събота, 29 септември 2018 г.

Американска ретро торта с мармалад и нежен крем / Appalachian Stack Cake


И тази събота имаше сватбарски клаксони, които оповестяваха народа за весело, семейно събитие. Може лятото да е сезонът на сватбите, но и тези, които ги правят есента не са съвсем сбъркали. 
Едва ли има по-красиви сватбени фотоси от тези, окъпани в пъстрите цветове на есента. Златните паднали листа правят бялата рокля още повече да изпъква, а хладния въздух сякаш се загрява от усмихнатите лица на младоженците. Още едно предимство - не се притесняваш дали ще ти се разтече грима от жегата, може да си сложиш удобните дебели гащи под роклята, а уханието на топла храна от ресторанта кара повечето хора да се забавляват вътре, отколкото да търсят компания отвън. 
Много сватбена тематика подхванах, знам! Но така е, когато живееш на булевард и празничните клаксони са част от съботната сутрини, обяд и дори вечеря :) 


Дали заради тях, дали заради това, че обожавам уюта на есента и романтиката в нейните цветове, но реших да направя една много интересна торта, която крие също много романтична история в себе си.
Отдавна бях хвърлила око на тази традиционна американска торта от местността  Апалачия, характерна с това, че се прави за сватби. Тъй като регионът е по-беден, за направата на тортата се включват всички гости като всеки един от тях изпича по един блат. После всеки един се слепва с мармалад от ябълки ( или друг) и се редят един върху друг на купка, а оттам и името Stack cake или в буквален превод - торта на купка.
Смята се, че колкото по-популярна и обичана е една двойка, толкова по-висока ще е тортата им. ( което има логика :) ) 
 
Тортата трябва да има поне седем- осем блата, а ако може да я направите и по-висока, още по-добре :) Аз успях да направя седем, като признавам си, ако слагах по-малко смес, щяха да излязат повече.  
Тъй като рецептата варира в като варианти като вид крем, така и като разновидност на бловете аз се спрях на този вариант за вторите, а кремът е моя хрумка. 

Реших да запазя оригиналната идея, като използвам домашно приготвен мармалад от сини сливи за основа на крема, а към него прибавих млени орехи и масло. Получи се наистина много нежна и вкусна тортичка, която напомняше на жокейките или суха паста "Балкан", но от едно време. 


Доколкото знам, в някои региони допълнително спляскват блатовете, за да може тортата да побере колкото може повече от тях, но пък аз пропуснах.
Кремът е маслен и това  е предимство в много насоки. Разнася се лесно, без да капе, стяга чудесно в хладилника и държи тортата стабилна, а остави ли се малко на стайна температура става, мек, сочен и идеален да навлажни пърхавите блатове.


Сигурна съм, че някои от вас ще поискат да сиропират допълнително тортата за всеки случай, което не е проблем и може да го направите - казвам от сега.
Но стига вече дъра-бъра, че откраднаха булката. Ето я и рецептата :

Необходими продукти:

За блатовете:
3 ч.ч. брашно София мел Класик
2 ч.ч. захар
4 бр. яйца
1 1/2  ч.л. бакпулвер
1 1/2 ч.ч. айран/ бътърмилк
1 1/4 ч.л. сода
3/4 ч.ч олио
1 ванилия

Крем:
250 г масло
1 ч.ч. млени орехи
1 бураканче мармалад от сливи ( Рецепта тук)

ч.ч = 200 мл

Започваме като разбиваме яйцата със захарта на крем. В друга купа пресяваме брашното и смесваме с всички други сухи съставки. 

                             

Започваме да прибавяме малко по малко от сухата смес, редувайки с олиото и айрана, докато получим хубава, хомогенна смес. Ако е прекалено гъста, може да си позволите още малко айран да добавите.(Аз не помня дали при мен беше нужно, но реших да поясня, тъй като се случва в подобен вид блатове)

                             

В алуминиеви тавички за еднократна употреба с диаметър 20 см ( леко намаслени с олио), слагаме две трети чаена чаша от сместа. Аз сложих малко повече, защото ми се видя малко и получих по-дебели блатове накрая, та да го имате в предвид :)

                             

Печем блатовете два по два в предварително загрята фурна на 180 градуса, за колко осем минути. След изпичане, оставяме за кратко да се охладят и изваждаме върху решетка да изстинат напълно. Процедираме така докрай, като ако редим блатовтее един върху друг, слагаме парче кухненска хартия между тях, за да не залепнат.

След като блатовте са изстинали се заемаме с крема. Разбиваме мекото масло на пухкав крем, като прибавяме чаена чаша млени орехи.

                             

След това прибавяме и мармалада, получавайки прекрасен, пухкав, розов крем.
С него слепваме блатовете и измазваме тортата отвън.

                            

Прибираме я в хладилника да стегне за около час-два.

Както казах по-горе, може да сиропирате блатовете, а също така да прибавите поправки като канела или индийско орехче в сместа за тях, ако искате да направите тортата по-коледна.
Украсяваме по желание, тъй като самата торта е доста семпла и сиромашка и обикновено е без украса.


Аз обаче си позволих да я подобря съвсем леко с ганаш от млечен шоколад и украса от сини сливи. По-икономичните продукти, но все пак имат своята празничност и есенна тематичност.


Тортата се реже лесно въпреки многото блатове, но докато кремът е още студен. Имайте предвид, че омекне ли маслото, по-добре да слагате парчета легнали в чинийката ;) 


Надявам се моята есенна изненада да ви хареса и да сте готови за още, защото повярвайте ми - този сезон ще бъде силен от към прекрасни нови и интересни рецепти, които да опитаме заедно!
Прекрасен есенен уикенд, приятели :) 



Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


четвъртък, 27 септември 2018 г.

Мармалад от сини сливи / Plum marmalade



Тази сутрин не заех кое по-напред да ви предложа : мармалада от сливи или мързеливата лютеница на вуйна ми. И двете са идеални за сезона и рецепти, които повярвайте ми, трябва да имате. Реших, че лютеницата няма да ни избяга, но ако ви представя този мармалад, не само ще видите последната рецепта за мармалад, която ме впечатли с вкуса си, но и ще е чудесна прелюдия на тортата, която искам да покажа утре. Няма да издавам много информация, но ще ви кажа, че трудно намирам десерти, в които мога да интегрирам сладка и мармалади, без да ми е прекалено натрапчиво. Тази обаче е точно такава и съм сигурна, че си заслужава да я прибавите към семейната колекция. 


Днешната рецепта също е такава и макар аз да не съм от големите консуматори на този вид консервирани плодове, когато се видя в повече, решавам, че ще си затворя някое и друго бурканче. Може би защото не ям много сладко, пък особено на закуска, плодовите бурканчета не са такава неизменна част от моето ежедневие. Сестра ми и зетя обаче ги обожават и знам, че колкото и да направя ще им видят сметката за нула време. 


Мармаладът от сини сливи ( и шипки) ми е любимият, точно заради тази леко кисела нишка, която има в себе си. Толкова кадифена текстура, че може да изядеш цял хляб докато си се усетел, че си прекалил. Този път обаче, колежка на майка ми ми даде рецепта за мармалада с малка добавка от фини портокалови корички, които промениха представите ми за света. Първоначално малко се намръщих от тази комбинация на слива и цитрус, но истината е, че все едно си натикал Коледа в бурканче. Обезателно трябва да го опитате пък било то и просто да сложите в едно бурканче. Повярвайте ми - няма да съжалявате! И защото денят напредна, а края на седмицата е близо, няма да ви губя времето, а преминавам към рецептата :) 




Необходими продукти:
3 кг сини сливи
1 кг захар
1 портокал

Сливите се измиват и почистват от костилките. Нарязват се на парчета. 


Слагат се с една чаена чаша вода и чаша захар да варят на котлона.

                             

Сливите се варят докато омекнат добре.


Когато сливите са готови, ги прецеждаме през сито, като с помощта на шпатула ги претриваме, така че да отделим твърдите частици на люспите. Може да пасирате сливите преди това, з ада ви още по-лесно да претривате пюрето.


След като сме прецедили добре цялата смес, прибавяме останалата захар и връщаме на котлона да къкри докато мармалада сгъсти.

                             

През това време измиваме и обелваме портокала, като гледаме да бъде възможно на най-тънко и да не попада никаква част от бялото. Нарязваме е на ситно и сваряваме коричките във вода. Отнема минутка, а след това ги отцеждаме и повтаряме процедурата още два пъти. Тоест корите сменят общо три води. 
След като са готови и отцедени, ги прибавяме към готовия мармалад.

                             

Мармаладът се сгъстява бързо, текстурата му става по-тежка и започва да пръска много, затова може да сложите лист алуминиево фолио отгоре. Аз го проверявам като капвам малко на плота и след като изстине леко, прекарвам пръст по него и размазвам леко, за да видя дали ще остави чиста следа и няма да тръгне да се разлива.


Готовия мармалад консервирам с леко затоплени във фурната бурканчета ( за да не се пукнат от топлината на мармалада) и затварям веднага. Редя в найлонова торба,  обърнати с капачките надолу, а след това задушавам добре. Накрая завивам и с одеяло и оставям някъде в стаята да се "изварят" в собствената си топлина. Та си спестявам изваряването им, но ако вие искате да го направите за всеки случай - няма проблем ;) 


Може и да не ям много сладка, но за това направих изключение. Опуках три филии само докато снимам, а за след това не ми се говори. Чак срам ме хвана, защото мина инкасаторът за водомера, а аз му отворих вратата нацапана до ушите като жокера. Той човекът ме пита " Извинете, аз от масата ви вдигам", а пък се чудех откъде е такъв ясновидец. После като се огледах в огледалото си разясних ситуацията и засрамена - не засрамена си направих едно чайче, намазах си още някоя филийка и си седнах да си доям :) 

Усмихната седмица, приятели! 



Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



вторник, 25 септември 2018 г.

Салата от печени чушки и царевица / Roasted peppers and corn salad


Не знам за вас, но колкото повече почивни дни имам, толкова повече не ми се работи. Не, че моите бяха много почивни де! Вчера цял ден правих лютеница и торта, а след това чистена на жилището за разнообразие и "релакс", последващо от всички останали процедури за спретване и на собственото ми тяло, като все още не мога да преценя кое от двете имаше по-голяма нужда от поддръжка и ремонт. Може би защото ръцете ми бяха боядисани от неспирната работа със зарзавати напоследък, като в събота пък се цаних да пека чушки на село. Както се казва, истинската жена в Българя, на есен мирише на печени чушки! Така че къде да бягам от тия титли?! 
Но всичко си има своя чар. Не само, че баба ни изюрка да идем още в чест и половина сутринта, защото нали тя става по-рано и от ранните петли, но пък и всички роднини щяха да се изредят същия ден да си вършат работа, та да не се пречкаме на огнището. 

Получи се доста забавно накрая, защото докато си пекох чушките на горящата ламарина успявах да наблюдавам интересната динамика между баба Дара и баба Марга, които все така приятелски се "клъвват" от време на време, помагайки си. Вуйчо и вуйна ми също бяха дошли да прекарат уикенда консервирайки емоциите си в бурканчета за зимата, и точно тогава вуйна ми даде рецептата за мързеливата лютеница, която ще ви споделя тези дни. Дали защото огнището ме напече много, но реших да си я правя у дома, което опредено превърна почивния ми понеделник в нещо съвсем различно. 

Та така минаха моите почивни  дни, затова пък в хладилника си имах доволно количество вкусни, ароматни, месести, печени, червени чушки, които само чакаха да се превърнат в нещо изкусително. Тъй като бях достатъчно скапана от работа, не ми бе до готвене, та реших да се спра на тази апетитна салата с царевица, печени чушки и яйце, която прекрасната Анита Митева ни предложи не отдавана във фейсбук. Оттогава й се точа ( на салата, не на Анита :)) и най-сетне й се насладих. Ако и вие искате да го направите вижте рецептата:

Необходими продукти:
9 бр. червени печени чушки 
1/2 консерва царевица
4 стръкчета магданоз
2-3 скилидки чесън
70 г краве сирене
1 бр. варено яйце
сол/ олио

Обелваме и нарязваме чушките на средно големи парчета. 


Нарязваме чесъна и магданоза на ситно.


В подходящ съд слагаме всички съставки, като сложих сиренето на дребни купчета, но вие може да предпочетете да е мачкано. Разбъркваме добре и овкусяваме със сол и олио.


Прехвърляме в подходяща чиния и украсяваме с вареното яйце и още малко магданоз.

Да ви е сладко! :) 




Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 21 септември 2018 г.

Милинки като от закусвалня / Bakery Style Milinki


Доста пъти съм правила тези милинки, но или снимките няма да ми харесат, или рецептата не е точно тази, която искам, или пък са ми ги изяли преди да се докопам до тях. 
Ще кажете - милинки кат` милинки, какво пък толкова? И ще сбъркате като да си направите кола маска на мустаците преди снимка за паспорт. Тези милинки са знакови за моя Благоевград, защото едва ли има безпаметна запивка в клуб Underground без някой да отскочи за милинки до съседната закусвалня. На опашката за милинки можеш да наблюдаваш три етапа на връзка между пияни хора. От свалка ( Ами аз ще си хапна от твоята), до сериозна дългогодишна връзка ( Вземи една за мене, за Иван и Нели, ама милоо... на моята на слагай шарана сол), до последен статии - скандаУ (Защо взе последната милинка. Винаги така правиш. Ей, затова няма да остана с тебе! )


Милинките са си класика за българина, като повечето тестени изделия. И аз съм израснала с тях и като гледам ще си остарея с тях. Затова и реших, че добре да си ги усъвършенствам и да създам онзи така любим вкус от детството, тийнейджърството и сегашното възръствуване, което е по-скоро етапът "И аз не знам какво правя, но се преструвам, че знам".



Любимите ми милинки от закусвалня са точно в тази форма, на цветенце, като може да си откъсваш по топченце едно по едно и е идеална за споделяне. Освен вкусна заливка, милинката завършва с поръска от едра морска сол - съвсем скромно, да не се стряскате.
Направих ги в алуминиеви формички за еднократна употреба, които се продават в почти всеки магазин за левче, като по-долу съм описала диаметъра на съдчето. Ако ползвате по-големия размер, намалете бройката.


И защото знам, че ни предстои по-дълъг уикенд, споделям рецептата с вас днес, пък да си я приготвите още утре или вдругиден. Насладете се на невероятен вкус с тази много лесна рецепта. Ето я и нея:

Необходими продукти:
500 г брашно София мел Класик ( плюс за доомесване)
300 мл вода/ прясно мляко ( леко хладки)
2-3 с.л. кисело мляко
1 пак. суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
40 мл олио

За заливката:
150 г кисело мляко
200 г краве сирене
1 яйце* по желание
60 г масло
1 с.л. брашно
морска сол

Започваме с приготвянето на тестото. Слагаме две-трети от брашното в купата на миксера и правя кладенче в средата. Изсипваме останалите съставки  и пускаме миксера с приставка за брашно. Започваме постепенно да прибавяме от останалото брашно, покрай ръба на купата, докато стане меко, нелепнещо тесто. 


Може да добавите повече олио или вода, ако е необходимо да получите тази консистенция.
Прехвърляме го в намаслена с олио купа и го покриваме с памучна кърпа/ стреч фолио. Пъхаме в предварително загрята на 50 градуса фурна, докато удвои обема си.



След като тестото втаса, го прехвърляме на леко намаслен плот и го разделяме на четири равни части ( режем на кръст) .


Всяка част правим на отделно топче, което леко сплескваме и разделяме на още осем равни части. всяка от тях също правим на топче. Разпределяме във алуминиеви формички , с диаметър  на дъното около 16 см, предварително намаслени с олио. Оставаме ги да втасат за още 20 минути на топло. Аз го правя на вратата на фурната, която съм оставила отворена, а вътре съм я пуснала да загрява на 180 градуса.


През това време приготвям компонентите за заливката. В купа смесвам киселото мляко и натрошеното сирене. Може да добавите и яйце. Оставяме на страна.

В тиган слагаме и брашното и маслото да се разтопят и запържваме за минута, докато заухаят приятно и добият златен цвят.


Когато милинките се надигнат ( ето така), 


разпределяме част от заливката със сирене, а отгоре разпределяме малко от маслената запръжка.


Завършвам с поръска от морска сол, която може да пропуснете, но аз имам под ръка, а бях твърдо решена да пресъздам този спомен :) 


Пъхаме във фурната да се пекат на 190-180 градуса с обдухване за около 15 -20 минути.


Не мога да ви опиша ароматът, който се разнесе след изваждането им!

 

Тестото е толкова пухкаво, че се отделя почти на конци!


Заслужава си да ги опитате, а ако го направите - обезателно ми пишете в коментарите вашите отзиви за рецептата!  
Прекрасен уикенд, приятели! 

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...