Тиквички-бюрек "Люси" / Cheese Fried Zucchini Recipe

Такава почивка отдавна не му бях правила, признавам си. Не, не говоря за разходки сред природата или някаква продуктивна съботно-неделна дейност, а точно обратното. Почти два дни не изпълзях от леглото, където упражнявах най-различни пози като "Препичаща се морска крава", протягайки крака към отворения прозорец, за да ме хване малко слънцето, поза "Наваксващия с филми", като изгледах поне десетина такива, като за два дена не е кой знае какво, и разбира се "Подремващия с възглавници" и "Примъкващия храна", които са най-често упражняваните за този уикенд. 

Ако търсите нещо по-пикантно от това, откажете се сега, защото като казвам, че имах нужда от почивка, говоря сериозно. Не само, че тази седмица се разсипах от готвене (този списък дето сте ми го дали с рецепти за изпълнение е наполовина готов, считайте за какво говоря), но и правих сладко на село, заедно с бабетката, както традицията повелява. 

Успях да уредя част от отлаганите от мен служебни ангажименти, та ми остана само наваксването с приятели ( Марте, ако четеш това, скоро ще ти пиша, обещавам).

 Тъй като се подготвях за задушницата в събота, бях решила, че в петък ще си легна с кокошките, но подмолната ми дружина ме излъга да посетя концерта на нашенските изпълнители, който се проведе в Благоевград.

 Аз не съм от най-големите привърженици на бг музиката, но като ми казаха, че братя Аргирови ще идват, нямаше как да пропусна шанса да ме питат тридесет пъти "Как си ти", и то от господа с такава емблематична прическа.  

И така, след като предадох рапорт какви (не) съм ги вършила тези дни, мога да ви кажа, че започвам толкова енергично тази седмица, че не мога да се позная. Понякога на човек наистина му трябва само едно - да се наспи и да презареди. Сега се завръщам с гръм и трясък като изсипалата се през уикенда буря и ви представям моята последна гордост от кулинарния тефтер - култовете тиквички бюрек на Люси. Знаете, че съм се изкефила не нещо тотално като му зашия името си към заглавието.  Освен, че рецептата е толкова вкусна, че само чакам бабината реколта да си направя поне две торби заготовки за фризера, които да си правя за вечеря, но ви говори, че е и практична и бърза. 

Любовта ми към тиквичките нараства пропорционално през годините и не спирам да измислям нови и различни варианти за консумирането им. Аз самата знам, че не съм открила топлата "тиквичка" с рецептата за бюрек с тях, но баш този вариант не знам дали го има, защото ми хрумна в движение. 

Амбицираха ме приятелите от Kikkoman, които ми подадоха ново предизвикателство да създам храна поднесена под формата на известния им дозатор за соев сос. Ако и вие искате да го направите имате шанс да спечелите мулиткукър, но ако искате да участвате в още по-простичка игра, погледнете моята, която стартирах тук. 

Не ви трябва нищо повече от това да отговорите на един въпрос, а после на случаен принцип ще изтегля ТРИМА печеливши, така че всеки от вас има шанс да спечели без да си мръдне пръста ( освен да напише отговора де, то пък съвсем мързеливата не можИ) 

Аз ще се радвам да се включите, а за да ви подкокоросам по-лесно преминавам към рецептата за това безумие, което ще се яде у дома цяло лято. Ето я и нея: 

Необходими продукти:

2 бр. тиквички ( среден размер) 

150 г краве сирене

100 г крема сирене

50 г кашкавал

1/2 морков

1 стрък пресен чесън

1 бр зелена / червена чушка

2-3 с.л. соев сос Кикоман

2 бр. яйца

брашно

олио

сол

Започваме като измиваме и подсушаваме тиквичките. Разрязваме ги по дължина на средно тънки ленти, не е нужно вестник да четеш през тях :) 

Комбинираме ги две по две, за да сме сигурни, че за всяко си има "другарче".

                         

След това ги поръсваме добре със соевия сос ( ако обичате по-солено може да сложите и сол), и нарязаната на ситно глава от пресния чесън ( само бялата част). Оставяме ги за няколко минути така, докато загряваме грил тигана.

Гриловаме тиквичките от всяка страна в намасления с олио тиган, докато поомекнат, но не е нужно да са съвсем готови, добре да останат леко хрупкави. 

                             

Стават много бързо и ги изваждаме в чиния. Докато се охлаждат, приготвяме плънката.

В подходяща чиния разбъркваме добре сирената, кашкавала и рендосания на ситно морков. Прибавяме и нарязаните на дребно чушка/ и. За още повече вкус прибавяме и зелената част от чесъна.

Разбъркваме добре докато получи еднородна паста.

Разпределяме по около една пълна лъжица от пастата между всеки две ленти от тиквичките, които към този момент е добре да са напълно изстинали. Пристискаме ги, така че да залепнат добре. 

Така оформите тиквички редим на поднос и прибираме във фризера да се замразят, докато станат напълно твърди.

След това загряваме дълбок съд с олио, а в отделна чиния разбиваме яйцата с вилиця.

                             

Замразените тиквички овалваме за кратко в малко брашно, а след това в яйца и пускаме да се пържат в сгорещената мазнина.

Пържим до желания за нас загар, а след това изваждаме в чиния. 

Поднасяме с още малко поръска от соев сос, накълцан чесън и ако обичате - ситно нарязана люта чушка.

Не знам дали мога правилно да ви опиша какво означава блаженство до такава степен, че си сигурен, че няма да ти се яде нищо друго скоро време осен тези тиквички.  Не ми ли вярвате, ами опитайте и вие и не забравяйте да се включите в играта тук!

Усмихната и успешна седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Холандски мини палачинки / Poffertjes (Dutch Mini Pancakes)

Ех, петък! Толкова хубава дума, толкова прекрасен ден! Дойде ли петък вече почваме да се размечтаваме за уикенда, а с наближаващото лято все някъде нещо се случва. В моя дом се случва предимно преяждане, но по-добре преяждане, отколкото препиване. 

След като се върнах от гостуването при сестра ми в Холандия, където ви бях обещала много нови рецепти, вдъхновени от местата, които посетих и една по една ще започвам да ви ги споделям, защото аз обещая ли нещо го правя и това е само една от прекрасните черти на скромната ми личност! :) 

Днес ви представям една любима рецепта за мини холандски палачинки, които може да си купите почти навсякъде в Холандия. Защо такива високи гигантуни като холандците хапват мини храна, за да изглеждат още по-грамадни представа нямам, но определено палачинките са твърде симпатични и ухаят твърде апетитно, за да ги подминеш където и да ги приготвят.

 Само поръсени с пудра захар или пък поднесени с Нутела, топлите пухкави възглавнички ще ви накарат да бучкате по две-три наведнъж и да ги поднасяте към устата си, с риск да се олигавите!!! 

( Преглъщам, преглъщам даже докато пиша) 

Много често се обръщам към моя малък племенник Ноа като "палачинка",  не само защото е любимата му храна, а защото целия ми напомня на една такава вкусна хапка, която не мога да спра да поднасям към устата си.

С нежните му бузки и ухание на сладост не мога да не направя тази асоциация с най-любимото си същество. Заедно с него приготвихме не едно и две ястия докато бях там, от торти до домашен сладолед, мекички, палачинки и какво ли още не, а той бе неотлъчно до леля да подава продукти и да подслажда манджите с вкусните си пръсти. 

Моята "палачинка" е най-голямото ми вдъхновение и доказателството е днешната рецепта. А ето я и нея: 

Необходими продукти:

1 1/3 ч.ч. брашно София мел класик ( около 200 г) 

1 1/2 ч.ч. топло прясно мляко

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. захар

1 бр. яйце

щипка сол

масло за тигана

ч.ч. = 200 мл

Започваме като в купа смесваме всички продукти ( без мазнината) и разбъркваме добре. 

Оставяме сместа да почине малко, за около 10-15 минути , за да може да се активира маята и я прехвърляме в шише като за сос ( кетчуп например). Така  е по-лесно да оформяме палачинките в тигана.

                      

За традиционните холандски палачинки  се ползва специален тиган, който след толкова години  ( и след толкова купени палачинки) най-сетне си взех, но вие може да ги направите и на обикновен тиган.  

С помощта на тази бутилка ще е лесно да ги дозирате като големина на френски макарон например, но обезателно го правете на разстояние една от друга. 

                      

Който и тиган да използвате е добре да бъде добре намаслен, а температурата не твърде висока.

Стават буквално за броени минути, като след като се запекат от едната страна, ги обръщаме от другата. В моя тиган най-лесно става с помощта на дървена клечка.

Още топли ги поднасяме поръсени с пудра захар, мед или течен шоколад.

  

Уж палачинки, уж бухтички, уж златни като жълтици, но пърхави като гъбки, заслужава си да поднесете тази вкусотия и у дома. 

Красотата на Холандия е огромна и много извън зелените й площи и летящите холандци :) 

Там хората знаят как да похапват вкусно, и дори не толкова здравословно, но все пак са изключително здрави и енергични, защото най-полезното нещо за човек е радостта от живота! 

Усетете тази философия и у дома, като си спретнете тази вкусна закуска още утре! 

Аз ви оставям с тези вкусни кадри ( и хапки) и ви пожелавам много усмихнат и слънчев уикенд! 

  

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта "Плодова пита" / Summer fruit cake

Тези дни сенната хрема така ме мъчи, че съм като гръмнал бушон в лицето. Очите са подпухнали, сълзят, носа ми е в онова "магическо" състояние, в което е хем запушен, но тече непрестанно, а и не спирам да кихам в такава поредица, че започват да ми се оформят плочки на корема.

Но дори и неспирната алергия не ме отказва от неистовото ми желание да консумирам плодове, което е достигнало до положението, в което и към момента имам изстудяваща се  диня в банята, кайсии, нека трини и праскови в хладилника, малко череши на плота и ако не се бъркам няколко банана, портокала и авокадо в купа, чакащи си реда. А, да не забравя и една малка кутийка от вносните боровинки, които слагам сутрин в киселото мляко с чия за закуска. 

Така е при мен, започвам деня с чай или топла вода с лимон, лека закуска от йогурт ( да сме по-модерни) с плодове, пия доста вода и си казвам някъде до към следобед, че съм се справила идеално. Хапвам плод от време на време и вечерта завършвам със салата, вино, паста, торта и един лек освежаващ сладолед, ей така да съм сигурна, че съм я втасала съвсем. 

От цялото изобилие на плодове, не можах да не се изкуша да ви представя тази торта, една от любимите ми така да се каже. 

Не веднъж съм ви споделяла, че макар у дома да са повече шоколадофили, аз съм по  по-плодовите и леки изделия ( като виното например) и тази торта, която си спомням, че винаги приковаваше поогледа ми в сладкарниците като дете. 

Тя се появи доста по-късно, но представляваше едно плодово "киличме" от глазирани  ароматни плодове, а отдолу пухкави, сочни блатове и нежен крем. Не знам дали сладкарници "Неделя" имат патент, но аз лично съм си измислила една моя рецепта, която се надявам да ви хареса. 

Хич не ви звуча скромно, затова ще кажа, че моята си ми харесва къде къде повече, пък и като средства ми излиза по-тънко, затова и продуктите си имат своето предимство. 

Вярвам, че вие може да я модернизирате допълнително, ако решите, а аз никога не съм била против да си натаманявате рецептите ми. Същото и с избора на плодове, който може да бъде всякакъв, а се постарах да сложа от всеки цвят в палитрата. 

Но стига с приказките, защото е едва началото не седмицата и трябва да се фокусираме върху важните неща, а те малко или много са - как да се радваме на живота повече? С тази торта например! Ето и рецептата:

Необходим продукти:

За блата: 

5 бр. яйца

5 с.л. брашно

5 с.л. захар

За сиропиране:

компот или захарен сироп*

За крема: 

200 г крема сирене

1 пак. крем Оле ванилия

1 пак. Пудинг крем Ванилия

1 пак. желатин

Още:

300 мл сладкарска сметана

( плюс захар по желание) 

плодове

филирани бадеми

1 пак. желатин за глазиране на плодовете

Използвайки готовите кремчета, тортата става много по-бърз и лесно ( и икономично), така че е чудесна и за тези от вас, които все още са по-неопитни с правенето на торти или не са спечелили от тотото :) 

Започвам с направата на захарния сироп и самия блат, като не веднъж съм споменавала, че правя тортите вечер, за да могат да отлежат поне за през нощта в хладилника и да изкушават колкото може по-малко :) 

В касерола слагам две чаени чаши вода и една чаена чаша захар. Слагам на котлона, докато сиропът заври и намалявам температурата, така че да ври още 6-7 минути, а след това дърпам от огъня и оставям да се охлади. 

Тъй като тортата е плодова, може да заместите захарния сироп с някой светъл компот по желание и да си спестите и тази стъпка! 

Докато сиропът се прави на котлона, приготвям блата, който е обикновен пандишпан.

За целта отделям жълтъци от белтъци и в напълно суха купа разбивам белтъците със захарта на сняг. След това прибавям постепенно един по един от жълтъците, докато се интегрират във въздушната смес добре.

                           

Изключвам миксера и пресявайки постепенно, с бавни и въртеливи движения интегрирам брашното в  сместа.  Така получената смес прехвърлям в правоъгълна тава ( моята е с размери 38 см на 25 см),  покрита с хартия за печене и намаслена леко с олио.

Тупам тавата леко един-два пъти в плота, за да се разпредели равномерно и след това пъхам в във фурната да се пече на 150 градуса ( предварително загярта) за около 30 минути.

                           

Готовия блат оставям да се охлади първо на леко отворена вратичка във фурната, а едва след това изваждам от формата и разрязвам на две по хоризонтал. 

Аз винаги го правя с дълъг нож, като маркирам първо средата на блата почти от всяка страна, а след това прокарвам ножа по тези маркировки, сложила ръка отгоре, за да мога да усещам дали преминава равномерно.

Докато сиропът се охлажда, а блатът се пече, пак се прехвърлям на котлона, където започвам крема. Истината е, че тази рецепта не е сложна, защото може да направите почти всичко, за едно и също време, тъй като задачите се припокриват, но ползват различни уреди.

На свободния котлон слагам да се приготви пудинг крема валилия спрямо описанието на опаковката, а през това време накисвам желатина в студена вода, както също е описано на него.

Щом  пудингът е станал вече на крем, дърпам от огъня и прибавям набъбналия желатин. Разбърквам докато се разтвори напълно. Оставям да се охлади леко и се захващам с втората част от вкусния крем.

                     

В купата на миксера разбивам крема Оле ( и млякото към него)  и добавям малко по малко от кремата сирене. Така ще засиля вкуса на ванилия, а самия крем ще стане още по-плътен и маслен.

                     

Смесвам двата крема ( на ръка), когато имат почти еднаква температура, като слагам от единия към другия малко по малко. 

В същата купа на миксера ( няма нужда да я миете от крема Оле), разбивам около 100-150 мл от сметана на сняг, като ако не е подсладена, може да добавите 2-3 с.л. захар.

                         

Сглобяване на тортата: В същата форма слагам едната част от блата и напоява с част от захарния сироп ( или компота).

Шприцовам от сметана малки цвъцки с големината на неопечени еклерчета, които ще бъдат чудесна вкусова бомбичка, когато хапвате тортата после ;) 

                     

Отгоре разпределям вече охладения крем, като се старая да не разруша сметановите топченца и завършвам с втората част от блата, която също напоявам.

                         

Така приготвената вкусотия пъхам в хладилника за през нощта, а на следващия ден идва творческата част.

С останалата ни сметана измазвам тортата, която вече съм извадила от формата.

                     

Декорирам рамка със шприца и бита сметна, а вътре в нея поставям микса от плодове, на който съм се спряла.

Самите плодове глазирам с малко разтворен в компот или останал ни захарен сироп желатин, който съм описала също в продуктите. Може да ползвате и украса от тези пастички тук, в които съм сложила повече желатин, но аз исках да останат възможно най-свежи тук. 

За целта не забравяйте, ако слагате банани, да капнете няколко капки лимонов сок върху тях, за да не потъмняват, като престоят :) 

Режем тортата на правоъгълници и хапваме с такава охота, че забравяме за всички грижи.                                                                                              Обичам да правя торти, а още повече обичам да си правя собствени торти!                                          Не мисля за калории и за ядове когато творя, защото знам, че най-важната част от здравето на хората е това да сме щастливи и да не оставяме стресът да ни завладее!

Всяка хапка е едно пухкаво облаче от наслада, а  няма нищо по-хубаво от една креместа и добре изстудена, сочна торта с плодове за топлите дни.
Опитайте я и вие!!!

Спорна седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!