Домашни питки за дюнер / Pita / Arabic Flat Bread

След като вече ви представих чудесната рецепта как сами да си направите месо за дюнер у дома е логично да ви споделя и рецептата за вкусните, мекички, арабски питки. Знаете, че по-често рецепта за тях се дават предимно пърленките, които са доста по-дебели от тези, в които хапваме нашенските дюнери. Аз например съм любител на по-малкото количество хляб и тестено като цяло в дюнера, затова и арабският хляб ми е супер любим по ред парични. 

Става идеално за сандвичи, рула, кутия за храна, топене в сосове, а дори съм ви споделяла и торта с арабски питки като тази тук.

Винаги съм мислила, че не е особено лесно да разточиш на перфектен кръг толкова малко количество тесто, но се оказва, че понякога и правилно брашно помага. Овен, че рецептата е лесна и може да я направите и да нямате много опит, хубаво още и това, че излизат достатъчно бройки, така че да си имате и занапред. За рецептата се доверих на Кристина от нейния сайт, но ето как ги направих аз.

Необходими продукти: 

Около 500 г брашно за баница София мел

60 мл олио/ зехтин

250 мл хладка вода

7 г суха мая

1 равна ч.л захар

1 равна с.л. сол

Пресяваме брашното в купа.

Слагаме два трети от него в купата на миксера, ако месим с него, ако не - отделете една трета от брашното от купата.

Правим кладенче и прибавяме маята, захарта и хладката вода.

Оставаме маята да се активира, а след това започваме да замесваме тестото, като прибавяме постепенно от останалото брашно, мазнината и солта, образувайки, меко, нелепнещо тесто. Оформяме го на топка и го поставяме в намазан с олио съд, покрито с кърпа, където да втаса на топло. (Аз го правя в печката на 50 градуса) 

След като тестото втаса, го разделяме на топчета, всяко от което около 84 грама. Ако искате да имате по-малки питки, но повече бройки, може да ги разделите на още две части - по  42 грама. ( Аз така направих) 

Разточваме всяка от тях първо с размери около 10-15 см и ги редим набрашнени една върху друга, за да не залепнат, както съветва Кристина.

Въпреки всичко, моите питки залепнаха, затова предпочитам другия път да не ги редя една върху друга, а просто върху небрашнената маса, една до друга, покрити с кърпа или стреч фолио.

Докато завършим и последната, питките ще бухнат и отново с помощта на брашно, ги разточваме с размери около 25-30 см всяка, ето така:

Загряваме тефлонов тиган, в който може да сложим капка- две олио ( или не ) и запичаме питките и от двете страни. 

Ако искате да са меки, като тези за дюнер, не ги печете много, а ги оставате по-бледи и ги задушавайте бързо след изпичане, една върху друга, под влажна кърпа и в найлонов плик. 

След като питките бяха готови, ги разпределих по около 10 бройки в пакетче и ги прибрах във фризера, за да си имам, когато ми трябват. Тогава може да ги запържите в олио, да ги затоплите на микровълнова или да ги намокрите с малко вода и да ги дозапечете, за да омекнат отново :) 

Определено една от най-полезните и удобни рецепти, които трябва да имате под ръка. Винаги ще имате хлебче за сандвич, дюнер, десерт и най-вече за тези от вас, които искат да консумират по-малко въглехидрати, но не могат и без тях. 

Надявам се рецептата да ви хареса и на вас и да ме споменавате с добро :) 

Поздрави и усмихната седмица, приятели :) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Чурос / Churro

Знам, че прекалявам с вкусните предложения, но извънредните ситуации, изискват специални мерки. Ето например, края на седмицата е и изключително много имам нужда от презареждане с нещо вкусно и забавно. Дори не мога да реша, кое от двете е по-важно, затова намерих рецепта, която олицетворява и двете : чурос. Като каквото и да ги и оприличите и ви напомнят, пак няма да е същото, затова си струва да ги опитате. За някои може да са като тулумбите, защото е отново пържено парено тесто, но истината е, че според мен са си доста различен десерт, и то испански. А защо испански ли? Ами тъй като както ви се похвалих, тази неделя ще участвам във фестивала Кино и Храна във Варна и тъй като на моят ден темата ще е испанска кухня, аз ще ви поднеса точно този десерт. Освен това, ако дойдете, там ще може да гледате, да опитате, а пък може и да ви хвана да помагате. Според мен чурос се правят доста лесно като умение и време, но си трябва сила. 

Аз за малко да си разпоря панталоните от напъване при опит да изстискам правилното количество тесто за пържене, защото тук работим със сравнително твърдо тесто. Ето защо мой съвет е да ползват пошове за еднократна употреба, тъй като най-вероятно ще замина един-два по време на работа. Те пък струват стотинки и със сигурност ще ви излезе по-изгодно отколкото да ходите до Испания за чурос, макар да разбирам защо второто е за предпочитане. Смятам, че умението за този десерт е много подходящо да усвоите сега, защото става хем за лято, хем и за по-студено време. Обикновено чуроса се овалва в канелена захар и ако знаете колко приятно ухаят улиците на пържотийка в студеното време, а ароматът на канела се носи във въздуха. Хрупкавите захаринки се консумират най-често в комбинация със сосове като разтопен шоколад или карамел, което може да ви накара да изядете цяло пакетче без да се усетите.

Сега обаче ще си ги хапнем по лятно му, в компанията на всякакви различни сладки и солени гозби, а вечерта отново ще се насладим на хубав филм. Все пак е фестивал - кино и храна. С такава носталгия си спомням за лятното кино в града, което отдавна не съществува, така че с голямо удоволствие се отправям към фестивала още тази вечер.

Ако искате  и вие да се запознаем, да поготвим и да погледаме, елате  на "Кино и храна" и да го направим. 

А сега, ето и рецептата ;) 

1 ч.ч брашно

1 ч.ч. вода

1-2 с.л. масло

2 с.л. олио

1 яйце

щипка сол

( плюс още олио за пържене спрямо обема на съда)

Както ви казах, рецептата е много лесна.  в подходящ съд слагаме водата, маслото, солта и олиото да заврат.  През това време , в друг, по-малък съд слагаме олио до половината ( затова  е по-малък, за да ни е по-лесно) и започвам да го загрявам постепенно, тъй като е по-голямо количество. 

Когато водата заври, изсипвам брашното и бъркам енергично, докато тестото се отдели от стените на съда и стане на топка.

Махаме от огъня и оставяме леко да се охлади ( само няколко минутки) и прибавяме яйцето, като разбъркваме с дървена лъжица, така че да се усвои добре.

Готовата смес прехвърляме в пош ( най-добре за еднократна употреба), с накрайник звезда, като е добре да по-малък размер, тъй като чурос са хрупкави пръчици :) 

Мазнината трябва да ни е загрята на 180 градуса, но ако нямате термометър, може би просто ползвайте котлона на 2/3 от мощността му. Макар аз да загрявам мазнината напълно, а след това да я намалявам до това ниво.

Тъй като тестото е доста твърдо се изискват сили да се изстискват пръчиците, затова и някои го правят предварително върху поднос, а после само ги избутвате в съда за пържене.

Аз работих директно в мазнината, като гледайте да не правите много наведнъж ( въпреки, че има място), тъй като пада температурата на мазнината.

Пържете ги до златисто от всички страни, а след това извадете и ги отцедете върху кухненска хартия.

Още топли ги овалваме в кристална захар, в която сме сложили канела. Количествата има са въпрос на вкус, тъй като все пак има хора, които не са такъв фен на канелата.

Аз гарнирах чуроса с домашен карамелен сос, който може да видите кака се приготвя тук и шоколадов ганаш, който също съм споделяла безброй пъти, например тук.

Ако искате и у вас да заухае на тези вкусни, испански десертчета, сгответе си ги още този уикенд или елате да ги приготвим заедно. :) 

Аз ще си похапна, че ме очаква път...

 Усмихнати почивни дни, приятели! 

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Щолен / Stollen - German Christmas Bread

Много ангажименти имам напоследък, но си държа на думата. Обещах ви рецепта за Щолен, защото си я поръчахте, и аз изпълнявам. Който казва, че немската кухня е гадна, говори шайсе и нищо не разбира. За да ви убедя в това ще ви споделя не само тази вкусна рецепта, но и една празнична - за печена гъска, която намирам за пъти по-вкусна от патицата. Днес обаче сме на сладка вълна, защото ако по Коледа на хванеш диабет, няма кога. 

Има много рецепти за щолен, но аз ще ви представя една, която уважавам много, именно защото е лесна за правене, а и ако трябва да си призная, май единствения щолен, който ми харесва. Сега да не излезе, че си противореча с по-горното, но като цяло този сладък хляб, никога не ме бе впечатлявал, даже докато живеех в Германия. Може би, защото винаги хапвах такъв от магазина, но повярвайте ми като кажа, домашната рецепта е съвсем различна история. 

И този път го направих с цел да го раздам на близките си, но докато преполовявах единия си дадох сметка, че съм направила наистина вкусен щолен. Спазвах тази изпитана рецепта, като да си призная я направих малко или много на око.

Хубавото на този сладкиш е, че много траен, може да изкара цял месец, но на моя съдбата му не бе такава. 

От тестото направих два щолена, като в единия сложих марципанено блокче, както често е по традиция. Аз не съм му фен, но майчето си умира за тази бадемова паста.

Както и да решите да го приготвите, няма да съжалявате, затова му дайте шанс, ако не сте си правили домашен досега. Чудесен за закуска с кафето или просто zum naschen, а ако ви хареса - имате достатъчно време да направите още няколко дози до Коледа.



Аз обичам да правя мини щоленчета и да ги раздавам като подаръчета, което е чудесна идея, ако търсите нещо да почерпите на работа на коледния банкет. Няма да ви занимавам повече с подробности, а преминавам към рецептата:

Необхдими продукти:
Около 500 г брашно
1 пак. бакпулвер
200 г захар
250 г фина извара
250 г стафиди ( или други сушени плодове)
2 яица
кората на един лимон и един портокал
125 г меко масло (плюс още малко за намазване)
125 г бадеми
125 мл ром или няколко капки ромова есенция
100 г пудра захар

Започвам като накисвам стафидите в ром, няколко часа предварително. Когато нямам ром, просто слагам около половин чаша топла вода и разтварям няколко капки ромова есенция.

С миксер разбивам първо яйцата, като постепенно прибавям захарта, маслото и изварата. ( За последната препоръчвам наистина да е фина, като аз използвах тази от кофичките на "Олимпус")

                     

След това прибавям лимоновите и портокалови корички,както и малко течност от стафидите.

                         

Започвам да добавям постепенно от брашното, в което съм прибавила и бакпулвера. ( Може да замените или сложите ч.л. суха мая). Все още бъркам с накрайника за разбиване, но щом тестото стане по-твърдо, сменям накрайника за тесто.

                    

Започвам да прибавям от отцедените стафиди,както и нарязаните ядки и сушени плодове.

До мен откриха магазин за ядки и плодове и ми бе много лесно да си взема микс от печене, безсолни бадеми, сушени боровинки и 2-3 сушени кайсии.

Прибавих всичко към тестото и оставих да се меси още няколко минути.

След това прехвърлих върху леко набрашнена повърхност и омесих още малко, докато тестото спре да лепне.

Разделих на две части, като всяка част разточи на овал, а след това затворих като пица- калцоне. В единия щолен прибавих в центъра и блокчето марципан.

                          

Прихлупваме едно върху друго стените и прехвърлям в тава, с хартия за печене.

Покривам с кърпа и пускам фурната да загрее на 180 градуса,а после пека около час.

Малко преди да ги извадя, ги мажа един-двапъти с масло и ги пъхам отново във фурната. След като са готови ги оставам напълно да изстинат.

Едва след това ги поръсвам обилно с пудра захар.

Благодаря на Вили, че поиска тази рецепта от мен, та и аз успях да се насладя отново на тази вкусотия, която като нищо щях да пропусна тази година.

Почти съм убедена, че ще го направя поне още веднъж преди празниците, като този път ще си избера още по-богат избор от аромати и плънки.



Надявам се и на вас да ви хареса, а ако е  така, не забравяйте да ми пишете в коментарите по-долу!
Усмихнат ден, приятели!

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!