене, а освен това поема много по-малко захар от останалите сладка. Има много различни рецепта за направата му като повечето ползват тиква - цигулка или ползват за направата му гасена вар. Леля ми обаче смята, че този вкус винаги се усеща доста натрапчиво, а за цигулките има къде къде по-добри рецепти, За твърдите тикви обаче е намерила приложение в рачела и аз съм съгласна, наистина е много вкусно. ( Освен това е едно от малките сладка, които не дразнят стомаха при хора с гастрит/ язва)

В днешно време все по-трудно може да се изкусим от купичка сладко, на фона на всички очарователни сладкиши, но пък ако си позволите да се потопите в атмосферата на уют, носталгия и спомени, определено ще искате да поднесат тази вкусотия на гостите си, в компанията на цедено мляко или не. Моята любима част е комбинацията на меките, къдрави плодчета и захарните орехи...мммм

Опитайте и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Сладко от ягоди - супер рецептата на баба / Grandma's Strawberry Jam Recipe

Вече сме в сезона на пресните плодове, което значи освен преяждане с тях и бутането им във всички възможни манджи и десерти, също така и евентуалното им затваряне в бурканчета под формата на сладка и конфитюри. 

След успеха на сладкото от череши реших, че е време да ви споделя и за нашата семейна рецепта за сладко от ягоди, което от години правим само аз и баба. Под зоркото око на абсолютно никой, за да не ни се пречка!

И така, всичко стана преди няколко дни, когато баба ми ми каза, че е време за нашия шамански ритуал по правене на сладко, тъй като ягодите са готови и набрани. Беше един от онези страшно топли дни, в които ти се иска да си свалиш лицето и да си правиш вятър с него като ветрило. Точно тогава, разбира се, се развали и климатика на колата и докато стигна на село, се бях разварила. За щастие проблемът не беше толкова сложен, трябваше само да купим този изсушител за колата- VW Polo 1.6 .

И така, щом пристигнаха на село, с баба ми започнахме приготовлението на нашето супер сладко - сладко, което всеки иска да опита! 

Рецептата, която приготвяме е толкова елементарна, че дори липсват някои от уж задължителните елементи при традиционното консервиране, но аз ви казвам, че не са необходими, тъй като при нас никога няма развалени бурканчета, а технологията на баба за не-изваряване на сладкото запазва плодовете много по-свежи отколкото при тези, които са с изваряване, тъй като сладкото след това придобива съвсем различен вкус.

Но цялата технология ще ви разкажа сега:

Първо започваме с измерването на количеството плодове. Ние имахме около 8 кг ягоди, като на килограм ягоди трябва да имаме килограм захар (общо взето това са необходимите продукти) 

След това ги измиваме добре, 

и ги почистваме от дръжките или пък ако има някои плодове, които са тръгнали дa се развалят.

След това слагаме ягодите в голям съд и ги покриваме хубаво със захарта, като ги оставяме да пуснат сока си. Най-добре за една нощ, но и няколко часа стигат.

През това време с баба се заемаме с най-досадната част - приготвянето на бурканчетата, миене, сушене, търсене на капачки, които не превъртат докато превъртим и т.н.

След като ягодите са готови, ги слагаме на огъня - в нашия случай - огнище! Изглеждат ето така:

Разбърквам от време на време, за да се разтопи по-бързо и лесно сладкото, но като цяло го оставяме да заври.

Щом тръгне да завира, започва да се получава ето такава пяна:

Сладкото започва бързо да ври, затова е хубаво да го разбъркаме, за да не прекипи, но това се случва по-рядко в домашни условия, тъй като ползваме по-дълбоки съдове и по-малки количества. 

Щом сладкото заври, намаляваме температурата и го оставяме да ври на тих огън, докато се стараем (колкото е възможно повече)  да отстраняваме образуващата се пяна. (Колкото повече пяна махнем, толкова по-бистро ще бъде сладкото, но не се притеснявайте и да остане, тъй като тя се стопява впоследствие.) 

Времето за варене на сладкото ще зависи от неговото количество и тъй като ние правим по-голямо такова, отнема малко повече. Най-сигурният начин обаче е да наблюдавате цвета и консистенцията му. Цветът на сладкото и плодовете става по-тъмен, като е добре да изваждате малко с лъжичка от време на време върху чиния и да го тествате. Какво значи това?

1. Когато извадите малко от сладкото в чиния (една супена лъжица например), изчакайте малко да изстине, тъй като докато е горещо задължително ще бъде по-течно, но ние трябва да проверим качествата на хладното сладко.

2. То не трябва да се стича свободно по чинията, а да се точи.

3. Ако го пипнете, трябва да образува лека нишка между два пръста.

4. Имайте предвид вашите предпочитания за сладкото - някои хора го обичат по-течно и с повече сироп, а други - много гъсто. Всичко това може да се нагласи само с времето за варене. 

В много от сладката се слага лимонов сок или лимонтозу, но баба не слага. Ако все пак искате да сложите, помнете, че - сока слагаме в началото на варене на сладкото, а ако изберем лимонтозу - малко преди да го дръпнем от огъня.

Когато сладкото е готово, баба ми нарежда бурканчетата на топло (ако съм у дома, ги слагам във фурната на около 100 градуса), за да се затоплят.

По този начин избягваме възможността те да се пукнат от горещото сладко и й помага за нейната техника за консервиране без варене.

Пълним горещите бурканчета с горещото сладко, като аз ползвам кърпа за да ги държа, за разлика от баба:

Веднага след като го напълним, баба го забърсва добре с влажна кърпа (защото съм го нацапала :) ), затваря добре капачката и го обръща надолу с главата. Реди бурканчетата в кофа, която е покрила с голям найлон. След като ги нареди всичките, задушава бурканчетата първо с найлона, а после цялата кофа завива в няколко одеала и ги оставя така два-три дена.

Същата процедура правя аз у дома, тъй като дори и да правя сладко, нямам толкова големи съдове за изваряване, и трябва да изхарча доста ток, ако трябва да изварявам само по 5-6 наведнъж. Плюс това, както казах, има много голяма разлика във вкуса на това сладко. Остава някак свежо, а плодовете не са толкова разварени!

И така, знаете, че е неписано правило да се изядат няколко филии със сладко с дегустаторска цел, за да се установи колко точно супер вкусно е станало :) Хайде, има и за вас, опитайте!

Ще се радвам моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

***

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!