петък, 30 януари 2015 г.

Шоколадови равиоли с карамелен пълнеж / Chocolate ravioli with choco-caramel filling


Ама че хубав месец се задава - февруари (или фафруари, както казваше една позната баба. Тя също казваше джеймса на gsm-a и натурален акт, но това е тема на друг разговор:) ) 
Защо хубав ли! Ами през този месец си имам поне два рожденика в семейството и се отбелязва един много приятен и красив празник на виното и любовта или на хората влюбени във виното :)

Затова реших, че може би ще е добра идея да ви предложа някои по-така романтични и завиткани десерти, които при всички случаи вървят с вино!
Днешният обаче само изглежда сложен! Наистина е много лесен за приготвяне, а хубавото на равиолите е, че от една доза излизат доста и винаги можете да ги сложите в плик и да ги замразите. Ако ви дойдат неочаквани гости, само сварявате вода и готово - за десет минути сте им отнесли главата с нещо домашно приготвено и много вкусно.


Днешното ми предложение е за равиоли, които вече съм ви представяла в солен вариант тук. Сега обаче искам да ви предложа да ги опитате под формата на десерт и то наистина вкусен, шоколадов десерт, с шоколадов пълнеж и сос от... шоколад разбира се. Макар и при наличието на толкова шоколад, мога да ви гарантирам, че се открояват всички вкусове. 
Ако използвате хубаво черно какао, равиолите ще бъдат с вкус на черен шоколад.. Плънката, която избрах е от шоколад с течен карамелен пълнеж. Той овкусява равиолите отвътре по невероятен начин. И за да не излезе, че се стипцам, съм сложила и шоколадов сос отвън, но този път с бял шоколад и сметана. Белият шоколад, както знаете, е много по-различен на вкус, и има по-скоро вкус на мляко, което пък контрастира с другите два елемента на ястието.
Ако още не сте се убедили за каква сладост става въпрос, само погледнете следващия кадър:


Рецептата е наистина много лесна и преди да преминем към нея, искам да ви кажа, че от дадените количества излизат доста бройки (в зависимост от големината на равиолите, разбира се). Ако няма да гощавате много хора, можете да опитате с половин доза. 

Необходими продукти за шоколадовата паста:
300 г брашно
60 г тъмно какао
3 яйца
щипка сол

За пълнежа:
шоколад с пълнеж от карамел

За соса:
200 мл течна сметана
100 г бял шоколад

Аз работя директно на плота, като правя в пресятото брашно кладенче и слагам яйцата. След това добавям какаото и солта и започвам да разбърквам и интегрирам всички съставки до получаването на тесто. При необходимост може да се добавят една-две супени лъжици студено прясно мляко.

Готовото тесто оформям на топче, поръсвам с какао, покривам с кърпа или опаковъчно фолио и оставям да почине за около 15-20 минути.


След това разточваме тестото на сравнително тънък лист. Все пак не трябва да е прекалено тънък, за да може да издържи плънката. Изрязваме формата на равиолите със специална формичка или пък обикновен нож.


Във всяка от тях поставяме парченце от шоколада. 


Покрийте отгоре с друга от изрязаните формички. Залепването става с помощта на вода, като леко навлажните краищата. Не притискайте, а леко "погалете" тестото, за да се убедите, че е залепнало добре и няма въздушни мехурчета или пък отвор, през който да влезе водата.

Пуснете равиолите в тенджера с кипяща вода за около осем минути. Времето за варене е приблизително и ако ги правите за първи път, ви препоръчвам да изваждате една равиола и да прецените до каква степен е готова. Все пак времето за готвене ще зависи и от това, колко тънко/ дебело сте разточили тестото и може да варира. Не варете равиолите прекалено - хубаво е да бъдат ал денте.

Докато се варят, можете да приготвите соса: За целта сложете в касерола сметаната да загрее на котлона. След като почнат да се появяват малки балончета, прибавете нарязания бял шоколад и почнете да разбърквате. Аз обикновено намалям температурата на котлона, така че да задържа температурата на горещата сметана, но не и да ври.

Изсипете малко от соса в чинията,  в която ще сервирате:


А след това и няколко от шоколадовите равиоли:


Можете да поръсите с какао, нарязани ядки, крокан или друго.

Десертът е изключително изискан и впечатляващ! Определено десерт за специален повод!


Само още с първия разрез на крехката равиола отвътре потича прекрасна шоколадово- карамелена смес, която, в комбинация с млечния вкус на соса, ще предизвика всички ваши сетива!

сряда, 28 януари 2015 г.

Постен боб с печени чушки на сач / Beans with roasted peppers sach


Хич не обичам да си купя нещо и да ми се залежава у дома. Или го ползвам, или подарявам, или хвърлям! Не съм от складиращите хора и ако имам нещо у дома, значи се ползва! Така и стана със сача! Откакто го купих, използвах го за разни рецепти, предимно с месо, но после цяла зима не съм го извадила! Не може така! Аз на кулинар ли се правя или на лукова глава! Трябваше бързо да спретна нещо, за да не ме загризе съвестта, че така си прашлясва. И не търсих дълго!



Разрових се из стари рецепти от вестници и списания, които съм натрупала в една папка и все си повтарям, че трябва да ги опитам. Там попаднах и на тази рецепта от вестник 24 часа за боб на сач на Жана Стоянова от София!


В нея не бе посочен източник като сайт или блог, така че пиша имената, пък дано дамата не ми се разсърди :) Много ми допадна, защото имах именно малко сварен боб в хладилника, който се залежаваше и му се искаше да се прероди в нещо по-вкусно.

Оказа се наистина много приятна, лесна и невероятна на вкус рецепта, която ми напомни на салата тип ропотамо (без рибата), но пък като я направиш на сача придобива един такъв специфичен аромат.


Пък ако се гарнира с няколко ароматни печени чушлета, просто става приказка.
Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
Около 400 г сварен боб
3-4 бр печени чушки
1 глава лук
1-2 по-големи кисели краставички
3-4 скилидки чесън
3-4 с.л. домашна лютеница
чубрица, магданоз, сол
олио


Започваме като подготвяме сача. За целта го намазняваме хубаво с олио и го оставяме  на студен котлон, който първоначално пускаме да се загрява на 2/3 от мощността на котлона, а после и до най-високо. Постепенното загряване на сача е важно, за да се предотврати напукването му.

             

След като мазнината загрее, слагаме да се запържат леко нарязаната глава лук и скилидките чесън.



След това прибавяме нарязаните печени чушки:



Накрая прибавяме и останалите продукти - нарязаните кисели краставички, лютеницата и боба.



Разбъркваме и оставяме ястието да покъкри за 15-20 минути.
Накрая поръсваме с чубрица и / или пресен магданоз.

Можете да гарнирате и с няколко сухи люти червени чушки, както е направила Жана, аз изпекох една на котлона :)


У дома се разнесе неописуем аромат на топло и апетитно зимно ястие!



Препоръчвам го с две ръце!


Благодаря и на Жана за споделената рецепта!



Ако ви е писнало от месата по празниците и ви се хапва нещо постно, опитайте това невероятно апетитно бобче!


Добър апетит!

 


понеделник, 26 януари 2015 г.

Панирани кисели краставички с пълнеж от кашкавал / Fried Pickles filled with cheese


Преди няколко дена, слизайки в мазето, забелязах, че голяма част от зимнината ми е непокътната. То това туршийки, сладка, лютеници! Зацъках с език и си казах, това ще да е. Следващата седмица ще запретна ръкави и ще ви представя няколко рецепти, включващи именно такива продукти. Започвайки от днес с едно малко шантаво, но уверявам ви много вкусно ястие - панирани кисели краставички с пълнеж от кашкавал.



Попаднах на тази рецепта преди време някъде из нета и ми беше останала в главата като идея, но все си казвах, че ще я направя зимата, когато готвенето с кисели краставички звучи много по-приемливо. Оказа се наистина много оригинално съчетание, което малко ме озадачи "Защо не се предлагат такива неща по ресторантите и в България" 


Това е идеалното мезе за бира - топла сърцевина от кашкавал и лек резливо-кисел вкус на маринованите краставички, обвити в хрупкава коричка!


Защото съм алчна откъм сирене, набутах в краставичките и малко крема сирене, за да може да има още по-богат и кремообразен вкус :)


Ако вече съм ви спечелила да се присъедините към тъмната страна на недиетичните вкусотии, сигурно ще ви трябва и рецептата за да може да се поглезите с тази вкусотия !

Ето и самата нея:
необходими продукти:
Около 6-9 кисели краставички
около 100 г кашкавал
около 100 г крема сирене
кори за баница
олио за намазване и пържене

За соса:
1 с.л. лимонов / лайм сок
1 малка люта чушка
1 скилидка чесън
малко от сока на киселите краставички
сол

Започваме приготвянето с подготовката на киселите краставички. Според мен по-големите са по-лесни за обработка, но по-малките са по-вкусни, тъй като по-бързо се пържат и успяват да разтопят сърцевината от сирена.


Изтърбушвам краставичките с помощта на картофобелка.


След това слагам в тях малко крема сирене, и малко от кашкавала, завършвайки отново с крема сирене:

                      

Взимаме една кора от корите за баница и я сгъваме по средата. Разполовяваме с нож на две части. Във всяка част слагаме по една краставичка и завиваме по показания на снимката начин. Краищата може да намажем леко с олио, за да може да залепнат по-добре.


Така оформените пурички пържим в олио, като обръщаме хубаво от всички страни, за да сме сигурни, че топлината ще проникне до сърцевината им и ще разтопи кашкавала. За тези от вас, които все пак искат да опитат ястието печено на фурна, не се съмнявам, че ще се получи с почти същия вкус. Може би ще е добре в такъв случай да сложите малко олио в тавата, в която ще печете.


Соса приготвих като използвах домашната майонеза, за която публикувах рецепта преди броени дни, а останалите продукти смлях заедно в чопър и смесих с майонезата. Количеството им може да бъде коригирано според вкуса.


Опитайте! Няма да съжалявате! 

петък, 23 януари 2015 г.

Лемингтън / Lamington


Бяла зима тази година много не усетих! При нас нямаше много сняг и някакси ми липсваше нежното усещане от белия пух, затрупващ бездушевните предмети навън, отдавна очукани и захабени от времето. Снегът обаче винаги успява да донесе някаква магия със себе си, особено когато започва да вали вечер и падащите снежинки са толкова красиви под светлината на уличните лампи. Тогава се залепвам за прозореца и наблюдавам безмълвно това иначе толкова нормално природно явление, но озъртайки се, виждам тук и там, по други прозорчета, отново надничат хората и пълнят сърцата си с красотата на зимната гледка.


Затоплящият се климат през последните години, особено тук в по-южните части на страната, все по-често ме лишава от удоволствието да се възхищавам на красотата на зимата.
Затова пък по свой начин успявам да я донеса у дома чрез някой сладкиш, като днешния например!
Нежни ванилови хапки, потопени в шоколад и оваляни в кокосови стърготини, наподобяващи току-що поръсил сняг:)


Или иначе казано - днес ви представям лемингтън-и. Тези малки сладкиши са изключително известни, а за страна на произход се счита най-вече Австралия. Историята, която вечно си няма друга работа освен да се кара за това кой кога е измислил един сладкиш, не подминава и този и за него също се водят дебати. Една от основните теории е била, че е кръстен на Лорд Лемингтън, който е бил губернатор на Куийнсленд (Австралия) . Други обаче смятат, че името е дадено по-скоро на неговата съпруга - Лейди Леминтън!
Това и още петдесет подобни теории няма да ми развалят апетита или пък желанието да ви споделя как да си спретнете този наистина много лесен сладкиш!
Като казвам лесен, освен че наистина си е такъв, мога да кажа и предимството да го направите винаги от някой останал ви блат. Основата на сладкиша е обикновен ванилов блат, но вие можете да използвате и друга ваша любима рецепта. Остава само да го нарежете на подходящи хапки и готово.

За всеки случай обаче, аз ще ви дам и една рецепта за блат, пък вие си решете сами! Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блата:
2 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. прясно мляко
2 яйца
1 ванилия
щипка сол
1 пак. бакпулвер
1/2 ч.ч. масло (113 г)

За заливката:
200 г шоколад
100 мл течна сметана
( количеството може да се коригира с още от изброените продукти или масло, при необходимост. Дадените количества са двойна доза, но поради възможност да не ви достигне единичната, препоръчвам използването на двойната доза)

За овалване:
кокосови стърготини

Започваме с приготвянето на блата. Разбийте маслото със захарта, докато стане пухкава смес. Започнете да прибавяте едно по едно яйцата, като разбивате, докато се поемат изцяло от сместа. Хубаво е яйцата да са на стайна температура, за да не ви втвърдят маслото! В друга купа пресейте брашното и прибавете останалите сухи съставки.
След това започнете да прибавяте редувайки, като продължавате да разбивате сухата смес и млякото!

Готовата смес изсипете в правоъгълна тава (20 x 25-30 см), застлана с хартия за печене. Печете в предварително загрята на 180 градуса с обдухване фурна.

Готовия блат оставете да се охлади напълно. Можете да оставите блата за една нощ, покрит с кърпа за да стане още по-лесен за рязане, като изсъхне леко.

Нарежете го на квадрати / правоъгълници.

Заливката приготвяме като на водна баня разтопяваме шоколада със сметаната.


След това потапяме всяко парче от тортата от всички страни в шоколада


и веднага след това овалваме в кокосовите стърготини. Смятам, че е най-лесно да си помагате с виличка!


Нареждам лемингтъните в поднос и оставям за един час в хладилник за да стегне шоколадът.



Сервирайте ги за сутрешното или следобедното кафе...


или защо не като изненадваща закуска в леглото :) Свети Валентин наближава ;)




Подарявам ви много нежно и романтично настроение!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...