Октомврийска яхния / Oktoberfest Stew

Октомврийската яхния или по-точно, ястието, което често може да похапнете на Октоберфеста в Германия е новото ми най-любимо нещо, след спането на дъждовно време и дънките с висока талия този сезон!
Влюбена съм в тази яхния и мисля, че нещата започват да стават сериозни между нас.

Притеснявам се, че съвсем скоро ще излезат компромати за мен под формата на снимки: Люската, заспала на дивана, гушнала тенджера от ароматната супа под едната  мишница и буренце биричка в другото (Така де, сезонът на дините свърши!) 

И тази година пропуснах възможността да се потопя сред опияняващата, фантастиш атмосфера на октоберфеста, като в замяна, трябваше да давим мъката с приятели в близкия пъб. 

Колкото и да е приятно да се жулят бирички, особено във все още топлите, есенни следобеди, човек трябва да намери време да подложи нещо в стомаха и за препоръчване не любимите на всички подгонил ги пиянския глад - бързи закуски. 

Отделете си час да си спретнете една такава чудесна, ухайна яхния и ще си възкликвате "вундербар, вундербар", докато лакомо топите претцела в горещата чорбица! 

И така, без повече да разтягаме гумиберхен, преминавам към рецептата:

Необходими продукти:

1-2 парчета хубава пушена наденица

2-3 картофа

1/2 малка зелка

1 голяма глава лук

2-3 скилидки чесън

1 ч.ч. лагер бира 

500 мл пилешки бульон

шепа кълцан пресен магданоз

черен пипер

ким

сол

олио

Започваме като нарязваме наденицата. Аз взех само една наденица (170 г) , която ми грабна окото в магазина и я нарязах половината на колелца, а другата половинка на малки четвъртинки.

Подготвям си и останалите зеленчуци като нарязвам лука на не много ситно като парченца, зелето също, както и чесъна.

Загрявам на средна степен на котлона една-два лъжички олио в дълбока тенджера и слагам първо да се запържи наденичката. Оставям я хубаво да покафенее и да пусне аромата си в мазнината.

После прибавям лука и оставям още няколко минути, като разбърквам периодично.

Накрая прибавям зелето и чесъна и оставям всичко да се запържи, като задушавам и за няколко минути така, че зелето да омекне.

Овкусявам с малко сол, черен пипер и счукани в хаванче зрънца ким. Кимът е много традиционен като вкус в това ястие и ми харесва да го използвам възможно най-пресен. Разбъркваме всичко и добавям бирата.

Спрях се на тази биричка, като всеки път ми се налага да тествам качеството й преди да я сипя в ястието - както знаете, може да е развалена или отровна. (А после ми казват, че да си готвач не е опасна професия?!)

Не беше отровна, даже беше много добра и предвид факта, че бях умряла от жажда от цял ден потене край печката, месене и какво ли още не,  направо ми се стори най-вкусната бира на света!

Оставям бирата леко да се редуцира за около три-четири минути и след това добавям горещия пилешки бульон  и нарязаните на кубчета картофи. Разбърквам всичко и захлупвам с капака.

Оставям ястието да къкри за около 40 минути.

В готовата яхнийка хвърлете шепа пресен магданоз и разбъркайте. Опитайте се да не си потопите главата в тенджерата, веднъж щом ви повлече невероятното ухание на ястието, щом махнете капака. 

 Толкова е вкусно и ароматно, че едва се въздържах да снимам всичко. Една-две минути след това вече сърбах здраво с лъжицата, охках леко, че беше горещо, но продължавах да нагъвам и заподскачах от кеф колко добре се получило. 

Ако искате и вие - следвайте стъпките по-горе и ви гарантирам чудесен резултат. 

Ауфвидерзеен, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Ароматно цяло печено пиле с бира / The Perfect Whole Roasted Chicken with Bееr

Дори не знам от къде да започна! Този път сериозно обаче. Трябва да премина към рецептата все по някое време, но все си мисля, че дължа някакво обяснение за ненадейното ми изчезване от полезрението на кулинарния живот. 

Насъбират се коментари и запитвания без отговор, не успявам да пиша или посетя дори приятелите си блогъри и да почерпя вдъхновение или просто да се оближа на някоя вкусотия, а дори не искам да започвам с мейлите в пощата.
Имали ли сте толкова много работа, че в един момент просто изпадате в кататония и гледате в една точка?! 

Причината за всичко това не е разбира се вроденият ми мързел. 

Не, не, не!

Истината е, че след дълго планиране, (но не много дълго обимисляне,) решихме да се преместим в Норвегия. 

И докато половинката  е тук вече няколко месеца, аз изживявах топлинен катарзис в България и прекарах едно наистина вълшебно лято. ( Най-добрия подарък, който можеше да ми направи) 

Ето, че обаче всичко това свърши и последните дни опаковах кашони с багаж и си взимах мисловно сбогом с всичко, което обичам в България. И докато преди годините този лист не бе толкова дълъг, в последно време нещата се промениха и заминаването никак не беше толкова лесно, както си го представях. Всеки ме питаше как съм, дали се вълнувам, а аз отговарях с едно "Добре съм", но вътрешно за първи път усещах в сърцето си, че много "неща" в България ще ми липсват. 

Последните години бяха емоционални за мен, тъй като успях да създам много нови познанства и приятелства, открих цял един свят от интереси и култура, която ме въвлече и понесе в една пъстра вихрушка от приятни преживявания и изпитания в едно и също време. Заживях отново сама и въпреки, че фокусът беше винаги предстоящото местене, все повече и повече се привързах към нещата, които трябва да оставя, които така и не обикнах досега, а ето, че сега не си представям живота си без тях. 

Каквото и да става обаче, вярвам, че човек съжалява повече за нещата, които не е направил, отколкото обратното, затова се гмуркам в дълбокото, пък да става каквото ще. Дотогава ще се опитам да създам перфектния баланс между живот в чужбина и прибиране по-честичко у дома (лъжа, която всеки си казва, но сме длъжни да я поддържаме жива), да запазя приятелствата си и да съм на линия за всякакви кулинарни ангажименти от по-сериозно естество, да не изпадам в паника и да следвам максимата си : when in doubt...just cook something! 

Това разбира се няма да е лесна задача, тъй като след като се нанесохме в първата си квартира (която можем да си позволим), и прегледах инвентара, с който разполагам и цените на продуктите в магазина, моята най-искрена реакция бе нещо такова: 

След като пих една студена вода (тука в Норвегия алкохолът е рядко срещано явление като добър басист) реших, че с времето ще успея да спретна все някаква кухня, в която да спретвам все някаква храна. Дотогава пък имам цял куп с рецепти в чернови, която бях така умна да си поподготвя, докато "запивах" с бира лятото в България.
Днешата е точно такава, защото не само е приготвена под влиянето на бира, но и съдържа бира - нашата любима, българска, лятна подправка и гарнитура.
Отдавна не бях пекла цяло пиле, тъй като не успяваме да го изядем на едно сядане, а месото не е толкова апетитно като поостане. Затова пък цялото печено пиле си има своя чар и уникален вкус, като под ръка вече имам няколко полезни рецепти, на които мога да разчитам, щом ми остане сготвено пилешко месо.
Надявам се и на вас да ви хареса, а обещавам ви, ако сте гладни, съвсем спокойно може да си го изядете за вечеря. Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
1 бр. цяло пиле
1бр. бира (400-500 мл)
2-3 скилидки чесън
1-2 резена лимон
1 с.л. масло
сол, черен пипер, лют пипер, (кимион, кориандър, чесън на прах и печена мляна царевица)*

Още за гарнитура:
пресни картофи, моркови и чушки

Започваме, като измиваме пилето ( хигиената винаги е важна ;) ).
Нарязваме лимона на едри парчета, а сикилидките чесън обелваме и пъхаме в пилето. Осоляваме отвътре.

Затваряме крачетата с помощта на канап и мажем пилето с масло, като го подправяме с подправките. ( * тези са по-желание, тъй като са от "микс подправка за ароматни картофи", която се съчетава иделно с останалите, тъй като не са натрапчиви) 

Може да сложите и малки парченца масло директно върху кожата.

Заливаме всичко това с бира, 

като аз се спрях на пейл бок на Столично. Изсипах почти цялата в тавата, като си заделих съвсем малко за дегустация, да не се окаже отровна нещо...но добре си беше :)

Пъхнах пилето да се пече на 180 градуса за около час, като след като хвана хубав цвят отгоре, покрих с фолио и задуших, като продължих с печенето. Коричката тогава омеква, затова махнете фолиото няколко минути преди да го извадите, за да стане отново хрупкава. 

Гарнирах ястието с печени на фурна сезонни зеленчуци като пресни картофи, моркови и зелени чушки, всичко нарязано на средни по големина парчета.



Месото е толкова крехко и ароматно, а за най-добър вкус използвайте наистина хубаво пилешко месо и не посягайте към замразените такива.
С тези вкусни кадри ви оставям за сега, а вие ми стискайте палци да не умра от глад в Норгето (и жажда, и жажда!) , докато си водя блога и се опитвам да си сглобя някаква кухня.
Пожелавам ви една чудесна седмица, а ето, че вече сме я преполовили...какво по-чудесно?!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Постни бързи сладки с бира / Quick and easy beer cookies with sugar syrup

Днес си мислех да не пускам рецепта, макар да ме е срам да си призная колко рецепти имам в чернови - готови, снимани, ухание се носи от тях, а аз, мързел с мързела, все си казвам: "Е, и утре е ден!" 

Не знам дали е пролетна умора вече или просто лекарствата против алергията ме карат да се чувствам като стара джапанка, но определено нищо не ми се прави. Освен може би да се излежавам някъде на слънце, на някоя полянка с някаква (или няколко) биричка/и в ръка. 

Преди да сте се възмутили и казали: "То пък Люси освен за пиене за друго не мисли!", мисля, че е очевидно, че не е така, защото мисля и за ядене. Щом и в най-най-мързеливите дни мога да приготвя нещо, значи има сила у мен по-голяма от желанието за почивка, а именно - желанието за ядене! За това пък по света има много идеални за целта рецепти, наричани  още мързеливи или супер лесни, и точно такава ви представям днес. 

Ще ви отнеме има-няма половин час, а накрая ще се радвате на щедро количество вкусни, домашни сладки, които освен, че са постни (идеални за това време от годината), се правят с бира, но и си вървят с нея. :) 

Представям ви бързите постни сладки с бира! 

Необходими продукти:

3 ч.ч. брашно

1 ч.ч. олио

1/2 ч.ч. бира

1/2 пак. бакпулвер (5 г)

1/2 ч.ч. грис

За захарния сироп:

3 ч.ч. захар

450 мл вода

сока на половин лимон

Още:

кокосови стърготини за овалване

1 ч.ч. = 200 мл

Първо си приготвяме сиропа за да има време да се охлади напълно. На котлона слагаме да заври захарта и водата, като след като водата кипне и захарта се разтопи, оставяме да поври няколко минути и прибавяме лимоновия сок (или пък ванилия). 

За тестото:

В купа (или в моя случай, на миксера, защото и за това ме домързя да си цапам ръцете) слагам пресятото брашно и след това останалите продукти за тестото. 

Оформям хубаво, нелепнещо, но меко тесто, което разточвам на кора и изрязвам формички. Аз си избрах цветенца и кръгчета, които по-скоро приличаха на яйчица! Нареждам върху хартия за печене

и пека на силна фурна (около 200 градуса с обдухване) за около 15 минути или до златисто кафяво.

Още горещи ги слагам в охладения сироп и ги оставям за по половин минута от всяка страна в сиропа,

а след това ги овалвам в кокосовите стърготини. 

Сладките омекват, но не са силно сиропирани и поемат точно толкова сладост, колкото им трябва от сиропа,

                  

тъй като няма никаква захар в тестото. Изключително леки и нежни на вкус, тези сладки спасиха няколко постещи познати от жаждата за сладичко, която вече ги тормозеше от дни.

Аз пък, постеща или не, няма как да не ги опитам, макар и да ми отне няколко опита, докато се убедя, че наистина са много, много, много вкусни!

Ако искате и вие да направите същото, пригответе ги още днес, а после не забравяйте да оставите в коментарите своите впечатления :) 

И преди да ви оставя, като ви пожелая супер усмихната, слънчева и успешна седмица, ще си обещая и на мен, и на вас, че тези дни ще се опитам да споделя по-голямата част от рецептите, а те си заслужават!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!